РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
10.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 690 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Административното дело е образувано
по жалба на М.Д.К. ***, в качеството й на земеделски производител, против
Уведомително писмо за одобрение и неободобрение за участие по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2014-2020 г. изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019 г. на Зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на основание чл. 43,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 жалбоподателката е
уведомена, че по заявление за подпомагане с УИН 18/200518/83858 не е одобрена
за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“.
Жалбоподателката счита Уведомителното
писмо, както за нищожно, така и за незаконосъобразно, като твърди че са налице
всички основания за неговата отмяна по чл. 146, г. 1-5 от АПК. Сочи, че липсва
информация за компетентността на административния орган, издал оспорения
административен акт, като в тази връзка се твърди, че е налице и порок на
формата му, доколкото липсва точно указание в акта относно това кой точно орган
е негов издател. Според жалбоподателката уведомителното писмо не съответства на
нормативните изисквания за форма и поради факта, че не съдържа фактическите и
правни основания, на които се основава. Липсвало посочване на установените
обстоятелства и на правната норма към която същите се подвеждат. В този връзка
е и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения и по-конкретно
на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК като се посочва, че административният
орган не е изяснил напълно фактическата обстановка преди своето произнасяне,
което пък от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон
и противоречие с целта на закона. Твърди се, че подаденото от жалбоподателката
заявление за подпомагане за кампания 2018 г. не представлява заявление за
поемане на нов ангажимент, тъй като земеделският производител не участва за
първа година в схемите и мерките за подпомагане , а има поет дългосрочен
ангажимент по мярка 11, поради което заявлението за 2018 г. неправилно е прието
от административния орган като заявление за подпомагане по схемата за първа
година.
Въз основа на изложеното моли да бъде
отменено Уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния
си представител главен юрисконсулт Л.Ж., оспорва жалбата, като изразява
становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Посочва, че Уведомителното писмо е законосъобразно и същото
напълно съответства на приложимите материално правни разпоредби. Моли да бъде
постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на заявените от жалбоподателя разноски.
Русенският административен съд, след
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е налице спор по делото, че
жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител в интегрираната
система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН)
573404 и за кампания 2018 г. е подала заявление до Държавен фонд
"Земеделие" Разплащателна агенция с УИН 18/200518/83858 от 15.05.2018
г., коригирано на 29.05.2018 г. (л. 50-194 от преписката), с което е заявила искане
за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, включително и по Марка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. На подаденото
заявление са извършени двукратно (при първоначалното подаване и при подаване на
заявлението за корекция) автоматични проверки на въведените данни, резултатите
от които са приложени по административната преписка (л. 56-58 и л. 176-178 от
преписката). В тези резултати изрично като вид грешка е изведено съобщение със
следното съдържание „Информираме Ви, че следва да спазване заповед на министъра
на земеделието, храните и горите № 09-192 от 28.02.2018 г.“ и е пояснено в
графа „детайли“, че това съобщение е свързано с обстоятелството, че със
заявлението жалбоподателката е заявила участие по мярка 10 и мярка 11. М.К. е
запозната с резултатите от извършените автоматични проверки на подаденото от
нея заявление, което обстоятелство същата изрично е удостоверила с полагане на
подпис.
От съдържанието на Заповед № РД
09-192/28.02.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (л. 3-4 от
преписката) става ясно, че с тази заповед на основание чл. 4, ал. 5 от Наредба
№ 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за
директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) е определена началната дата на прием на
заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания от ПРСР
2014-2020 за кампания 2018 г. В т. 2 от тази заповед изрично е разпоредено през
2018 г. да не се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 или се
разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 т.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 (за краткост
само Наредба № 4/2015 г.). Като част от инкорпорираните в заявление за
подпомагане декларации жалбоподателката с подаване на заявлението си е
декларирала, че е запозната, че приемът на заявления за подпомагане се извършва
в съответствие със заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по
чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. (л. 172-гръб, т. 22), т.е. в случая това
е цитираната заповед № РД 09-192/28.02.2018 г.
С оспореното в настоящото
производство Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019
г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
жалбоподателката била уведомена, че не е одобрена за участие в посочената мярка
11, по направление „Биологично растениевъдство“, за което е подала заявление с
УИН 18/200518/83858. Уведомяването е извършено на основание чл. 43, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 4/2015 г. Фактическите обстоятелства изложени в писмото са, че
със заповед № РД 09-192/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и
горите е разпоредено за кампания 2018 г. да не се приемат заявление за
подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11. Жалбоподателката е
запозната, че при подаването на заявлението си следва да се съобрази с
разпореденото с тази заповед, но въпреки това е подала заявление, с което е
поискала подпомагане по мярка 11 за 2018 г., като първа година на това
подпомагане, т.е. като нов ангажимент. Въз основа на тези обстоятелства е прието,
че жалбоподателката е недопустим кандидат за подпомагане по мярка 11 за
кампания 2018 г. Уведомителното писмо е съобщено на адресата си на 16.09.2019
г., видно от направеното ръкописно вписване върху самото писмо (л. 1 от
преписката).
С жалба вх. № 01-6500/5961/01.10.2019
г. по описа на ДФЗ (л. 45-48 от преписката), К. оспорила пред министъра на
земеделието и храните връченото й писмо, а с жалба вх. № 01-6500/5961#4/24.10.2019 г. по описа на ДФЗ
уведомителното писмо било оспорено и по съдебен ред пред настоящия съд. В хода
на съдебното производство е изискана информация от трета, неучастваща в
производството страна – куриерска фирма Еконт, относно датата на изпращане на
пощенската пратка, за която се твърди, че съдържа жалбата на К. срещу
уведомителното писмо, адресирана до МЗХГ. Според данните от получения от
куриерската фирма отговор (л. 22-26 от делото) жалбата до горестоящия орган е
изпратена на 30.09.2019 г. От своя страна същата жалба в едно с
административната преписка, по която е постановен оспорения административен
акт, е изпратена от ДФЗ на МЗХГ с писмо изх. № 01-650/5961#3/15.10.2019 г. (л. 5-6 от
преписката) и е получено от горестоящия орган на същата дата (л. 7 от
преписката).
Представената по делото
административна преписка съдържа и Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. (л.
19-20 от преписката), както и съдебните актове, от които е видно, че този акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 е влязъл в сила на
03.06.2019 г. Приложено е също така и Уведомително писмо изх. №
01-6500/3345/24.06.2019 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ (л. 9-10 от
преписката), с което е отказано одобрение на заявлението на жалбоподателката за
кампания 2017 г. по направление „Биологично растениевъдство“ поради недостиг на
финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е Уведомително
писмо за одобрение и неободобрение за участие по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. изх.
№ 01-6500/5961 от 27.08.2019 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с което на основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 жалбоподателката е уведомена, че по заявление за
подпомагане с УИН 18/200518/83858 не е одобрена за участие по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Писмото безспорно
засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, тъй
като макар и под формата на уведомление, обективира волята на административния
орган за одобряване, респективно неодобравяне (в конкретния случай) участието
на жалбоподателката за финансово подпомагане по мярка 11, поради което носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Актът е оспорен по
административен ред пред горестоящия орган – министъра на земеделието, храните
и горите с жалба от 01.10.2019 г. (изпратена на 30.09.2019 г.) и получена от
горестоящия орган в едно с преписката на 15.10.2019 г. На основание чл. 149,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК, когато актът, мълчаливият отказ или
мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1,
съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият
административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е
произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. В
конкретния случай на основание чл. 97, ал. 1 от АПК горестоящият орган е
следвало да се произнесе до 29.10.2019 г. По делото няма спор, че министърът на
земеделието, храните и горите не се е произнесъл в този срок, а така също и към
момента на образуването на настоящото съдебно производство, както и към датата
на приключването му. Така жалбата на М.К. срещу уведомително писмо № 01-6500/5961/27.08.2019
г. до настоящия съд, която е подадена на 24.10.2019 г., макар и да е преди
изтичане на срока за произнасяне на горестоящия орган, се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността
и на Разплащателната агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният директор
притежава правомощия по отношение одобряването или неодобряването за участие по
схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да делегира,
съгласно чл. 20а ал. 3 и 4 от закона. Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г.
(л. 29 от делото), Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е
делегирал на заместник изпълнителния директор П.С., да издава и подписва
Уведомителни писма от вида на процесното (т. 2 от заповедта), поради което то
се явява издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия.
Възраженията на К. за нищожност на оспорения акт на това основание са
неоснователни.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от законодателя писмена форма и съдържа реквизитите
на административен акт регламентирани в чл. 59 от АПК, противно на твърденията
на жалбоподателката. Изрично са посочени имената и длъжността на издателя на
административния акт, за който както вече бе изяснено е налице необходимата
компетентност. Не кореспондира със съдържанието на оспорения административен
акт твърдението на жалбоподателката, че липсват фактически и правни основания
за издаването му, т.е мотиви. В уведомителното писмо ясно и точно са посочени
релевантните за случая факти, а именно – наличието на подадено заявление от К.
за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ за кампания 2018 г., с което е заявено подпомагане по тази
мярка за първа година, въпреки че със Заповед № РД 09-192/28.02.2018 г. на МЗХГ
е въведено като ограничително условие за кампания 2018 г. да не могат да се
подават заявления за поемане на нов ангажимент по мярка 11. Уведомителното
писмо съдържа и правното основание, въз основа на което същото е издадено – чл.
43 от Наредба № 4/2015 г., която задължава ДФЗ да уведоми земеделските стопани
за това дали са одобрени или не за участие по мярка 11. Доколко установените
факти се подкрепят от наличните по преписката доказателства и са основание
жалбоподателката да не бъде одобрена за участие по мярка 11 е въпрос на
материална законосъобразност на административния акт и нямат отношение към
спазване на изискванията за форма на акта.
Съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Неоснователни
са твърденията на жалбоподателката за обратното. В хода на административното
производство няма неизяснени обстоятелства като всички релевантни факти са
установени и взети под внимание. Изводът, който тези факти могат да обосноват
не формира процесуално нарушение, а е относим към материалната обоснованост на
административния акт. Всъщност твърдението си за неяснота на установените факти
и обстоятелства, жалбоподателката обвързва с твърдението си, че не участва за
първа година в схемите и мерките за подпомагане, а ДФЗ е поел дългосрочен
ангажимент за подпомагане по мярка 11, поради което процесното заявление за
подпомагане не представлява „нов“ ангажимент по мярка 11, нито с него се
„разширяват“ поети ангажименти. Релевантните факти в конкретния случай обаче са
напълно изяснени и цитираното твърдение всъщност съставлява извод въз основа на
тези факти, който прави самата жалбоподателка. Доколко този извод е обоснован
следва да се прецени при преценката за правилното приложение на материалния
закон.
От фактическа страна в процесния
случай безспорно се установява, че жалбоподателката е имала поет дългосрочен
ангажимент по мярка 11, който е бил прекратен с влязъл в сила административен
акт от кампания 2016 г. За кампания 2017 година е подала отново заявление за
подпомагане на земеделски парцели с площ от 33,45 ха по мярка 11 като с
уведомително писмо от 24.06.2019 г. (л. 9-10 от преписката) е уведомена за
отказа на административния орган да я одобри за участие по тази мярка поради
недостиг на финансови средства за кампания 2017 г. В кампания 2018 г. К. отново
е заявила земеделски парцели с площ от 33,45 ха (отразени в Таблица на
заявените площи по направления и дейности по мярка 11 „Биологично земеделие“,
ПРСР 2014-2020 г. към резултатите от автоматичните проверки на заявлението – л.
59 от преписката). В същата таблица е посочено, че това са и заявените площи за
предходната кампания – 2017 г., а така също липсват посочени площи, за които да
е налице поет ангажимент (колона 2 на таблицата). За кампания 2018 г.
жалбоподателката не е одобрена за участие по мярка 11 с оспореното в настоящото
производство уведомително писмо.
Тези безспорно установени и
подкрепени с доказателства фактически обстоятелства съдът съобрази при преценка
за съответствие на обжалвания административен акт с материалния закон. В
конкретния случай съдът намира, че Уведомителното писмо е постановено в
съответствие с материалноправните изисквания на закона. Условията и реда за
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ са
нормативно установени в ЗПЗП и в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а
специфичните правила за подпомагане по мярка 11 – в Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за условията и реда да прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба №
4/2015 г. кандидатите
за подпомагане по мярка
11 подават заявление за подпомагане съгласно изискванията на Наредба № 5 от
27.02.2009 г. От своя страна по силата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г.,
земеделските производители кандидатстват чрез подаване на общо заявление за
подпомагане по схемите и мерките, изрично изброени в чл. 1 на същата наредба
(сред които и мярка 11) по образец съгласно приложението. Съгласно чл. 4, ал. 5
от Наредба № 5 от 2009 г., действаща към датата на подаване на заявлението, а и
към постановяване на оспорения административен акт (сега ал. 9 на същия член)
започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, се определят
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. В заповедта може да
се съдържат допълнителни условия, свързани с приема по отделните направления.
За кампания 2018 г. на това основание е издадена Заповед № РД 09-192/28.02.2018
г. на министъра на земеделието, храните и горите, в която като допълнително
условие, свързано с приема на заявления по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 г. е посочено ограничението (по т. 2) да не се подават заявления
за подпомагане по тази мярка, с които се поема нов биологичен ангажимент или се
разширява поет такъв по реда на чл. 17 от Наредба № 4/2015 г. Макар
формулировката на това ограничение да е „да не се приемат заявления за
подпомагане“, с оглед технологията на подаване на общо заявление за подпомагане
по всички схеми и мерки за директни плащания съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба №
5 от 2009 г., то очевидно не се има предвид, че заявлението не следва да бъде
прието, а че такова (по мярка 11 ) не следва да бъде подавано от земеделските
стопани. Именно в тази връзка към момента на подаване на общото заявление,
всеки земеделски производител бива запознат срещу подпис, че следва да съобрази
подаваното от него заявление с изискванията на заповедта по чл. 4, ал. 5 (сега
ал. 9) от Наредба № 5 от 2009 г.
В настоящия случай жалбоподателката е
декларирала, че е запозната със съдържанието на заповедта – един път като
декларация в самото заявление и втори път (двукратно) като вид установена
грешка при извършените автоматични проверки на подаденото заявление. Въпреки
това с подаденото заявление за подпомагане за кампания 2018 г. е заявила за
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ земеделски площи от 33.42 ха, с които се поема нов ангажимент
по мярка 11. Спорно в случая е именно последното обстоятелство – налице ли е
нов ангажимент. Отговорът на този въпрос е положителен, предвид установените по
делото факти. Както вече се посочи, действително жалбоподателката е имала поет
биологичен ангажимент по мярка 11, който обаче е бил прекратен с влязъл в сила
административен акт, считано от кампания 2016 г., макар самият акт да е влязъл
в сила на 03.06.2019 г. Това, както и отказът да бъде одобрено заявлението й за
кампания 2017 г. за подпомагане по мярка 11, сочат, че към началото на кампания
2018 г. К. няма поет ангажимент по мярка 11 и заявените за подпомагане площи по
тази мярка съставляват заявен нов такъв ангажимент. Съгласно чл. 26, т. 3 от
Наредба № 4от 2015 г. не се одобряват за участие в мярка „Биологично земеделие“
земеделски парцели, пчелни семейства и животни, за които е установено, че не са
налични финансови средства по чл. 9 или не е спазено условие от заповедта по
чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. В конкретния случай е налице именно
втората хипотеза на цитираната норма, тъй като по отношение на заявените от
жалбоподателката парцели за подпомагане по мярка 11 (независимо дали това са
парцели от прекратения предходен ангажименти или съвсем нови парцели) не е
спазено условието от заповедта по чл. 4, ал. 5 (сега ал. 9) от Наредба № 5 от
2009 г. да не се заявяват парцели, за които се поема нов ангажимент. В този
смисъл правилно административният орган е приел, че парцелите, за които е
поискано от К. финансово подпомагане по мярка 11 за кампания 2018 г. са заявени
за пръв път (за първа година), тъй като към момента на заявяването им за тях не
е налице вече поет дългогодишен ангажимент по мярка 11.
По гореизложените съображения съдът
приема, че оспореното Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019
г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с
което жалбоподателката е уведомена, че по заявление за подпомагане с УИН
18/200518/83858 не е одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“, съответства на всички изисквания за
законосъобразност и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят дължи заплащане
на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора и разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че в полза на Държавен
фонд "Земеделие", в чиято структура е издателят на обжалвания акт,
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Д.К. ***,
в качеството й на земеделски производител, против Уведомително писмо за одобрение
и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019 г.
на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което
на основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията
и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020
жалбоподателката е уведомена, че по заявление за подпомагане с УИН
18/200518/83858 не е одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“.
ОСЪЖДА М.Д.К. ***, ЕГН **********, да
заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: