Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Марина Гюрова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6270
по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №48794 от
15.10.2018г., постановено по гр.дело №57862/2017г. по описа на
СРС, ГО, 125 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД против Х.Й.К. искове за
сумата от 1094,53 лева- главница за
топлинна енергия за период от м.05.2014г. до м.04.2015г., включително и
незаплатена сума за топлинна енергия за отоплителен сезон м.05.2013г.-
м.04.2014г. по обща фактура № **********, за сумата 265,32 лева- обезщетение за забава за период от
15.09.2014г. до 14.08.2017г., за сумата от 24,72 лева за дялово разпределение и
за сумата от 6,30 лева обезщетение за забава върху него. М.С.К.- малолетна,
чрез настойник А.И.Ф., е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 1094,53
лева, от които 514,93 лева главница по обща фактура №**********/31.07.14г.,
сумата 579,60 лева от главницата по фактура № **********/31.07.15г., сумата от
12 лева обща главница за дялово разпределение, от която 6 лева главница по
фактура № **********/31.05.15г. и сумата от 6 лева главница за дялово
разпределение по фактура № **********/30.06.2014г., заедно със законна лихва
върху главниците от предявяване на исковете- 23.08.2017г. до плащането; сумата
от 265,32 лева обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2014г. до 15.08.2017г.; 1,78 лева върху главницата по фактура №
**********/30.06.2014г. за период от 15.09.2014г. до 14.08.2017г., и от 1,17
лева върху главницата по фактура № **********/31.05.2015г. - от 15.09.2015г. до
14.08.2017г., като исковете са отхвърлени за горницата над уважения размер на
исковете: главница по фактура № **********/31.05.2015г..- до пълния й предявен
размер от 11,22 лева и по фактура № **********/30.06.2014г.- до пълния предявен
размер от 13,50 лева, и за обезщетение за забава върху главниците за дялово
разпределение: по фактура № **********/30.06.2014г. за период от 15.09.2014г.
до 14.08.2017г., за горницата над уважения размер от 1,78 лева до предявения
размер от 3,44 лева и по фактура № **********/31.05.2015г. - за горницата над
уважения размер от 1,17 лева до предявения размер от 2,88 лева, както и за
период от 15.09.2014г. до 14.09.2015г. М.С.К. е осъдена да заплати на ищеца сторените
по делото разноски от 426,97 лева.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Б.”ООД.
С определение
№6670/09.01.2019г. по същото дело молбата на М.С.К. за изменение на решението в
частта за разноските е оставена без уважение.
Срещу решението в
осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника М.С.К. чрез адв.В.В.Т.
от САК. Жалбоподателят поддържа, че решението в частта с която са уважени
исковете за дялово разпределение и за мораторна лихва върху тази сума е
недопустимо, тъй като ищецът е предявил чуждо право. Не било безспорно
установено, че ответницата е собственик на процесния имот, а дори да било така
тя била собственик на 4/12 идеални части, а не на ½ идеална част и до
този размер отговаряла за задълженията от вещта. Задължението по фактура от
31.07.2014г. било погасено по давност, тъй като представлявало сбор от
задължения за консумирана топлинна енергия за периода м.05.2013г.- м.04.2014г. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде в една част обезсилено, а в другата
осъдителна част- отменено, а предявените срещу ответницата М.С.К. искове–
отхвърлени.
Ответникът М.С.К.
чрез адв.В.В.Т. от САК е подала в срок и частна жалба срещу определение
№6670/09.01.2019г. с което молбата и за изменение на решението в частта за
разноските е оставена без уважение. Твърди, че определените от съда
възнаграждения на вещите лица са прекомерни, както прекомерно е и присъденото
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С подадена на 19.11.2019г. писмена молба моли решението
на СРС да бъде потвърдено.
Третото
лице-помагач „Б.”ООД не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Наведените
доводи за недопустимост на решението в частта му относно таксите за дялово
разпределение не могат да бъдат споделени, тъй като съгласно чл.22 от ОУ на
ищеца клиентите заплащат таксата за дялово разпределение на продавача на
топлоенергия (ищеца), който от своя страна заплаща възнаграждение на ФДР.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В случая срещу ответницата
М.С.К. са предявени искове не за
задължения за консумирана топлоенергия в процесния имот в качеството и на
собственик на 4/12 идеални части от имота, а за задължения на наследодателката
и С. Й.К., на която ответницата е единствен наследник, видно от представеното
на л.48 от първоинстанционното производство удостоверение за наследници. От
друга страна, наследодателката на ответницата С.К. е страна в облигационното
правоотношение по доставка на топлинна енергия с ищеца не по силата на закона и
като съсобственик на топлоснабдения имот с посочената във въззивната жалба
квота, а по силата на представената в първоинстанционното производство на л.17
молба- декларация от 09.07.2001г. Причината за уважаване на исковете за
половината от общо дължимите суми за стойността на доставена топлоенергия е
диспозитивното начало в процеса- ищецът е претендирал от първоначалната
ответница С.К. и наследодателка на М.С.К. половината от дължимите суми, а
другата половина- от първия ответник Х.Й.К., като в последната част исковете са
отхвърлени като неоснователни и въззивна жалба от ищеца не е подадена в срок.
Настоящият сътав
не споделя и доводите на жалбоподателя относно момента на настъпването на
изискуемостта на процесните задължения и изтичането на погасителна давност
относно част от тях. Съгласно действащите
през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, задължението на
купувача (клиента) на топлинна енергия да заплати месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да бъде изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а за заплащането на изравнителните сметки- в
30-дневен срок, следващ датата на издаване на съобщението за дължимата сума (до
13.03.2014 г., когато влизат в сила новите Общи условия на ищеца), респ. от
датата на публикуване на издадената фактура в интернет страницата на ищеца
(след 13.03.2014 г.). Следователно, както правилно е отбелязъл и
първоинстанционният съд, с издаването на общата фактура настъпва определеността
на дължимата цена за отоплителния сезон, тъй като дотогава клиентът плаща
прогнозно начислени суми, а не реално потребена енергия, която може да е както
на по-висока, така и на по-ниска стойност от прогнозната, поради което и
давност за вземанията не тече, защото същите не са определени. Погасителната
давност за вземанията за топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до
м.04.2014г. започва да тече от датата на изискуемост на общата фактура за
отоплителния период. Падежът на общата фактура №**********/31.07.2014г. е
настъпил на 31.08.2014г., а исковата молба е подадена на 23.08.2017г., когато тригодишната
давност не е изтекла.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
Неоснователна е и
частната жалба срещу постановеното от първостепения съд определение по реда на
чл.248 ГПК относно разноските. При определяне възнагражденията на вещите лица
съдът е съобразил броя и сложността на поставените им задачи, като се е
придържал към минимално възможните възнаграждения. Определеното възнаграждение
за защита от юрисконсулт е в законовоопределените рамки и е съобразено с
фактическата и правна сложност на спора, като на ищцата правилно е възложено
половината от същото (50 лева). По тези съображения обжалваното определение №6670/09.01.2019г.
също следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №48794 от 15.10.2018г., постановено по гр.дело №57862/2017г.
по описа на СРС, ГО, 125 с-в в обжалваната му
част.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач „Б.”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/