№ 7430
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110142054 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано съвместно от изпълнителния директор ........ и изпълнителния директор
........, против Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, бул. „Московска” № 33.
Ищецът твърди, че на 14.03.2022 г,, Дружеството е депозирало Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, за
сума в размер на 1859.55 лв. - главница, за изплатено от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“ на увреден от ПТП лек автомобил
“БМВ Х6“ с ДК№ ....., както и сума в размер на 566.69 лв. - мораторна лихва за забава, като
ищецът претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
С разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 20221110113329/2022 година, 143-ти състав
на Софийски районен съд е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение срещу
Столична община. На основание чл. 415, ал.1, със съобщение, получено на 06.07.2023 г.
съдията- докладчик по делото е указал на ищеца, че е постъпило възражение от страна на
длъжника Столична община, както и че “ЗАД АРМЕЕЦ” АД може да предяви иск в
едномесечен срок.
Твърди се, че с полица № ********** от 0921,2016 г„ ЗАД “Армеец” е сключил
договор за застраховки „Каско и злополуки“ на лек автомобил марка “БМВ Х6“ с ДК№
.........., собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, със срок на действие от 04.01.2017 до
03.01.2018 г. На 16,04.2017 г„ лек автомобил „БМВ X 6“ с ДК № ..... се е движил по
ул.“Самоковска“ - пряка на ул. “Самоковско шосе“ в село Железница по посока на Вилна
зона „Ярема“ и до № 48 преминава през необезопасен и несигнализиран участък - дупка,
1
образувана от вдлъбната шахта. Твърди се, че неравността на пътя е предизвикала ПТП с
лекия автомобил „БМВ X 6“ с ДК № .........., като е нанесена материални щети на същия -
увреждане на предна дясна джанта и гума.
Излагат се доводи, че вложените части и материали за извършване на ремонт на лек
автомобил “БМВ Х6“ С ДКН ..... възлизат на 1 849,55 лева и че ЗАД „Армеец“ АД е
изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил в размер на лева. Твърди
се, че общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение е 1 859.55 лева,
включително 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията. Сочи се, че
плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило задължението си в качеството му
на застраховател по застраховка „Каско и „Злополука“ на МПС да покрие щетите,
причинени на пострадалото МПС. Твърди се, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка с
чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, има право да получи обезщетение до размера на
изплатената сума.
С писмо с изх. № Л - 5381/26.07.2017 г., придружено с цялата ликвидационна преписка
по образуваната в дружеството ликвидационна преписка - щета № 10017030111770,
получено на 28.06.2017 г., ответникът е поканен доброволно да заплати сумата от 1859.55
лева, но същата не е заплатена.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено
в правоотношенията между „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от
изпълнителния директор ........ и изпълнителния директор ........ и Столична община, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Московска” № 33, че
съществува вземане на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от
изпълнителния директор ........ и изпълнителния директор ........, и Столична община, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Московска” № 33,
дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 15114/31.5.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 13329/2022 година по
описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 1 859.55 лева /хиляда осемстотин
петдесет и девет лева и петдесет и пет ст./ - главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, във връзка с настъпило на 16.4.2017 година пътно -
транспортно произшествие, за което е била образувана ликвидационна преписка по щета №
10017030111770, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд - 14.3.2022 година до датата на окончателното изплащане
на вземането, както и мораторна лихва в размер на 566,69 лева за периода 09.03.2019 г. до
09.03.2022 година.
Прави се искане за присъждане на разноски сторени пред заповедния и исковия съд.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер.
Счита, че не е изяснена фактическата страна, както и че не е доказан по безспорен
начин механизмът на процесното ПТП. Оспорва твърдението, че единствената причина за
процесното ПТП и за щетите по увредения автомобил е неизправност на пътното платно,
поддържано от Столична община. Ответникът счита, че не става ясно къде е настъпило
събитието. Оспорва, че за него е възникнало задължение за обезвреда по чл. 49 ЗЗД. Твърди,
че не е бездействал, а е изпълнявал задълженията си по текущото поддържане на пътя в
съответствие с нормативната уредба. Оспорва претенцията на ищеца, тъй като изплащането
на обезщетението е извършено, а претенцията е обоснована само на твърденията на водача и
писмените му показания, които според ответника са документ със субективно съдържание и
не представляват официален документ, като счита, че не следва да бъдат кредитирани от
съда. Оспорва размера на платеното застрахователно обезщетение като счита, че съшия не е
2
доказан.
При условията на алтернативност моли да се намали размера на претендираното
обезщетение, вследствие на съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила.
Ответникът прави възражение срещу допускането на съдебно автотехническа експертиза с
указаните от ищеца задачи, тъй като според него ще бъде извършена само на база на
уведомлението от водача на МПС и от счетоводните документи. В случай, че експертизата
бъде допусната, ответникът моли да бъде заличен въпросът за изчисляване на обичайните
ликвидационни разноски, тъй като не оспорва размера на същите.
Не възразява срещу допускането до разпит на водача на процесния автомобил.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, допуснато и
прието е заключението по назначената съдебно – автотехническа и оценителна експертиза,
въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори
следните фактически констатации:
От анализа на писмените и гласни доказателства, както и съдебната автотехническа
експертиза се доказа, че на 16.04.2017г., около 19 часа, по време на движение от с.
Железница с посока Ярема в с. Железница на ул. Самоковска 48 водачът на МПС БМВ Х6, с
регистрационен № ....., е попаднал в необезопасена дупка /пропаднала шахта/ и
необозначенна, и вследствие на удара се е изкривила предна дясна джанта и предна дясна
гума се е деформирала.
От техническа гледна точка и при представените по делото доказателства се установи,
че уврежданията по МПС БМВ Х6, с рег. № ....., се намират в причинно-следствена връзка с
възможния механизъм на осъществяване на застрахователното събитие, настъпило на
16.04.2017г.
Установи се, че към датата на настъпилото застрахователно събитие - 16.04.2017г.
размерът на щетите, нанесени на процесното МПС БМВ Х6, с рег. № ....., би възлязал на
1849,55лв. /хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/, а с
включени 10,00лв. ликвидационни разноски - 1859,55лв. (хиляда осемстотин петдесет и
девет лева и петдесет и пет стотинки).
От експертизата става ясно, че обичайните разноски на застрахователя се определят от
вида и степента на застрахователното обезщетение, като това могат да бъдат разноски,
направени за пътна помощ, изготвяне на снимков материал по щетата, заплащане хонорар за
труда на вещото лице, допълнителни огледи в сервизни условия, ангажиране на определени
експерти и др. В конкретния случай, вещото лице е констатирало, че по делото са посочени
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. /десет/.
От разпита на св. Т. съдът приема за доказано, че същият е управлявал МПС БМВ Х6, с
рег. № ....., през пролетта на 2017г. Автомобилът е на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ, с ползвател
“Фимекс 94” ЕООД, на който същият е управител.
Имало е инцидент, но свидетелят не може да се сети точно какво е станало - влезнал в
дупка, нещо се е случило, направил снимки, които сам предоставил на Армеец. Имало е
увреждания, колата е била с Каско в Армеец. Свидетелят се обадил на застрахователя, завеи
му щетата, ходил на оглед, уважили претенцията му и ремонтирали колата в оторизиран
сервиз на БМВ. Колата отишла с сервиза на самоход. Доколкото си спомня дупката не била
безобразна. Нямало начин да я избегне, била е в самия път. Скоростта му била съоразена за
населено място, не се е движил с превишена скорост. Било е през деня, като няма спомен да
е било дъждовно времето. Няма спомен и каква е била щетата, но със сигурност е направил
снимки. Обадил се на мобилна група и на КАТ да регистрират събитието, от КАТ не са
идвали, казали да се обади на Армеец и да заведе щетата. Дупката била по-скоро шахта,
трап, отколкото изрязан асфалт.
3
Това се случило на излизане от Железница в посока Ярема, централната улица, която
води пътя за към Ярема. Не установил улица и номер, спомня си, че имало свидетел и той
му казал улицата и номера, дал му и номер, който свидетелят записал. Той направил оглед,
пратили го в сервиза и там отремонтирали. Не помни какво сменили на колата, не е давал
никакви пари и няма спомен - това био преди около 7 години. Дупката била около 40 на 40,
била много дълбока.
Показанията на св.К съдът приема за верни, доколкото кореспондират с останалия
доказателствен материал, в това число с писмените доказателства, фотоалбум и
заключението по съдено – автотехническата и оценителна експертиза.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствата, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на фактическите констатации съдът е мотивиран до стори следните правни
изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Заявеното от ответника възражение за съпричиняване е с правна квалификация чл.51,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите относно твърдяното съпричиняване.
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди
и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва
да бъдат разгледана по същество.
По същество
В казуса в тежест на ищеца беше да установи основанията на които основава иска си.
Същият в условията на пълно главно доказване следваше да установи, с оглед заявените от
ответника: възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу застрахователя по застраховка "Каско" на причинителя на имуществени вреди
(делинквента). В този смисъл ищецът следваше да докаже кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и
противоправно поведение, в казуса гаранционно обезпечителна отговорност на ответната
община по смисъла на чл.50 от Закона за задълженията и договорите; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между деликвента и застрахователя по застраховка "Каско“ да е
съществувало действително правоотношение.
В казуса от фактическа страна исковата претенция се доказа, като се установи по
категоричен начин механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно за съда е
установено, че на пътното платно е имало необезопасена и необозначена дупка –
препятствие на пътя, в която е попаднала при движението си предна дясна гума с джантата
на същата.
Пак от анализа на доказателствата и установеното от фактическа страна, съдът прави
извода, че именно с това препятствие на пътното платно и вредите нанесени на лекия
автомобил е налице причинно – следствена връзка, като св. Т., като водач на увреденото
МПС не е бил в състояние да предотврати настъпването му. Не се установява от фактическа
страна, в неговото поведение да са налице обективни действия или бездействия, с които
4
същият да е допринесъл за настъпването на вредите по увредения лек автомобил, заради и
което заявеното от ответника възражение по смисъла на чл.51, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите е неоснователно и не води до намаляване на претенцията на
това основание. Вярно е, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата,
водачите на МВПС са длъжни да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори
и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Относно понятието "препятствие на пътя" легална дефиниция е дадена в § 1, т.
19 от ДР на ППЗДвП, а именно следва да се има предвид - всяко нарушаване целостта на
пътното покритие.
Настоящия съдебен състав, приема, че на задължението на водача да се съобразява с
пътната обстановка противостои задължението на ответника да поддържа пътното платно и
не създава предпоставки за настъпване на ПТП. Не се установи дупката на пътя да е била
обозначена или сигнализирана по някакъв начин, за да се приеме за основателно твърдяното
съпричиняване, а именно водачът да е знаел и да е следвало да предприеме действия по
избягване на дупката. При това съдът приема, че поради липсата на сигнализация за
неравностите по пътното плътно е било практически невъзможно водачът на автомобила в
конкретната ситуация да изпълни предписаното в чл.20, ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
Несъмнено е, че според чл. 11, ал.1 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи
- общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Следователно, задължение да
осигури непрекъснато, безопасно и удобно движение по общинската пътна мрежа и да
поддържа изправността на пътното платно принадлежи на Столична община. В казуса не се
доказа от ответника, чиято беше доказателствената тежест, че осъществил грижата на добър
стопанин и е изпълнил законоустановените си задължения. В резултат на бездействието на
ответника, на собственика на МПС са причинени имуществени вреди, които са били
обезщетени от ищеца и на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за него се е породил правен интерес
да претендира платената сума от виновния за настъпилото ПТП. Ответникът и не спори, че
именно негово е задължението да поддържа в изправност пътната настилка в град София в
процесния участък. Съдът и прави извода, че това не е път от републиканската пътна мрежа,
поради и което именно отговорността на ответника се следва да бъде ангажирана в казуса.
Съдът приема, че исковата претенция е доказана както по своето основание, така и по
размер, доколкото прие от фактическа страна, че действителната стойност на увредените
части и техния ремонт е на стойност от 1859,55лв. лева с ДДС, от които се претендират
1859,55 лева, като с оглед диспозитивното начало следва да я уважи в цялост в размера, в
който е заявена пред съда.
Ищецът има качеството на застраховател по валиден застраховател договор по
застраховка „Каско“. Вследствие на настъпило вредоносно събитие, от категорията на
застрахователните, ищецът е заплатил на увреденото лице, чрез заплащане на разходите за
ремонт на застрахования автомобил. При това същият се е суброгирал в правата на
увредения от една страна срещу прекия причинител на вредата, а на следващо място срещу
неговия застраховател.
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по
своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят
придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
(застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение. Това положение
изрично е прието и анализирано от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-359/14 и
С-475/14 в решение от 21.1.2016 г. по повод на преюдициални запитвания, направени на
основание чл. 267 ДФЕС, подадени от Районен съд на град Вилнюс, Литва и Върховния съд
5
на Литва на 15. 7. и 8.10.2014 г. Практическото значение на правното разграничение е
свързано с приложението на Регламент (ЕО) 593/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17.6. 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, известен
още като Рим I1 и Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.7.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, известен като Рим
II2.
Суброгацията се свързва с още едно правоотношение – между увреденото лице, което е
застрахованият собственик или държател на вещта, от една страна и третото лице, което е
деликвентът, от друга страна. Това правоотношение по начало е деликтно, но може да бъде и
договорно (ако вредите са причинени във връзка с неизпълнение на договорно задължение
на третото лице срещу застрахования).
Застрахователят - ищец се е суброгирал в деликтното правоотношение, в което
длъжник е третото лице – ответникът в настоящето производство. Преди суброгацията и
удовлетворяването на застрахования, това правоотношение е съществувало между
застрахования (увреденото лице) и третото лице (носителя на гражданската отговорност).
Самата суброгация е законна цесия, т.е. вземането на удовлетворения кредитор преминава
върху застрахователя такова, каквото е било и преди да е удовлетворено. Длъжникът дължи
на застрахователя не повече от това, което е дължало преди суброгацията на застрахования и
неговото задължение не може да се модифицира от виновно в безвиновно при смяната на
кредиторите.
Суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и
суброгацията настъпва по силата на закона – при осъществяване на фактическия състав, без
да е необходимо волеизявление (cession legis).
Доколкото в казуса не се доказа ответникът да е заплатил на застрахованото лице се
налага и правния извод, че застрахователят - ищец има и е носител на суброгационно право,
до размера на сумата, която се доказа, че е платил на застрахования, която сума ответникът
дължи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред заповедния
съд – така по аргумент от чл.422, ал.11 от ГПК – 9.3.2022 година до окончателното
изплащане на сумата и ведно с лихвата за забава, в който ответникът е изпаднал след
получаване на регресната покана.
В срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането и към приключване на съдебното
дирене не се установи претенцията да е била заплатена от ответника.
С оглед на горното, доколкото е налице завършен фактически състав за ангажиране на
отговорността на ответника, като собственик на вещта от която са произлезли вредите, но не
поради характеристиките на вещта, а поради неполагането на дължимата грижа на добър
стопанин, се следва, че исковата претенция за сумата от 1859,55лв., представляващи
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на
гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от датата на
депозиране на исковата молба – 27.7.2023 година до окончателното изплащане на сумата е
основателна и следва да се уважи в пълен размер.
По претенцията за мораторна лихва с правно основание чл.86 от Закона за
задълженията и договорите
Наличието на акцесорно вземане, каквото е обезщетението за забава по смисъла на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите е обусловено от наличието на главен дълг.
Доколкото претендираната лихва за забава, като акцесорно вземане следва
основателността на главния иск, съдът следва да я уважи в претендирания размер, който
счита за доказан по правилата на чл.162 от ГПК, по преценка на съда. Следва да се посочи,
че несъмнено се установи, че ответникът е бил уведомен за претенцията, като срокът по
чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането е изтекъл на 27.6.2017 година, т.е. преди
6
депозиране на заявлението пред заповедния съд на 14.03.2022 година. Категорично в този
смисъл ответникът е изпаднал в забава за сочения от ищеца период – от 09.03.2019 година
до 09.03.2022 година и за този именно период дължи и следва да бъде осъден да заплати на
ищеца 566,69 лева, представляващи мораторна лихва за забава.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковите претенции на ищеца се дължат
разноски за заповедното и исковото производство, съобразно уважения размер. При
доказани разноски на стойност 550,52 лева, съобразно уважения размер на исковите
претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в общ размер на
550,52 лева, от които съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК такива за
юрисконсултско възнаграждение за пред заповедния съд – 50,00 лева и за пред исковия съд –
150,00 лева. В този размер и с оглед заявеното възражение за прекомерност съдът счита, че
определеното юрисконсултско възнаграждение отговаря на положения труд, фактическата и
правна сложност на делото, процесуалната активност на юрисконсулта и защитимия
материален интерес.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК във връзка чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ЗАД АРМЕЕЦ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано съвместно от изпълнителния директор ........ и изпълнителния директор ........
и Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000,
бул. „Московска” № 33, представлявано от Кмета ....., че съществува вземане на „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор ........ и изпълнителния
директор ........ и Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, бул. „Московска” № 33, представлявана от Кмета ..... дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ”
АД, ЕИК *********, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 31.05.2022 година по ч.гр.дело №
20221110113329/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно: 1859,55лв.
(хиляда осемстотин петдесет и девет лева и 55 стотинки), представляваща главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за настъпило ПТП на
16.04.2017г., около 19 часа, по време на движение от с. Железница с посока Ярема в с.
Железница на ул. Самоковска 48 водачът на МПС БМВ Х6, с регистрационен № ....., е
попаднал в необезопасена дупка /пропаднала шахта/ и необозначенна, и вследствие на удара
се е изкривила предна дясна джанта и предна дясна гума се е деформирала, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред
заповедния съд 14.03.2022 година до окончателното изплащане на вземането и дължи сумата
7
от 566,69лв (петстотин шестдесет и шест лева и 69 стотинки), представляваща лихва за
забава, дължима за периода 09.03.2019 година до 09.03.2022 година.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, бул. „Московска” № 33, представлявана от Кмета ..... да заплати на ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор ........ и изпълнителния
директор ........ сторените пред заповедния съд по ч.гр.дело № 42054/2023 година по описа на
Софийски районен съд и пред исковия съд по гр.дело № 13329/2022 година разноски в общ
размер на 550,52 лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8