№ 133
гр. Велико Търново, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500123 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 49 от ЗЗД.
С Решение № Р-125/ 21.12.2021 г., постановено по гр.д. № 39/ 2018 г.
по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявените от ищците Т. Н. В., ЕГН ********** и П. Б. П., ЕГН **********,
и двамата от гр. Велико Търново, срещу ответника МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН
ЧЕРКЕЗОВ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Велико Търново, искове,
с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за присъждане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева, за всеки един от двамата
ищци, настъпили в резултат на смъртта на новородената им на 02.11.2017 г.
дъщеря И. П. П.а, ЕГН **********, починала на 04.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 04.11.2017 г. до окончателното
им изплащане, като неоснователни и недоказани; ОСЪДИЛ е ищците да
заплатят на ответника сумата 3 878,96 лева, представляваща направени по
делото съдебни разноски.
1
Решението е постановено при участието на трето лице – ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в
гр. София, привлечено да подпомага ответника МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН
ЧЕРКЕЗОВ“ АОД по делото.
С Определение от 10.02.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, съдът е ОТХВЪРЛИЛ искането на ищците за изменение на
постановеното Решение в частта за присъдените разноски в полза на
ответника, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3 500
лева, като неоснователно и недоказано.
Недоволни от постановеното Решение, ищците Т. Н. В. и П. Б. П., чрез
пълномощника си адвокат Е. П. от АК – гр. София, са подали въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се
доводи за необоснованост и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че съдът, в нарушение на материалния
закон, е направил погрешен правен извод, че ответникът не носи отговорност
за настъпилата смърт на новороденото дете. Твърди се също така, че
незаконосъобразно съдът не е допуснал извършването на повторна
комплексна съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/. Излагат се съображения
в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното Решение и да уважи предявените искове в цялост.
Претендират се разноски.
Въззивникът е освободен от заплащане на държавни такси по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни
са подали отговори. В тях е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба, като са изложени съображения в подкрепа на становището.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата, като потвърди
обжалваното Решение. В отговора на ответника се претендират разноски.
В деловодството на Апелативния съд е постъпила частна жалба,
подадена от ищците чрез пълномощника им по делото, срещу определението
на съда, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с твърденията за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен
акт по съображения, изложени в жалбата. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното Определение, като решението, в частта за разноските, бъде
изменено и присъдения размер на адвокатското възнаграждение на ответника
2
бъде намален.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни отговор е подал ответника МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“
АД/накратко Болницата/, ЕИК *********, със седалище в гр. Велико
Търново, чрез пълномощника адвокат К. А. от АК – гр. Велико Търново.
Изразено е становище за неоснователност на частната жалба по съображения,
изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
жалбата.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на
обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:
Въззивната жалба и частната жалба са предявени в срок, от
легитимирана страна, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и
са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 441/ 15.01.2018 г., от ищците Т. Н. В., ЕГН ********** и П. Б. П., ЕГН
**********, и двамата от гр. Велико Търново, срещу ответника МОБАЛ „Д-Р
СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Велико
Търново, с цена – 400 000 лева /по 200 000 лева за всеки един от двамата
ищци/. В исковата молба се твърди, че 02.11.2017 г. ищцата родила в
Болницата в гр. Велико Търново дъщеря – И. П. П.а, като новороденото
починало на 04.11.2017 г. преди да бъде изписано от Болницата. В исковата
молба се описва подробно безпроблемната бременност на ищцата, като се
твърди че след „секцио“, тя е родила дете в добро здравословно състояние. На
04.11.2017 г. около 12,00 часа служителка на АГО взела детето от родилката с
обяснението, че ще му правят „фототерапия“. Около 14,00 часа в стаята на
ищцата дошли две служителки на отделението, които я отвели в стая с два
ковьоза, в единият от които лежала починалата й дъщеря. На среща, състояла
се на 07.11.2017 г. – след смъртта на новороденото между втория ищец и д-р
С., който е водел раждането, последният посочил като вероятна причина за
смъртта на детето „синдромът на внезапната детска смъртност“. Ищците
смятат, че отговорността за смъртта на новороденото дете носи ответникът,
който отговаря за действията на медицинския персонал в АГО. Твърди се за
липсата на предприети адекватни действия на медицинския екип в АГО,
3
намиращи се в пряка причинна връзка със смъртта на новороденото дете.
Твърди се за претърпени от ищците болки и страдания с висок интензитет,
довели до намесата на психиатър, които не са отшумели и към момента на
подаване исковата молба, и които представляват неимуществени вреди. Иска
се от съда да осъди ответника да заплати на всеки един от ищците
обезщетение от по 200 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 04.11.2017 г. – датата на смъртта на новороденото, до
окончателното изплащане на главниците. Претендират се направените
разноски.
Ищците са били освободени, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от
заплащане на държавни такси по делото.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 39/ 2018 г.
по описа на съда. Съдът е уважил искане на ответника за привличане на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, в качеството му на трето лице,
което да подпомага ответника по делото.
В о.с.з. на 10.10.2018 г. пълномощникът на ищците – адвокат Е. П. от
АК – гр. София е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
делото преупълномощената адвокат Д. от АК – гр. Варна е поискала от съда
да уважи изцяло исковете, като в представените писмени бележки са
изложени доводи за основателността им.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете. В пледоарията си по съществото на делото пълномощника на
ответника – адвокат А. от АК – гр. Велико Търново е поискал от съда да
отхвърли исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи за
неоснователността им.
От фактическа страна се установява следното:
По делото са представени писмени доказателства, включително и
история на бременността и раждането, които не са оспорени от страните и са
били приети от съда.
Във връзка с изясняване на въпроса относно причината за смъртта на
новороденото дете първостепенният съд е допуснал извършването на
комплексна съдебно – медицинска експертиза /КСМЕ/. В заключението си
вещите лица: д-р Е. Ж. П. – акушер-гинеколог; д-р Веселин Тихчев –
специалист по обща и клинична патология; д-р Х. М. – неонатолог, са
4
отговорили на поставените от страните задачи. В о.с.з. на 11.11.2021 г. вещите
лица са заявили, че подържат заключението и са дали подробни обяснения по
него. Преупълномощеният защитник на ищците – адвокат Д. е оспорила
заключението и е поискала допускането на повторна петорна КСМЕ със
същите задачи, като искането е оставено без уважение и съдът е приел
заключението на тройната КСМЕ.
За изясняване психическото състояние на ищците съдът е допуснал
извършването на съдебно – психиатрична експертиза /СПЕ/. В заключението
си вещото лице д-р К. П. Г. е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на
19.02.2019 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, като е дало
обяснения по него. Страните не са оспорили заключението и то е било прието
от съда.
По делото са били разпитани четирима свидетели.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде уважен иска по чл. 49 от ЗЗД, следва да е налице състава на
„гаранционно-обезпечителната отговорност“ на ответника, а имено – да са
били причинени вреди на пострадалия от лице при или по повод изпълнение
на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД.
В случая исковете са насочени срещу ответника МОБАЛ „Д-Р
СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ АД, като са били представени трудовите договори на
д-р Г. Н. Д.; д-р К. Н. Й.а и д-р С. Н. С., с оглед установяване на факта, че
тези лекари се намират в трудово-правни отношения с ответника, във връзка с
твърдението на ищците, че те са отговорни за раждането на детето и след това
за престоя му до смъртта в болницата.
Във връзка със смъртта на първородното дете, на ищците са били
причинени силни болки и страдания, основно на психиката им, което се
установява от показанията на допуснатите свидетели и СПЕ, в заключението
на която вещото лице посочва, че и двамата ищци са получили
посттравматично стресово разстройство от смъртта на новороденото, поради
което въззивният съд приема, че те са претърпели неимуществени вреди с
голям интензитет вследствие смъртта на детето.
С оглед установяване на причината за смъртта на новороденото е било
5
допуснато от съда извършването на КСМЕ. В т. 12 от заключението си
вещите лица са категорични, че причина за смъртта на новороденото е
„синдромът на внезапната смърт на новороденото/SIDS/“, който настъпва
рядко – честотата му е около 0,5%, като причините за настъпването му научно
не са изяснени. Също така категорично е заключението относно действията на
целия медицински екип във връзка с хоспитализацията на ищцата и
предприетото раждане, които действия са били адекватни и съобразени с
добрата медицинска практика. Въззивният съд кредитира заключението на
вещото лице, което е достатъчно обосновано и с оглед дадените подробни
обяснения от вещите лица в открито съдебно заседание намира, че не са
налице съмнения относно правилността му.
При тези данни за причините за смъртта на новороденото не е налице
причинна връзка между действията на лекарите, на които възложителят е
възложил извършването на работата и смъртта на детето, поради което
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
До същия правен извод е достигнал и Великотърновския Окръжен съд,
поради което постановеното от него Решение е правилно и следва да се
потвърди.
Относно разноските:
С молба от 24.01.2022 г., подадена след постановяване на решението
по делото, ищците чрез своя пълномощник – адвокат П., са поискали
решението да бъде изменено в частта за разноските поради прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, което правилно е било
отхвърлено от първостепенния съд с обжалваното Определение по чл. 248 от
ГПК, с оглед преклузията и неоснователността му.
С оглед изхода на делото на въззиваемия МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН
ЧЕРКЕЗОВ“ АД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
3 500 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-125/ 21.12.2021 г., постановено по
6
гр.д. № 39/ 2018 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, както и
Определение от 10.02.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Н. В., ЕГН ********** и П. Б. П., ЕГН **********, и
двамата от гр. Велико Търново, ************, да заплатят на МОБАЛ „Д-Р
СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 1, направените разноски пред
въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер
на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7