№ 873/08.01.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №961 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ПК
Тракия – в несъстоятелност - гр.Т. – чрез представляващия синдик А.К., против
Решение №260017/13.08.2020г., постановено по АНД №597/2020г. на РС Хасково.
Решението било неправилно и незаконосъобразно, тъй като било постановено от
некомпетентен съд. Неправилно се приемало като място на извършване на нарушението
Хасково, тъй като там бил най-близкия офис на Търговски регистър и регистър на
ЮЛНС. Заявлението можело да се подава и по електронен път, както и във всеки
регистър в страната. С обжалваното наказателно постановление било наложено
наказание глоба за нарушение, което било извършено чрез бездействие и нямало логика
да се приеме, че е извършено в Хасково, а не в седалището на юридическото лице.
Административнонаказващият орган в случая не бил компетентен да наложи
наказанието и това следвало да бъде извършено от Директор ТД НАП Бургас. Освен
това в НП не били обсъдени възраженията, че се касае за невиновно деяние или
маловажен случай, а това било самостоятелно основание за отмяната му, тъй като
жалбоподателят нямал възможност да се защити. Липсвало умисъл за извършеното
бездействие. Кооперацията била обявена в несъстоятелност още от 2012г., а един
търговец в несъстоятелност невинаги можел да разполага с необходимите средства
да заплати таксите в Регистъра, защото разполагала с финансови средства само
при осребряване на имущество. Заявява се, че към 30.06.2019г. ПК Тракия не
притежавала съответните парични средства да заплати дължимата такса и поради
това именно отчетите били заявени за вписване в по-късен момент, когато вече
имало налични средства. Не били настъпили общественоопасни последици, а
районният съд не отчел този факт. Освен това самият Регистър обявил отчетите на
20.06.2020г., като така дори да били заявени навреме отчетите, то пак щели да
бъдат обявени с 10-месечно закъснение. След като кооперацията била с
преустановена дейност, то не можело да се създават задължения и нови кредитори,
който да се осведомяват от Регистъра за търговските дела на кооперацията.
Кредиторите били наясно с дейността от ежемесечните отчети на синдика.
Разпределянето на постъпилите от осребряването средства също се обявявали в ТРРЮЛНС.
Макар и с известно закъснение счетоводните отчети били заявени за обявяване
преди съставянето на акта, а и кооперацията не била допускала други нарушения,
като счетоводните ѝ отчети и ГДД били своевременно обявени в НАП и НСИ. Иска
се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като бъде отменено обжалваното
наказателно постановление или делото да бъде върнато за ново разглеждане на
компетентния РС.
Ответникът ТД НАП Пловдив взема писмено становище по
касационната жалба. Нарушението било установено по безспорен начин и това се
потвърждавало от събраните по делото доказателства, а и не били допуснати
нарушения в административнонаказателната процедура. Нарушението било формално и
поради това при преценката относно маловажност следвало да се отчете степента
на обществена опасност на деянието. Освен това следвал да се има предвид и че
за 2018г. кооперацията извършвала дейност, за което подала и декларация по
чл.92 от ЗКПО.
Окръжна прокуратура счита, че
касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210,
ал.1 от АПК,
и при спазване на изискванията на чл.212
от АПК.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково
потвърждава Наказателното постановление №493363– F510215 от 04.02.2020г.,
издадено от Зам.Директор ТД НАП Пловдив,
с което на ПК Тракия – Т. /в несъстоятелност/, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч, с което е определена на основание чл.74, ал.1 от ЗСч имуществена санкция
в размер на 200,00 лева. От съда не са установени допуснати процесуални
нарушения, а санкционираното деяние е прието като безспорно установено и
доказано. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка
от служител в ТД НАП Пловдив, офис Хасково, във връзка с подадена информация от
Агенцията по вписванията, за ПК Тракия - в несъстоятелност, представляваща
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, било установено, че търговецът е лице, което е било длъжно,
но не е публикувало годишния си финансов отчет за 2018г., като не го е заявило
за вписване и представило за обявяване в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ
при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 01.07.2019г.
Установено е от подадената в ТД НАП Пловдив, офис Хасково, ГДД по чл.92 от ЗКПО
с вх.№2600И0180204/28.03.2019г. и от приложения към нея годишен отчет за
дейността, че кооперацията е извършвала дейност през отчетния период 2018г.
Едва след изтичане на законоустановения срок е заявен за вписване и представен
за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията ГФО на
кооперацията за 2018г., а именно - на 25.09.2019г. Изрично в АУАН и
наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на
02.07.2019г. в гр.Хасково, а е установено на 21.08.2019г., когато НАП е
уведомена от Агенцията по вписванията с писмо изх. №12-00-316/21.08.2019г. При
установените факти въззивната инстанция е приела като правилна правната квалификация
на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. и определената санкция по чл.74,
ал.1 от ЗСч. Относно становището на жалбоподателя, че не е правилно определено
мястото на нарушението, където е трябвало да се представи ГФО за вписване,
съдът е счел, че доколкото кооперацията се обслужва от ТД НАП Пловдив, офис
Хасково, както и всички документи, свързани с дейността ѝ, следва да се
подават в Хасково по седалището на данъчната администрация в района, на който
попада седалището и адреса на управление на кооперацията, то също няма
допуснато процесуално нарушение. Обсъдено е становището на жалбоподателя, че
кооперацията не разполагала с парични средства да заяви пред ТРРЮЛНЦ
съответното вписване, като е прието, че при открито производство по
несъстоятелност именно на синдика е възложено правилното планиране и разходване
на средствата. Подробно съдът е изложил и мотиви, че не са налице в конкретния
случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
доводите на въззивната инстанция относно липсата на предпоставки в случая да
бъде прието наличието на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и
относно ирелевантност на заявеното вписване след определения в закона срок.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението по отношение
изводите за процесуално
нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП по съображения, че нарушението не било установено от съответния
местнокомпетентен орган и тъй като имало допуснати съществени процесуални
нарушения от административнонаказващия орган при издаването на НП, в което не
били обсъдени възраженията му за липса на умисъл, невиновност на деянието и маловажност.
Правилно въззивният съд е посочил в тази връзка, че компетентността на
административния орган се установява от представената в преписката по делото
Заповед ЗМФ-610/03.07.2018г., като тук следва да се има предвид и че с Указ №1 от 05.01.1999г. за утвърждаване границите,
административните центрове на областите в Република България и общините,
включени в тях, обн. ДВ. бр.2 от 8 Януари 1999г., издаден на основание
чл.98, т.5 от Конституцията на Република България във връзка с чл.6, ал.2 от Закона
за административно-териториалното устройство на Република България, са
утвърдени границите на административните центрове и съгласно т.26 в Област с административен център град
Хасково се включват общините: Димитровград, Ивайловград, Любимец, Маджарово,
Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Т., Харманли и Хасково.
Така именно Териториалният директор на НАП Пловдив и неговият заместник е
следвало да издадат обжалваното НП, тъй като офис Хасково е в структурата на ТД
НАП Пловдив. В случая следва да бъде извършено и разграничение по отношение на
компетентността на административния орган и местната компетентност на съда,
пред който следва да бъде разгледано настоящото производство, като се има
предвид разпоредбата на чл.62 от ЗСВ, която предвижда, че районите на
районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат
да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната. При
установената по делото конкретика, че деянието е осъществено чрез бездействие,
както и тъй като не може да бъде определено еднозначно местоизвършването на
нарушението, правилно съдът е изходил от обстоятелствената част на НП, където е
посочено място на извършване Хасково, и субсидиарно е приложена разпоредбата на
36, ал.3 от НПК, като делото е разгледано от РС Хасково. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят
изцяло възраженията за нарушения, направени и пред въззивната инстанция. Същите
са били предмет на обсъждане в мотивите на оспореното съдебно решение, като
решаващият състав подробно е аргументирал изводите си за тяхната
неоснователност. Настоящата инстанция намира изложените в тази връзка доводи и
съображения на съда за съответни на приложимата нормативна уредба и изяснените
по делото факти, поради което като правилни следва да бъдат изцяло споделени
без да се налага преповтарянето им в касационното съдебно решение. Правилни и
обосновани са изводите на съда по възраженията за невиновно поведение от страна
синдика и невъзможност да се заяви ГФО за 2018г. поради обективни причини –
липса на парични средства за заплащане на такса пред Агенция по вписванията,
както и тези по отношение възражението, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260017/13.08.2020г.,
постановено по АНД №597/2020г. на РС Хасково.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.