Решение по дело №383/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 631/30.7.2021г.

 

гр. Пазарджик, 30.07.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 383 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от В.Т.П. с ЕГН: ********** *** против НАП София с искане ответникът да ѝ заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2969,83 лв. за периода от 24.03.2020 г. до 05.04.2021 г. във връзка с бездействие от страна на НАП по връщане на недължимо събрана сума по принудителен ред, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 2969,83 лв., считано от 24.03.2020 г. до изплащането им.

Ищецът В.Т.П. сочи, че е налице неоправдано бездействие от страна на данъчната администрация при изпълнение на собствените ѝ правомощия, което пряко ощетява имуществените интереси на лицето. В исковата молба се излагат обстоятелства, че се касае за събрани по принудителен ред суми по изп. дело № *********/2016 г. от ПИ К.. Т…, представляващи ДДФЛ за 2007 г. - 1149.80 лв. и за 2008 г. - 1820.03 лв., общо 2969.83 лв. На 14.03.2020 г. е наложен запор по банковата сметка на П. в Райфайзенбанк АД, а на 24.03.2020 г. е последвало разпореждане за изпълнение и сумите са постъпили по сметка на НАП. За двете суми ДДФЛ бил изтекъл 10 годишния абсолютен давностен срок към 01.01.2019 г., съответно към 01.01.2020 г. На основание чл.173, ал.2, във връзка с чл.171, ал.2 от ДОПК тези публични вземания би трябвало да бъдат отписани служебно преди това. Нормата на чл.173, ал.2 вменявала едно задължение, което ответникът е игнорирал. Вместо да изпълни тези императивни разпоредби, като отпише вземанията, ГПИ е провел действия по принудителното им събиране. Налице е правоприлагане в очевидно нарушение на чл.2 от ДОПК и правилото за обвързана компетентност. Всичко това наложило П. да направи изрично възражение за изтекла давност, респ. за възстановяване на неоснователно удържаните суми. По това възражение последвал мълчалив отказ от ТД на НАП Пловдив. Последният бил предмет на съдебно оспорване по адм. д. № 545/2020 г. С Решение № 640/28.08.2020 г. по а.д. № 545/2020 г. АС Пазарджик отменил мълчаливия отказ по жалбата срещу Разпореждане изх. № С200013-035-0240679/24.04.2020 г. на ПИ К. Т.. Преписката била върната на административния орган със съответните задължителни указания. Вследствие на гореизложеното, П. подала в НАП искане на основание чл.129 от ДОПК за възстановяване на недължимо внесените суми. Във връзка с него е извършена проверка и е издаден АПВ № ПО-16001320064499-004-001/09.10.2020 г. С този акт е отказано връщането на гореописаните суми на П.. Визираният АПВ е обжалван по реда на чл. 129, ал.7, във вр. с чл. 152 от ДОПК. С Решение № 570/17.11.2020 г. горестоящият адм. орган – Директор на ОДОП гр. Пловдив е отменил АПВ № ПО-16001320064499-004-001/09.10.2020 г. като незаконосъобразен. Въпреки решението на Директор на ОДОП гр. Пловдив недължимо събраната по принудителен ред сума от 2969.83 лв. и законната лихва върху нея не били възстановени на В.П..

Това бездействие било в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца имуществени вреди, което е основание за обезщетяването им от ответника съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответникът – НАП София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва основателността на иска по съображения, че не е налице незаконосъобразен акт на администрацията, който да е отменен, нито пък е налице бездействие. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция и счита, че следва да бъде уважена.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори по фактите, изложени в исковата молба, като е безспорно установено, че са събрани от ищцата по принудителен ред суми по изп. дело № *********/2016 г. от ПИ Красимира Тодорова, представляващи ДДФЛ за 2007 г. - 1149.80 лв. и за 2008 г. - 1820.03 лв., общо 2969.83 лв. На 14.03.2020 г. е наложен запор по банковата сметка на П. в Райфайзенбанк АД, а на 24.03.2020 г. е последвало разпореждане за изпълнение и сумите са постъпили по сметка на НАП от сметка на ищцата. За двете суми ДДФЛ бил изтекъл 10 годишния абсолютен давностен срок към 01.01.2019 г., съответно към 01.01.2020 г. Това наложило П. да направи изрично възражение за изтекла давност, респ. за възстановяване на неоснователно удържаните суми. По това възражение последвал мълчалив отказ от ТД на НАП Пловдив. Последният бил предмет на съдебно оспорване по адм. д. № 545/2020 г. С Решение № 640/28.08.2020 г. по а.д. № 545/2020 г. АС Пазарджик отменил мълчаливия отказ по жалбата срещу Разпореждане изх. № С200013-035-0240679/24.04.2020 г. на ПИ К.. Т... Преписката била върната на административния орган със съответните задължителни указания. Вследствие на гореизложеното, П. подала в НАП искане на основание чл.129 от ДОПК за възстановяване на недължимо внесените суми. Във връзка с него е извършена проверка и е издаден АПВ № ПО-16001320064499-004-001/09.10.2020 г. С този акт е отказано връщането на гореописаните суми на П.. Визираният АПВ е обжалван по реда на чл. 129, ал.7, във вр. с чл. 152 от ДОПК. С Решение № 570/17.11.2020 г. горестоящият административен орган – Директор на ОДОП гр. Пловдив е отменил АПВ № ПО-16001320064499-004-001/09.10.2020 г. като незаконосъобразен. В мотивите си Директорът на ОДОП е посочил, че обжалваният АПВ е издаден в резултат на Резолюция за извършване на проверка № ПО-16001320064499-ОРП-001/08.09.2020 г. по прихващане или възстановяване, след подадено от В.П. искане на основание чл. 129 от ДОПК, да ѝ бъде извършена проверка и да ѝ бъде възстановена неоснователно събрана сума от 2 969,83 лв. за задължения с изтекла давност по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., ведно със законните лихви. В хода на възложената проверка, от гл. публичен изпълнител при дирекция „Събиране” – К. Т.. е издадена служебна бележка, от която било видно, че към 14.09.2020 г. срещу лицето няма образувано изпълнително производство, няма неразпределени суми или надвнесени такива по сметката за принудително събиране. От приложена по административната преписка Справка за общите задължения на В.П. към 09.10.2020 г. било видно, че същата няма задължения, включително и такива, които да подлежат на разпределение от публичен изпълнител, но има погасени по да***ност/отписани задължения за 2007 г. и 2008 г. по РА № *********/25.05.2011г. в общ размер на 9 709,67 лв., в това число главница — 2 764,68 лв. и лихва — 6 944,99 лв. В резултат на констатираното при извършената проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице, с АПВ № ПО-16001320064499-004-001/09.10.2020 г. е отказано възстановяването на претендираната от В.П. сума, „тъй като няма свободна неусвоена сума, която да се възстанови на лицето”. След преценка на установените факти и при съобразяването им с приложимите разпоредби на ДОПК, Директорът на ОДОП е намерил така издаденият АПВ № ПО-16001320064499-004-001/09.10.2020 г. за незаконосъобразен, поради следното:

С РА № 24100576/25.05.2011 г. на В.Т.П. са установени задължения по ЗДДФЛ за периода 2007 г. и 2008 г., за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. В тази връзка са наложени обезпечителни мерки: вписана възбрана върху имот на 10.06.2013г. и запор върху банкова сметка в „Райфайзен България” ЕАД на 24.03.2020 г. Последвало е Разпореждане за изпълнение на запора до банката на стойност 12 835,19 лв. На 24.03.2020 г. е постъпила от банката сума в размер на 2 969,83 лв., от която 1 149, 80 лв. са погасени задължения /главница/ по ЗДДФЛ за 2007 г. и 1 820.03 лв. задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. Срещу принудително събраните суми по запора е подадено възражение за събиране на задължения, които са погасени по давност. На    24.04.2020 г. по повод на това възражение е издадено Разпореждане изх. № С200013-036-0240679 от публичен изпълнител К.. Т.., с което се прекратява частично производството по събиране на погасени по давност суми в размер на 9 709,67 лв. По отношение на събраната сума от 2 969,83 лв. е прието, че не подлежи на връщане, тъй като била доброволно платена. В настоящия случай, по отношение на претендираната сума от 2 969,83 лв. за възстановяване се установявало, че е разпределена за погасяване на задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. В тази връзка и с оглед направеното с жалбата възражение за изтекла погасителна давност, следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, регламентираща института на абсолютната погасителна давност. В конкретната хипотеза, погасителната давност за задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. започвала да тече от 01.01.2009 г., съответно 01.01.2010 г. и към 01.01.2019 г., съответно 01.01.2020 г. абсолютната погасителна давност била изтекла. Видно от описаната по-горе хронология, действията по събиране на тези задължения са предприети след 01.01.2020 г., т.е. с наложеният запор върху банковата сметка и последвалото разпореждане за изпълнение на запора са събрани суми за задължения, които са погасени по давност. След като вземането било погасено по давност, оставало възможността то да бъде изпълнено от длъжника единствено доброволно, но не и по принудителен ред. В случая били платени погасени по давност публични задължения, но по принудителен начин. Плащането на погасените по давност суми не било доброволно, а чрез тяхното принудително събиране, поради което незаконосъобразно било отказано възстановяването им по реда и при условията на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 155, ал. 2, във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК Директорът на ОДОП е отменил Акт за прихващане или възстановяване № ПО-16001320064499-004-001/09.10.2020 г., издаден на В.Т.П., като незаконосъообразен. Въпреки решението на Директор на ОДОП гр. Пловдив недължимо събраната по принудителен ред сума от 2969.83 лв. и законната лихва върху нея не били възстановени на В.П. към момента на предявяване на исковата молба.

 

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от бездействието на ответника. Искът е предявен е срещу надлежен ответник и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по постоянния адрес на ищеца.

В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вредите, в чл. 204, ал. 1 – 4 АПК са предвидени различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение. В случаите, в които се търси обезщетение за вреди от бездействие, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, на основание чл. 204, ал. 4 АПК.

 

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни предпоставки.  Исковата претенция се основава на незаконосъобразно бездействие – невъзстановяване на недължимо събраната по принудителен ред сума от 2969.83 лв. Следователно предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника е установяване на незаконосъобразността на твърдяното от ищеца бездействие по аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК.

Под увреждащо деяние, проявено под формата на бездействие, следва да се разбира незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, т. е. бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт или което е длъжен да извърши по силата на закона. В случая е безспорно, че ответникът е бездействал да изпълни вмененото си по закон задължение с разпоредбата на чл.129, ал.5, т.2 ДОПК, съгласно която органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт (какъвто е налице в случая с решението на Директора на ОДОП) да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. В конкретния случай се установява, че ищецът няма други задължения, поради което е налице единствено хипотезата, в която следва незаконосъобразно отказаните за възстановяване суми да му бъдат възстановени.

Следователно отговорността на ответника произтича от специфичния характер на дейността му по възстановяване или прихващане на незаконосъобразно събрани по принудителен ред суми. Като административен орган със статут на юридическо лице, който следи тази дейност да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните бездействия на включените в състава му органи и служители при извършване на дейността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Наличието на законосъобразна процедура със срок, в който следва да стане възстановяването, който не е спазен, сочи на незаконосъобразно бездействие на органа по приходите. Без правно значение е по каква точно причина тези суми не се възстановяват, след като е налице влязъл в сила административен акт, че те са незаконосъобразно принудително събрани.

С оглед на изложеното съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразно бездействие по предприемане на действия по вмененото си по закон задължение с разпоредбата на чл.129, ал.5, т.2 ДОПК.

На следващо място съдът намира за установен и размерът на настъпилите имуществени вреди - 2969.83 лв., равняваща се на недължимо събраната сума и пряката причинно-следствена връзка между настъпването на вредите и незаконосъобразното бездействие на ответника.

При тази установеност на фактите, съдът прави извод за осъществен фактическия състав на отговорността по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, като приема, че е налице незаконосъобразно бездействие, реално увреждане на ищцата и пряка причинна връзка между увреждането и бездействието, поради което съдът следва с решението да овъзмезди имуществените вреди, причинени на ищцата.

Предвид уважаване на основния иск в размер на 2969.83 лв., следва да бъде уважен и акцесорният такъв, във връзка със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 24.03.2020 г. (датата, на която сумата е неправомерно изведена от патримониума на ищцата) до окончателното ѝ изплащане. В тази насока следва да се съобрази и разпоредбата на чл.129, ал.4 ДОПК, съгласно която: „Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – 4“.

 

По разноските:

Съгласно чл. 10, ал. 3 (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 94 от 2019 г. ) от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. В случая разноските са в общ размер на 410 лв., от които 10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение, за които има доказателства по делото за извършването им – вносна бележка и договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите София с ЕИК …, с адрес: гр. С.., бул. „К.. Ал. Д..“ № .. да заплати на В.Т.П. с ЕГН: ********** *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2969,83 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) за периода от 24.03.2020 г. до 05.04.2021 г. във връзка с бездействие от страна на НАП по връщане на недължимо събрана сума по принудителен ред, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 2969,83 лв., считано от 24.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите София с ЕИК .., с адрес: гр. С.., бул. „К.. Ал. Д..“ № .. да заплати на В.Т.П. с ЕГН: ********** *** сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лв., представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                 

                               

                                   

 

СЪДИЯ: /П/

 

 

Решение от 14.6.2022г. по Административно дело 10285/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 5804 ОТ 14.06.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ ТРЕТО ОТД. ПО АДМ. Д. № 10285/2021 Г. - ОТМЕНЯ Решение № 631 от 30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 383/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Т. П., ЕГН…, против Национална агенция за приходите, гр.София иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 2969.83 (две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 83 стотинки/ лева, от неправомерно удържани , погасени по давност задължения по ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2020 г. до окончателното и заплащане, основан на бездействие на органи на ответника по възстановяването и.

ОСЪЖДА В. Т. П.., ЕГН …, от гр. П… да заплати на Национална агенция за приходите, гр.София разноски по делото в размер на 23 (двадесет и три) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.