Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елизабет Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Златина Рубиева
Виолета Йовчева
при
участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Рубиева
въззивно гражданско дело № 10384 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 ГПК.
С решение №II-58-45 от
08.07.2015г. по
гр.д. № 1494/2015г.
СРС, 58
състав е уважил
предявените искове от П.С.П. *** към ДП „НКЖИ“ за защита при уволнение с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ. СРС, 58
състав е възложил разноските по спора, съобразно изхода от делото.
Решението на СРС, 58
състав е
обжалвано с въззивна жалба от ответника – ДП „Н.к.Ж.и.“ -УДВГД, изцяло. Въззивникът поддържа, че след като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както направените от страните доводи и приетата фактическа
обстановка, е направил неправилни и необосновани изводи, като е признал за незаконно
и е отменил извършеното със заповед №367/20.11.2014г. уволнение. Въззивникът
възразява, че първоинстанционният
съд е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила, като не
е допуснал поисканата от дружеството съдебно-техническа експертиза, не е
допуснал спиране на гражданското производство при наличие на предпоставките на
чл. 229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли предявените искове за защита при уволнение с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Претендира разноски направени пред двете
съдебни инстанции.
От
ответника по жалбата - П.С.П. – ищец пред СРС в срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор, с
който се заявява, че решението е правилно и законосъобразно. Въззиваемият
поддържа, че районният съд правилно е приложил материалния закон, че
решението е обосновано и законосъобразно. Моли съда да потвърди
първоинстнационното решение. Претендира разноски.
В
о.с.з. страните се представляват от процесуалните си представители, като поддържат
своите искания и възражения.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК, по отношение правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона
от ВКС с ТР № 1/2013г. на ОСГТК – т.т. 1 и 4.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците посочени
във въззивната жалба.
По делото от фактическа страна се установява
безспорно, че страните са били в трудовоправни
отношения, като ищецът П.П. е заемал при ответника длъжността „ръководител
движение“ – I А категория в жп гара Волуяк
към Районен център Волуяк при УДВГД София.
С оспорената заповед № 367 от 20.11.2014г. на
работодателя, издадена на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ трудовото правоотношение
е прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание-уволнение. Според
заповедта, наказанието е наложено, поради това, че на 09.10.2014г. ищецът като
дежурен ръководител движение на гара Волуяк не е съобщил на дежурната
прелезопазачка на спирка Обеля Й.Б.Р. за заминаването на влак №10997 от Волуяк
към Обеля за София, поради което прелезопазачката не е спуснала бариерите на
прелеза на спирка Обеля, при което в 14.05 часа влакът, пресичайки прелеза на
вдигнати бариери е ударил лек автомобил Сеат, управляван от М.И., вследствие на
което е загинал С.С.-пътувал в автомобила до водача.
В исковата молба ищецът е оспорил заповедта, като е
посочил, че по същество не е извършил нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл.290 от ГПК и задължителна за настоящата инстанция, съдът проверява
законосъобразността на уволнението само въз основа на оплакванията на ищеца,
развити в исковата молба. Съдът не проверява служебно дали са спазени сроковете
за налагане на дисциплинарни наказания / решение № 167/2014г. по гр.д. №
6368/2013г. на IV ГО/, дали е
спазена процедурата по чл.193 от КТ/ решение 169/2014г. по гр.д. № 5769/2013г.
на ІV ГО на ВКС/. Ето защо, съдът дължи произнасяне само по твърдяните пороци
на уволнението, така както са формулирани в исковата молба.
По
делото е безспорно съществувалото между страните трудово правоотношение. Елементи от съдържанието на съществуващото
трудово правоотношение са задължението на работника или служителя да изпълнява
работата, за която се е уговорил и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно
легално даденото определение в чл.186 КТ, всяко виновно неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което нарушение
право на работодателя е да наложи някое от изчерпателно посочените
дисциплинарни наказания. Като носител на това право, работодателят следва да
докаже, при оспорване, че го е упражнил законосъобразно – да докаже, че е
извършено дисциплинарно нарушение, както и че неговите действия във връзка с
налагането на наказанието са съобразени с процесуално и материално - правните
норми.
Въззивният
състав приема, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание
“уволнение”, е законосъобразно по следните съображения:
Съдът намира, че по делото се
установява, че със заповед от 20.11.2014г., връчена на ищеца на 21.11.2014г.,
издадена по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовото правоотношение между
страните е прекратено.
Тази
заповед е мотивирана по начин, отговарящ на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ.
Мотивировката на заповедта за уволнение има за цел да даде възможност на наказания работник или
служител да се защити ефективно, както и възможност за преценка на съда да провери
изискванията за
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ
и да провери по същество извършено ли е дисциплинарно нарушение и неговата
тежест.
По съществото на извършеното трудово
нарушение: съдът намира, че по делото е установено, че ищецът на 09.10.2014г.
не е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Настоящият
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, относно липсата на
извършено от ищеца нарушение, поради което и с оглед възможността, предвидена в
разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща в тази част към тях. Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите К.А.А., С.И.А.
и Б.Т.И., като е приел, че същите са дадени в резултат на преки и
непосредствени впечатления, взаимно не си противоречат и не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства. Правилно и законосъобразно
районният съд, анализирайки съответните правни норми, обсъждайки ги в
съвкупност с приложените писмени доказателства и показанията на тримата
свидетели на ищцовата страна е достигнал до извода, че ответникът не е доказал,
че телефонограмата за заминаването на влак №10997 в дневника за телефонограмите
образец II-76 на гара
Волуяк с прелеза на км.5+375 /сп. Обеля/ е оформена фиктивно. Правилно
районният съд не е дал вяра на показанията на прелезопазачката Рангелова,
приемайки, че същата е заинтересована. В тази връзка следва да се посочи, че
обстоятелството, че в дневника за телефонограми на спирка Обеля липсвала
записана телефонограма за заминаването на влак №10997 не води до извода, че
ищецът не е съобщил за заминаването му на прелезопазачката. От събраните
доказателства, се установява, че в дневника за телефонограми образец II-76 на гара
Волуяк има записана телефонограма за заминаването на влак №10997. С тази
телефонограма се документира проведения разговор между ищеца и прелезопазачката
Рангелова на спирка Обеля. На следващо място, от събраните гласни
доказателства, при разпит на трима свидетели очевидци, както и с оглед
събраните писмени доказателства, в това число сводки №6,20 и 21 към Книгата за
диспечерски заповеди за 09 и 10 октомври 2014г., съдът приема, че по делото по
безспорен начин се установява, че бариерите на прелеза са били спуснати. Така
установения факт води до извода, че ищецът е съобщил на прелезопазачката на
спирка Обеля за заминаването на влака, като без такова съобщение тя не би имала
основание да спусне бариерите.
С оглед изложеното въззивният състав
приема, че ищецът не е извършил нарушението на трудовата дисциплина, за което е
дисциплинарно уволнен. Поради това, заповедта за уволнението му е незаконна и
подлежи на отмяна.
Неоснователно е оплакването на
ответника, че районният съд неправилно не е допуснал назначаване на
съдебно-техническа експертиза, въпреки че за изясняване на възникнали по делото
въпроси са били необходими специални знания по отношение на приложими за спора
нормативни документи в областта на железопътния транспорт. Правилно и
законосъобразно в проведено на 30.03.2015г. съдебно заседание районният съд е
оставил без уважение искането за допускане на такава експертиза, като е приел,
че за изясняването на въпросите по т.1 и т.2 не са необходими специални знания.
В случая става въпрос за анализ на правни норми, като такъв е бил извършен от
първоинстанционния съд. По отношение на въпроса, поставен в т.3, правилно
районният съд е приел, че не следва да се допуска, тъй като изрично
процесуалният представител на ищеца е заявил, че не оспорва това обстоятелства.
В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството дали гредите на ръчните
бариери на прелеза към датата на процесното събитие са отговаряли на
изискванията на съответната нормативна уредба, не е било нито предмет на
заповедта, нито е релевирано в исковата молба. Следователно е без значение за
предмета на настоящия спор.
Неоснователно е второто оплакване на
въззивника, че съдът е извършил съществени процесуални нарушения, като не е
допуснал спиране на гражданското производство при наличие на предпоставките за
спиране на делото, уредени в чл. 229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. По делото не са
налице предпоставките на сочените разпоредби -няма доказателства за наличието
на друго съдебно производство, решението по което ще има значение за правилното
решаване на настоящото съдебно производство. В тази връзка въззивният съд
намира, че следва да отбележи, че съгласно чл. 186 КТ дисциплинарната
отговорност се осъществява независимо от наказателната. В производството по
оспорване на наложено дисциплинарно наказание следва да се установи извършеното
нарушение на трудовата дисциплина, независимо дали за същото деяние лицето е
привлечено и към наказателна отговорност.
По
горните съображения, исковете за незаконно уволнение са основателни, както е приел
и първоинстанционният съд. Доводите на въззивника, с които се обосновава
неправилност на решението на СРС, 58 състав, са неоснователни. Не са налице
нарушения на съдопроизводствените правила.
По
предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1,
т.3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ: Във въззивната жалба не се сочат оплаквания
по отношение на решението на първата инстанция относно приетите за основателни
искове с посочената по-горе правна квалификация.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
За
да бъде уважен така предявеният иск, следва уволнението да е отменено като
незаконосъобразно и трудовото правоотношение да е за неопределено време или да
е срочно, но със срок, който да не е изтекъл към заседанието, в което е
приключило съдебното дирене. В настоящия случай, от приложените пред първата
инстанция доказателства, настоящият въззивен състав приема, че и двете
предпоставки са налице. Поради това исковата претенция следва да бъде уважена и
ищецът бъде възстановен на длъжността, която е заемал.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ: От
приложените и приети пред първата инстанция доказателства, настоящият въззивен
състав приема, че исковата претенция е основателна и доказана в посочения от
районния съд размер, към чиито решаващи мотиви въззивният съд препраща (чл. 272 ГПК).
С
оглед изложеното въззивната инстанция приема, че първоинстанционното решение
следва да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно и правилно.
По
отношение на разноските:
При този
изход на спора право на разноски пред
настоящата инстанция има въззиваемата страна. Същата претендира разноски и
доказва реално направени такива пред настоящата инстанция в размер на 1500 лв.
– адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът счита за неоснователно, поради следните
съображения: Съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал.1 и ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и действителната
правна и фактическа сложност на делото, постъпилият отговор от въззиваемия в
срока по чл. 263 ГПК, участието на процесуалния му представител в съдебно
заседание, съдът намира, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде
намалено /720лв. /за първите два иска по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ/ +
647.28лв. /за иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ/ и останалите до 1500лв., съобразно
изложеното по-горе/ .
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № II-58-45 от
08.07.2015г., постановено по гр.д. № 1494/2015г. по описа на СРС, 58 състав.
ОСЪЖДА ДП „Н.к.Ж.и.“***
да заплати на П.С.П., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** –адв. М. сумата от 1500лв.
/хиляда и петстотин лева/, на основание чл. 81, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1- месечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/