№ 104
гр. Кюстендил, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500149 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Адвокат Ю. С., в качеството си на пълномощник на Ц. В. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул.*** е подала въззивна жалба
срещу Решение № 260317/21.10.2021г. постановено по гр.д. №295/2021г. на
Дупнишкия районен съд.
С обжалвания съдебен акт, районен съд по отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от К. Н. Н., ЕГН ********** и С. С. Н.,
ЕГН ********** срещу Ц. В. В., ЕГН ********** е признал за установено по
отношение на ищците, че ответницата не е собственик на 139/281 ид.ч. от имот заснет
по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед №300-5-56 от 30.07.2004 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като Поземлен имот с идентификатор 68789.15.81 с
площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по
предходен план 5005 в кв.142 и при съседи: поземлен имот с идентификатор
68789.15.82, поземлен имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с
идентификатор 68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.79. Със
същото решение съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт,
издаден от нотариус С.С., № 74, том ІІІ, дело 442 от 05.12.2005 г., с който Ц. В. е
призната за собственик на основание наследство и давностно владение на ПИ с пл. №
5005, с площ от 255 кв.м., включен в парцел ХХІІ в кв.161, отреден за имоти пл.
№5005, 5006, 5007 и 6125 по плана на гр. Дупница, с площ на парцела 992 кв.м., при
съседи на имота: улица, А.И.С., Й.В.П. и при съседи на парцела по скица: от две
1
страни улици, В.Д.И., Г.М.Х., А.М.Х. до размера от 139/281 ид. ч., който поземлен
имот по КК на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на
АККГ е идентичен с ПИ с идентификатор № 68789.15.81 с площ 281 кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско
застрояване( до 10 м), при съседи: поземлен имот с идентификатор 68789.15.82,
поземлен имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с идентификатор
68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.79.
Във въззивната жалба са изложени съображения неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се за несъответствие на
обжалвания съдебен акт с дадените в ТР №8/27.11.2013г. разяснения по прилагане на
закона, по конкретно с оглед въведеното с посочения съдебен акт изискване, за
доказване от ищцовата страна на защитимо право засегнато от правния спор, както и
фактите от които то произтича, в изключване като възможност на теза при която
доказване да бъде осъществявано само от ответната страна. С оглед титула за
собственост на които се позовават ищците се изтъква, че доколкото се касае за
нотариален акт за 139 кв.м., от имот пл.№ 5005, в кв.142 по плана на гр.Дупница, с
площ 370.00 кв.м., следва да се има предвид, че регулационните планове от 1978г. и
1991г. не са приложени, поради което нотариалният акт е издаден при действието на
регулационнен план от 1989г., според който е предвидено отделянето на нов имот от
имот пл.№ 5005 с нов планоснимачен номер 6125 в кв.145 без да е ясно всеки от
съсобствениците какви идеални части от този имот притежава, както че липсва
идентичност между имот пл.№ 5005 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.81
правото им на собственост не е установено. От факта, че първоначално площта на имот
№ 5005 е била 370.00 кв.м., а към момента поземлен имот с идентификатор
68789.15.81 е с площ 281 кв.м. се твърди необоснованост на извода, че ответницата не
е собственик на 169/281 ид.ч. от имот с идентификатор 68789.15.81. Поддържа се
становище за доказаност на тезата за придобиване по давност от ответницата на 255
кв.м. от общо 281 кв.м. от имот с идентификатор 68789.15.81. Искането е за отмяната
му и постановяването на друго решение, с което да се отхвърли предявеният иск
изцяло.
Въззиваемите чрез пълномощника си в срока по чл.263, ал.1 ГПК са депозирали
писмен отговор, с който оспорват основателността на въззивната жалба и молят да се
потвърди решението на ДнРС. Претендират разноски.
Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на
чл.259 и сл.от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и интерес от обжалване и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен
акт, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от К. Н. Н., ЕГН
********** и С. С. Н., ЕГН ********** срещу Ц. В. В., ЕГН ********** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответницата, че последната не е собственик на 139/281
ид.ч. от имот заснет по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед №300-5-56 от
30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК като поземлен имот с
идентификатор 68789.15.81, с площ 281 кв.м. и за отмяна на Нотариален акт № 74, том
ІІІ, дело 442 от 05.12.2005 г. до размера от 139/289 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
2
68789.15.81.
С обжалваното решение, районен съд е уважил иска по чл. 124, ал.1 от ГПК.
С въззивно решение №132 от 27.07.2022 г., постановено по в.гр.д. №497/2021 г. на
КнОС е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд.
С Решение №154/08.03.2024 г., постановено по гр.д. №628/2023 г. по описа на
ВКС II г.о. е обезсилено решението на Кюстендилския окръжен съд и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, приемайки, че съдът се е
произнесъл по нередовна искова молба, тъй като е налице противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба, в която са изложени твърдения за
притежание на 139/370 ид.ч. и петитума, съдържащ искане за отричане правото на
собственост на ответницата върху 139/281 ид.ч.
При новото разглеждане на делото, след оставяне без движение на исковата
молба, ищците са отстранили констатираното от ВКС несъответствие като са
посочили, че са придобили процесните части от имота и по силата на давностно
владение.
По делото се установява следната фактическа обстановка
С Нотариален акт № 84 том І, н.д.№123/1988г. М.Г. Н. е призната за собственик
на 139/370 ид.ч. от имот пл.№ 5005, в кв.142 по плана на гр. Станке Димитров, целият
с площ 370 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, находяща се
откъм ул.“Пионерска“. Видно от Нотариален акт №47, том ІІ, дело №503 от
29.03.1991г. на Станкедимитровски нотариус ищецът К. Н. е закупил от родителите си
М.Г. Н. и Н.С. Н. посочения по- горе имот.
С Нотариален акт №74, том ІІІ, рег.№3549, дело №442/2005г. по описа на
нотариус С.С., Ц. В. В. е призната за собственик на основание давностно владение и
наследство по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот №5005, с площ
от 255 кв.м., включен в парцел ХХІІ- кв.161, отреден за имоти пл.№5005, 5006, 5007, и
6125 по плана на гр.Дупница, утвърден със Заповед №374/30.04.1991г. на кмета на
общ. Дупница, с площ за парцела- 992 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна
жилищна сграда от 60 кв.м., който поземлен имот по кадастралната карта на гр.
Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. е идентичен с поземлен имот
с идентификатор 68789.15.81 с площ 281 кв.м.
С Нотариален акт №52, т.II, рег. № 3673, дело № 220 от 2010 г. се удостоверява,
че ответницата Ц. В. в качеството си на съсобственик на ПИ с идентификатор
68789.15.81 е учредила на другия съсобственик К. Н. право на строеж да надстрои с
тавански етаж собствената му съществуваща сграда с идентификатор 68789.15.81.2.
Процесният имот е отразен на скица №15-364592-25.08.2015г. , като поземлен
имот с идентификатор 68789.15.81, с площ 281 кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 5005,
кв.142 и съседи: 68789.15.82, 68789.15.430, 68789.15.78, 68789.15.79. В имота се
намират две сгради: 68789.15.81.1 застроена площ 64 кв.м., брой етаж 1,
предназначение жилищна сграда – еднофамилна и сграда 68789.15.81.2 със застроена
площ 63 кв.м., бр. етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна,
ползваната от ищците.
Пред районен съд са разпитани свидетелите В.Д.Т., А.Н.А., Т.Г.Т. и А.Й., които
установяват обстоятелства, свързани с ползването на имота.
В заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото
3
лице инж. К.Д. е проследена регулационната история на процесния имот.
Пред въззивния съд е изслушана нова съдебно- техническа експертиза,
изпълнена от същото вещо лице е проследено положението на процесния имот, както
и записаните в разписния лист собственици според кадастралните и регулационни
планове на гр. Станке Димитров от 1958 г. и от 1978 г., съгласно Заповед № 484 от
21.03.1989 г. за изменение на кадастралната основа и съгласно действащия план за
регулация на гр. Дупница.
Във връзка твърдението на ищците, че са собственици на 139/281 ид.ч. от имота
и на основание давностно владение са разпитани свидетелите С.Н. и М.В..
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск е частично основателен. Съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск. В това производство ищецът следва
да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите,
от които произтича правото му. Ищецът следва да установи правото си на собственост
върху процесния имот само до степен, необходима за обосноваване на правния му
интерес от предявяването на иска, а в тежест на ответника, при условията на пълно и
главно доказване, е да установи правото си на собственост върху процесния имот. В
настоящия случай съдът счита, че ищците са доказали своя правен интерес от
предявяване на този иск срещу ответницата. Същите са доказали, че притежават
139/370 ид.ч. от имот с идентификатор 68789.15.81 по силата на покупко- продажба, а
ответницата от своя страна се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост
върху целия имот.
В отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за
придобивна давност на 255 кв.м. от общата площ от 281 кв.м. на имот с идентификатор
68789.15.81. Съдът счита, че същото е неоснователно. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност
се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Предпоставките за придобиване на идеална част от имот по давност са:
упражняване на непрекъснато владение за период не по-малък от 10 години и
отблъсване на претенциите на другите съсобственици.
Съдът намира, че тези предпоставки не се установяват от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Свид. В.Т. сочи, че дворното място е общо и всеки
от собствениците си има градини и лозници и знаят кои на кого са. Свид. А.А. която е
сестра на ищеца К. Н. сочи, че брат й ползва частта от имота откъм входа на жилището
си, а Ц. ползва откъм нейната страна и че последната не ограничава ползването на
имота от страна на ищците. Свид. Т.Т. заявява също, че всеки от съсобствениците си
ползва неговото си място. Свид. А.П. пояснява кой от съсобствениците коя част от
имота полза и заявява, че не е чул К. и Ц. да са имали спорове за ползването на двора.
В посочения смисъл са и показанията на разпитаните пред окръжен съд свидетели
С.Н. и М.В.. Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели
като обективно и безпристрастно дадени, тъй като същите са логични,
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал. Съдът намира, че от тях се установява единствено начина на ползване на
процесния имот от страните по делото, но не може да се направи категоричен извод,
че ответницата Ц. В. е установила самостоятелна фактическа власт върху целия
процесен имот, още по- малко, че е манифестирала своене на същия, което да е
отблъсквало възможността за осъществяване владение от страна на ищците нито към
4
момента на съставяне на констативния нотариален акт, по силата на който е призната
за собственик на основание давностно владение, нито към момента на предявяване на
исковата молба. Следователно при така установените по делото факти съдът намира,
че ответницата не е придобила по давност спорното имуществено право, поради което
не може да се признае съществуването му върху целия имот, както е признато с
констативния нотариален акт.
Според настоящия съдебен състав предявеният отрицателен установителен иск е
основателен за 139/370 ид.ч., доколкото по делото се установява, че ищецът К. Н. по
време на брака със С. Н., е придобил тези части от имота по силата на договор за
покупко- продажба. Ищците не са доказали да са придобили имота до сочените от тях
139/281 ид.ч. по силата на давностно владение, вземайки предвид показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Предвид на горното съдът ще отмени решението в частта, в която е уважен
предявеният установителен иск, че ответницата не е собствени на процесния имот за
разликата над 139/370 ид.ч. до посочените в исковата молба 139/281 ид.ч.
Решението следва да се отмени и в частта, в която е отменен Нотариален акт №
74 т. IІІ, д. 442 от 05.122005 г. в частта, в която Ц. В. е призната за собственик на
процесния имот за разликата над 139/370 ид.ч. до посочените в исковата молба
139/281 ид.ч.
С оглед на този изход на делото на К. и С. Н.и следва да се присъдят направените
от тях разноски, като за районен съд те са в размер на сумата 645.60 лв., определена по
компесация- адвокатско възнаграждение и държавна такса. Предвид посоченото
решението ще се отмени и в частта за разноските за разликата над 645.60 лв. до 850
лв. За останалите инстанции се дължи сумата от 710.22 лв., определена също по
компесация: адвокатско възнаграждение- 800 лв., 50 лв.- възнаграждение за вещо лице,
85 лв. държавна такса за касационно обжалване.
Мотивиран от горното, КнОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260317/21.10.2021г. постановено по гр.д. №295/2021г. на
Дупнишкия районен съд в частта, с която по предявен иск с правно основание чл. 124
от ГПК от К. Н. Н., ЕГН ********** и С. С. Н., ЕГН ********** срещу Ц. В. В., ЕГН
********** е признато за установено че Ц. В. не е собственик на 139/281 ид.ч. от имот
заснет по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед №300-5-56 от 30.07.2004 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като Поземлен имот с идентификатор 68789.15.81 с
площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по
предходен план 5005 в кв.142 и при съседи: поземлен имот с идентификатор
68789.15.82, поземлен имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с
идентификатор 68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.79 за размера
над 139/370 ид.ч. до посочените в исковата молба 139/281 ид.ч., както и в частта, с
която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен Нотариален акт, издаден от нотариус
С.С., № 74, том ІІІ, дело 442 от 05.12.2005 г., с който Ц. В. е призната за собственик на
основание наследство и давностно владение на ПИ с пл. № 5005, с площ от 255 кв.м.,
включен в парцел ХХІІ в кв.161, отреден за имоти пл. №5005, 5006, 5007 и 6125 по
плана на гр. Дупница, с площ на парцела 992 кв.м., при съседи на имота: улица,
5
А.И.С., Й.В.П. и при съседи на парцела по скица: от две страни улици, В.Д.И., Г.М.Х.,
А.М.Х. за размера над 139/370 ид.ч. до размера от 139/281 ид. ч., който поземлен
имот по КК на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на
АККГ е идентичен с ПИ с идентификатор № 68789.15.81 с площ 281 кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско
застрояване( до 10 м), при съседи: поземлен имот с идентификатор 68789.15.82,
поземлен имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с идентификатор
68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.79, както и в частта за
разноските за сумата над 645.60 лв. до 850 лв. и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от К. Н. Н., ЕГН ********** и С. С. Н., ЕГН **********
срещу Ц. В. В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че Ц. В. не е собственик на 139/281 ид.ч. от имот заснет по
КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед №300-5-56 от 30.07.2004 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като Поземлен имот с идентификатор 68789.15.81 с
площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по
предходен план 5005 в кв.142 и при съседи: поземлен имот с идентификатор
68789.15.82, поземлен имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с
идентификатор 68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.79 за размера
над 139/370 ид.ч. до посочените в исковата молба 139/281 ид.ч. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ц. В. В., ЕГН ********** да заплати на К. Н. Н., ЕГН ********** и
С. С. Н., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 710.22 лв. за въззивната и
касационна инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6