Р E Ш Е Н И Е
№ 136
гр.Плевен, 20.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. Р. МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №1420/2019год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от ОДМВР-
ПЛЕВЕН, против Решение №157/14.11.2019г. по НАХД№319/2019г. по описа на Районен
съд – Левски, въз основа на което, е отменено издаденото НП №
19-0938-002485/13.05.2019г. на Началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР , с което на А.П.Т., са наложени административни
наказания, на основание чл. 174, ал.3, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като незаконосъобразно,
поради маловажност на случая, на основание чл. 28 от ЗАНН. В жалбата се твърди,
че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно, и издадено съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението на Т. не е маловажно, т. к. съобразно нормата
на чл. 343б, ал.2 от НК, управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества е престъпление. Твърди се, че поради това, законодателят е приел, че
при отказ на водача да даде проба за употреба на наркотични вещества, административното
наказание, да съответства на нарушението. В заключение моли съда да отмени
постановеното решение на РС- Левски и постанови друго, с което да потвърди
издаденото НП.
В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- А.П.Т., р. пр., явява се лично и с адв. Р. Р. и моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно, като съда правилно е приел, че се касае до маловажен случай. Посочва се, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, съобразени от РС, и наложеното наказание се явява прекомерно тежко.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение №157/14.11.2019г. по
НАХД№319/2019г. по описа на РС-Левски, съдът е отменил НП№
19-0938-002485/13.05.2019г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР, въз основа
на което, на А.П.Т., са
наложени административни наказания, на основание чл. 174, ал.3, т.2 от ЗДвП-
глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 24
месеца ,за извършено от него нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, за това, че на
02.05.2019г, в 01,55 часа, в гр. Левски, ул. „Стефан Караджа“, като водач на
л.а. БМВ 520 Д, с рег.***,
негова собственост, е отказал да му бъде направен тест за наркотици и техни
аналози, с техническо средство Дрегер Друг тест 5000, с фабричен номер ARHJ- 0005; издаден е талон за медицинско
изследване с № 0036882, като водачът е отказал да даде кръв и урина за химичен
анализ; водачът е изпробван за алкохол с Дрегер Алкотест 7410, като пробата е
отрицателна. В мотивите си, въззивния съд е приел, че обжалваното НП е съставено
в изискуемата форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му; приел е, че НП съдържа всички изискуеми
реквизити по реда на чл. 42 от ЗАНН и възприетата от АНО фактическа обстановка
съответства на нормата на чл. чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Съдът е приел, че
нарушението се явява доказано от събраните по делото доказателства и от
обясненията на санкционираното лице. Въззивният съд е приел, че макар деянието
формално да осъществява признаците на нарушението по чл. 174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, същото представлява маловажен случай, на основание чл. 28 от ЗАНН, вр.
чл. 93, т.9 от НК. Приел е, че в случая са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което, предвидената и наложена санкция- глоба
от 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, се явява
несъразмерно тежка и несъответстваща на характера на деянието.
Настоящия касационен състав намира, при извършената
проверка за законосъобразността и допустимостта на атакуваното решение, че същото
е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Правилно и
съобразно на събраните по делото доказателства, въззвиният съд е приел, че
жалбоподателят Т., е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал.3, предл.
второ от ЗДвП, като на посочената в НП дата- 02.05.2019г, в 01,55 часа, в гр.
Левски, ул. Стефан Караджа, като водач на л.а. БМВ 520 Д, с рег.№ ***, негова собственост, е отказал да му бъде
направен тест за наркотици и техни аналози, с техническо средство Дрегер Друг
тест 5000, с фабричен номер ARHJ- 0005. Изложените в тази насока мотиви изцяло
се споделят от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК и не
следва да се преповтарят.
Настоящата касационна инстанция намира, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като извършеното от ответника по касация
нарушение, не разкрива белезите по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК и не се явява
маловажен случай. Съобразно нормата на чл. 93, т.9 от НК, „маловажен случай” е
този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В случая, извършеното от
страна на Т. нарушение- отказ му бъде направен тест за наркотици, е формално,
за неговото извършване не са предвидени настъпване на каквито и да е последици
и същото се явява завършено със самият отказ, без значение какви са вътрешните
подбуди на дееца за това. Маловажност по реда на цитираните норми може да
разкрие и формалното нарушение, не само резултатното, но не и в настоящия
случай. Тъй като в българското законодателство- нормата на чл. 343б, ал.3 от НК, управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, съставлява
престъпление, а не административно нарушение, то законодателят е предвидил,
отказът да бъде извършена проба за употребата на наркотици, да бъде
санкциониран със съответната завишена санкция- в кумулативна даденост- глоба от
2000лв. и лишаване на право на управлява МПС за срок от две години, която е
фиксирана е не подлежи на преценка от административнонаказвания орган,
съобразно всеки отделен случай. С оглед на защитаваният обществен интерес,
настоящия касационен състав намира, че извършеното от страна на Ал. Т. не се
разкрива белезите на по- ниска обществена опасност, по смисъла на . 28 от ЗАНН,
вр. чл. 93, т.9 от НК и в този смисъл същото не е маловажно.
На основание гореизложеното, настоящия
касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и бъде
постановено друго, с което бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. второ, вр.чл.222, ал.1 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №157/14.11.2019г. по НАХД№319/2019г. по описа на РС-Левски, като НЕПРАВИЛНО, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-002485/13.05.2019г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР, въз основа на което, на А.П.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, СА НАЛОЖЕНИ административни наказания - глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.