Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.02.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет
и девети януари година
2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14487 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим
съгл. § 22 от КЗ.
Производството
е образувано е по искова молба предявена от А.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.
- САК, против "ЗАД Д.Б.Ж.и З." АД, ЕИК ********, за заплащане на сумата от 100 000 лева, като частичен иск от
общо 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца болки и
страдания, вследствие на ПТП от 30.08.2016 г., ведно законната лихва върху
горната сума, считано от датата на увреждането- 30.08.2016 г. до изплащането,
както и сумата 6 158,20лв., представляващи обезщетение за претърпените
имуществени вреди, ведно със законна лихва за забава от 15.09.2016г. - датата
на последно извършените плащания за болничното му лечение до плащането.
Претендират се още сторените по делото разноски.
Твърди
се в исковата молба и допълнителната ИМ, че на 30.08.2016 г., около 17:30 ч.,
ищецът А.М. е управлявал служебния си автомобил марка „Рено“ модел
„Трафик", с per. № *******по „Околовръстен път", с посока на движение
от бул. „Европа", към кв. „Суходол". В близост до магазин „Хоум
макс" ищецът е разбрал, че горивото му е на свършване и е спрял автомобила
в крайна дясна лента на движение. Пуснал е аварийни светлини и е обезопасил
автомобила като е поставил светлоотразителен триъгълник зад него. Негов колега
му е донесъл гориво и А.М. излязъл от
тревната площ, където се е намирал, взел е ключа от автомобила си и е отишъл
отляво на него, където се намирал отвора на резервоара за горивото, поставил
ключа в ключалката и в този момент бил блъснат от водача на лек автомобил Шкода
„Октавия” рег. *******- Д.Т.. Твърди се, че в резултат на описаното ПТП ищецът
е получил съчетана травма – фрактура на таза и на дясната подбедрица, мозъчно
сътресение, довело до разстройство на З.то временно опасно за живота му. Пострадалия ищец бил откаран в УМБАЛСМ
„Пирогов" ЕАД, където е опериран по
спешност – поставен е външен фиксатор на таза, възстановен е оперативно пикочен
мехур. Последвала операция на сакралната кост и на дясната тибия. Последвал
строг постелен режим, обездвижване, дълъг период на възстановяване от траещ
около 8-9 месеца. Зависимостта, която ищецът имал от своите близки го е
накарала да се чувства непълноценен и в тежест на семейството си. Сочи се, че
във връзка с лечението си пострадалият
ищец е направил разходи в общ размер на 6 158,20 лв. за оперативни
процедури, транспорт с линейка,
консумативи, прегледи.
Твърди се, че по повод инцидента е образувано ДП -ЗМ №513, ЗМТ
- 11392/2016г. по описа на СДВР, пр.пр. №30110/2016г. по описа на СРП,
която е приключила с постановление от 06.12.2016г. Ищецът твърди, че към датата
на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи лек автомобил „Шкода Октавия” рег. *******със застрахователна
полица № BG/30/115002750053/15 година, със срок на действие от 07.11.2015г. до
09.04.2016 г.
Ответното "ЗАД Д.Б.Ж.и З." АД ЗД в срока по чл. 367 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове, като неоснователни. Заявено
е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец, като
ответникът твърди, че в пряка причинно - следствена връзка с телесните
увреждания, е поведението му като
пешеходец, който е престоявал на платното за движение като пешеходец, което
сочи, че сам се е изложил на риск. Твърди се, че ищецът е бил в нарушение на чл. 108 ЗДвП.
Оспорва се предявения иск и по размер,
като се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Ответникът
оспорва: вината и противоправността на действията на водача на
лек автомобил Шкода „Октавия”- Д.Т., причинно-следствента връзка между
действията на водача на л. а. Шкода „Октавия”- Д.Т. и настъпилите вреди;
механизмът на ПТП, описан в исковата молба,
твърдението, че ищецът е получил описаните в исковата молба телесни
повреди в резултат на процсното ПТП, както и твърдението, че и към настоящия
момент не е приключил възстановителният процес.
С молба
ищецът А.М. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за изменение
размера на иска за неимуществени вреди, като в о.с.з. на 29.01.2019г.
съдът е
допуснал увеличение на иска за неимуществени вреди от 100 000 лева на 150
000 лева.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. П. поддържа
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. Стоянов оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I -7 състав, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства съгласно
чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК , намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, като се установява и от материалите
по приложеното ДП № 11392/2016г. -
Констативен
протокол за ПТП № К–749 от 30.08.2016г., протокол за оглед на местопроизшествието
и скица, че на 30.08.2016г. около 17:30 часа л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № *******управляван
от Д.К.Т. се движел по „Околовръстен път“ с посока от
бул.“Сливница“ към бул.“Филиповско шосе“ и в района на магазин „ХОУМ МАКС“ с №
794, реализирал ПТП с престояващия на платното за движение пешеходец А.В.М. и
паркирания /аварийно спрял/ товарен автомобил Рено Трафик с рег. № СО *******,
при което пострадал пешеходеца М., който поставял ключа на капачката на
резервоара, откаран в болница Пирогов с опасност за живота. /КП
за ПТП № К–749/ 30.08.2016г. на л.8 от делото /
С постановление
от 06.12.2016г. на СРП е прекратено наказателното производство по досъдебното
производство № 513 ЗМТ-513 ЗМТ 11392/2016г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. №
30110/2016г. по описа на СРП, срещу Д.К.Т. за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“, пр.2, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като пострадалият А.В.М.
е направил волеизявление по см. на
чл.343, ал.2 НПК./л.70- л.71 от делото/ В хода на
разследването е установено, причина за настъпването на ПТП на инкриминираната дата са субективните
действия на водача Д.Т., който е допуснал нарушение чл.116 от ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, който без да се огледа и
да се съобрази с това, че на пътното платно има пешеходец го е връхлетял с
висока скорост, като от последвалия удар А.М. е получил тежка телесна повреда –
разкъсване на пикочния мехур, постоянно общо разстройство на З.то, опасно за
живота, средна телесна повреда, довела до трайно затруднение на движенията на
снагата и няколко леки телесни повреди.
От представената и приета по делото Епикриза ИЗ № 29728/2016 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД,
се установява, че ищецът А.М., след претърпяно ПТП е приет в лечебното
заведение на 30.08.2016г. в тежко общо състояние- травматичен шок, със
окончателна диагноза: множествени счупвания на лумбосакралната част на
гръбначния стълб и таза – закрито. Травматично скъсване на симфизата на пубиса.
Счупване на горния край на тибията /голям пищял/ - закрито-дясно. Отразени са, извършени
пет оперативни интервенции на 30.08.2016г., 31.08.2016г., 01.09.2016г.,
01.09.2016г. и на 12.09.2016г. Назначена му е била медикаментозна терапия.
Изписан е на 14.09.2016г. с препоръка да спазва следстационарен режим, като са
определение два контролни прегледа. /л. 9-11 от делото/
Приета и Епикриза ИЗ № 7950/2017,
съгласно която ищецът А.М. е постъпил в І-ва клиника по ортопедия и
травматология на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ на 09.03.2017г. с диагноза: последици от
други счупвания на долен крайник- десен. Посочено е, че на 09.03.2017г. е
извършена оперативна интервенция - отстраняване
на остеосинтезен метал от десен долен крайник. Назначена е била медикаментозна
терапия и на 12.03.2017г. ищецът е изписан в подобрено общо и локално
състояние. Дадена е препоръка да спазва следстационерен режим, да провежда
рехабилитационна програма в съответния оздравителен период. Определени са два
контролни прегледа. /л. 65 от делото/
Приети по делото са писмени
доказателства – 6 бр. фактури ведно с фискални касови бонове на л. 12 – л. 17,
установяващи, че ищецът А.М. е заплатил общо сумата от 6 158.20 лева за
лечение и възстановяване – (медицински изделия, избор на епик, специализиран
превоз).
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Х. Б. М.
– специалист неврохируг, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. В заключението на СМЕ се сочи,
че при процесното ПТП ищецът А.М. е получил
съчетана травма със следните увреждания: Травматичен шок; Фрактура на таза - диасхизис симфизе; фрактура на кръстната кост (ос сакрум) вляво; Фрактура на страничния израстък (процесус трансверзус) на 5- ти поясен прешлен вляво; Фрактура на голямопищялната кост (тибия) на дясната подбедрица - бикондилика, вътреставна; Травматично разкъсване на пикочния мехур извън перитонеалната кухина; Мозъчно сътресение; Контузия и охлузване в челната област на главата; Травматична увреда на седалищния нерв на левия крак. Непосредствено след ПТП е проведено 16-дневно болнично лечение в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ - София, IV травм. клиника. Относно проведеното лечение, в.л. пояснява, че при
постъпването му ищецът е настанен в Противошокова зала в тежко общо състояние —
травматичен шок. След проведени реанимационни мероприятия и консултации,
пострадалият е опериран по спешност — поставен външен фиксатор на тазовата
увреда (репозиция на симфизата), възстановен е с единичен хирургичен шев
разкъсаният пикочен мехур. Поставен е мехурен катетър тип „Пецер“. Следоперативно
е настанен в Централна реанимация. Провежда се комплексна медикаментозна,
инфузионна и хемотрансфузионна терапия. На 01.09.2016 г. е проведена следваща
оперативна интервенция - Кръвна репозиция и метална остеосинтеза /РСОМ/ с два
канюлирани винта, въведени по Киршнерови игли на разместената фрактура на
кръстната кост (ос сакрум), както и кръвна репозиция и метална остеосинтеза
/РСОМ/ с две плаки и винтове на разместената фрактура в горната трета на
голямопищялната кост на дясната подбедрица. На 07.09.2016г., след подобряване
на общото състояние, пациентът е изведен от реанимация и лечението продължено
Травматологична клиника, като на 12.09.2016 г. е отстранен оперативно външният
фиксатор на таза. На 14.09.2016 г. А.М. е изписан в подобрено общо и локално
състояние, с уринарен катетър, временно нетрудоспособен, с указания за спазване
на следболничен режим и контролни прегледи. За отстраняване на конци и на
уринарния катетър - на 26.09.2016 г. Експертът е отразил, че за периода 09.03.
- 12.03.2017 г. е проведено повторно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - София,
Първа травматологична клиника, за оперативно отстраняване на остеосинтезния
материал на дясната подбедрица.
Вещото лице д-р Хр. М. обосновава извод, че получените
множествени и тежки травматични увреждания са причинили на пострадалия особено
интензивни болки и страдания за период от три месеца, значително до шест месеца
и умерени до момента. Претърпените телесни увреждания са в пряка причинна
връзка с процесното ПТП. Д-р Х.М. заключава, че извършените от ищеца медицински
разходи, за които са представени
фактури, са в причинна връзка с получените травми и са били необходими за
лечебния и възстановителния процес. В заключението на СМЕ се сочи, че в
конкретния случай възстановяването на травматичните увреждания и получените
усложнения все още не е приключило напълно. Фрактурата на таза е възстановена.
Налице е нестабилност на дясната колянна става в следствие на вътреставната
фрактура на тибията, с увреда на кръстни връзки. Предстои уточняване на
характера на тази увреда и допълнително лечение, вкл. оперативно. Сочи, се, че още възстановителният и лечебен
процес на дясната колянна става не е приключил. Към момента е налице
нестабилност в ставата, ограничено сгъване до 100 градуса (при норма 110-120
градуса). Д- р М. пояснява, че увредата на левия седалищен нерв не е
възстановена, налична е частична тибиална и перонеална пареза на лявото ходило,
затруднена походка на пети и пръсти за левия крак. Експертът е отразил, че пълна
оценка на остатъчните явления може да се даде след изтичане на две години от
травмата и потвърждаване с електрофизиологични изследвания.
В о.с.з. проведено на 06.03.2018г. вещото лице д-р Х.М. допълва, че при
ищеца са налице и проблеми с коляното свързани
с кръстни връзки, които не са описани в
медицинската документация, но според експертизата са оказали влияние и следва да
се извършат нови изследвания. Пояснява още, че седалищният нерв при ищеца е в
процес на възстановяване, но не е възстановен.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ, с вещо лице доц.
д-р инж. Н. С.Х., се установява следния
механизъм на ПТП : на 30.08.2016
г.,около 17:30 ч., товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Трафик", рег. №
*******управляван от А.М. се е движил по „Околовръстен път", от бул.
„Сливница", към кв. „Суходол" София. В района на магазин „Хоум макс
"/„Околовръстен път"№794/, поради свършване на горивото, автомобилът
спрял в крайната дясна лента плътно в дясно. Съгласно от ДП № 11392/2016г.
товарния автомобил е пуснал аварийни светлини и е обезопасил автомобила като е
поставил светлоотразителен триъгълник зад него. Колега на водача му донесъл гориво и А.М. излязъл от тревната
площ, където се е намирал, взел ключа от арматурното табло на автомобила и
отишъл отляво на него, където се намира капачката на гърловината на резервоара
за горивото, поставил ключа в ключалката на капачката на резервоара и в този
момент е бил блъснат от лек автомобил „Шкода Октавия” per.№ *******управляван
от Д.Т.. След удара в тялото на пострадалия и отхвърлянето му напред е
последвал удар и във вратата на товарния автомобил. Експертът е посочил, че за
да се получат деформациите по товарния автомобил вратата е била отворена по
време на удара. Вещото лице обосновава, че от професионална и техническа гледна
точка-лекият автомобил „Шкода Октавя“ с рег. №*******ХВ, с водач Д.К.Т. е
ударил пешеходеца А.В.М., като мястото на удара е по широчина на пътното платно
- на около 3,0 метра в ляво от десния край на пътното платно, гледано по
посоката на движение на автомобилите. Ударът е настъпил в крайната дясна лента.
Посочено е още, че товарният автомобил фургон се е намирал в крайната дясна
част на дясната лента. Габаритната широчина на товарния бус е 1.80м. Широчината
на лентата е 3.50м. Съгласно данните по ДП, пострадалият е бил до автомобила.
Експертът е приел, че скорост на движение л.а. „Шкода Октавия“ в момента на
удара е била около 70 км/час. Вещото лице доц. инж. Х. сочи още, че отстоянието на л.а. „Шкода“ от мястото на удара в момента, в който водачът е застанал до
резервоара е от 78 до 117м. Посочил е, че от техническа гледна точка
пострадалият не е „попадал“ в опасната зона за спиране. В заключението на АТЕ е
обоснован извод, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност
да предотврати произшествието чрез задействане на спирачната уредба на л.а. и
спиране преди мястото на удара. Пояснено е, че в конкретния случаи е имало
обективна възможност за предотвратяване на ПТП от страна на водача на лекия
автомобил. В района на ПТП е имало добра видимост пред лекия автомобил, като ПТП
е настъпило при ясно и сухо време, при дневна светлина. Според приетото заключение на САТЕ, от техническа гледна точка причините за
настъпване на произшествието са
неправилните действия на водача на лекия
автомобил, т.е. имало е момент когато водачът не е контролирал управлявания от
него лек автомобил. Експертът сочи, че при скорост 70км/час само за една
секунда автомобилът изминава 19 метра. В зоната на
пътния инцидент няма пътен знак указващ, че е забранено изпреварването. Между
лентите на пътното платно има маркировка МЗ-единична прекъсната линия. Товарен
автомобил „Рено Трафик“ е бил паркиран в крайната дясна лента, плътно в дясно.
Широчината на лентата е 3,5м, а габаритната широчина на товарния автомобил е
1,8м. Следователно от автомобила до левия край на лентата разстоянието е
1,7метра.
В о.с.з. проведено на 06.03.2018г.
вещото лице инж. Х. допълва, че товарния автомобил е спрял, поради свършване на
горивото, като автомобилът е спрял плътно в дясно и до него има бордюр.
От приетото заключение на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че водачът на товарния автомобил е имал обективна възможност да възприеме
свършването на горивото. По експертна оценка, вероятността да не е работил
горивомерът е малка.
В о.с.з. проведена на 02.10.2018г. вещото лице допълва, че ако, дори да е
бил неизправен горивомера, той ще показва нула, че няма гориво. Вещото лице
доц. Х. пояснява, че тази система е много надеждна и много рядко се разваля.
Заключението на САТЕ и допълнителната САТЕ изготвено от инж. Х., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
За
претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля В.М.М. – баща на ищеца. Св. М., сочи в показанията си, че синът
му пострадал при ПТП на 30.08.2016 г. След обяд, колегата на син му, се обадил
на малкия му син Евгени, че е станало произшествие и тръгнали веднага за
околовръстния път на Люлин. На околовръстния път А. бил проснат на асфалта и
тъкмо идвала линейката, за да му окаже помощ. Придружили линейката до болница
Пирогов. След операцията А. 4 дни бил в
изкуствена кома в реанимацията на болница Пирогов. В реанимация престоял 8 дни
и малко контактували, когато го преместили в отделението общували повече. Свидетеля
сочи, че болките на сина му били жестоки. При този удар тежкия удар таза му бил
счупен, което наложило операция с
поставяне на ортопедични приспособления. При изписването наели линейка от болницата до
къщи, а придвижването било трудно.
Когато го прибрали в къщи, А. бил абсолютно неподвижен, като труп. Грижели се за
него месец и половина в леглото. След месец и половина се поизправил, но и все
още левия крак не е както трябва. Опитвал
се да става и два месеца след като станал се придвижвал с патерици. Свидетелят М. сочи, че след претърпения
инцидент сина му се променил, станал по-сприхав, по-нервен, по-нетърпелив.
Докато бил на легло приятелите му го посещавали в къщи. Преди произшествието
работел в куриерска фирма, но после не е могъл да се върне обратно там, защото не
могъл да
вдига тежко. Едва преди 2-3 месеца започнал работа като охрана. Към
момента не се е оправил напълно, и постоянно
се оплаква от болки. Левия крак на който е засегнат нерва от таза надолу не се
е оправил и крака му изтръпва, а с
другия накуцва. Св. сочи че накуцването
е видимо.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят В.М.М., включително и след преценката им
по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По
делото е изслушан и свидетелят А.В.К. – очевидец на ПТП. Същият посочва, че на
30 август 2016 г. ищецът тръгнал към София и му се обадил, че има някакъв
проблем с буса, не знае какво точно, но казал да вземе една туба с гориво. Взел
и синът му с него в колата и когато приближили местопроизшествието на
Околовръстния път видели в далечината, че е спрял буса и имало сложен
триъгълник на около 30-40 м. В момента, в който заобиколил триъгълника и влязъл
в аварийната лента, за да спре зад буса, една Шкода го изпреварила и понеже
нямало никакви коли на пътя, било около 16:00 ч. се обърнал към него и видял,
че колата върви, а човек няма, само рамене се виждали. Обърнал се и казал на
детето да види този каква глупост прави и в същия момент той ударил А. и го
помел. Свидет. К. сочи, че А. седял до буса, който бил на аварийната лента. Изтичал
да види какво става с А., не е гледал къде е спрял. После видял колата на 25-30
м от буса спряна и забодена в бордюра. Преди сблъсъка автомобилът не е
предприел спиране, директно си минал като на парад. Свидетелят сочи, че автомобилът
се движел поне с 70-80 км/ч.
По
искане на ответната страна са събрани са гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Д.К.Т.. Разпитан в о.с.з. на 29.01.2018г. свидетелят посочва, че
на сочената дата излизал от кръговото, което е под магазин „Хоум макс“, за да
се включи по околовръстното. Карайки, пред него имало някакъв автомобил, който
тръгнал да изпреварва. Няма спомен точно какво го е разсеяло, защото се е върнал
в дясната лента и в последния момент видял пред него бус и човек до буса, ударил
го и веднага след това спрял. Нямал спомен за светлоотразителен триъгълник
преди автомобила, защото видял колата в последния момент. Не помни дали са били
включени аварийните светлини. Сочи, че ударил пешеходеца в аварийната лента, а бусът
бил спрял. Вратата била отворена и пешеходец бил до нея.
Страните не споря, че към датата на
ПТП – 30.08.2016 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, възникнало по застрахователна полица № BG/30/115002750053,
валидна до 07.11.2016г., сключена за лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“,
рег. № *******ХВ, управляван от Д.К.Т..
Отделно от това по делото е приета Справка от базата данни на Информационен
регистър към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил
с ответното застрахователно дружество. Нещо повече, в приетия и неоспорен по
делото КП за ПТП с пострадали лица № К – 749 от 30.08.2016г. е отразено, че за
лек автомобил „Шкода Октавия“ е налице застраховка „ГО“ в ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД по
полица BG/30/115002750053, валидна до 07.11.2016г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените искове са допустими,
предвид подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на
чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора
за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 30.08.2016г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.20, ал.2
от ЗДвП -"
Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, както и на чл.116 от ЗДвП,
съгласно който „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците…“. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца. Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ - Д.Т..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача
на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.226 , ал.1 от КЗ /отм./ за доказани по основание. Установени са
поделото (СМЕ, САТЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при
определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени
телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им,
обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания,
физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се
имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо място следва да се има
предвид вида и характера на получените увреждания - причинени са една тежка
телесна повреда и няколко средни телесни повреди, които са застрашили живота на
ищеца, причинили са му болки и страдания и са довели /част от уврежданията/ до
затруднение на движението на крайниците и снагата за продължителен период от
време. Следва да се отчете продължителният
лечебен и възстановителен период – около 1 година за тазовия пръстен,
интензитета на болките, проведените 6 на брой оперативни интервенции, изживения
шок от инцидента.
Едновременно
с това ищецът е изпитвал и битови неудобства – престой в болнично заведение,
свързан с ограничения, наложени от необходимостта от спазване на болничния
режим, невъзможност да се обслужва сам и съответно зависимост от грижите на друг
човек. Тези обстоятелства безспорно са влошили качеството му на живот и са
ограничили социалните му контакти и трудовата му реализация.
Следва също
да се отчете, че са настъпили трайни /доживотни/ последици от уврежданията – частична пареза на ляво ходило, ограничено
сгъване на дясна колянна става, както и
че все още възстановителният и лечебен процес при ищеца не е приключил, както и
че увредата на левия седалищен нерв не е възстановена, налична е затруднена
походка на пети и пръсти за левия крак.
Тези трайни
последици и предвид активната възраст на ищеца – 42 г. към датата на ПТП,
безспорно променят негативно изцяло живота му – както личния, така и социалния,
а също ограничават възможностите му за професионална реализация.
Съдът отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
2016г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с § 27 ПЗР на КЗ
(отм.). Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на
справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР на КЗ (отм.)
следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства
при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите./в този см. Решение № 9 от 22.02.2018
г. на ВКС по т. д. № 1286/2017 г., II т. о., ТК/
Преценени в
съвкупност, всички изброени обстоятелства, Настоящият състав намира, че
справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява
сумата 80 000 лв., която адекватно би
обезщетила ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на
причинените му телесни увреждания.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
основава на доказателствата по делото и
на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
С оглед на изложеното, искът за разликата от
определения до пълния предявен размер от
150 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение за имуществените
вреди:
По предявеният иск за сумата от 6 158.20 лв., претендирана като обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечението,
свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи
правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе
по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е
напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за
доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства
– 6 броя фактури, ведно с касови бонове, се установи, че ищецът действително е
направил такива разходи на стойност от 6 158.20 лв. В приетото по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р М. сочи, че извършените от ищеца разходи, за които
са представени фактури, са в причинна връзка с получените от А.М. травми и са
били необходими за лечебния и възстановителния процес.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Установи се,
че от прието заключение на АТЕ, че водачът на л.а. „Шкода Октавия“ е имал
техническата възможност да предотврати произшествието чрез задействане на
спирачната уредба на л.а. и спиране преди мястото на удара. Установи се, че в
конкретния случаи е имало обективна възможност за предотвратяване на ПТП от
страна на водача на лекия автомобил. В района на ПТП е имало добра
видимост. Според приетото заключение на
САТЕ, от техническа гледна точка
причините за настъпване на произшествието са неправилните действия на водача на лекия автомобил, като е
имало е момент когато водачът не е контролирал управлявания от него лек
автомобил. Пострадалия М. е имал правомерно поведение, като, при спирането,
поради свършило гориво е отбил крайно вдясно / в аварийна лента/, поставил е
светлоотразителен триъгълник.
Обстоятелството, че е спрял аварийно за да зареди гориво не обосновава извод за
противоправно поведение в разрез с правилата за движение по пътищата, което да
е относимо към процесното увреждане.
Въз основа на така изложеното, съдът намира, че
направеното в настоящото производство възражение за съпричиняване е неоснователно,
с оглед на което и определеното обезщетение за неимуществени вреди по – горе не
следва да бъде намалявано.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на ПТП – 30.08.2016г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, съгласно чл.
83, ал.2 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищецът, адв. Я.Д.,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска в размер на 2 416 лв.
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне
на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 3 200 лв. и 215 лв. разноски за СМЕ и
САТЕ, съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в размер на 1927 лв. за адвокатско възнаграждение, депозит за СМЕ и
САТЕ. /ответникът е сторил разноски в общ размер 4130лв, от които 700лв. депозити за АТЕ, СМЕ,
ДАТЕ, 3400 лв. адвокатско възнаграждени, 30.00лв.- депозит свидетел/ Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, наведено
в хода на устните състезания от адв.П., като пълномощник на ищеца, съдът намира
за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и проведени три открити заседания, по които е осъществено
представителство, както и че минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.М., ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 80 000
/осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 30.08.2016
г. по вина на водача на л.а. „Шкода
Октавия“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.08.2016г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Б.Ж.и З.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.М., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 6 158.20 /шест хиляди сто петдесет и осем лв. и 20ст./лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 30.08.2016
г. по вина на водача на л.а. марка „Шкода Октавия“ с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.09.2016г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.Д.,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от
2
416 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.В.М.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД
“Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК ********, разноски
по делото в размер на 1927лв., на
основание, чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД “Д.Б.Ж.и З.“, ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 3200 лв., както и 215 лв. разноски, платени от бюджета.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: