МОТИВИ към
НОХД №2038/2016 г.:
Обвинението
е против подсъдимия
А.Г.Д. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 18.03.2016 г. в гр.Пазарджик на ул.„Георги Бенковски„ № 125, ет.5, ап.23,
при условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо
средство е отнел чужда движима вещ – един
брой преносим компютър НР на стойност 420 лв., собственост на Ц.Р.Г., от
владението на М.Г.Г. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
При проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият А.Д. прави самопризнание
съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във
връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:
Свидетелката М.Г. живеела в апартамент в гр.Пазарджик,
ул.„Георги Бенковски„ №108, ет.5, ап.23. Външната входна врата за апартамента се
заключвала със секретен ключ. В
апартамента на свидетелката М.Г. имала преносим
компютър НР. Компютърът бил закупен на изплащане на името на Ц.Р.Г..
На 18.03.2016 г. свидетелката М.Г. излязла от
апартамента си, като заключила входната врата. Същата слязла пред входа на блока. Там заварила подсъдимия А.Д.,
който влязъл във входа на блока след като свидетелката М.Г. отворила входната
врата.
Подсъдимият А.Д. се качил пеша на 5 етаж и с
помощта на неустановено техническо средство счупил патронника на
входната врата на ап.23, в който живеела
свидетелката М.Г.. Влязъл в апартамента и взел преносимия компютър, като го
сложил в чанта взета от апартамента. В този момент свидетелката М.Г. се прибрала и заварила
подсъдимия А.Д. в дома си. Започнала да вика „ Хванете крадеца“. Като чул това подсъдимият
А.Д. избягал като взел със себе чантата с преносимия компютър. Свидетелката М.Г.
слязла с асансьора на блока и излязла на улицата, като продължавала да вика „
Хванете крадеца „. През това време свидетелят С.Й. бил в близост и подгонил
подсъдимия А.Д.. Подсъдимият А.Д. побягнял през различните улици на град Пазарджик, като носел със себе
си чантата с отнетия компютър. Свидетелят С.Й. бягал след него, като през това
време сигнализирал на полицията за това на
телефон 112 и давал описание на лицето, което гонел. Същото било облечено в
светли дънки, тъмно на цвят яке, среден на ръст. Свидитилят Й. събщавал и посоката на движение
на лицето, което бягало по различните улици на град Пазарджик – две от тях били ул.„ Георги Бенковски„ №102В
и ул.„Петър Бонев“ №19
Няколко
пъти подсъдимият А.Д. бил спъван от различни хора, които като чували виковете,
че е крадец се опитвали да го спрат по този начин.
Малко
по-назад бягала и свидетелката М.Г.. Същата забелязала, че подсъдимият А.Д.
оставил на едно место държащата в него
чанта с компютъра и продължил да бяга. Свидетелката М.Г. взела чантата с
компютъра и се върнала в апартамента си. Опитала да отключи входната врата, но патронникът паднал на
земята. Там бил заварен и от органите на
полицията при извършения оглед на местопроизшествие на 18.03.2016 г. и
изготвен фотоалбум /л.3-л.10 от том 1 от ДП/ . Патронникът бил иззет, като
веществено доказателство и поставен в хартиен плик, прикрепен към материалите
по настоящето ДП / л.112 том 2/.
Подсъдимият А.Д. успял да избяга от свидетеля
С.Й. и с помощта на такси, извикано от Пловдив, се прибрал на адрес в гр.Пловдив, ул.„Славянска„ №36, ет.4, ап. 29,
квартира ползвана от свидетелката Р.Д..
На 21.03.2016 г. подсъдимият А.Д. бил задържан
за срок от 24 часа от ОД на МВР
гр.Пловдив по ДП №22/2016 г. по описа на отдел КП при ОД на МВР гр.Пловдив за
водено срещу него разследване по чл.143, ал.1 от НК.
С протокол за доброволно предаване от 28.03.2016 г. /л.34 от том 2 от ДП/,
Николета И. Пиронкова предала, като веществено доказателство 1 брой диск със
запис от външна охранителна камера на
магазин за авточасти „Макс Ауто“ в гр.Пазарджик, ул.„Георги Бенковски„ №102В за
времето 10,55 часа до 11. 05 часа на 18.03.2016 г..
С протокол за доброволно предаване от 23.03.2016
г. /л.36 от том 2 от ДП/, Запринка Г.Г. предала, като веществено доказателство 1
брой диск със запис от външна охранителна
камера на павилион „Вега“ в гр.Пазарджик, ул.„Петър Бонев“ №19 за
времето 10,00 часа до 11.30 часа на 18.03.2016 г..
От назначената и изготвена видео техническа лицево
идентификационна експертиза се установява:
По
представените два броя дискове от външни охранителни камери със записи от 18.03.2016
г. не са били установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.
Представената информация от двата диска се
отнасяла за едно и също лице от мъжки
пол, което се появявало в полезрението на камерите тичайки.
Лицето било
среден на ръст с нормално телосложение и видимо тъмна на цвят коса,
облечено с видимо на цвят тъмна връхна дреха с дълъг ръкав и бели ивици
отстрани на тях, спускайки се от рамото до края на ръкава, бяла емблема в
областта на лявата гръд, бяла ивица в областта на яката, бял цип закопчан почти
до края му, светлосин панталон тип дънки и тъмни обувки. Лицето държало в лявата си ръка
връхна дреха-яке, видимо черно на цвят с дълъг ръкав, през лявото му рамо била
преметната черна чанта за документи с
капак, която се намирала отпред в областта на корема. В един момент се виждало,
че лицето било с преметната през гръб връхна дреха, която не била облечена, а я
държал с двете си ръце в областта на ципа на нивото на гърдите.
По време на изследването за сравнителен
материал са били използвани и снимки от криминалистическата регистрация на А. Г.Д..
От
назначената и изготвена съдебно оценъчна
експертиза е видно:
По делото е изготвена и приета съдебно-оценъчна
експертиза, от заключението, на която е видно, че стойността на преносим
компютър НР , предмет на извършеното престъпление е 6420 лв. по пазарни цени
към датата на извършване на деянието, като е приспаднато овехтяване.
От приложеното свидетелство за съдимост е
видно, че подсъдимият А.Д. е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления,
за които му е налагано наказание ЛОС както следва:
За извършени престъпления по чл.195 от НК има
постановени общо 5 броя присъди, за които е бил наказван с ЛОС.
За извършени престъпления по чл.354а, ал.3 от НК има постановена една присъда, за които е бил наказван с ЛОС.
Последно е бил осъждан на ЛОС за срок от 9 м.
по НОХД №5790/2011 г. по описа на Софийски районен съд със споразумение, влязло
в сила на 26.02.2013 г. за извършени престъпления по чл.195, ал.1 т.3 и т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК. Определено е наказанието
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
в затвор
В този смисъл подсъдимият е извършил
настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.”а” и “б” от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите М.Г., С.Й., С.Б., Р.Д.,
заключенията на оценъчната и техническа лицево идентификационна експертизи,
както и писмените доказателства приложени по делото.
Всички събрани доказателства са ясни и
непротиворечиви и водят до категоричен и несъмнен извод за виновността на
подсъдимия в извършване на деянието за което е обвинен.
При този анализ на доказателствата, по отделно и в тяхната съвкурност съдът
стигна до единствен и несъмнен извод, че
подсъдимият А.Г.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.196, ал.1, т.2
във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, като на 18.03.2016 г. в гр.Пазарджик на ул.„Георги Бенковски„
№ 125, ет.5, ап.23, при условията на опасен рецидив, чрез използване на
неустановено техническо средство е отнел чужда движима вещ – един брой преносим компютър НР на стойност
420 лв., собственост на Ц.Р.Г., от владението на М.Г.Г. ***, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да го присвои.
При
извършване на деянието подсъдимият е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава,
както и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици
на деянията си.
От доказателствата по делото се установи, че за да проникне в апартамента
на свидетелката Г. е разбил патронника на входната врата, използвайки техническо
средство. С оглед на
това съдът прие, че се касае за кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия А.Д. за извършеното от него деяние съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е сравнително висока, като се има предвид начина на
извършване.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са
отрицателни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени съдействието за разкриване на
обективната истина, чрез направеното самопризнание, ниската стойност на
предмета на деянието, а като отегчаващи - лошите характеристични данни и
предишните осъждания.
Съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно
изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва на подсъдимия А.Г.Д. да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
След намаляване на така определеното наказание
с 1/3 съгласно изискването на чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказанието на
подсъдимия А.Г.Д. от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му е наложително наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Отчитайки, че деянието е извършено при опасен
рецидив и на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи режим на изтърпяване
на наложеното наказание "СТРОГ"
в затвор от закрит тип.
Видно от представената спрака за правоното
положение на подсъдимия, на същия със споразумение по
НОХД №12298/2016 г. по описа на Софийския районен съд, влязло
в сила на 06.10.2016 г. е определено наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
престъпление по чл.343, ал.3 от НК, извършено на 01.01.2015 г.
Съдът счита, че са налице изискванията на
чл.25 във връзка с чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание, тъй като престъпленията по описаното дело и
настоящото такова са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което
и да е от тях.
При тези данни съдът определи на подсъдимия А.Г.Д. едно общо наказание в размера на
най – тежкото, а именно ДВЕ ГОДИНИ И
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.,
което постанови да се търпи при първоначален строг режим в затвор от
закрит тип.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна времето, през което А.Д. е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по НОХД №2038/2016 г. по оописа на Пазарджишкия районен
съд в периода 22.03.2016 г. – 14.10.2016 г., както и изтърпяната част от
наказанието, наложено по НОХД №12298/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
считано от 14.10.2016 г.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. бе осъден да заплати в полза
на Държавата направените по делото разноски в размер на 97,28 лева, от които
77,28 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, 20 лв., платими по сметка
на Районен съд Пазарджик, както и по 5 лв. ДТ, при служебно издаване на
изпълнителни листове, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
Съдът постанови веществените доказателства – 2 бр. СД диска да останат по
делото.
По отношение на вещественото доказателства – част от патронник да се върне
на собственика М.Г.Г..
Причините за извършването на престъпленията е
ниското обществено съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по
неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: