Определение по дело №309/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 364
Дата: 22 март 2018 г.
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20181510100309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                       Град

            III, г. о.

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

22.03.

 

            2018

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Михаил Малчев

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

            309

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    год.

Производството е по реда на глава XXV от ГПК във вр. с чл.128, т.2 КТ вр. с чл.143 и сл. КТ и чл.224, ал.1 КТ. Образувано е по предявени от Р.С.М. с ЕГН:********** срещу „Мони Текс 66” ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: г. Дупница, ул. „Плиска", № 15, обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ вр. с чл.143 и сл. КТ и чл.224, ал.1 КТ. Иска се от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца: сумата от 230 лева, явяваща се незаплатен извънреден труд, положен на официални празници 6 и 22 септември 2017 година и 24,26 и 27 декември 2017 година за периода от 30.06.2017 година до 12.01.2018 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 1345.50 лева, явяваща се незаплатен извънреден труд в почивните дни за периода от 30.06.2017 година до 12.01.2018 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; сумата от 230 лева, явяваща се обезщетение за дължим и неползван платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни за периода от 30.06.2017 година до 30.12.2017 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 1380 лева, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от положен извънреден труд (лишаването на работника от възможност за почивка) за периода от време от 30.06.2017 година до 12.01.2018 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира да бъдат присъдени сторените разноски в производството.

С исковата молба ищецът представя и моли да бъдат приети приложените писмени доказателства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Към него са приложени писмени доказателства.

С оглед разпоредбата на чл. 311, ал. 1 от ГПК предявените искове са допустими, исковата молба - редовна, и съобразно чл. 312, ал. 1, т. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Съдията-докладчик по гр.д. №309 по описа на РС-Дупница за 2018г., след като се запознах с материалите по делото и въпросите по чл. 146 ГПК, изготвих следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че видно, от приложените копия на трудов договор и длъжностна характеристика към същия, между нея и ответника е бил сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ за срок от 6 месеца на изпитване в полза на работодателя. Уговореното месечно трудово възнаграждение е било в размера на минималното трудово такова за страната към момента, а именно в размер на 460 лева. Продължителността на работното време е било уговорено от 10.00 часа всеки ден до 19.00 часа, а продължителността на работната седмица от 5 дни по 8 часа на ден. Длъжността, която е изпълнява е била „продавач-консултант". Трудовият договор е бил сключен на 30.06.2017 година и 6 месечният срок е изтекъл на 30.12.2017 година. Предвид факта, че същият е бил със срок на изпитване в полза на работодателя и при изтичане на уговореният срок, договорът се превръща в безсрочен. Поради този факт е била назначена ревизия, като за целта работодателят е издал заповед № 4/08.01.2018 година, определил е ден - 12.01.2018 година и комисия в състав от трима члена: Емилия Маноилова - председател и двама члена — Сашка Максимова и Агнес Цветкова. На 12.01.2018 година е била извършена ревизия, видно от приложеният протокол от същата дата, която установила липса в размер на 8 лева и 36 стотинки. На 16.01.2018 година е излязла в болничен до 20.01.2018 година. Същият ден е изпратила до работодателя си болничният лист, ключа от обекта, служебен телефон, който и е бил поверен по време на работата, както и собственоръчно написано уведомление, с което е поискала от работодателя, да й бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, считано от 20.01.2018 година. Причините, поради които е пожелала трудовото правоотношение да бъде прекратено, са: неспазване на регламентираното работно време, съобразно уговореното в трудовият договор, полагане на извънреден труд в почивни дни и празнични дни, който не се е заплащал, ежедневно полагане на извънреден труд, който също не се заплащал, неспазване на регламентирана обедна почивка. Вместо своевременно ответникът- работодател по делото да реагира за прекратяване на трудовият договор, той определил нова дата за извършване на ревизия на 19.01.2018 година, докато тя е била в болничен. Излага подробни съображение за дължимостта на претендираните в исковата молба обезщетения.

Ответното дружество в законоустановения срок е депозирало писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва твърденията на работника за неспазване на регламентираното работно време, съобразно уговореното в трудовият договор, полагане на извънреден труд в почивни дни и празнични дни, който не се е заплащал, ежедневно полагане на извънреден труд, който също не се заплащал, неспазване на регламентирана обедна почивка. Поддържа, че М. не се е явявала на работа 18 дни след изтичане на болничния, за което работодателя е поискал писмените й обяснения. Отговор на тези обяснения не е постъпил от нея, поради което, като последица от неявяването на работа и липсата на основание за това нейно действие, със заповед за прекратяване на трудов договор от 07.02.18г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с ищцата е прекратено. С неоснователното си неявяване на работа М. несъмнено е причинила материални щети на работодателя. Вследствие на нарушение на трудовите си задължения тя е причинила имуществени вреди на ответника в размер на 1 768, 31 лв. Посочените вреди са установени с протокол за бракуване на материални запаси от 19.01.2018г. Този протокол е съставен и подписан от комисия, в чийто състав участват и лица, които не са свързани с ответника „Мони Текс 66 ООД". При извършената проверка се констатира, че М., в чиито трудови задължения е включено и съхранение на предоставените й стоки (видно от длъжностната й характеристика, с която е запозната и се е подписала за това обстоятелство) е причинила имуществени вреди на работодателя си. Вследствие на действия от нейна страна, които са в разрез с трудовите й задължения, е претърпял имуществени вреди в размер на 1 768, 31 лева. Поради което, с настоящия отговор прави възражение за прихващане по отношение на ищцата за сумата от 1 768, 31 лева.

 

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

Предявени са обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл.128, т.2 КТ вр. с чл.143 и сл. КТ и чл.224, ал.1 КТ.

От ответника е депозирано възражение при условията на евентуалност за прихващане с правно основание чл.103, ал.1 ЗЗД вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Общоизвестни и служебно известни на съда факти, свързани с предмета на доказване по делото, също не са налице.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

Съобразно нормата на чл.154 ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения с изключение на фактите, за които са установени от закона предположения. Ищецът следва да докаже, че за процесния период е съществувало трудово правоотношение, по което е престирал своята работна сила и че е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество. Следва да докаже също основанията и размера на претендираното като неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд в почивните дни и по време на официални празници, основание и размера на обезщетение за причинени неимуществени вреди от положен извънреден труд (лишаването на работника от възможност за почивка)  и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

            При установяването на горните обстоятелства ответното дружество следва да докаже, че е изплатило на ищеца претендираните обезщетения. Ответникът следва да докаже предпоставките за уважаване на предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане, а именно наличието на съответното по размер парично вземане към ищеца.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение не са налице твърдени обстоятелства, за които те да не сочат доказателства.

Страните следва да бъдат напътени към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното: по отношение на приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства, същите следва да бъдат приети като относими, допустими и необходими. Следва да бъде уважено искането на ответника за събиране на гласни доказателства посредстовом разпит на трима свидетели в режим на довеждане. Следва да бъде указана възможността на страните да поискат назначаване на съдебно-счетоводна експертиза предвид направените оспорвания на исковите претенции.  

На страните следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на препис от това разпореждане да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията съгл. ал. 3 на чл. 312 ГПК.

С оглед на гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. №309/2018г. по описа на Районен съд – Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 18.04.2018г. от 10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора под опис писмени доказателства.

ДОПУСКА разпит на трима свидетели в режим на довеждане от ответника за установяване на твърдени в отговора на исковата молба обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Да се връчи на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и от писмения отговор.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: