Решение по дело №88/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 14.10.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                 МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП- Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 88/2022 г.  по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Наркооп 04“ ЕООД, ***, ЕИК ***, срещу Решение №7/17.03.2022 г., постановено по анд №66/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино. Касаторът счита, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че нарушението е за първи път, а констатираната разлика в отчетения оборот е сумата в размер на *** лв. и представлява около *** от минималната работна заплата, установена в страната към онзи момент. В тази връзка намира случая за явно малозначителен, поради липсата на обществена опасност, както и щети за фиска, като счита, че наложената санкция е несправедлива. Прави искане за отмяна на оспореното решение на районния съд. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената касационна жалба. Претендира деловодни разноски.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив към ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Намира оспореното решение за правилно и обосновано, като съобразено с приложените по делото доказателства. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Намира за правилен извода на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с  интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление №588219-F608158/19.07.2021 г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Наркооп 04“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лв., за нарушение чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. С оглед събраните по делото доказателства  - издадения протокол за извършена проверка в обект 06.04.2021 г.; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; дневен отчет за дневния оборот; фискална касова бележка /ФКБ/ за извършената контролна покупка на 06.04.2021 г. в 12:56 ч., както и показанията на свидетелите Д. Т. Д. и Т. В. В., констатирали разлика между наличните парични средства в търговския обект и междинния отчет в размер на *** лв., съдът приел за установено по несъмнен начин, че в обекта на проверка - магазин ***, стопанисван от жалбоподателя, не са регистрирани и отчетени всички извършени продажби на стоки от търговския обект, чрез издаване на ФКБ от фискалното устройство, констатирано чрез положителна разлика в размер на *** лв. между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност. Прието е за безспорно установено по делото, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При извършената служебна проверка не били констатирани и нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП били издадени от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци,  вкл. и с посочване на времето, мястото на извършването му. В тази връзка, районният съд приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната на НП. Във връзка с доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН, съдът посочил също, че по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, процесното нарушение не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна такава, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Прието е, че ниският размер на констатираната положителна разлика от *** лв. е взет предвид от наказващия орган, при преценка степента на обществена опасност на нарушението, а обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, не е основание за квалифициране на нарушението като маловажно. Посочено е също, че посочената разлика е констатирана не в края, а в средата на работния ден в търговски обект, в който се предлага широка гама от стоки. Прието е поради горното, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, не може да намери приложение в случая. 

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 /Изм. - ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г./, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в предвидените случаи. Такова задължение за издаване на фискална касова бележка предвижда и разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, според която, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Безспорно е в случая, че в стопанисвания от дружеството търговски обект е извършвана продажба на стоки, както и че при извършената на 06.04.2020 г. проверка, е установена положителна разлика в размер на *** лв., между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност. Т.е., установено е, че в търговския обект на санкционираното лице, не са издавани касови бележки, респ. дружеството не е регистрирало и отчело извършени на 06.04.2020 г. продажби, за сумата в размер на *** лв.  Няма данни да е налице някоя от хипотезите, при които не се изисква издаването на касови бележки, поради което правилен е изводът на районния съд, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. 

Правилно е ангажирана и административнонаказателната отговорност на касатора, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Според последната разпоредба, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Неоснователни са доводите на касатора за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението. В тази връзка, настоящия състав споделя изцяло мотивите на РС, че липсата на други такива нарушения и констатираната положителна разлика от *** лв., не са основание за квалифициране на нарушението като маловажно. Видно от разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДДС, липсата на вредни за фиска последици, е отчетено от приложената в случая санкционна разпоредба  на чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Не са налице смекчаващи обстоятелства, а конкретното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такива административни нарушения. С оглед изложеното по-горе, допуснатото нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като е типично за този вид административни нарушения, а обществената му опасност не е незначителна, като неиздаването  на  фискални касови бележки затруднява отчетността, а също така  застрашава и правата на купувачите.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд – законосъобразно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото и с оглед направеното от ответната страна искане, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП,  вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Национална агенция за приходите се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7/17.03.2022 г., постановено по анд №66/2021 г. по описа на Районен съд – Ардино

ОСЪЖДА  „Наркооп 04“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Национална агенция за приходите, гр.София ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                             

2.