Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Ив. Велчева
и с участие на прокурор Д.Арнаудов
от ШОП
като разгледа докладваното от
административен съдия Б.Бойн КАНД № 44 по описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Т.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителите Л.В. и П.Х.Т.срещу Решение № 425/03.12.2020г., постановено по АНХД
№ 1628/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000702/23.07.2020год. на Началник ОО „АА“ гр.Шумен, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози на на
жалбоподателя „Т.“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200/двеста/
лева за нарушение на чл. 57 ал.6 т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. В жалбата се твърди, че
въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по
делото доказателства се установявало безспорно, че жалбоподателя не е
осъществил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че в процеса било
доказано че товарният автомобил на юридическото лице е имало валидно издадено
удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност, но в същото е
налице допусната грешка в регистрационния номер по вина на пункта за технически
прегледи. С оглед на тези съображения се
иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. Прилага
Удостоверение за техническа изправност на автомобил, което касае времеви период
01.10.2020г.- 01.10.2021г., който не обхваща посочената в НП дата на нарушение.
В открито съдебно заседание, редовно призован не изпраща процесуален
представител.
Ответникът по касация- ИА „АА“ гр.Шумен също
не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание и не изразява
становище.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000702/23.07.2020год. на
Началник ОО „АА“ гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 ал.1 от
Закона за автомобилните превози на на жалбоподателя „Т.“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл.57 ал.6 т.1 от Наредба
№11 от 31.10.2002г. на МТС.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 10.03.2020г. в Шумен на ул.“Любен
Каравелов“ №1, жалбоподателят в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз
на Общността за международен превоз на товари е извършил обществен превоз на
товари с товарен автомобил „Д.“ с рег. №..., за който няма издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническа изправност, като
е посочено, че прегледа на автомобила е валиден до 31.12.2019г. За така установеното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
А-2019 №
272072/08.06.2020г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.57 ал.6 т.1 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя и бил подписан с възражения. Впоследствие не било депозирано писмено
възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
материалите в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно
постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- Директор на РД „АА“ гр.Варна, длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП,
чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи.
„Т.“
ООД, с ЕИК ...е санкционирано за нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.6 т.1 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, според която лицето по чл.2 ал.1- превозвач,
с лиценз на Общността- извършва превозите на пътници или товари само с превозни
средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата
изправност и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед
за проверка на техническата изправност. Неспазването на това задължение е
административно нарушение, което се санкционира на основание чл.105 ал.1 от
ЗАвП.
В конкретния случай по делото е
безспорно е установено, че на 10.03.2020г. касаторът е имал качество на
превозвач- притежаващ лиценз на Общността № 2692 и в това си качество, и на
основание CMR №*********, извършвал международен превоз на товари със товарен
автомобил „Д.“ с рег. № ..., за
който, към момента на превоза, не е имало издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Видно от извършената
справка в регистъра за "Технически прегледи", за превозното средство
са установени данни за извършен технически преглед на автомобила на 31.12.2018г.
и липсват данни след датата на валидност 31.12.2019г. към датата на
нарушението, превозвачът да е разполагал с валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност. При така събраните в
административнонаказателното производство доказателства, обосновано въззивният
съд е приел, че е налице осъществено нарушение по чл.57 ал.6 т.1 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС е извършено от превозвача.
По отношение на възражението за недоказаност
на извършеното нарушение, предвид факта, че автомобилът е преминал надлежен технически
преглед за което е издадено удостоверение със сгрешен регистрационен номер,
съдът намира същото за неоснователно. По делото са ангажирани доказателства, че
товарен автомобил с ДК № СВ 1369 КТ
със собственик трето лице- „Т.Х.Р.“ ЕООД е с установена техническа изправност и
се допуска да се движи по пътищата- Разрешение №462/1 с валидност 30.09.2020г.,
като документът не е представен от водача при проверката или от касатора при
съставянето на АУАН и преди издаването на НП. Същият се представя едва със
жалбата срещу НП и съдът го е преценил като неотносим към делото, предвид
различието в регистрационния номер на преминалия преглед автомобил. Настоящия
съдебен състав споделя направения правен извод. Дори да се приеме, че е била
налице техническа грешка при изписването на реквизит от Удостоверение за
техническа изправност буква А (приложение № 7) и знак за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на ППС, съгласно чл.38 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства и съответно допусната грешка в данните за идентифицирането
на превозното средство в Регистър на извършените периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства по чл.36а ал.2
т.1 от Наредбата, това обстоятелство води до ненадлежно сертифициране на
техническата изправност на превозното средство. Доколкото собственикът
предоставя на контролния пункт за технически прегледи превозното средство и
неговите документи по чл.30 от Наредбата, същият следва да следи за верността
на вписаните в удостоверението данни, идентифициращи автомобила, а именно
регистрационен номер, номер на двигател и на рама. В случая санкционираното
лице не е собственик, а превозвач, който има задължението да притежава валидно
удостоверение за периодичен преглед на ползвания от него товарен автомобил и на
свой ред е следвало да провери вписаните в удостоверението данни към датата на
нарушението, което е било сторено едва след постановяване на съдебното решение
на районен съд, както се твърди в жалбата.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че е безспорно установено, че от превозвача е
извършено нарушение по чл.57 ал.6 т.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС,
като извършва превоз на товари без издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на превозното средство, поради
което законосъобразно с НП е ангажирана неговата административно наказателна
отговорност.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 425 от 03.12.2020г., постановено по АНД № 1628/2020г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.02.2021г.