Решение по дело №801/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260023
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20205200500801
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260023     гр.п.     01.02 . 2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито  заседание на       вадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                Димитър Бозаджиев

 

и секретаря Лилия Кирякова

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. №801 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С  решение на Районен съд п. , постановено по гр.д.№ 1366 по описа на съда за 2020 година е отхвърлен предявения от С.И.З., ЕГН ********** *** срещу Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление – гр. п., ул. „М.Д. ***, представлявано от управителя В. А.К.иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 603,68 лева /шестстотин и три лева и шестдесет и осем стотинки /в това число 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/, платени от ищцата на 07.03.2019г. по електронни фишове за налагане на глоба серия К.№.., за извършено нарушение на 13.05.2018 г., ЕФ серия К.№.., за извършено нарушение на 15.05.2018 г., ЕФ серия К.№.., за извършено нарушение на 19.05.2018 г. и ЕФ серия К.№.., за извършено нарушение на 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимите суми, като неоснователен .и недоказан.

Осъдена е  С.И.З., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Г.Л.Д.,***, със съдебен адрес:***, офис. 3 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление – гр. п., ул. „М.Д. ***, представлявано от управителя В. А.К.сумата в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото пред РС п..

В срок така постановеното решение е обжалвано от С.З..

Излагат се оплаквания за необоснованост , неправилност и незаконсъобразност.

Моли да бъде отменено , предявеният иск уважен и присъдени разноски.

Неправилно районният съд приел, че иска по чл.59 от ЗЗД е недопустим, тъй като е налице административен ред за оспорване на електронните фишове, като в противоречие със собствените си изводи в крайна сметка приема, че иска е неоснователен и недоказан. Налице било противоречие в мотивите.

Ищцата не разполагала с друг иск, по отношение на неоснователно обогатилия се ответник.

Съдът отхвърлил претенцията , приемайки, че с този иск се цели оспорването на влезли в сила електронни фишове, не по предвидения специален ред за това.

Ищцата не разполагала с друга възможност да упражни и реализира правата си , тъй като не и било известно името на водача , управлявал автомобила по времето на налагане на административните наказания.

С наличието на доказателства за плащане на наложените глоби от ищцата , тя доказала обедняването си.

Ответника държал автомобила в този период и нарушенията били извършени от него , а не от трето лице , поради което било налице обогатяване пък за него.

Договора за продажба на автомобила бил манипулиран, заложния билет не бил подписан от представител на фирмата.  В периода на нарушенията колата не била във владение на купувача по предварителния договор.

Счита ,че до момента на продажбата автомобила е бил във владение на ответника и въпреки безспорното  обстоятелство  , че ищцата не е управлявала автомобила и е била отказана информация за лицето , управлявало автомобила , поради което не е могла да реализира правата си.

Позовавайки се на съдебната практика подържа , че е  налице неоснователно обедняване в патримониума на ищцата.

Писмен отговор на жалбата не е постъпил.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от С.И.З., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Г.Л.Д.,***, със съдебен адрес:***, офис. 3, срещу „Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление – гр. п., ул. „М.Д. ***, представлявано от управителя В. А.К., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да  заплати сумата от 603,68 лева /в това число 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/, платени от ищцата на 07.03.2019 г. по електронни фишове за налагане на глоба: № 2165886 изд. на 16.07.2018 г., № 2154887 изд. на 09.07.2018 г., № 2167044 изд. на 17.07.2018 г., № 2252561 изд. на 02.09.2018 г. като собственик на автомобила по това време, вместо от ответника като владелец на автомобила й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погасяване.

В исковата молба  си молба  срещу „Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ******** С.И.З. твърди, че била собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц200“, произведен през 2004 г., с рег. № .. ….

 На 16.01.2018 г. заложила посочения лек автомобил в заложната къща на ответника, като последният издал заложен билет № 6826/16.01.2018 г., където било посочено като място на съхранение на лекия автомобил „На обекта“, което според ищцата предполагало на охраняем паркинг или гараж. На същата дата 16.01.2018 г. предоставила автомобила си с необходимите документи във владение на заложната къща с управител В. К.. Подписано било нотариално заверено пълномощно с peг. № 189/16.01.2018 г. на П. М. нотариус рег. № 168 на НК, с район на действие PC п., предоставящо правото на залогоприемателя да продаде автомобила, ако не се възстанови заемната сума в посочения в заложния билет срок. Ищцата сочи, че заложният билет останал в заложната къща.

Ищцата заминала за чужбина.

През февруари 2019 г., когато се прибрала в Р. България и била спряна от полиция, разбрала, че срещу нея имало издадени 4 броя ел. фишове за извършени административни нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при управлението на лек автомобил марка и модел „М…..“, с рег. № … :

Електронен фиш за налагане на глоба № 2165886, за това, че на 13.05.2018 г. в 19.11 часа, в АМ Тракия /София-Пловдив/ км. 42+000 в посока гр. Пловдив при ограничение 140 км., установено с автоматизирано техническо устройство №.. е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „М…“ с рег. № … със скорост от 167 км/ч и като собственик по регистрация на автомобила, й е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 2,т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева;

Електронен фиш за налагане на глоба №2154887, за това, че на 15.05.2018 г. в 14.26 ч. в гр. п., по бул. “Ст. С.“, в посока към кръстовището с ул. „Д. Г.“,  при ограничение от 50 км/ч, установено с автоматизирано техническо устройство №11743bb е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС „М..“ с рег. № … със скорост от 66 км/ч, и като собственик по регистрация на автомобила, й е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева;

Електронен фиш за налагане на глоба №2167044, за това че на 19.05.2018 г. в 16.06 часа в АМ Тракия /София-Пловдив/ км. 42+000 в посока гр. Пловдив при ограничение 140 км/ч установено с автоматизирано техническо устройство №.. е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „М…“ е рег. № .. със скорост от 159 км/ч, и като собственик по регистрация на автомобила ми е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр.  с чл. 182. ал. 2, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и

Електронен фиш за налагане на глоба №2252561, за това, че на 31.08.2018 г. в 13.45 часа в обл. Ст. Загора, АМ Тракия /София-Пловдив/ км 205 в посока гр. Бургас, при ограничение 140 км, установено с автоматизирано техническо устройство автоматизирано техническо устройство № TFR1-657, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „М..“ с рег. № .. със скорост от 199 км/ч. и като собственик по регистрация на автомобила й е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 650 лева.

Потърсила информация от ответника, от която да установи кой е управлявал заложения лек автомобил,  като отговорът бил, че същият е продаден. Поради това не е могла в законовия срок да посочи имената на лицето, което е управлявало лекия автомобил на инкриминираните в ел. фишове дати.

Заплатила наложените санкции.

Счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.19 от Наредба за дейността на заложните къщи, да пази приетите в залог движими вещи с грижата на добър търговец, като взема всички необходими мерки за осигуряване на целостта и изправността им, както и за защитата им от посегателства на трети лица, да не ползва заложения автомобил, да съхранява приетото в залог моторно превозно средство в охраняем паркинг, и управление на същото от неустановено лице, с което й били нанесени вреди в претендирания размер. Претендират се разноски.

При тези твърдения при първоначалното разглеждане на делото , съдът е дал едва в решението си правна квалификация на иска – чл.74 от ЗЗД.

Така постановеното решение е обезсилено ,като въззивната инстанция е дала указания,че  се касае за иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД и първоинстанционният съд е съобразил указанията, поради което и настоящия състав няма да мотивира правната квалификация. Все пак следва да се има предвид , че между страните съществуват правоотношения по заложен договор.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита , че иска е неоснователен , тъй като ищцата не го  била уведомила  своевременно за издадените електронни фишове, за да бъде изпълнена процедурата по ЗДП.

След като ищцата не изпълнила задълженията си да върне заетата сума ,ответникът се разпоредил с автомобила като сключил предварителен договор на 1.06.2018 година.

Ищцата разполагала със заложния билет и плащането на сумите по наложените глоби се дължало на нейното бездействие.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното:

Безспорно е, че между страните по делото  С.И.З. и Заложна къща „К.“ ЕООД, е бил сключен договор за паричен заем от 16.01.2018 г.

По силата на уговорките в него, ищцата заложила своя вещ - личния си лек автомобил марка „М.”, модел „Ц 200“, година на производство 2004 г., с рег. № .. срещу получената в заем сума. Съгласно съдържанието на заложния билет, срокът на предоставения заем е 1 месец, а падежът – 15.02.2018 г., като в същия изрично е посочено, че след изтичане на 7 /седем/ работни дни от уговорената дата, заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната й цена е под 5000 лева, и да се удовлетвори от цената й.  По делото е представен заложен билет в копие, който не носи подписа на представител на ответника. Ответникът е задължен да представи в оригинал съхраняваните при него документи във връзка с отношенията между страните , което не е сторено по отношение на заложния билет, като в съдебно заседание са обяснени значителните затруднения за това.

Това поведение на ответника не се отразява на приетото за установено до тук , тъй като спор за съществуването на заложно правоотношение и съществените му елементи няма. Наличието или не  на заложен билет в държане на ищцата е поставено до толкова , доколкото се обсъждат действията и при реализиране на правата и и възможността и да използва друг ред за реализиране на правата си.

При приетата правна квалификация тези обстоятелства са без отношение към спора.

Между страните не е възникнал спор още и относно обстоятелството , че  ищцата е била извън страната за периода на договора и не е изпълнила задължението си в уговорениия срок.Тук следва да се отбележи ,че представеното доказателство за тези обстоятелства няма характер на писмено доказателство по смисъла на ГПК .

По делото е представен от ответника предварителен договор от 01.06.2018 г.,  сключен между ответната страна - Заложна къща „К.“ ЕООД, представлявано от управителя В. А.К., /продавач/ и „Гарден рес ком“ ЕООД, ЕИК ********* /купувач/. С посочения предварителен договор, страните по него се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Ц 200“, година на производство 2004 г., с рег. № ...В него е отразено също ,че купувачът  е получил владението на автомобила при сключването му.Не става ясно кога фактическата власт върху автомобила е върната на заложната къща. Този договор няма достоверна дата и подписите не са нотариално заверени ,но не е оспорен от ищцата.

На 09.10.2018 г.е сключен договор , като при сделката ищцата е представлявана от представител на ответника по пълномощие и автомобила е продаден на друго лице , различно от купувача по предварителния договор.

Наличието на пълномощно за сделката и съдържанието му е установено по делото.

Видно от приложените по делото електронни фишове за налагане на глоби, на ищцата З. са й били наложени глоби в различен размер за извършени нарушения на ЗДвП в периода 13.05.2018 г. – 31.08.2018 г., както следва: 1. Електронен фиш за налагане на глоба №2165886, за това, че на 13.05.2018 г. в 19.11 часа, в АМ Тракия /София-Пловдив/ км 42+000 в посока гр. Пловдив при ограничение 140 км, установено с автоматизирано техническо устройство №.. е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № .. със скорост от 167 км/ч и като собственик по регистрация на автомобила, й е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева; 2. Електронен фиш за налагане на глоба № 2154887, за това, че на 15.05.2018 г. в 14.26 ч. в гр. п., по бул. „Ст. С.“, в посока към кръстовището с  ул. „Д. Г.“,  при ограничение от 50 км/ч , установено с автоматизирано техническо устройство №11743bb, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС „М.“ с рег. № ..със скорост от 66 км/ч, и като собственик по регистрация на автомобила, й е наложена на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева. 3. Електронен фиш за налагане на глоба №2167044, за това че на 19.05.2018 г. в 16.06 часа в АМ Тракия /София-Пловдив/ км.42+000 в посока гр. Пловдив, при ограничение 140 км., установено с автоматизирано техническо устройство №.. е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „ М.“ е рег. № .. със скорост от 159 км/ч, и като собственик по регистрация на автомобила е наложена на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182. ал. 2, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева. 4. Електронен фиш за налагане на глоба №2252561, за това, че на 31.08.2018 г. в 13.45 ч. в обл. Ст. Загора, АМ Тракия /София-Пловдив/ км. 205 в посока гр. Бургас, при ограничение 140 км., установено с автоматизирано техническо устройство автоматизирано техническо устройство № TFR1-657, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „М.“ с рег. № … със скорост от 199 км/ч. и като собственик по регистрация на автомобила й е наложена на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 650 лева.

Безспорно е по делото , видно е и от представените разписки  от №../07.03.2019 ; №../07.03.2019 г.; №../07.03.2019 ; №../07.03.2019 г. , че ищцата е заплатила сумата  603,68 лева / в това число от 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/.

По делото не е възникнал спор още и относно обстоятелството , че във времето , когато са констатирани санкционираните нарушения ищцата не е била в страната , съответно не е управлявала лекия автомобил.

За да отхвърли иска , съдът е изложил мотиви ,като на първо място е допуснал смесване на доводи относно допустимост и основателност на претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД.

От една страна е приел, че е налице обедняване на ищцата – една от предпоставките за уважаване на иска. Не се съдържат обаче мотиви , от които да стане ясно , защо съдът приема ,че не е налице обогатяване от страна на ответника , като в тази връзка не са обсъдени всички относими доказателства – представения предварителен договор например.

Що се отнася до съображенията на съда , касаещи реда за оспорване на фишовете и бездействието на ищцата , то следва да се посочи, че това са обстоятелства , които нямат никакво отношение към спора – нито към допустимостта , нито към основателността на претенцията.

 Въззивната инстанция се присъединява само към тази част от мотивите на първоинстанционния съд , в която е приел, че е налице обедняване на ищцата. Това обедняване се обосновава с обстоятелствата ,че ищцата е платила наложени санкции за нарушения , които не са и не биха могли да бъдат извършени от нея.

Съществения въпрос , за да се разреши спора е за кого е обогатяването и още по-точно – обогатил ли се е ответника?

Безспорно е ,че в конкретния казус за ответната заложна къща са възникнали правата , визирани в чл.22 и 23 от Наредбата за заложните къщи. Правото на ответника да продаде заложената вещ е възникнало още след 23.02.2018 година. Ответникът не го е упражнил, а на 1.06.2018 година е сключил предварителен договор, като е продал автомобила за 500 лева/все пак с него е обезпечен заем са 2200 лева/. Три от нарушенията , за които са наложени санкции са извършени преди сключване на предварителния договор – на 13,15 и 19 май. Към този момент  не е установено автомобилът да се е намирал в държане на купувача по предварителния договор.В договора е отразена,че към момента на подписването  купувачът владее автомобила ,но не е установено откога. Седователно автомобила е бил в държане на ответника и съответно той е имал задълженията по чл.19 от цитираната Наредба.

С оглед установеното до тук , то очевидно задължението за плащане на наложените санкции за този период би следвало да е в тежест на ответника. Той е упражнявал фактическата власт върху автомобила в този период. Не твърди автомобила да  е бил във фактическа власт на друго лице , на някакво основание. Общата стойност на наложените глоби за тези три нарушения  е 70 лева.

Четвъртата санкция е наложена за нарушение , извършено на 31.08.2018 година, след като според представените доказателства автомобила е предаден на купувача по предварителния договор „Г. Р. К.“ ЕООД със седалище гр. В.. Следователно , няма как да е възникнало задължение за плащане на тази санкция за ответника , съответно той да се обогатил със спестяване на изпълнението на това задължение.

Поради изложеното съдът приема , че иска против този ответник е частично основателен – за сумата 70 лева  и 8,67 банкови преводи и такси.

В такъв размер иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД би бил основателен. Безспорно ищцата е обедняла с тази сума ,заплащайки задължение, за което тя с поведението си не е дала повод да бъде наложено като санкция.  От своя страна  ответникът се е обогатил , тъй като в този период автомобила е бил в негово държане и съответно за него би следвало да възникнат тези задължения , които ищцата е изпълнила.

Прилагането на предвидената възможност в ЗдвП няма никакво отношение към спора. Искът по чл.59 е субсидиарен , но  от гледна точка реализиране на права по отношение на ответника. Факта , че ищцата не е предприела действия по административен ред да се освободи от отговорност не променя установеното ,че тя се е обеднила неоснователно , ответникът се е обогатил , като и за това няма основание и обедняването и обогатяваното произтичат от един факт.

Следователно за 78,67 лева решението следва да бъде отменено и иска – уважен,а в останалата част- следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора ,следва да се присъдят разноски по съразмерност и съответно на направените от страните искания и представени доказателства.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

                              Р   Е   Ш  И

 

 

 

ОТМЕНЯ  решение на Районен съд п. , постановено по гр.д.№ 1366 по описа на съда за 2020 година,в частта,с която  е отхвърлен предявения от С.И.З., ЕГН ********** *** срещу Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление – гр. п., ул. „М.Д. ***, представлявано от управителя В. А.К.иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, до размер на 78,67 лева ,платена сума  по електронни фишове за налагане на глоба серия К.№.., за извършено нарушение на 13.05.2018 г., ЕФ серия К.№.., за извършено нарушение на 15.05.2018 г., ЕФ серия К.№.., за извършено нарушение на 19.05.2018 г. и съответно такса за превод,ведно със законната лихва ,както и в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА К.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление – гр. п., ул. „М.Д. ***, представлявано от управителя В. А.К.да заплати на С.И.З., ЕГН ********** ***,с посочен съдебен адрес, сумата 78,67 лева ,платена от ищцата  по електронни фишове за налагане на глоба серия К.№.., за извършено нарушение на 13.05.2018 г., ЕФ серия К.№.., за извършено нарушение на 15.05.2018 г., ЕФ серия К.№.., за извършено нарушение на 19.05.2018 г. и съответно такса за превод,ведно със законната лихва ,считано от 25.07.2019 година.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Осъжда К.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление – гр. п., ул. „М.Д. ***, представлявано от управителя В. А.К.да заплати на С.И.З., ЕГН ********** ***,с посочен съдебен адрес, сумата 52 лева разноски пред всички инстанции , съобразно изхода на спора.

Осъжда С.И.З., ЕГН ********** ***,с посочен съдебен адрес да заплати на Осъжда К.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление – гр. п., ул. „М.Д. ***, представлявано от управителя В. А.К.сумата 120 лева , разноски пред всички инстанции , съобразно изхода на спора.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.