Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 12.2017
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на девети ноември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 126 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на Т.И.И.,
ЕГН **********, от гр. Варна, кв. „Вл.
Варненчик”, бл.408, вх.20, ап.20, с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП””, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” №5, са предявени следните искове:
1.
за заплащане на сумата 112 500 лева, съставляваща общия
претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2012г. в гр. Варна, по вина на водача на т.а. „Мерцедес” с ДК № В
0936 СН, А.
П. А.от гр. Варна, обхванат
от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното
събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №03111891000123, издадена
от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”;
2.
за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 112 500 лв., считано от датата на
отказа на застрахователя да плати дължимото обезщетение (30.07.2013г.) до окончателното й плащане;
3.
за заплащане на сумата 12 500 лева,
съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на
претърпени от ищеца имуществени
вреди изразяващи се претърпени загуби (разходи за лечение), вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2012г.
в гр. Варна, по вина на водача на
т.а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, А. П. А.от гр. Варна, обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №03111891000123,
издадена от ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”;
4.
за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 12 500 лв., считано от датата на
отказа на застрахователя да плати дължимото обезщетение (30.07.2013г.) до окончателното й плащане.
Наред с това ищцата претендира осъждане на ответника да и́ заплати
направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и
безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното
доказване е извършено с доклада по делото в открито съдебно заседание от
28.09.2017г.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора
правни норми, взе предвид следното:
Предмет на главните искове е претендираното пряко право на ищцата Т.И.И., ЕГН **********, от гр. Варна като трето увредено лице да получи пряко от
застрахователя – ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП””, ЕИК *********,
със седалище гр. София обезщетение за причинените му вреди (неимуществени и
имуществени), вследствие на ПТП,
настъпило на 14.04.2012г. в гр. Варна, по вина на водача на т.а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, А. П. А.от гр. Варна.
Претендираните обезщетения за
обезвреда на понесените
неимуществени и имуществени вреди са в размери съответно 112 500 лева и 12 500 лева.
Същите се претендират ведно със следващите се обезщетения за забава
в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на
отказа на застрахователя да плати дължимото обезщетение (30.07.2013г.) до окончателното им плащане.
Така предявените искове намират
своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
От изисканото и приложено по делото НАХД
№3799/2012г. на Районен съд – Варна, XXХVІII състав, се
установява, че с влязло в сила решение №2592/27.09.2012г. А. П. А.от гр. Варна е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “а”, предл.2-ро,
във вр. с чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2-ро от НК, за това, че на 14.04.2012г. в
гр. Варна, при управление на товарен автомобил „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.1 от ЗДвП, в резултат на
което по непредпазливост причинил на ищцата Т.И. от гр. Варна четири средни
телесни повреди, и му е наложено
съответно наказание.
В настоящия случай, с
оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК,
влязлото в сила решение №2592/27.09.2012г. по НАХД №3799/2012г. на Варненски районен съд има
доказателствено значение за вината, деянието на извършителя – водача А. П. А., и неговата
противоправност.
Фактът, че между застрахователя ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” и
собственикът на автомобила с който е причинено увреждането - т.а. „Мерцедес” с
ДК № В 0936 СН, е налице валидно сключена и действаща към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност” по полица №03111891000123,
не се оспорва от ответното дружество. Същият е установен и от приложеното на
л.51 от ДП №123/2012г. по описа на
Сектор ПП при ОД на МВР-Варна заверено копие на полицата, както и служебно от
извършената справка в сайта на Гаранционен фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), което съдът е указал на страните с определението си по чл.374 от ГПК.
Между страните няма спор, че водачът А. П. А.е бил назначен по трудов договор като
работник в дружеството – собственик на т.а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, „ЕЛМА“
ООД, като към момента на настъпване на ПТП е управлявал посоченото превозно
средство за разнос и доставка на стоки до търговски обекти. С оглед на това и
съобразявайки разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ (отм.), обосновано следва да
се приеме, че към момента на настъпването на застрахователното събитие - 14.04.2012г., водачът е бил обхванат от застрахователната закрила на тази застраховка.
От събраните по делото писмени доказателства (в т.ч. констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №998 от 14.04.2012г.; епикризи; справка от РЗОК
-Варна за извършени прегледи на Т.И.; лична
амбулаторна карта (л.9-11; л.122-123; л.126-129; л.176-185), самото
решение по НАХД №3799/2012г. на Районен съд – Варна,
както и от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – медицинска
експертиза, се установява, че в резултат на ПТП, виновно причинено на 14.04.2012г.
от водача А.
А., на пешеходеца Т.И. са били причинени
сериозни травматични увреждания – счупвания на долната
челюст, лява лопатъчна кост, девето и десето десни ребра, двустранен
хемопневмоторакс, довели до остра дихателна недостатъчност, счупване на пета
дланна кост на дясната ръка с разместване на фрагментите, кръвонасядане и
контузно разкъсна рана в същата област, получен като резултат от съчетаната
травма травматичен шок, част от които са довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
Като основателно съдът цени възражението на ответното дружество, че част от
вредите, чието обезщетяване се търси с предявения иск, не са вследствие на
процесното ПТП от 14.04.2012г., а се дължат на медицински проблеми на ищцата,
датиращи от преди това, а за обема на друга част от тях към настоящия момент
влияние е оказало и здравословното състояние на пострадалата към датата на ПТП.
От една страна, твърденията на ищцата, че и понастоящем и́ е
невъзможно да
се задържа права продължително време без чужда помощ, за появил се след
изписването и́ от болницата през 2012г. и актуален и към настоящия момент
проблем с волевата функция относно уриниране и ходене по голяма нужда (налагащ
постоянното носене на памперс), настъпила травма на тазобедрената кост, наложили
настаняването и́ в хоспис с цел полагане на активни
следстационарни грижи (където ищцата се намирала и понастоящем), за настъпили
увреждания както
на волевата функция на ръката (до степен да не може и към днешна дата да се
храни сама или да пише), така и на зрението, съдът приема за
недоказани в хода на процеса. По делото не са представени доказателства
(писмени и/или гласни), които да установяват конкретното физическо състояние на
ищцата след престоя и́ в болницата.
От друга страна, недоказано е останало и твърдението, че тези евентуални
увреди са в пряка причинно - следствена зависимост с процесното ПТП и
получените при него увреждания.
Както сочи вещото лице по СМЕ д-р В. Д. травмите, които е получила
пострадалата в резултат на този инцидент, са от такъв характер, че до два-три
месеца отзвучават. Влошаването на общото състояние на Т.И. в последващите
този възстановителен период години се дължи на естеството на заболяванията, от които
е боледувала и преди пътния инцидент.
Въз основа на данните, извлечени от приложената по делото
медицинска документация, вещото лице сочи, че по решение на ТЕЛК още от 2001г.
ищцата е с 93% намалена трудоспособност. Тя е изкарала исхимичен
мозъчен инсулт (вероятно преди 2001г.), има развит психоорганичен синдром (без
да се уточнява в каква степен), има увреждания в зрението, склеротични промени,
които така или иначе с времето се задълбочават. Прекарания исхимичен мозъчен
инсулт сочи, че към времето, когато го е развила, ищцата е имала мозъчно-съдова
болест и мозъчна склероза, като във времето това заболяване полека-лека се
задълбочава.
Според експерта, ако ищцата има проблеми да чете и да пише, то това
най-вероятно се дължи на заболяванията и́ от преди процесното
произшествие. Ползването на памперс вероятно е било наложително при
оперативното лечение и престоя на ищцата в болнично заведение, налагащо
спазването на строг лежащ режим, но самите увреди вследствие на ПТП не са
причина за ползването му и към настоящия момент. Твърдяното влошаване на
здравословното и́ състояние не се дължи и на полученото при травмата от ПТП
мозъчно сътресение, а е по-скоро отражение на развитието на предходните
болестни процеси, които не са свързани с процесното пътно транспортно
произшествие. От друга страна, по експертното мнение на вещото лице затварянето
на ищцата,
изолацията, отказът или невъзможността и́ да излиза може да
се дължат на различни причини, в т.ч. и на влошено вследствие на травмата от ПТП психическо
състояние, но не са налице физиологични и медицински причини за това.
Фактът, че произшествието от 14.04.2012г. е било за пострадалия пешеходец сериозна
стресова ситуация, дала негативно отражение върху ежедневието му след това
събитие, се установява както от събраните по делото гласни доказателства, така
и от заключението на допуснатата, изслушана и приета съдебно – психиатрична
експертиза.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Ц. Ж., К. Д. и И.М. – съседки на ищцата, съдът
приема за установено, че след инцидента е настъпила промяна в поведението и
живота на Т.И.. Свидетелите сочат, че преди катастрофата ищцата е излизала на
разходки, ходела на пейките и беседките пред блока, където съседките се
събирали след пенсионирането, обичала да се шегува. Т. имала куче и го разхождала
ежедневно. Живеела със съпруга си и пълнолетния си син като ходела сама до
магазина и до пазара (който е сравнително далеч), за да пазарува. След ПТП тя
като че ли не била същата жена. Спряла да излиза навън и да общува със
съседите, имало и физическа промяна - не била жизнена, а свита и прегърбена.
През 2016г. починал съпруга и́, понастоящем била настанена в хоспис.
Според вещото лице по СПЕ д-р К. К. катастрофата от
14.04.2012г. е била за ищцата психотравма (отрицателно изживяване), засегнало
значими за нея човешки потребности - от сигурност, начин на съществуване и
живот (лишило я е от самостоятелното и́ функциониране, обусловило е
необходимостта от активната помощ от близките и́, за известен период от
време и от специализирани социални институции). Това събитие е нарушило
психичния баланс на личността, като е повлияло преживяванията и́
(настроение и емоции, волева дейност), въздействало е негативно и върху
самооценката (тежко занижена), повишило е
страховата готовност, довело е и до затрудняване на семейните контактите
и ограничаване на социални такива (изолация).
При извършения преглед на ищцата вещото лице
диагностицира към настоящия момент клинични симптоми на Протрахирана реакция на стрес-тежка депресивна
симптоматика и страхова готовност както и паник атаки, свързани с
придвижването. Поради
депресивната симптоматика се отчита почти пълен отказ от храна, което е причина
за силно изразен консумативен синдром и към момента ищцата е с изразена
кахексия (крайна степен на изтощение на организма).
По мнението на експерта, независимо от данните за наличието на предходни
(преди ПТП) заболявания, катастрофата от 14.04.2012г. и проведеното соматично лечение е стресогенно житейско събитие за ищцата, провокиращо неудоволствени, неприятни спомени, повишаване на
раздразнителността и тревожността, задълбочаване на депресивното и́
състояние и страхово поведение. Според вещото лице при един човек,
който е тревожен и депресивен, всяко неблагоприятно събитие в неговия живот
може да доведе до хиперболизиране, усложняване на проблема и да доведе до
неговото задълбочаване и неизлечимост. В тази връзка настъпилите след
процесното ПТП факти и събития – смъртта на съпруга на
ищцата, невъзможността
и́ да се придвижва, задълбочаването на физиологичните и́ проблеми (в т.ч. счупване преди няколко месеца на крака,
наложило оперативна интервенция, а впоследствие и настаняване в хоспис), могат
да доведат до задълбочаване на депресивното състояние и неминуемо оказват
влияние върху настоящето и́ състояние, но следва да се отчита и факта, че те са
попаднали на един вече травмиран психически терен.
Като неблагоприятен фактор за задълбочаването на състоянието на ищцата
вещото лице отчита и липсата на своевременно потърсена и оказана специализирана
психиатрична помощ.
Въз основа на анализа на горните доказателства (писмени и гласни), както и
на заключенията на изслушаните и приети по делото експертизи (в т.ч.
заключението на съдебно-автотехническата експертиза) съдът приема за установена
причинно - следствената връзка между виновното и противоправно поведение на
застрахования водач А. А. от гр. Варна
и настъпилите за ищцата Т.И. щети, изразяващи се в причинени травматични увреждания на физическото
и́ здраве (счупвания на долната челюст, лява лопатъчна кост,
девето и десето десни ребра, двустранен хемопневмоторакс, довели до остра
дихателна недостатъчност, счупване на пета дланна кост на дясната ръка с
разместване на фрагментите, кръвонасядане и контузно разкъсна рана в същата
област, получен като резултат от съчетаната травма травматичен шок, част от
които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота) и свързаните с това болки, страдания, отключени и персистиращ психологичен дискомфорт,
преживяван с изразена депресивност. Това налага извода, че
предявените главни искове са доказани в своето основание.
При определяне на размера на дължимото от ответника обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди, съдът взе предвид момента на настъпване
на процесното събитие (м. април 2012г.); социално-икономическата обстановка в
страната към този момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на
този етап от нейното развитие; възрастта на пострадалата към посочения период -
68г., спрямо която по-доброто общо физическо здраве е от особена важност; броя,
вида и характера на получените травматични увреждания, подробно описани от
приетите СМЕ и СПЕ, в частност и от свидетелите; начина, времетраенето и степента
на възстановяване по отношение на физическите травми (за около 2-3 месеца);
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер по време на
възстановителния период; вида и интензитета на получената психотравма,
отчитайки и необходимостта от провеждането на специализирано лечение за
омекотяване на симптоматиката и овладяване на тази травма. С оглед на това и в
съответствие с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът
приема, че на ищцата Т.И. следва да се определи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 50 000
лева.
За да се произнесе по претенцията за присъждане на обезщетение за причинени
на ищеца имуществени вреди,
съдът взе предвид следното:
Имуществените вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, са два
вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последица
от засягането на налично благо, като намаляване на стойността или погиване на
вещи, понасянето на разноски и др. Пропусната полза се изразява в неосъществено
увеличение на имуществото.
В конкретния случай като основание на претенцията
за имуществени вреди се заявяват именно понесени разноски във връзка със
заплатени такси за хоспис, лекарства,
гориво, памперси и други, сторени в периода от датата на увреждането (14.04.2012г.) до датата
на предявяване на претенцията за обезвреда пред застрахователя (30.04.2013г.),
в общ размер на 2 931,70 лева, т.е. касае се за претърпяна
загуба.
Освен това се претендират и разходите, които са
направени през периода от 01.05.2013г. до
датата на завеждане на иска (06.02.2017г.), които се сочат в размер на 210 лева
месечно.
Общият размер на заявената претенция е 12 500 лева и се претендира
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на отказа на застрахователя
да плати дължимото обезщетение (30.07.2013г.) до окончателното и́ плащане.
Въз основа на представените по делото писмени
доказателства – заверени копия от касови бонове от ЕКАФП, фактури
(л.35-л.64, вкл.), както и на основата на заключенията на СМЕ и СПЕ, съдът
приема, че сторените от ищцата разходи за лекарства, консумативи, помощни
материали (памперси), заплатени прегледи (л.47, л.56) и манипулации (ехография
– л.41; ортопантомография и секторна снимка – л.52), както и престой за лечение
и грижи в хоспис в периода 04.05.-18.06.2012, 23-24.06.2012 (л.43,44), са
доказани като свързани с лечението на последиците от претърпяното пътно транспортно
произшествие. Като квързани с това се приемат и заплатени такси за вход паркинг
на болнични заведения на 04.05.2012 (когато ищцата е била изписана от болница)
и на на 17.05.2012г. (когато на ищцата е проведен преглед и са направени
рентгенографии – л.58, л.64). Същите са в общ размер на 1 837,75 лева.
В останала си част до пълния претендиран размер от 12 500 лева
претенцията се преценява като недоказана. Не са представени доказателства за
реално направени разходи в такъв размер, а част от представените касови бонове
от ЕКАФП касаят направата на разходи, чиято връзка както със самата ищца
(направени разходи от или във връзка с нея), така и с вредоносното събитие не е
установена (например, покупка на горива, авточасти, храни и други промишлени
стоки).
Възражението на ответника за съпричиняване от пострадалата ищца на
настъпилите за нея вследствие на процесното ПТП вреди, поради това, че като пешеходец е
нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл.108, чл.113 и чл.114 от ,
с което сама
е поставила себе си в риск и е допринесла за вредоносния резултат, в
частност за вида на вредите и техния интензитет, съдът приема за неоснователно.
В съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е посочено, че
произшествието е настъпило в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, паркинга до бл.20
и пазара. В протокол за оглед от 14.04.2012г. като местопроизшествие е посочено
ж.к. „Вл. Варненчик“, до бл.20, на кръстовище, образувано между безименна улица
и пресечка за входа на пазара.
Вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ) М. Т. сочи, че т.нар. „безименна улица“ се намира в жилищна
зона, в квартал „Вл. Варненчик“, няма обособено име или номер, а представлява
междублоково пространство, терен между блоковете за автомобили. Същата е с лек
наклон нагоре към бл. № 20, като пешеходката Т.И. е вървяла в обратна посока по
леко нанадолнище към пазара. От двете страни на тази „безименна улица“ няма
обособени пешеходни тротоари. Вдясно от нея (спрямо посока пазара) се намира
бул. „Константин и Фружин“. След бордюра на булеварда има малко тревна площ,
след нея пешеходен тротоар и след това до бордюра на „безименната улица“ има
допълнителна тревна площ. Подхода от булеварда към безименната улица и към
междублоковото пространство е по-надолу (от мястото на произшествието), посока
от юг на север, като срещу него е автомобилния вход за пазара (има бариера) и
по принцип е за снабдители. Подходът на пешеходците към пазара обичайно е по
тази безименната улица, навлизайки по означения пешеходен вход до бл.20 или
откъм бул. „Константин и Фружин“, прекосявайки тревната площ. От двете
страни на пътното платно покрай бордюрите е имало паркирали автомобили, като
практиката на това място е те да паркират перпендикулярно на левия бордюр
(откъм бул. „Константин и Фружин“), а от дясно (откъм бл.20) - косо (под
приблизителен ъгъл от около 45 градуса). В зоната на ПТП не е налична пешеходна
пътека, както и друга пътна маркировка.
По експертното мнение на вещото лице най-вероятно ищцата е навлязла по пътя
към пазара (безименната улица) откъм бул. „Константин и Фружин“, поемайки на
дясно в обособеното между паркиралите автомобили пътно платно с цел
продължаване към пазара в момент, в който водачът на т.а. „Мерцедес” с ДК № В
0936 СН, А.
П. А.се е подготвял да потегли. Преди настъпването на ПТП същият
е бил паркиран в близост до означения на схемата на огледния протокол и
приложението към САТЕ пешеходен вход за пазара в близост до бл.20, косо на пътя
с предната си част към бордюра. Задната част на автомобила представлява
вертикална гладка плоскост, като в долната му част има издадена степенка, с
посочена дължина от 20 см.
При предприетото движение на заден ход с изнасяне на около една дължина и
естествено движение с дъга (ляв завой) със задната си лява част автомобилът е
блъснал пешеходеца в гръб, при което той е паднал по лице, притиснат е бил от
степенката и е бил бутан (суркан) по асфалта, при което са му били причинени
уврежданията по торса и главата (като същевременно именно издадената част на
автомобила (степенката) е предотвратила попадането на тялото под автомобила и
прегазване).
Липсва логично обяснение за евентуална хипотеза, че към момента, в който
автомобила е бил с включен двигател, предприемайки движение на заден ход,
пешеходецът е бил с лице към него и е могъл да възприеме тези действия,
съответно ги е игнорирал самонадеяно. Нормално, според вещото лице, е между
подготовката от страна на шофьора-доставчик и привеждането в действие на
автомобила да има известно закъснение, именно в резултат на което потеглянето
на заден ход на паркираното в непосредствена близост на преминаващия пешеходец
превозно средство не е и не е могло да бъде възприето от последния.
Тези изводи на вещото лице по САТЕ се подкрепят косвено и
от обясненията в съдебно заседание на вещото лице д-р Д. по изслушаната и
приета СМЕ, съгласно които ищцата най-вероятно е била ударена в областта на лявата лопатка при изправено положение на
тялото (защото тя е счупена директно), политнала е напред и е паднала на
дясната си страна, с вероятно изпъната ръка (защото има счупване на девето и
десето десни ребра и спукване на пета дланна кост на дясната ръка, с
кръвонасядане в същата област), като ударът вероятно е бил лек, тъй като в
противен случай ръката и́ би била счупена. Наред с това вещото лице сочи,
че независимо от това дали ищцата е била изцяло с гръб или леко обърната
настрани предвид възприемането на запаления двигател на автомобила, ударът в
лявата лопатка и падането на дясна страна са факт, който не може да бъде
игнориран.
При така установените фактически положения обосновано може да се приеме, че
безименната улица, по която се е движел пешеходеца, безспорно съставлява път по
смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП. Същият се намира в жилищна зона по смисъла на
чл.61 от ЗДвП, поради което и
действат специални правила за движение. Съгласно разпоредбата на чл.62, т.1 от ЗДвП пешеходците могат да използват
за движение пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на
превозните средства.
С оглед на това и при безспорна установеност, че
по този път (безименна улица) няма тротоар или банкет, същият няма
обозначена пътна лента по смисъла на §6, т.2 от ДР на ЗДвП, а е предназначен за
движение както на пътни превозни средства, така и на пешеходци, в конкретния
случай пешеходецът не е предприел пресичане на пътя, а се е движил по него към
входа на пазара, правилата, установени в чл.108, чл.113
и чл.114 от , за движение на пешеходци са неприложими.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ, от общата ширина на пътното платно 13 метра (посочена
на схемата към протокола за оглед на местопроизшествие) свободното място за
движение е с ширина от 4 най-много до 6 метра, в зависимост от паркираните
автомобили, при което дори два автомобила трудно могат да се разминат.
С оглед на това и като се съобрази факта, че към момента на навлизане на
пешеходеца по улицата автомобилът е бил в покой (паркиран) не би могло да се
приеме, че с действията си пешеходецът е попречил на движението на превозното
средство, създавайки по този начин предпоставки за настъпване на пътно
произшествие с риск да бъде увреден.
Ето защо и като съобразява нормата на чл.62, т.1 от ЗДвП съдът приема, че
поведението на ищцата не се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото
ПТП и получените от него увреждания, съответно, че с действия или бездействия
пострадалият е допринесъл за неблагоприятните за него последици от деликта.
Въз основа на горното съдът заключава, че предявените искове за обезвреда
на причинените на ищцата вследствие на процесното ПТП от 14.04.2012г. щети
(неимуществени и имуществени) са основателни и доказани в размери съответно 50
000 лева и 1 837,75 лева, поради което следва да бъдат уважени.
Като неоснователно се преценява възражението на ответника за погасяване на
тези вземания на ищцата по давност.
В чл.197 от КЗ (отм.) изрично е предвидено, че правата по договора за
застраховка „гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня
на настъпване на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на
чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния
срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие.
С оглед на това и като съобразява, че в конкретния случай вредоносното
събитие е настъпило на 14.04.2012г., съдът приема, че погасителната давност за вземането на пострадалата Т.И. срещу
ответника ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение за претърпените
вреди е започнала да тече от датата на процесното ПТП, т.е. от 14.04.2012г. Както вече се посочи, същата
е петгодишна и при спазване на установените с чл.72 от ЗЗД и чл.60, ал.2 от ГПК
правила за броене на сроковете изтича на 14.04.2017 година. Исковата молба е подадена на 06.02.2017г., поради което към този момент
искът по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.) не е бил погасен по давност. Същевременно, съгласно чл.115,
ал.1, б. „ж” от ЗЗД от същия момент (06.02.2017г.) погасителната давност е спряна, поради което не
може да изтече докато трае съдебното производство.
Частично основателно е обаче възражението на ответника за погасяване по
давност на акцесорните вземания на ищцата за обезщетение за забава.
Върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева се дължи законна лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от
датата на увреждането 14.04.2012г., съответно върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 1 837,75 лева считано от датата на направата на съответния разход. За
този вид вземане е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД, считано от изискуемостта на
вземането за обезщетение. С подаването на исковата молба
давността за тези акцесорни вземания за лихви е прекъсната. В периода
надхвърлящ три години от предявяването на иска обаче (т.е. до 05.02.2014г.,
включително) претенциите са погасени по давност, поради което в тази им част
следва да бъдат отхвърлени. Обезщетенията за забава следва да се присъдят
считано от 06.02.2014г. до окончателното плащане на сумите.
По разноските.
Видно от представения нарочен списък на разноските по чл.80 от ГПК и
доказателствата към него (л.186-187), ищецът не направил разноски за
производството пред тази съдебна инстанция. Оказаната му от адвокат правна
защита и съдействие е при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата, което изрично е посочено в сключения между страните договор.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза
на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, във
вр. с чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в размер на 3 200
лева (при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, вложения от
адвоката труд и минималния, с оглед интереса по уважените искове, размер на
дължимото възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата от 2 085,13 лв.).
В съответствие с представения списък по чл.80 от ГПК ответникът претендира
присъждане на разноски в размер общ размер на 4 685 лева, включващи заплатено
възнаграждение за вещо лице, такса за издаване на съдебно удостоверение, пътни
разноски за явяване на юрисконсулт и възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8
от ГПК в размер на 4 030 лева.
Заплащането на определените от съда депозити за допуснатите СМЕ и САТЕ,
както и на такса за издаването на съдебно удостоверение е надлежно установено
по делото (л.1а и 1б, л.114). За сторените пътни разноски за явяване в съдебно
заседание на упълномощения юрисконсулт доказателства не са представени. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. С оглед на това и в съответствие с нормата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото за
осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство на ответника в размер
на 300 лева.
Следователно, основателната и
доказана претенция на ответника за разноски за тази съдебна инстанция е в общ
размер на 755 лева. От тях по съразмерност с отхвърлената част на исковете
ищцата следва да му заплати сума в размер на 441,90 лева.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд следващата се държавна такса за уважените
искове, определена съобразно правилата на
чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ,
бр.22/2008г.), както и разноските по делото, платени от бюджета на съда. С
оглед уважените размери на исковете (50 000 лв.; 1 837,75 лв.) държавните
такси са в общ размер на 2 073,51 лева, а разноските са в размер на 103,70 лева
(част от платените възнаграждения за СМЕ и СПЕ).
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП””, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” №5, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.И.,
ЕГН **********, от гр. Варна, кв. „Вл.
Варненчик”, бл.408, вх.20, ап.20, сумата 50 000 лева
(петдесет хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 14.04.2012г.
в гр. Варна, по вина на водача на
т.а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, А. П. А.от гр. Варна, обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №03111891000123,
издадена от ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.02.2014г. до окончателното и́ плащане, както и сумата 1 837,75 лева (хиляда осемстотин
тридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на
претърпени имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби (разходи
за лечение), вследствие на ПТП,
настъпило на 14.04.2012г.
в гр. Варна, по вина на водача на
т.а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, А. П. А.от гр. Варна, обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №03111891000123,
издадена от ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.02.2014г. до окончателното и́ плащане, на
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
съответно чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените
искове за разликата над присъдените от съда размери от 50 000 лева
за неимуществени вреди до пълния
претендиран размер от 112 500 лева, съответно от 1 837,75 лева за
имуществени вреди до пълния
претендиран размер от 12 500 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на отказа на застрахователя да
плати дължимите обезщетения (30.07.2013г.) до окончателното им плащане, като неоснователни, както и за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците 50 000 лева и 1 837,75 лева, считано от датата на отказа на застрахователя да плати дължимото
обезщетение (30.07.2013г.) до 05.02.2014г.,
включително, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП””, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, „Триадица”, пл. „Позитано” №5, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Д.Б.К.,*** и адрес на кантората гр. Варна, ул. „Витоша” №10, ет.3,
ап.9, като пълномощник на Т.И.И.,
ЕГН **********, от гр. Варна, сумата 3 200
лева (три хиляди и двеста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН **********, от
гр. Варна, кв.
„Вл. Варненчик”, бл.408, вх.20, ап.20, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП””, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, „Триадица”, пл. „Позитано” №5, сумата 441,90 лева (четиристотин четиридесет и един лева и деветдесет
стотинки), представляваща направени от ответника разноски за производството по
съразмерност с отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП””, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” №5, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по
съответната сметка на съда, сумата
2 177,21 лева (две хиляди сто седемдесет и седем лева и двадесет и една
стотинки), представляваща общия размер на държавните такси и разноските по
делото за тази инстанция, дължими по съразмерност с уважената част на исковете,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с
въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: