Решение по дело №1539/2019 на Районен съд - Плевен

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Плевен, 14.06.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. № 1539 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 330, ал.1  от ТЗ  и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „З.х.Д.“ЕООД *** против „М.О.“АД-гр.Пазарджик , в която се посочва, че ищецът е доставил на ответника  общо 4230,74тона слънчоглед реколта 2014г., като са издадени ф.№2494/29.09.2014г., №2493/03.10.2014г. и №10253/01.11.2014г.Посочва се, че стоката е приета от купувача без възражения.Твърди се, че част от стоката  4031 т. е транспортирана за сметка на ищеца.Посочва се, че липсва уговорка за местоизпълнение и се прилага чл.330, ал.1, от ТЗ.Твърди се, че заплатената сума за превоз е в размер на 16931,04лв.Посочва се, че този разход е представен на ответника за плащане с ф.№10255/01.11.2014г. и е приета без възражения от ищеца.Твърди се, че не е заплатена сумата, поради което се дължи и лихва за забава в размер на 5159,82лв. за периода 11.03.2016г.-11.03.2019г.Претендира разноски.С определение от 12.06.2019г.е допуснато изменение на главницата, като занапред да се счита предявена на за сумата 14547,41лв., поради частично плащане от ответника в хода на процеса

В срока по чл.131 от ГПК  не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

 По предявения иск с правно основание чл.330, ал.1 от ТЗ.

При  преценката  на  събраните  по  делото  писмени  доказателства,  съдът  намира, че   са  налице  предпоставките  по  чл.318, ал.1 от ТЗ - между  страните  по  делото  има  сключен  договор  за  търговска  продажба, по  силата   на  който  ищеца  е доставил стока 4230,74тона слънчоглед реколта 2014г., за което са издадени и фактури. По делото е допусната СИЕ, като ВЛ е извършило проверка в счетоводството на ищеца и е установено, че част от стоката е доставена от продавача на купувача за  негова сметка  е заплатена сума за разходи в размер на 16931,04лв.- данъчна основа 14109,20лв. и ДДС 2821,84лв. на стойност 3787лв. с ДДС,за което е съставена и  ф.№102565/01.11.2014г. Посочено е, че фактурата е осчетоводена при ищеца, включено е в дневника за продажбите, начислен е ДДС и внесен по сметка на Републиканския бюджет.посочено е в заключението, че ВЛ е правило опити да се свърже с ответника, като въпреки обещанието не са му предоставили информация, а само че страните са в процес на преговори.  При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК ответника е създал пречки за събиране на допуснатото доказателство, поради което следва да бъде прието, че фактите, за които е създал ответника пречка за събирането им са се осъществили и че ответника дължи на ищеца по делото, посочената сума.Представеното доказателство не е оспорено по надлежния ред, поради и което съдът го приема като годно доказателство, относно отразените в него обстоятелства. От друга страна частичното изпълнение на задължението, за което е представено доказателство в с.з.-л.30 от делото,  представлява извънсъдебно признание на същото.Не на последно място, следва да се отбележи, че липсва договореност между страните за място на изпълнение на задължението, поради което се приема, че се прилага разпоредбата на чл.330 , ал.1 от ТЗ вр с чл.68 от ЗЗД.Ако местоизпълнеието не е определено по закон от договора от естеството на задължението, при задължение да се даде определена вещ, мястото на изпълнението  е местонахождението на вещта, и в случая съвпада със седалището на ищеца- продавач, което е и местоизпълнението на задължението.Задължението е носимо, а не търсимо и в тежест на купувача  е да потърси и получи стоката по местоизпълнение, което не е било сторено. Съгласно чл.330 , ал.1 от ТЗ, ако стоката се изпрати на място различно от мястото на предаване, разноските са за сметка на купувача.

Въз основа на изложеното съдът приема, че следва да се уважи предявения иск като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 14547,41лв. с ДДС, остатък от неизпълнено задължение за извършен разход на стока по договор за покупко - продажба на 4031т. слънчоглед ,реколта 2014г., по ф.№**********/0111.2014г.,  ведно със законната лихва  върху главницата, считано от завеждане на делото-11.03.2019г., до окончателното й изплащане.

Иск с правно основание чл.86 ЗЗД

По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди.В случая ответника не ангажира доказателства, че е заплатил транспортните разходи, като не е оспорено обстоятелството, че е уведомен за издадената фактура 2014г.Съгласно чл.292 , ал.1 от ТЗ ,предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.Срокът за изпълнение е изтекъл, след приемане на фактурата.Претендира се лихва за период три години преди ИМ, поради което и след изчисление се дължи сумата 5155,08лв., като за разликата до претендираните 5159,82лв., се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

 При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер 2563,08лв., съобразно уважената част на исковете.Дължат се всички разходи, тъй като част от сумата е заплатена след завеждане на делото и с поведението си ответника е станал причина за образуване на настоящето производство. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер лв., съобразно уважената част на исковете/ отхвърлителна част за мораторната лихва/.

По така изложените съображения, Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

  ОСЪЖДА на основание  чл.330, ал.1 от ТЗ „М.о.“АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК112052785 , ДА ЗАПЛАТИ на „З.х.Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК201119707, сумата 14547,41лв. с ДДС, остатък от неизпълнено задължение за извършен разход за превоз на стока по договор за покупко - продажба на 4031т. слънчоглед ,реколта 2014г., по ф.№**********/0111.2014г.,  ведно със законната лихва  върху главницата, считано от завеждане на делото-11.03.2019г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „М.о.“АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК112052785 , ДА ЗАПЛАТИ на „З.х.Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК201119707,  сумата в размер на 5155,08лв., мораторна лихва за периода 11.03.2016г.-11.03.2019г., като за разликата до претендираните 5159,82лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗЗД „М.о.“АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК112052785, ДА ЗАПЛАТИ на „З.х.Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК201119707, сумата 2563,08лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: