№ 484
гр. ****** 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20234310101043 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
Съдебно решение №66/16.02.2024 год., с което е допусната съдебната делба на процесния недвижим имот,
определен обема на делбената маса и правата на страните, е влязло в законна сила на 13.03.2024 год. Видно от
същото е, че делбата е допусната при равни квоти между двамата съделители : ½ идеална част за ищцата В. Ц. И.
и ½ идеална част за ответницата П. Ц. И..
В първото по делото заседание след допускане на делбата съделителката П. Ц. И., чрез назначения й за
особен представител адв.Н. от АК-гр.****** сезира съда с възлагателна претенция, на основание чл.349, ал.2 от
ГПК, като видно от протоколно определение с дата 22.05.2024 год. съдът я е приел за разглеждане в настоящото
делбено производство.
В хода на процеса ищцата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си
адв.П., който се позовава на събраните по делото доказателства, от които е видно, че процесният имот е в режим
на съсобственост в равни права между доверителката му и ответницата. Моли съда да уважи възлагателната
претенция на ответницата, като последната се осъди да заплати на доверителката му стойността на дела й –
половината от апартамента, оценен на 40 120 лева. Ако тази сума не се изплати заявява, че ще поискат възлагане
по реда на ГПК, чрез Съдия изпълнителен да бъде продаден имота.
Ответницата, призована по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, в хода на делбеното производство се представлява
от адв.Н., който счита, че П. Ц. И. отговаря на законовите изисквания на чл.349, ал.2 от ГПК, а именно тя е
живяла последно в процесния имот, там е и адресната й регистрация. Видно от приобщените по делото
доказателства, тя не притежава друго жилище, поради което моли съда да уважи възлагателната й претенция,
като постави в нейн дял процесният недвижим имот, като я осъди да заплати на ищцата сумата в размер на
20 060 лева. Моли съдебно-деловодните разноски да се разпределят пропорционално, като на него му се изплати
възнаграждението за особен представител на ответницата.
С оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, по реда на чл.195, ал.1 ГПК, съдът е
допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза с вещо лице П. М., с конкретно поставени задачи,
която кредитира с доверие като компетентно изготвена и безпристрасно депозирана.
1
ПО ДЕЛБАТА НА ДОПУСНАТИЯ ДО ДЕЛБА НЕДВИЖИМ ИМОТ.
От изисканото от Главния архитект на Община-гр.Ловеч становище вх.№6565/13.06.2024 год. се
установява, че Самостоятелен обект в жилищна, многофамилна сграда – Апартамент с идентификатор
43952.503.74.45.9, находящ се в гр.******“, поземлен имот 43952.503.74 по КККР на гр.****** УПИ ХII, кв.9028
по регулационния план на гр.****** представлява неподеляем имот. От самостоятелен обект с идентификатор
43952.503.74.45.9 , представляващ жилище – Апартамент не може да се обособят два дяла, всеки от които да
представлява самостоятелно жилище по смисъла на чл.40 от ЗУТ. Не могат да бъдат изпълнено условията на
чл.203, ал.1 от ЗУТ.
Съдът е длъжен да спомене, че законовите способи за прекратяване на съсобствеността са следните : чрез
възлагане по реда на чл.349 от ГПК, посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на
чл.353 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В конкретният казус съдът е приел за разглеждане в делбеното производство претенцията само на
съделителката П. Ц. И. за поставяне в нейн реален дял на имота, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №43952.503.74.45.9 в гр.Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес : гр.******“, ет.******,
находящ се на ет.4, в сграда с идентификатор №43952.503.74.45, с предназначение на сградата : Жилищна сграда
– многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №43952.503.74, с предназначение
на самостоятелния обект : Жилище, Апартамент, брой нива на обекта : 1 с площ от 60.78 кв.м., с прилежащи
части : маза №15 с площ от 3.52 кв.м., заедно с 0.737% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : 43952.503.74.45.10, под обекта :
43952.503.74.45.6, над обекта : 43952.503.74.45.12.
Законовите хипотези за възлагане на неподеляемо жилище са посочени в текстовете на чл.349, ал.1 и ал.2
от ГПК, като в настоящият казус ответната страна се позовава на текста на чл.349, ал.2 от ГПК, предвиждащ, че
ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и
не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравняват с друг имот или с пари. Искането за възлагане е направено най-късно в първото по
делото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1 от ГПК, както
предвижда текста на чл.349, ал.4 от ГПК и е подкрепено с убедителни писмени доказателства, от които е видно,
че П. Ц. И. е собственик на имот, находящ се в гр.****** ж.к.“****** съгласно документ за собственост
№119/05.02.1982 год., за което като доказателство по делото е представена справка за декларирано имущество на
ДМП при Община-гр.Ловеч и на този адрес живее в момента, видно от адресната част на исковата молба, станала
основание за завеждане на настоящото делбено производство. Установи се, че тази съделителка не притежава
друго жилище, което дава основание на съда да приеме, че в случай не е налице конкуренция между страните,
поради това, че с възлагателна претенция е сезиран само от един от тях, поради което и недвижимият имот,
предмет на делбата следва да бъде поставен в реален дял на ответницата П. Ц. И..
Щом като поставя в реален дял на ответницата процесният недвижим имот в гр.****** то следва да се
има предвид стойността на същия, определена от вещото лице по допусната съдебно-техническата експертиза.
Според заключението на вещото лице П. М. пазарната стойност на недвижимият имот към датата на изготвяне на
заключението – 24.09.2024 год. е в размер на сумата 40 120 лева. тази сума е разпределена в два равни дяла или
стойността на един дял е 20 060 лева. Именно сумата в размер на 20 060 лева ответницата следва да заплати на
ищцата, като посочената сума за уравнение на дяловете следва да се присъди заедно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното изплащане, начиная от влизане в сила на решението
за възлагане. Изплащането на тази сума следва да стане в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за
възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Върху поставения в дял на ответника имот заинтересованата страна В. Ц. И. може да поиска вписването
на законна ипотека, съгласно нормата на чл.349, ал.3 от ГПК, до размера на вземането си спрямо нея.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
2
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за направените от страните разноски. С
искане за присъждане на разноски съдът не е сезиран в петитума на исковата молба от страна на ищцата. Такова е
направено в пледоарията по съществото на делото от пълномощника й адв.П..
Ответната страна, чрез назначения й особен представител, моли съда да разпредели съдебно-деловодните
разноски пропорционално между страните.
Само за пълнота на мотивите на решението, съдът намира за необходимо, че следва да даде отговор на
въпроса : Дължат ли се съдебно-деловодни разноски на ищцовата и на ответната страна съгласно правилата на
чл.78, чл.80, чл.355 от ГПК и ако се дължат такива в какъв размер и за кои разходи? Отговорът на въпроса дължат
ли се разноски в делбеното производство, се съдържа както в разпоредбата на чл.355 от ГПК, така и в
Определение №282/19.12.2016 год., постановено от ВКС по гр.дело №2107/2016 год., I г.о., ГК, в което се приема,
че общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределение на разноските съобразно изхода на спора не се
прилага в производството за делба предвид двойното качество на всяка страна /ищец и ответник/. Този довод
касационната инстанция намира за частично верен, но за производството пред районният съд като първа
инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и ликвидирането на съсобствеността
разноски, когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се
понасят от тях във втората фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в чл.355 от ГПК правило. Всички
останали разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за адвокатско
възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е направила.
Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното правило по чл.355 от ГПК не важи и в
следващите фази на делбеното производство – по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където
разпределението на разноските става по общите правила на чл.78 от ГПК. В този смисъл е и константната
практика на ВКС и по-конкретно Определение №268/08.04.2014 год. по Ч.гр.дело №1308/2014 год. на IV г.о.;
Определение №255/09.10.2013 год. по гр.дело №563/2012 год. на I г.о.; Определение №47/29.01.2015 год. по
Ч.гр.дело №6919/2014 год. на I г.о. и др./. Тоест налага се извода, че разноски, дори и да са поискани от страните,
в конкретният казус остават за съделителите, така както са ги сторили.
ПО ТАКСИТЕ.
Предвид изхода на настоящото делбено производство и на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните дължи държавна такса в размер на 4 на сто върху
стойността на дяловете. Така ищцата трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата в
размер на 802,40 лева, представляваща 4 на сто такса върху стойността на сумата, която ще получи за уравнение
на дела си от ответницата, на основание чл.8 от ТДТССГПК, а ответницата да заплати сумата 802,40 лева,
представляваща 4 на сто такса върху стойността на получения в нейн дял недвижим имот, на основание чл.8 от
ТДТССГПК.
Водим от изложените дотук съображения, РС-гр.Ловеч
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, на ответницата П. Ц. И., ЕГН-********** от гр.******“,
ет.****** следният недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№43952.503.74.45.9 в гр.Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
10/17.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес : гр.******“, ет.******, находящ се на ет.4, в
сграда с идентификатор №43952.503.74.45, с предназначение на сградата : Жилищна сграда - многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №43952.503.74, с предназначение на
самостоятелния обект : ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта : 1 с площ от 60.78 /шестдесет
цялоседемдесет и осем/ кв.м., с прилежащи части : маза №15 с площ от 3.52 кв.м., заедно с 0.737% идеални части
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на
същия етаж : 43952.503.74.45.10, под обекта : 43952.503.74.45.6, над обекта : 43952.503.74.45.12, като пазарната
стойност на недвижимия имот към 24.09.2024 год., съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
3
техническата експертиза П. М., възлиза на 40 120 /четиридесет хиляди сто и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА ответницата П. Ц. И., ЕГН-********** от гр.******“, ет.****** да заплати на ищцата В. Ц. И.,
ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.“Странджа“№23 сумата 20 060 /двадесет хиляди и шестдесет/ лева за
уравнение на дяловете в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, на основание чл.349, ал.5
от ГПК, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата В. Ц. И., ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.“Странджа“№23 да
поиска вписването на законна ипотека върху поставения в дял на ответницата П. Ц. И., ЕГН-********** от
гр.******“, ет.****** недвижим имот до размера на вземането си спрямо нея, на основание чл.349, ал.3 от ГПК.
Всички съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото делбено производство остават за сметка
на всяка една от съделителките, така както ги е направила.
ОСЪЖДА ищцата В. Ц. И., ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.“Странджа“№23 да заплати по сметка на
РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 802,40 /осемстотин и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща 4
на сто такса върху стойността на сумата, която ще получи за уравнение на дела си от ответницата, на основание
чл.8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА ответницата П. Ц. И., ЕГН-********** от гр.******“, ет.****** да заплати по сметка на
РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 802,40 /осемстотин и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща 4
на сто такса върху стойността на получения в нейн дял недвижим имот, на основание чл.8 от ТДТССГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4