РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Павликени, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно
наказателно дело № 20244140200074 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, все предвид следното;
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по депозирана от Д. С. Д. с ЕГН ********** чрез процесуалния му
представител адв. И. Д. жалба срещу наказателно постановление № 23-0311-000073/***2023
г. на Началника на РУ - П., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗДвП на Д. С. Д.
с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно
и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Твърди, че описаното деяние не съставлява административно нарушение и съответно не е
адресат на сочената за нарушена норма. Към съда е отправено искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна Началника на РУ - П. не
изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
1
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице.
Разгледана по същество се явява основателна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 17.02.2023 г. инспектор Х. Я. съставил на Д. С. Д. АУАН № ***, бл. № ***, за това
че на посочената в акта дата – 17.03.2023 г., в 10.45 ч. в гр. П. от бул. *** Д. управлявал
мотоциклет 200 куб. см, марка „Сузуки“ без регистрационни табели – не регистриран по
надлежния ред с рама № ***; загдето управлявал МПС, след като е лишен от това право по
административен ред и не спрял на подаден полицейски сигнал, а продължил движението
си. В АУАН са посочени като нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1, чл. 150а и чл. 103
ЗДвП.
На същата дата - 17.02.2023 г. на основание чл. 356, ал. 3 НПК е образувано бързо
производство № ***/2023 г. по описа на РУ-П. за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК (за това
че на 17.03.2023 г., в 10.45 ч. в гр. П. от бул. *** е управляван мотоциклет 200 куб. см, марка
„Сузуки“ без регистрационни табели – не регистриран по надлежния ред с рама № ***),
прекратено с Постановление от ***2023 г. на прокурор от ВТРП, препис от което е връчен
на жалбоподателя на 25.05.2023 г. Делото е изпратено по компетентност на
административнонаказващия орган за преценка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Д. по повод съставения АУАН.
Междувременно на ***2023 г. въз основа на по-горе цитирания АУАН е издадено
Наказателно постановление № 23-0311-000073, като за описаните в акта нарушения на Д. С.
Д. са наложени следните санкции: 1. На осн. чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за това,
че е управлявал нерегистрирано по налделжния ред МПС, с което си поведение е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП; 2. На осн. чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП – глоба в размер на
300 лева за това, че управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред – нарушение правилото на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и 3. На осн. чл. 175, ал.
1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за това, че не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е нарушил
чл. 103 ЗДвП. Това наказателно постановление е връчено на Д. С. на 10.04.2023 г. Същото е
атакувано по съдебен ред и въз основа на депозирана жалба с вх. № ***/18.04.2023 г. е
образувано АНД № ***/2023 г. по описа на районен съд - П.
След прекратяване на ДП № ***/2023 г. по описа на РУ- П. и изпращане на
преписката на административнонаказващия орган, на ***2023 г. е издадено НП № 23-0311-
000073, с което на Д. С. Д. е наложена санкция на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗДвП
– глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
2
за това, че на 17.03.2023 г., в 10.45 ч. в гр. П. от бул. *** Д. управлявал мотоциклет 200 куб.
см „Сузуки“ без регистрационни табели – не регистриран по надлежния ред с рама № ***, с
което си поведение е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – нарушение, описано в
АУАН № ***/17.02.2023 г.
Препис от това наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 20.07.2023
г. Против него е депозирана жалба с вх. № ***/18.04.2024 г., въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Гореописаната фактология се установява по категоричен начин от приложените и
приети по делото писмени доказателства, в това число материалите по ДП № ***/2023 г. по
описа на РУ- П., АУАН с бл. № ***/17.02.2023 г., НП № № 23-0311-000073/***2023 г., НП №
23-0311-000073/***2023 г., жалба с вх. № ***/18.04.2023 г. против това наказателно
постановление, писмо с изх. № ***/2023 г. от 02.06.2023 г. от Районна прокуратура – В.Т..
Изброените писмени доказателства, с малки изключения, са официални удостоверителни
документи и се ползват с обвързваща доказателствена сила и принципно, а и в конкретния
случай няма как да не бъдат ценени като достоверни.
Други доказателства по делото не са събрани, а и няма такава необходимост,
доколкото обстоятелството дали възпроизведено в наказателното постановление нарушение
е извършено не следва да се обсъжда и анализира. Това е така, тъй като настоящият случай е
емблематичен пример за нарушаване на принципа „non bis in idem“, т.е. забраната за
повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Разпоредбата на чл. 4, §
1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС и поясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК, очертават забраната за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо него е било проведено и
приключило с влязъл в сила акт производство с наказателен характер. Според утвърдената
практика на ЕСПЧ, нормата се прилага единствено на национално ниво, като се приема, че
правилото „non bis in idem“ забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да
бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от
наказателно преследване въобще. Дублирането на наказателни процедури е недопустимо,
когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с
влязъл в сила акт.
В конкретния случай наказателното производство е започнало и протекло наред с
административнонаказателното такова. На 17.02.2023 г. е установено нарушение/я и е
съставен АУАН. На същата дата е образувано ДП № ***/2023 г. оп описа на РУ- П.. От
съдържанието на приложено по делото писмо (л. 36) се установява, че на ***2023 г.
наказателното производство по ДП № ***/***2023 г., водено за престъпление по чл. 345, ал.
2 НК е прекратено. Няма данни постановлението за прекратяване да е атакувано по съдебен
ред. Паралелно с воденото наказателно производство се е развивало и
административнонаказателно такова, като на ***2023 г. е издадено НП № 23-0311-000073,
връчено на жалбоподателя на 10.04.2023 г. и предмет на обжалване в отделно производство,
това по АНД ***/2023 г. по описа на РС - П. Видно от находящата се на л. 37 от делото
3
жалба срещу НП № 23-0311-000073/***2023 г., същата е входирана в РУ - П. на 18.04.2023 г.
Въпреки наличието на образувано досъдебно производство, административно наказващият
орган не е прекратил производството пред себе си, съобразявайки императива на чл. 33
ЗАНН. От приложените материали в досъдебното производство се установява, че то е
започнало с разпит на свидетел, обективиран в протокол от 17.02.2023 г. Видно от
отразеното в протокола, разпитът е започнал в 16,23 ч. АУАН е съставен на същата дата,
очевидно в по-ранен час – 10,45 ч. Т.е. ако се приеме, че в темпорално отношение началото
на административнонаказателното производство предхожда това на наказателното такова, то
е следвало първото по време да бъде прекратено, тъй като е констатиран признак на
извършено престъпление (в случая е налице идентитет в обществените отношения, предмет
на регулация с нормите на чл. 345, ал. 2 НК и 140, ал. 1 ЗДвП) и делото да се изпрати на
прокурор. Данни за подобни действия липсват и административнонаказтелното
производство, започнало с издаване на АУАН е продължило развитието си като на ***2023 г.
е издадено НП № 23-0311-000073, предмет на съдебен контрол в АНД № ***/2023 г. по описа
на РС - П.
Действията на АНО далеч не се изчерпват с издаване на цитираното НП от ***2023 г.
След прекратяване на наказателното производство по ДП № ***/2023 г. административно
наказващият орган издава второ наказателно постановление № НП № 23-0311-000073 от
***2023 г. за абсолютно идентично нарушение, фигуриращо и в наказателното
постановление от ***2023 г., а именно за това, че на 17.03.2023 г., в 10.45 ч. в гр. П. от бул.
*** Д. управлявал мотоциклет 200 куб. см „Сузуки“ без регистрационни табели – не
регистриран по надлежния ред с рама № ***, с което си поведение е нарушил разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Тези действия са пословичен пример за нарушаване принципа за
забрана за повторно преследване на едно и също лице за едно и също деяние. Към датата на
издаване на процесното НП, наказателното производство вече е било прекратено с
постановление на прокурор от съответната прокуратура и наказателната отговорност на
жалбоподателя не е ангажирана. Санкционният акт за извършеното нарушение (НП от
***2023г.) обаче не е единствен. Той се предхожда от издаден по-рано такъв – на ***2023 г. с
идентично съдържание и за едно и също нарушение (по вид, време и място на извършване).
Жалбоподателят е преследван и наказан два пъти за едно и също деяние, което е
недопустимо.
С оглед изложеното атакуваното в настоящото производство Наказателно
постановление № 23-0311-000073 от ***2023 г. следва да се отмени, без да се изследва
неговатаправилност, а административнонаказателното производство следва да бъде
прекратено и това е последица от нарушаването на принципа „non bis in idem”. Настоящият
състав на съда приема, че в конкретния случай са водени две административнонаказателни
производства. Първото е образувано със съставяне на АУАН с бл. № ***, въз основа на който
е издадено НП № 23-0311-000073 от ***2023 г., отменено по съдебен ред в производството
по АНД № ***/2023 г. по описа на РС - П.
Второто административнонаказателно производство е образувано по реда на чл. 36,
4
ал. 2 ЗАНН, след прекратяване на ДП ***/2023 г. с акт на прокурора и препращането му по
компетентност на АНО, който е издал НП № 23-0311-000073 от ***2023 г., предмет на
настоящото дело. Това административнонаказателно производство следва да бъде
прекратено, предвид констатацията за нарушена забрана едно лице да бъде преследвано и
наказано повече от веднъж за едно и също деяние.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото съдът счете, че разноски на въззивника се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. В случая
въззивникът е представил доказателства за сторени разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 1200 лв. Посочената сума следва да бъде заплатена на въззивника от
ОДМВР – В.Т..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 6 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НП № 23-0311-000073/***2023 г. на Началника на РУ - П., с
което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗДвП на Д. С. Д. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО,
образувано срещу Д. С. Д. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – В.Т. да заплати на Д. С. Д. с ЕГН ********** сумата от 1200
лева сторени разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В.Т., на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при районен съд - П._______________________
5