Р
Е Ш Е Н И Е
№ 84/13.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1099 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на Г.Б.У. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Л.К. - САК, със
съдебен адрес *** против Ревизионен акт № Р – 16001318008300-091-001/28.06.2019
г., издаден от С. Г. на длъжност началник сектор възложил ревизията и С. И. на
длъжност гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП,
потвърден с Решение № 511/04.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати
съществени процесуални нарушения довели до неправилното приложение на
материалния закон, липса на мотиви, както и поради противоречие с целта на
закона. Моли се да бъде отменен. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
– Г.Б.У. – редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. К., който
поддържа подадената жалба. Моли се съдът като съобрази изготвената по делото
експертиза и изложените доводи на страната, да отмени обжалвания ревизионен акт
изцяло като незаконосъобразен, при условията на евентуалност, ако съдът счете,
че съобразявайки експертизата, жалбоподателката дължи данъци, се моли да бъдат
изменени размерите на дължимите данъци съобразно експертизата. Претендира се
адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и държавна такса по представен списък
с разноските. По делото са приложени писмени бележки, в които са изложени
подробни съображения в подкрепа на становището на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът - Директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно
уведомен на основание чл. 138, ал. 2 от АПК, се представлява от гл. юриск. С.,
който моли съда да отхвърли жалбата и да постанови решение, с което да потвърди
обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. По делото е представена писмена защита, в която
са изложени подробни съображения за отхвърляне на жалбата.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
В резултат от извършените по време на
ревизията действия, установените обстоятелства и направените констатации, от
ревизионните органи се издава Ревизионен доклад № Р-16001318008300-092-001 от
23.04.2019 г. В законоустановения срок от жалбоподателката е постъпило в ТД на
НАП гр. Пловдив възражение с вх. № 94-00-3993/14.06.2019 г. срещу констатациите
в ревизионния доклад, съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Към него е приложена
нотариално заверена декларация от П.Ц.С. в качеството му на управител на
„Явари“ ЕООД. С възражението Г.У. оспорва констатациите в ревизионния доклад и
определените с него задължения в размер на 23 412,03 лв. и иска да
отпаднат наложените й санкции по отношение на дружествата „Топуош“ ЕООД, „Мото
трейд 2014“ ЕООД, „Хрис 2013“ ЕООД и „Явари“ ЕООД. Възражението е отхвърлено
като неоснователно от ревизионните органи по изложени съображения.
На
28.06.2019 г. е издаден Ревизионен акт № Р – 16001318008300-091-001, издаден от
С. Г. на длъжност началник сектор възложил ревизията и Стоянка Иванова на длъжност
гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП. Издаденият
ревизионен акт е обжалван от Г.Б.У. на 16.07.2019 г. като с Решение №
511/04.09.2019 г. Г. Ж. А.– директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на
НАП го е потвърдил. Начислен е ДДС в размер на 16 511, 27 лв., с лихви
3436,57 лв. и допълнително са установени задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 621,54 лв. и лихви в размер на
354,52 лв. и за 2017 г. в размер на 884,61 лв. и лихви в размер на 104, 20 лв.
– общо в размер на 2 506,15 лв. и
лихви в размер на 458,72 лв.
Ревизията
е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е
установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 от същия. В констативната
част на РД към обжалвания РА е записано, че Г.Б.У. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, не е регистрирана по ТЗ като ЕТ или ООД и не е
регистрирана по ЗДДС.
Установи
се по делото, че на Г.Б.У. е извършена и проверка за установяване на факти и
обстоятелства относно спазване разпоредбите на данъчното и осигурителното
законодателство за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016 г., приключила с протокол
№ П-160013187968-073-001/30.04.2018 г., с който са установени данни, че лицето
е извършвало дейност като търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ, като е извършвало
покупко-продажба на стоки чрез куриер и електронни сайтове за споделяне на
данни в Интернет пространството.
На
лицето е извършена и предходна ревизия за установяване на задължения по чл. 17
от ЗДДФЛ, КСО и ЗОО за 2016 г. и 2017 г., приключила с РА №
Р-16001318300-091-001/21.12.2018 г., приобщен ведно с РД и събраните
доказателства към процесното ревизионно производство с протокол №
Р-16001318300-ППД-001/23.01.2019 г. Посоченият РА не е обжалван и е влязъл в сила.
С него са определени задължения по КСО и ЗОО.
Въз
основа на установените обстоятелства от извършените предходни контролни
производства – ПУФО и ревизия, насрещни проверки и присъединени доказателства,
подробно описани в раздела за процесуалните действия от РД, от ревизионните
органи е установено, че през ревизирания период Г.У. е извършвала търговска
дейност по продажба на стоки (основно дрехи), продавани през интернет – Фейсбук
и Инстаграм и чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД.
По
данни от куриерската фирма се констатират получени от жалбоподателката суми по
наложен платеж и пощенски парични преводи за периода от м. декември 2016 г. до
м. септември 2017 г., както следва: за месец декември 2016 г. – 52 470,00
лв. и за 2017 г. – общо 113 555, 71 лв. Въз основа на получените данни е
счетено, че продажбите на стоки не са инцидентни сделки, а са осъществени
редовно и с цел реализиране на приходи/доходи.
Видно
от приложените по делото доказателства пред данъчните органи Г.У. представя две
различни обяснения относно получените суми с наложени платежи и относно
произхода на продаваните стоки. В първото обяснение жалбоподателката сочи, че
за периода 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. е изпращала пратки с дрехи, част от
които са нейни, а друга част са собственост на Б.С.. Посочила е, че не продава
чрез електронен магазин, а чрез сайтове – Фейсбук и Инстаграм, а публикува
снимки на дрехи и получава поръчки. Дрехите изпраща по куриерска фирма до
купувача. Използвала е услугите на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, като подчертава, че
няма собствен електронен магазин и не е получавала сумите от наложен платеж
като работещо лице по трудов договор. Във второто обяснение се казва, че за
периода 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. е изпращала пратки с дрехи, част от
които са нейни, а друга част са собственост на Б. С.. Стоките ги е закупувала
от „ХРИС 2013“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********* и ги е изплащала в брой при
покупката чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПЕС“ ООД до купувача. Публикува снимка
на продаваната стока с цена и получава адрес за доставка. Няма други доходи.
През 2016 г. е студентка. Прилага 5 бр. фактури на обща стойност 26 220,00
лв. за покупка на дрехи от горецитираното дружество.
Органите
по приходите са установили, че фактурите са без начислен ДДС и към тях няма
описание на вида на дрехите по артикули, цена за брой от вид, както и
количество от всеки вид. За предмет на доставка е записано само дрехи, 1 бр. и
обща стойност.
За
2017 г. Г.У. твърди, че изпращаните чрез куриер дрехи са били от името на
„ЯВАРИ“ ЕООД, „ТОПУОШ“ ЕООД и „МОТО ТРЕЙД 2013“ ЕООД. Представя договори за
извършване на услуги „изпращане на дрехи по ЕКОНТ“ и електронна търговия от
името и сметка на дружествата. Договорена е комисионна в размер на 0,5% на
пратка. Срок за изпълнение – 1 /една/ година след датата на подписване на
договора. Представя служебни бележки за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, издадени от горепосочените дружества и прилага приемо-предавателни
протоколи за предадени дрехи и квитанции за възстановени суми на въпросните
дружества от продажбата на облекло.
Извършени
са насрещни проверки на всички дружества, сочени за доставчици на дрехи,
резултатите от които са подробно изложени в РД. В обобщение ревизионните органи
приемат, че установените факти се свеждат до това, че горецитираните дружества
не се намират на декларираните от тях адреси за кореспонденция, не представят
исканите документи, неколкократно са сменяли собствениците на капитала им
/обичайно в размер на 2,00 лв./, договорите, служебните бележки и квитанциите,
подписани от името на дружествата са от лицата, които са управители на дружествата към момента на
ревизията, въпреки че съгласно извършени справки в ТР от ревизиращия екип е
констатирано, че към датите на възлагане на услугата „изпращане на дрехи по
ЕКОНТ“, управителите и представляващите въпросните дружества са били други
физически лица.
Предвид
гореизложеното, представените от Г.У. документи са квалифицирани от ревизиращия
екип като „документи с невярно съдържание“. Направен е извод, че
жалбоподателката е извършвала търговски сделки по занятие, че продажбата на
стоките /дрехи/ е основна търговска дейност на лицето и че то е данъчно
задължено за целите на ЗДДФЛ и получените приходи от продажба подлежат на
облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 7 от
същия член.
Въз
основа на това е установено, че Г.У. е имала доходи от продажба на стоки по
интернет, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, във връзка с което
са й връчени уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ за
декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и справки за върнати пратки, като
последните са представени от жалбоподателката и разгледани, анализирани и взети
предвид от ревизиращите органи. В законоустановения 14 - дневен срок
декларациите не са представени.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е извършен анализ на
относимите към ревизираното лице обстоятелства, обсъдени са събраните
доказателства от трети лица и представените документи от Г.У., съставени са
таблици и е установено, че брутните приходи по години за ревизирания период са:
за 2016 г. – 52 470, 00 лв. и за 2017 г. – 113 555, 71 лв.
Същите
са установени след анализ на данните за изпратените пратки чрез куриерската
фирма и изплатените суми от жалбоподателката от наложен платеж и ППП. От „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ООД представят писмени обяснения и файлове с всички пощенски пратки с
изпращач Г.Б.У., подписани с КЕП, съдържащи таблици и справки, както и заверени
копия от документи, показващи изпращането на стоките от жалбоподателката и
съответно изпращането на наложен платеж и парични преводи в нейна полза. От
обясненията на куриерската фирма става ясно, че наложените платежи и ППП в
полза на Г.У. са изпращани в брой, като по преписката са обезпечени заверени
копия на товарителници, РКО и разписки за получени суми от извършените доставки
на стоки от изпращача – Г.У. на получателя – различни ФЛ.
С
оглед изложеното по-горе, ревизиращите органи са определили данъчния финансов
резултат от извършваната дейност като търговец за 2014 г. и 2015 г. като
разлика между установените от ревизията укрити приходи - съответно 52 4700,00 лв. и 94 044,44
лв., и установените от ревизията съответстващи разходи – формирани на база
декларираните за 2014 г. и установеното съотношение между приходи и разходи по
ГДД – съответно 38 920,00 лв. и 84 115,34 лв. Годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена, като така
установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. По този начин и на
основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък, приспаднат е
внесеният по ГДД и са доизчислени прилежащи лихви.
От
ревизиращите органи е установено, че Г.Б.У. е реализирала облагаем оборот от
продажби в размер на 52 470, 00 лв. през периода м. декември 2016 г. и не
е спазила разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който е била длъжна в
14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнала този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон – т.е до 14.01.2017 г.
и на основание чл. 101, ал. 6 и 7, органите приходите да издадат акт за
регистрация по ДДС. В тази връзка органите по приходите определят за дата на
задължителна регистрация по ЗДДС – 29.01.2017 г.
Органите
извършили ревизията са определили данъчни основи за облагане с ДДС по месеци за
периода 29.01.2017 г. – 30.09.2017 г. Определеният ДДС за внасяне е в размер на
16 511, 27 лв., дължим ведно с начислените лихви за закъснение по периоди
съгласно ЗЛДТДПДВ.
В
хода административното производство пред Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив
се установява, че в частта по ЗДДС описаните суми на получените с наложен
платеж средства, въз основа на които е определена данъчна основа за облагане с
ДДС, е общо в размер на 99 067,71 лв. В частта за ЗКПО за същите данъчни
периоди е посочена сума в размер на 100 236,71 лв., което е с
1 169,00 лв. в повече. Предвид горното, дължимият косвен данък, определен
от ревизиращия екип е с 194,85 лв. по-малко. По аргумент на чл. 155, ал. 8 от ДОПК с решение на решаващия орган РА не може да се изменя във вреда на
жалбоподателя и в тази връзка той е потвърдил определените с РА задължения по
ЗДДС в размер на 16 511,27 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на
3 436,57 лв. Допълнително са установени задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 621,54 лв. и лихви в размер
на 354,52 лв. и за 2017 г. в размер на 884,61 лв. и лихви в размер на 104,20
лв. – общо 2 506,15 лв. и лихви 258,72 лв.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът намира за
компетентно изготвена. Заключението на вещото лице е оспорено изцяло от
процесуалния представител на ответника с приложено по делото становище, но не
са представени доказателства във връзка с оспорването, въпреки дадената от съда
процесуална възможност. С оглед на това съдът счита, че изложените доводи са
неоснователни, като намира изготвената експертиза за пълна, подробна и
отговорите на вещото лице изцяло съответстват на възложените му задачи.
Първата
задача на експертизата е вещото лице да извърши проверка в счетоводството на
куриерски фирми „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД, от която да установи
наличните записи за ползвани от ревизираното лице услуги в процесния период,
респективно данните за изплащане на същото съответни суми под формата на
наложен платеж или друга операция извършена от куриера, на кои дати, на каква
стойност и на какво основание. Вещото лице заключава, че Г.Б.У. е изпращала и
получавала пратки чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД, за които е
получавала наложени платежи и парични преводи, като за върнатите пратки е
заплащала наложени платежи и изплащала парични преводи. Съгласно представените
от дружеството данни, селектирани по дата на изплащане, получените и
изплатените суми са както следва: получени наложени платежи за 2016 г. –
15 497,00 лв. и за 2017 г. – 114 391,71 лв.; получени парични преводи
за 2016 г. – 35 565,00 лв. и за 2017 г. – 184 703,95 лв.; заплатени
наложени платежи за 2016 г. – 345,00 лв. и за 2017 г. – 1 167,60 лв.;
изплатени парични преводи за 2016 г. – 707,00 лв. и за 2017 г. – 7 730,39
лв.
По
втората задача на вещото лице съобразява всички представени по делото първични
счетоводни и разходно-оправдателни документи, като изследва данните от наложени
платежи, пощенски преводи и всички други плащания в полза на ревизираното лице,
да извърши сравнителен анализ, относно съпоставимост на първичните счетоводни
документи и получените преводи. Вещото лице заключава, че за 2016 г. Г.Б.У. е
получила наложени платежи и парични преводи за изпратени пратки на обща
стойност 50 109 лв. през месец декември 2016 г., за същия период е
възстановила/платила суми за 60 725,00 лв., констатирана е разлика от
10 616,00 лв. За 2017 г. са получени парични преводи и наложени платежи за
периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г. на стойност 290 199,67 лв., като
възстановените суми по договори с „Явари“ ЕООД и „Топуош“ ЕООД са на стойност
264 000,00 лв. Констатирана е разлика за периода за периода в размер на 26
199,67 лв. За последните три месеца на 2017 г. няма данни жалбоподателката да е
изпращала пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД, като в същото време са представени
квитанции за възстановени суми на „Мото трейд 2014“ на стойност 40 100,00
лв. Първичните счетоводни и разходно-оправдателни документи не са съпоставими с
получените от Г.У. приходи.
Третата
задача на вещото лице е съобразно всички представени по делото първични
счетоводни и разходно-оправдателни документи да изчисли приходите и разходите
на ревизираното лице, свързани с дейността, след което да отрази установената
печалба, като определи облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен
търговец /ЕТ/, респективно да изготви парични потоци на годишна база, въз
основа на които да определи размера на дължимия годишен данък по ЗДДФЛ и данъка
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Вещото лице заключава, че
съгласно представените по делото документи облагаемият доход стопанска дейност
като едноличен търговец и дължимият данък по ЗДДФЛ на Г.Б.У. е както следва: за
2016 г. – отрицателен финансов резултат, не се дължи данък по ЗДДФЛ., а за 2017
г. – облагаем доход – 19 034,87 лв., данък по ЗДДФЛ за дейност като ЕТ –
2 855,23 лв.
Четвъртата
задача на вещото лице е върху така определения доход да определи размера на
дължимите от ревизираното лице осигурителни вноски за процесните периоди.
Вещото лице заключава, че дължимите осигурителни вноски за 2016 г. са: за ДОО –
53,76 лв., за ДЗПО – 21,00 лв., ЗОВ – 33,60 лв. – общо 108,36 лв., а за 2017 г.
са: за ДОО – 3 588,544 лв., за ДЗПО – 1 300,20 лв., ЗОВ –
2 080,31 лв. – общо 6 069,05 лв.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът
констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.
118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на
определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен
размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД
и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в
този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон.
Административният
орган е счел, че павилно в хода на ревизионното производство органите по
приходите са установили, че Г.Б.У., в качеството й на задължено лице, е
извършвала продажба на стоки (дрехи), които не са инцидентни сделки, а са
осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи/доходи, в рамките на
извършвана дейност по занятие и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Съдът
счита, че е правилен изводът, че продажбата на стоки е основна търговска
дейност на лицето и че следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба ако физическото лице е търговец по смисъла на
ТЗ, но не е регистрирано като такъв, доходите от стопанската му дейност се
смятат за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се
облагат с 15 на сто данък съобразно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Приложеният
от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с данък за
ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали
прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК. Безспорно е,
с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не
могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените
обстоятелства) законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият
орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на
данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли
дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно
бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е
приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от
органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в
мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по
възможно най-достоверния начин.
Съгласно
чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия
по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122,
ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се
ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства.
Освен това, в настоящото производство жалбоподателят не представя
доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа
по приходите.
Предвид
изложеното в ревизионния доклад и ревизионния акт и събраните документи, се
установява, че жалбоподателката, в качеството й на ревизирано лице, извършва
редовно, по занятие дейността по покупко-продажба на стоки – дрехи и в този
смисъл, правилно е прието от ревизиращите органи, че облагаемият доход следва
да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, а не както са били декларирани
от РЛ като доходи от други източници.
Видно
от констатациите на вещото лице по извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза, сумите изчислени от него и тези посочени в ревизионния акт и
решението на административния орган се различават. Следва да се отбележи, че
съдът кредитира изцяло изготвената експертиза въпреки, че същата е оспорена от
ответната страна. По делото не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания във връзка с направеното оспорване, каквато възможност
е дадена в проведеното съдебно заседание. С оглед на това съдът намира, че
следва да се позове на заключението на вещото лице във връзка с направените от
него изчисления за дължимия ДДС и авансов данък по ЗДДФЛ.
Съдът
счита, че правилно вещото лице е установило, че за 2016 г. е налице отрицателен
финансов резултат и не се дължи данък по ЗДДФЛ и че за 2017 г. данъкът по ЗДДФЛ
за дейност като ЕТ е 2 855, 23 лв., която сума Г.Б.У., в качественото й на
ревизирано лице, дължи данък в така определения размер. Предвид на това ще
следва да бъде отменен оспореният РА в частта, с която е определен годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 621.54 лева и лихва
в размер на 354.52 лева. Вещото лице се е позовало на всички представени по
делото първични, счетоводни и разходнооправдателни документи, които не са
оспорени от страните. За 2017 г. определеният годишен авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ е изчислен от административният орган на 884.61 лева и лихва в размер на
104.20 лева, а според изчисленията на експертизата сумата възлиза на
2 855.23 лева. Независимо от това съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 5
от ДОПК със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на
жалбоподателя, поради жалбата против РА в тази му част следва да бъде
отхвърлена.
По
отношение на изчисленията за дължимия ДДС за периода от 29.01.2017 г. –
31.12.2017 г. вещото лице е взело предвид данните от представените справки от „Еконт
експрес“ ООД селектирани по дата на предаване на пратките. Констатацията е, че
получените наложени платежи и парични преводи са в размер на 290 199.67
лева; възстановените суми са в размер на 264 00 лева; резултат 27 161.53
лева и дължим ДДС в размер на 1 157.61 лева. С оглед на това, съдът
намира, че следва да бъде отменен оспореният РА в частта, с която е начислен
допълнително ДДС в размера над 1 157.61 лева до сумата от 16 511.27
лева. Съобразно с дължимата сума за ДДС следва да бъде изчислена и съответната
лихва, която възлиза на 243.30 лева, изчислена за съответния период.
С оглед
изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски изчислени по компенсация в размер на 1 739 лева. Жалбоподателят е направил разноски в настоящото
производство в размер на 1 950 лева, от които – 50 лева за ДТ, 400 лева за вещо
лице и 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да бъде изчислено на основание чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 1 217 лева. Или изчислени по компенсация съразмерно на
уважената част ще следва ответникът да заплати на жалбоподателя сумата от 1 739 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р – 16001318008300-091-001/28.06.2019 г., потвърден с Решение
№ 511/04.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив в частта, с която е определен годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 621.54 лева и лихви в размер на 354.52
лева, както и в частта, с която за периода 29.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е
начислен ДДС в размера над 1157.61 лева до сумата 16 511.27 лева, както и
начислената лихва в размера над 243.30 лева до 3 436.57 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Б.У. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Л.К. - САК, със
съдебен адрес *** против Ревизионен акт № Р – 16001318008300-091-001/28.06.2019
г., потвърден с Решение № 511/04.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП в останалата му
част, а именно за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на
884.61 лева и лихви – 104.20 лева, както и в частта, с която за периода
29.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е начислен ДДС в размер на 1 157.61 лева и лихва
в размер над 243.30 лева.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на
Г.Б.У. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1 739
/хиляда седемстотин тридесет и девет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 10156 от 23.07.2020г. на ВАС - София, Първо отделение по АД № 5499/2020г.
-ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/13.02.2020 г. на Административен съд – Пазарджик
постановено по адм. дело № 1099/2019 г. в обжалваната част.
- ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Г. Б. У. от гр.
Велинград сумата 2 000 лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.