Решение по дело №160/2022 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 74
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия: Светослав Иванов Иванов
Дело: 20224150200160
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Свищов, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Административно
наказателно дело № 20224150200160 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М“ ООД, ЕИК: *, с. **; със съд. адрес: гр.
***; срещу Наказателно постановление (НП) № 659483-668236 от 31.08.2022
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
с което на жалбоподателя са наложени четири имуществени санкции в размер
от по 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС за
нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана за краткост
по-долу: „Наредба Н-18“) на министъра на финансите за това, че: не е
изпълнил задължението си да отпечата в седмодневен срок след изтичане на
месеците януари, февруари, март и април 2022 г. съкратен отчет на
фискалната си памет от електронната си система за фискална памет (ЕСФП) в
обект за търговия с течни с течни горива, находящ се в с. ****.
Жалбоподателят „М“ ООД навежда следните доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт: Първо, не била описана датата на
извършване на нарушението. Второ, в случая се касаело за извършване на
няколко еднородни нарушения, но въпреки това наказващият орган (НО) бил
санкционирал само едно тях. Трето, НО не бил съобрази разпоредбата на чл.
34 ЗАНН, тъй като АУАН бил издаден след давностния срок. Трето,
релевират се доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН, понеже от деянията не
били налице вредни последици. Четвърто, с НП бил нарушен принципът за
пропорционалност, тъй като общият размер на имуществената санкция бил
2 000 лв., а нарушенията били извършени за пръв път. Пето, ЗАНН изисквал
за всяко отделно нарушение да се образува отделна административна
преписка, което в случая не било направено; това било основание за отмЯ. на
НП. Моли Свищовския районен съд (СвРС) да отмени НП като неправилно.
Претендират се и разноски.
1
Наказващият орган (НО) – Началникът на отдел „Оперативни дейности“
– гр. Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП – счита, че подадената жалба е неоснователна.
Възразява се срещу довода на жалбоподателя, че в НП не била посочена
датата на всяко едно от нарушенията, защото процесните нарушения се
извършвали чрез бездействия, при което е било достатъчно – както бил
направил и НО – да се посочи крайния срок, в който жалбоподателят е могъл
да извърши дължимото действие. Отстоява се, че в ЗАНН не съществува
задължение на НО да образува отделни преписки за отделни нарушения на
едно и също лице по арг. от чл. 18 ЗАНН. Моли СвРС да потвърди
обжалваното НП като правилно и да остави жалбата без уважение. На
следващо място, се релевира аргумент за несъстоятелност на довода на
жалбоподателя, че не бил спазен срока по чл. 34 ЗАНН: нарушителят бил
открит на 26.06.2022 г., а АУАН бил съставен на 19.07.2022 г. Претендират се
разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.

СвРС намира, че процесната жалба подадена от легитимирана за това
страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по
същество обаче, жалбата е неоснователна.

По фактите:
На 24.06.2022 г. Я. Д. Б, исп. по приходите, и Н. К. Т., ст. инсп. по
приходите, към ЦУ на НАП, ГДГК, ДОД, ООД – гр. Велико Търново,
извършили проверка на търговски обект – бензиностанция № 1, находяща се в
с. *****, стопанисвана от жалбоподателя. Установено било, че в обекта е
налице едно фискално устройство от типа на -, регистрирано в НАП с
потвърждение № 4330398/28.08.2019 г. В хода на проверката било
установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечата в
седмодневен срок месечния отчет от посоченото фискално устройство за
следните месеци: за м. януари 2022 г. – отчет № 0017136; за м. февруари 2022
г. – отчет 0017137; за м. март 2022 г. – отчет 0017138; за м. април 2022 г. –
отчет 0017139; като всичките отчети били отпечатани в деня на проверката –
на 24.06.2022 г. Същевременно, констатираните нарушение не били довели до
неотразяване на приходи от продажби на стоки и горива, предлагани за
продажба в търговския обект. Резултатите от проверката били отразени в
протокол от същата дата.
На 19.07.2022 г. бил съставен АУАН срещу дружеството-жалбоподател.
В акта са отразени посочените констатации. Описаното е квалифицирано като
нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18. АУАН е предявен и връчен по
надлежния ред. Срещу акта е депозирано възражение в срок, което е прието за
неоснователно. Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което е
прието, че са извършени четири отделни административни нарушения, с
всяко от които е нарушен чл. 41, ал. 1 от цит. наредба, като по този начин е
осъществен състава на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС и на основание
посочената разпоредба на търговеца са наложени четири имуществени
санкции, всяка в размер на 500 лева. НП е връчено на 12.09.2022 г.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от
2
съвкупния анализ на доказателствения материал по делото, и то както от
писмените доказателствени средства: НП № 659483-F668236/31.08.2022 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново, Дирекция ОД
в ГДФК, ЦУ на НАП, ведно с разписка, АУАН № F668236/19.07.2022 г. с
разписка, писмени възражение вх. № 15754/28.07.2022 г. със становище,
заверени копия на Протокол за извършена проверка №0107328/24.06.2022 г.,
ведно с КЛЕН, дневен финансов отчет, приложение № 1 и № 2 към
протокола, Акцизен данъчен документ № **********, товарителница – номер
на заявка №129937, Приемо-предавателен протокол №906770/11.05.2022 г.,
товарителница №1731114, Служебен бон № 0016371, № 0016369, отчет
фискална памет, блок-схема, Протокол № 1178874/15.07.2022 г., Протокол №
1178872/11.07.2022 г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.; така и от гласните
доказателствени средства: разпита на актосъставителя Я. Б и свидетеля по
акта Н. Т.. Доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива,
поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е
необходимо да се излага подробен анализ на отделните доказателства и
доказателствени средства.

По правото:
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по
същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността
на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон от АНО, и то не в рамките на подадената жалба, а по
повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В изпълнение на
тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК,
във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание
(чл. 42 и чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна процедура по връчването на
АУАН на жалбоподателя; НП също му е връчено надлежно. И в АУАН, и в
НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните
признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение. Прочее СвРС намира,
че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП; а НП е законосъобразно от материално-правна гл. т.

В хода на настоящото производство по безспорен начин се установи, че
на посочените в НП време, място и обстановка дружеството-жалбоподател не
е изпълнило задължението, регламентирано с чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18, а
именно – в седмодневен срок след изтичане на месеците януари, февруари,
март и април 2022 г. да отпечата съкратен отчет на фискалната памет от
посочената ЕСФП, регистрирана в обекта. Всяко едно от бездействията е
осъществено след изтичането на седмодневния срок от края на съответния
месец, в който срок дружеството е могло да извърши дължимото действие, но
въпреки това то е бездействало. Отпечатването на месечните отчети за м.
януари – април 2022 г. е сторено едва в деня на проверката на обекта от
служителите на НАП – на 24.06.2022 г. По този начин не е изпълнено
задължение към държавата, с което е осъществен състава на чл. 185, ал. 2, във
вр. с ал. 1, чл. 118 ЗДДС и чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18.
Налице са всички предпоставки за ангажиране на безвиновната
отговорност на ЮЛ – жалбоподател. Имуществената санкция, която в случая
се предвижда за това нарушение, извършено от ЮЛ, възлиза от 500 лв. до
3
2 000 лв. Съдът намира, че имуществена санкция, която следва да се наложи
на ООД за всяко едно от четирите му деяния, трябва да бъде в минимален
размер, с оглед на това че: от една страна, липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства; от друга страна – нарушението е първо и дружеството редовно
плаща задълженията си към фиска. Съгласно чл. 56 НК фактът, че от
деянията не са последвали вреди за фиска, обаче не би могъл да се цени като
смекчаващо отговорността, защото то е съобразено от законодателя при
уредбата на състава нарушението в чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. Ето защо СвРС
приема, че правилно НО е определил размерът на имуществената санкция
в минимален размер от по 500 лв. за всяко едно от четирите нарушения.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се
касае за (не)отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а
оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е ДДС.
Освен това отсъствието на вреди от деянието по чл. 182, ал. 2, изр. 2, във вр. с
ал. ЗДДС, което се релевира като довод в тази връзка от жалбоподателя, е
съобразено от законодателя в състава на формалното нарушение.
Следователно на основание чл. 56 НК то не може да се квалифицира нито
като смекчаващо отговорността (както се посочи по-горе), нито като
изключващо обществената опасност на деянието факт. Последното важи и за
обстоятелството, че отпечатването на месечните отчети за м. януари – април
2022 г. е сторено в деня на проверката на обекта – на 24.06.2022 г., тъй като
преди това служителите на НАП са установили същото нарушение в друг
обект, стопанисван от жалбоподателя. Касае се за факт, който настъпил след
довършване на деянието (бездействието). Ето защо като такъв, той не би
могъл да се отрази на съставомерността на деянието.
Не е нарушен и принципът на съразмерност (вж. чл. 6 АПК). Това е
така, защото става въпрос за четири отделни нарушения, които са били
извършени от жалбоподателя и са били санкционирани с минимални санкции
за всяко едно от тях. Така наложените санкции са пропорционални
нарушението и съразмерно с него засягат адекватно правата и законните
интереси на ЮЛ. Неправилно е да се приеме, че деянието на „М“ ООД е
санкционирано с една единствена санкция в размер на 2 000 лв., както се
твърди в жалбата; още по-малко пък би могло да се приеме, че тази санкция е
прекомерна.

По оплакванията на жалбоподателя:
Оплакването на жалбоподателя, че в НП не бил посочен датата на
нарушенията, е несъстоятелен. Това е така, защото при съставомерните
бездействия следва да се посочи само срокът, до изтичането на който е могло
да бъде извършено дължимото действие. В случая това е направено от НО,
който е уточнил, че м. януари 2022 г. отпечатването е могло да стане до
07.02.2022 г., за м. февруари 2022 г. – до 07.03.2022 г., за м. март 2022 г. – до
07.04.2022 г., за м. април 2022 г. – до 09.05.2022 г.
Неприемлив е и доводът на жалбоподателя, че НО бил санкционирал
ЮЛ само за едно нарушение, вместо за четири, поради това че в НП се
установява тъкмо противното: НО е приел, че ЮЛ е осъществило четири пъти
състава на чл. 182, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. ЗДДС, поради което му е
4
наложило четири отделни имуществени санкции от по 500 лв. за всяко
бездействие.
По делото не се установи, че срокът по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН е
изтекъл. Нарушението е било констатирано на 24.06.2022 г., АУАН е издаден
на 19.07.2022 г., а НП – на 31.08.2022 г. Ето защо производството е протекло в
рамките на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН (вж. т. 1 от ТП №
1/27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС). При това доводът в
обратния смисъл на жалбоподателят е неоснователен.
Най-сетне в ЗАНН няма изискване да се образуват отделни
административни преписки, когато се установи, че едно ЮЛ е извършило
няколко отделни нарушения. Следователно образуването на една преписка за
няколко нарушения не процесуално нарушение, респ. не се отразява на
законосъобразността на АУАН и НП.

По разноските:
При този изход на делото право на разноски съгласно чл. 63д ЗАНН има
ответната страна спрямо жалбоподателя в размер на 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по чл. 27е НЗПП.

С оглед на изложеното СвРС намира, че НО е издал
законосъобразно и обосновано НП, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 58д, т. 1
и чл. 63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Наказателно постановление №
659483-668236 от 31.08.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „М“ ООД, ЕИК: *, с. **;
са наложени четири имуществени санкции в размер от по 500 (пет стотин)
лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС за нарушения по
чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, а именно за
това, че: „М“ ООД не е изпълнило задълженията си да отпечата в
седмодневен срок след изтичане на месеците януари, февруари, март и април
2022 г. съкратен отчет на фискалната си памет от електронната си система за
фискална памет в обект за търговия с течни с течни горива, находящ се в с.
****.
ОСЪЖДА „М“ ООД да заплати на НАП, гр. София сумата от 150 (сто
и петдесет) лева за съдебно-деловодни разноски в процеса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
5
страните, че е изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6