№ 26539
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110113087 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 13087/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 2001058/13.07.2023 г. от Ф. С. Г. чрез адв. Т. П., с която е
поискано допълване на Решение № 109421/26.06.2023 г., постановено по гр. д. № 13087/2023
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди се, че съдът не се
бил произнесъл във връзка с дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство. Поддържа, че е предоставена правна помощ при условията на чл.
38 ЗАдв. Иска допълване на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се твърди ,че
решението в частта за разноските е правилно, а определеното адвокатско възнаграждение
отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и е съобразно с
НМРАВ. Иска оставяне на молбата без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК от легитимирана страна, поради което
същата е процесуално допустима, като по същество, съдът намира следното:
В т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК е прието, че „Допълване на съдебното решение, като способ за неговото
поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен
1
предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от
ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за
разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна
самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която
съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде
сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да
допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът
разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта
му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1
ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и
прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния
акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази
непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в
същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от
страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80
ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за
реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248,
ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната
те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им,
което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а
не по отношение на неговото допълване.“. Тоест, в процесния случай искането няма
характер на такова за допълване на решението в частта за разноските, а за неговото
изменение.
Представен е договор за правна защита и съдействие в рамките на заповедното
производство (л. 7 в кориците на делото), който е сключен между адвокат Т. И. П. и Ф. С.
Г., като е уговорено, че ще се предостави правна защита и съдействие при условията на чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно
договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
2
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител
на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за
изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.
Заповедното производство не може да обуслови фактическа и правна сложност, тъй
като целта му е да провери дали едно вземане е спорно или безспорно, но въпреки това ако
длъжникът, респ. процесуалният му представител е изразил и направил адекватни
небланкетни възражения това означава, че същият е бил ангажиран с делото, поради което
същото е положен труд, за което следва да се заплати съответно, макар и минимално
възнаграждение. Тоест, в случая следва да се приложи нормата на чл. 6, т. 5 НМРАВ, тъй
като заявлението по чл. 410 ГПК изпълва хипотезата на нормата in fine, поради което съдът
счита, че следва да се присъди сумата от по 50,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
В светлината на гореизложеното, съдът намира, че следва да изясни, че когато е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда, а не съобразно правилата на НМРАВ. Тоест, налице е
разпределяне на риска, като адвокатът предоставящ безплатна правна помощ поема
икономическият риск, че може да не получи адвокатско възнаграждение за оказаната правна
помощ, респ. че може да получи такова в намален размер. Този извод на съда е обусловен от
обстоятелство, че поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на
правни съвети по реда на чл. 38 ЗАдв. не води автоматично до извод, че адвокатът ще
реализира икономическа облага, като получи възнаграждение. Целта на разпоредбата е
определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ, но
законодателното лимитиране на категориите субекти е такова, че води до извод – при
телеологическото тълкуване на закона, че възможността и целта предоставени в закона
касая постигането на определени социално приемливи резултати. Това е причината и когато
се поемат т. нар. pro bono случай, адвокатът да носи икономическият риск. Нито е в
съответствие със закона – с чл. 3 ГПК, нито с чл. 8, ал. 2 ЗЗД, нито с чл. 289 ТЗ, нито с
добрите нрави, чрез договора за правна защита и съдействие, при условията на чл. 38 ЗАдв.
да се търси икономическа облага. Нещо повече, в случая е очевидно, че образуваното на
заповедното дело в случая, доколкото е имало постановен отказ от доброволно плащане на
застрахователното обезщетение, не е цяляло нищо друго, а сторянето на повече деловодни
разноски и евентуалното натоварване на ответника със същите при условията на чл. 38
ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв., което поведение на процесуалният представител (вкл. предвид и
материалния интерес по делото) е в разрез със забраната за злоупотребена с процесуални
права по чл. 3 ГПК. В тази насока трябва да се посочи, че съдът е определил общо
възнаграждение за двете производства, но отчита факта, че следва да се вземат предвид
процесуалните действия извършени от адв. П. в рамките на заповедното производство.
Следователно и предвид изложено, съдът намира, че следва да уважи частично
молбата за сумата от 50,00 лева, като в останалата част същата следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 109421/26.06.2023 г., постановено по гр. д. № 13087/2023 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. ЗК „...“ АД, ЕИК: ... да заплати на адвокат Т. И. П., ЕГН: **********, сумата от
още 50,00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението
с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4