Р Е Ш Е Н И Е № 203
Гр. Сливен, 30.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 278 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от С.И.Г., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000617/06.07.2020
г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че наказанието му е завишено, тъй като показанията
на дрегера посочили ** промила алкохол, действително
пил бира, но не създавал предпоставка за ПТП, нито пък бил извършил друго
нарушение. Веднага реагирал на сигнала на контролните органи и съдействал за
извършване на проверката. Направил и самопризнание, а това му било първо
нарушение като водач. Твърди, че реално не е интензивен водач, занимава се с
животновъдство и рядко му се налага да управлява превозно средство. Изразява
съжаление за извършеното и моли да му се намали наказанието.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. Д. ***, който поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, като измени срока на мярката.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено
становище оспорва жалбата и моли съда да я уважи.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 06.07.2020 г. около 16.35 часа в гр. Сливен по бул. „Илинденско
въстание“ срещу бензиностанция „Геомекс“ полицейски служители в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен спрели за проверка лек автомобил марка „Тойота“
модел „РАВ 4“ с рег. № ********, управляван от С.И.Г.. На водача бил извършен
тест за употреба на алкохол с Дрегер Алкотест 7510, който отчел ** промила алкохол. На
предложения талон за медицинско изследване нарушителят изразил съгласие с
показанието на техническото средство и не желае да дава кръв за изследване. За
установеното деяние бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № GA220922/06.07.2020 г.
На 06.07.2020 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000617 по чл. 171 т. 1
б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на С.И.Г. временно отнемане на
свидетелството за управление на превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Г. на 22.07.2020
г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 04.08.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
е оправомощен Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника „Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на
оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като
законосъобразна, постановена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила. Съображенията
на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико – токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изискването за форма на
индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за
прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която
императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно
фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта
и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и приложена от
органа разпоредба на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок
за прилагане на процесната мярка до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, като в случая мярката е приложена точно според указаното в
нормата. Законодателят не е предвидил възможност за свободна или мотивирана
преценка от органа досежно срока на
приложената мярка. С такива правомощия съответно не разполага и съда. Ето защо
наведеното от жалбоподателя искане за намаляване срока на мярката не може да
бъде удовлетворено. Разпоредбата е категорична, че срокът за прилагане на ПАМ е
до решаване на въпроса за отговорността на нарушителя, като е ограничил
възможността за нейното продължаване за неограничен период от време до 18
месеца. В жалбата се иска намаляване срока на мярката от 12 месеца на шест,
като вероятно се визира включеното в процесната заповед разпореждане за
предварително изпълнение на акта, обвързано с 12 – месечен срок. Това
разпореждане не може да бъде разгледано
в настоящото съдебно производство, чийто предмет е законосъобразността на
заповедта по същество. Законосъобразността на такова разпореждане (респ.
неговото спиране) се разглежда в производство по чл. 166 от АПК в случаите,
когато в индивидуален административен акт е допуснато предварително изпълнение
на акта. Едновременно с това следва да се отбележи, че включване на такова
разпореждане по чл. 60 от АПК в този тип административни актове (заповеди за
прилагане на ПАМ при установени нарушения на закона за движението по пътищата)
не е необходимо, доколкото тези заповеди подлежат на предварително изпълнение по
силата на закона, по арг. от чл. 172 ал. 6 от ЗДвП,
съгласно който норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка. В настоящия случай разпореждането е и некоректно, тъй
като е обвързано със срок от 12 месеца, който би могъл да превиши дори срока, в
който ще се реши по административен или съдебен ред въпросът за отговорността.
При горните
съображения, при липсата на предвидена в закона възможност срокът на
конкретната принудителна административна мярка да се обосновава на свободна
преценка и за съда не е налице възможност да измени мярката. Подадената жалба
се явява неоснователна, а Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0804-000617/06.07.2020 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за
движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Сливен, в частта, с която е разпоредено временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е
законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
С.И.Г., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0804-000617/06.07.2020 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: