Решение по дело №559/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 250
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20185610100559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 250               20.07.2018г.            гр. Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на втори юли през две хиляди и осемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                        Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                           Членове:

               съдебни заседатели:

 

Секретар Т.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 559 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.221 ал.1 от Кодекса на труда – за неплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, и с правно основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите – обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение.

 

     В депозираната искова молба ИЩЕЦЪТ – Г.Р. *** твърди, че с ответника били в трудово-правни отношения съгласно сключен Трудов договор № 06/15.04.2002г., изменен с Допълнително споразумение № 124/22.05.2014г., съгласно които ищецът изпълнявал длъжността „Оператор ГЛ.ЕТ-БЩУ” в ответното предприятие. Договорът бил прекратен по инициатива на ищеца на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ със Заповед № 1/03.01.2018г. По силата на трудовия договор ищецът получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 1 863.74 лв. Видно от цитираната заповед ответникът следвало да изплати на ищеца на основание чл.221 ал.1 от Кодекса на труда обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието, което задължение към момента на депозиране на исковата молба ответникът не изпълнил.

С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 863.74 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл.221 ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието, мораторна лихва върху посоченото вземане от датата на падежа – 03.01.2018г. до завеждане на исковата молба в размер на 47.72 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, а също и направените по делото разноски.

 

     ОТВЕТНИКЪТ – ТЕЦ „МАРИЦА–3“ АД гр.Димитровград, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск е частично основателен. Действително ответното дружество дължало на ищеца сума на посоченото основание. Начисленото обезщетение било в размер на 1 142.77 лв., включващо основна месечна заплата - 1 037 лв. и възнаграждение за професионален трудов стаж и професионален опит - 105.77 лв. Общо дължимата нетна сума била в размер на 1 028.49 лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ. За разликата до пълния предявен от ищеца размер от 1 863.74 лв. искът се явявал неоснователен. В тази връзка ответникът оспорва предявения иск по размер. Посочва, че дължимата към ищеца сума му е изплатена изцяло след датата на завеждане на исковата молба. Наличието на плащане представлявало правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, с оглед на което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен.

Ответникът сочи още, че в претендираната сума ищецът  включил и начислените удръжки, които не му били дължими, както и негарантираното допълнително трудово възнаграждение, което било дължимо единствено, ако същият изпълнявал реално задълженията си по трудовото правоотношение.

 

     Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

     Между страните по делото – Г.Р. Вълев и ТЕЦ „Марица-3” АД гр.Димитровград е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „опер.гл.ет-бщу”. Това трудово правоотношение е прекратено по молба на работника със Заповед № 1 от 03.01.2018г. на основание чл.327 т.2 от КТ поради забава в изплащането на трудовото му възнаграждение. В заповедта е посочено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ – в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието. Заповедта е връчена на ищеца на 03.01.2018г.

     На 25.05.2018г., в хода на производството по делото, на ищеца е преведена от ответното дружество по банков път сумата от 1 028.49 лева, с посочено основание за превода - обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ.

     С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че видно от фиша за работни заплати за м.декември 2017г., който бил месецът, предхождащ уволнението, ищецът имал заработено трудово възнаграждение в размер на 1 446.33 лв., като вещото лице предлага два варианта на размера на брутното трудово възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ. Съгласно трудовия договор на ищеца брутното му трудово възнаграждение възлизало на 1 142.77 лв., съответно размерът на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ - на 1 142.77 лв. брутна сума, като върху това обезщетение се дължал данък общ доход. Чистата сума на обезщетението възлизала на 1 028.49 лв., която сума била изплатена на ищеца по банков път на 25.05.2018г.

Във втория вариант на заключението, при добавяне на сумата за нощен труд - 24 лева, брутното трудово възнаграждение на ищеца възлизало на 1 166.77 лв., съответно размерът на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ - на 1 166.77 лв. брутна сума, а след приспадане на ДОД – 1 050.09 лв., при което оставала неизплатена на ищеца сума в размер на 21.60 лв.

Обезщетението за забавено плащане върху установеното неплатено обезщетение върху сумата от 1 028.49 лева възлизало на 26.57 лева от претендираната дата на падежа - 03.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.04.2018г., и на 40.86 лева от 03.01.2018г. до датата на плащане - 25.05.2018г.  

Обезщетението за забавено плащане върху установеното неплатено обезщетение върху сумата от 1 050.09 лева възлизало на 27.13 лева от 03.01.2018г. до 05.04.2018г., и на 41.72 лева от 03.01.2018г. до 25.05.2018г. 

 

     Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Безспорно по делото бе установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение до 03.01.2018г., когато същото е било прекратено със заповед от същата дата по реда на чл.327 ал.1 т.2 от КТ. С тази заповед е разпоредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, но реално плащане до датата на завеждане на исковата претенция не е последвало. Размерът на дължимото обезщетение се установява от изложеното в заключението на вещото лице в неговия първи вариант, който вариант съдът кредитира поради следните съображения: кои видове възнаграждения се включват в брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ е регламентирано с разпоредбата на чл.17 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а според ал.1, т.1, 2 и 3 от същата разпоредба, в базата се включват: основната работна заплата за отработеното време, възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Съгласно чл.15 ал.2 от цитираната наредба „за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време“. Нощният труд не може да се приеме, че има характер на постоянен елемент от трудовото възнаграждение, защото размерът на положения нощен труд зависи от конкретните обстоятелства и затова не следва да бъде включван в размера на брутното трудово възнаграждение по чл.228 КТ. При което следва да се приеме, че правилно е била определена от работодателя базата, на която е изчислено дължимото на ищеца обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ.

 Ето защо и по така изложените съображения, следва да се приеме, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е дължал на ищеца сума за обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 т.2 от КТ - поради забава при изплащането на трудовите възнаграждения, в размер на 1 028.49 лева, след приспадане на нормативно определени удръжки, която сума му е заплатена на 25.05.2018г. Ето защо и доколкото при постановяване на решението си съдът следва да вземе предвид всички факти, релевантни за изхода на спора, предявеният иск с правно основание чл.221 ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен – до сумата от 1 028.49 лева като погасен чрез плащане и за разликата до пълния предявен размер от 1 863.74 лева – като недоказан.

Що касае предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде отбелязано следното: задължението за заплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ възниква при самото прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като същото е парично задължение, то става изискуемо от поканата на кредитора за плащане, в съответствие с общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. В КТ единствено задължението за заплащане на трудово възнаграждение става изискуемо без покана, тъй като същото е с изрично уговорен между страните в трудовия договор падеж, както и по силата на изричната разпоредба на чл.245 ал.2 от КТ. При безсрочните задължения, каквото е това за заплащане на обезщетение по чл.221 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. Доколкото ищецът не твърди и не доказва преди завеждане на делото да е поканил ответника да му заплати посоченото обезщетение, като плащане е осъществено на дата 25.05.2018г., следва да се приеме, че ответникът е поставен в забава с подаване на исковата молба в съда и дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на исковата молба до датата на плащането, съответно на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва върху сумата от 1 028.49 лева от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2018г. до плащането, осъществено в хода на процеса - 25.05.2018г. Предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 47.72 лева – обезщетение за забава за периода от 03.01.2018г. до 05.04.2018г. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По отношение на направените по делото разноски:

Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искови претенции, доколкото ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на исковата претенция с правно основание чл.221 ал.1 от КТ, като е заплатил дължимата сума едва в хода на процеса, след датата на депозиране на исковата молба, следва съразмерно да понесе разноските за предявяването й.

В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски(адвокатско възнаграждение – 400 лева, доколкото във втория представен по делото договор за правна защита и съдействие липсва уточнение на начина на плащане на уговорената сума) в размер на 215.23 лева.

Съответно на ответника следва да бъдат присъдени направените от същия разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150 лева, като ищецът следва да бъде осъден да му заплати такова, определено съобразно отхвърлената част на исковите претенции(без да се взема предвид извършеното в хода на делото плащане), а именно в размер на 69.29 лева.

Доколкото е станал причина за завеждане на делото, ответникът следва да заплати в полза на държавата държавна такса за предявения иск с правно основание чл.221 от КТ в размер на 50 лева и  възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева.

 

     Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Р. ВЪЛЕВ с ЕГН : ********** ***, срещу ТЕЦ „МАРИЦА-3“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград 6400, Промишлена зона, иск за сума в размер на 1 863.74 лева (хиляда осемстотин шестдесет и три лева и 74 ст.) – обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, до размера от 1 028.49 лева като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ и до пълния предявен размер от 1 863.74 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Р. ВЪЛЕВ с ЕГН : ********** ***, срещу ТЕЦ „МАРИЦА-3“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград 6400, Промишлена зона, иск за сума в размер на 47.72 лева(четиридесет и седем лева и 72 ст.) – обезщетение за забава за периода от 03.01.2018г. до 05.04.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ТЕЦ „МАРИЦА-3“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград 6400, Промишлена зона, да заплати на Г.Р. ВЪЛЕВ с ЕГН : ********** ***, законната лихва върху сумата от 1 028.49 лева за периода от 05.04.2018г.  до 25.05.2018г., както и разноски съобразно основателността на предявените искови претенции към датата на образуване на делото в размер на 215.23 лв.(двеста и петнадесет лева и 23 ст.).

 

ОСЪЖДА Г.Р. ВЪЛЕВ с ЕГН : ********** ***, да заплати на ТЕЦ „МАРИЦА-3“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград 6400, Промишлена зона, разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове в размер на 69.29 лв.(шестдесет и девет лева и 29 ст.).

 

ОСЪЖДА ТЕЦ „МАРИЦА-3“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград 6400, Промишлена зона, да заплати в полза на държавата по сметка на РС – Димитровград държавна такса – 50 лева(петдесет лева) и възнаграждение за вещо лице – 100(сто) лева.

 

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: