РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Петрич, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П.,
кв.Ц., ул.„Б.“ № ***, представлявано от управителя М. Е. Б., чрез Адвокатско дружество „Л.
и п.“, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител адв. К. И. А., АК – Х., с адрес за книжа и
призовки област С.г., с.К., ул.“Ц. Б.“ № ***, против Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „П.И.“
към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството
жалбоподател, за административно нарушение по чл.139, ал.5 и 7, във връзка с чл.102, ал.2
от Закона за движението по пътищата, на основание чл.179, ал.3а, във връзка с чл.187а, ал.1
и 2, т.2 от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на
1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че за вмененото нарушение не е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш, а в издадения такъв липсват задължителни реквизити, в
резултат на което е нарушено правото на защита на санкционираното дружество. Подробно
се излага, че в електронния фиш липсва отбелязване на административнонаказващият орган
издал акта, не е посочено мястото на извършване на нарушението – за кой тол сегмент се
отнася, не е индивидуализирано техническото средство, с което е установено нарушението и
1
най-вече местоположението му, словесното описание на извършеното нарушение не
отговаря на сочените за нарушени разпоредби, както и че същото не е доказано. Навежда се,
че фишът е издаден след изтичането на шестмесечния срок от установяване на нарушението,
че липсва основание за начислената освен имуществената санкция сума, неправилно е
наложено наказание на дружеството вместо на законния му представител, съгласно
императивната норма на закона. Твърди се, че нарушение не е извършено, тъй като е налице
договор с предплатен баланс между дружеството жалбоподател и дружество от
националните доставчици на такъв вид услуги за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние и на база време. Навежда се, че извършеното нарушение се
отличава като такова с изключително ниска степен на обществена опасност и е налице
маловажен случай. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „П.И.“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, поради противоречието му с императивните
материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. Претендира сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен. Навежда допълнителни съображения
за незаконосъобразност на обжалвания акт в депозирана писмена защита. Претендира
разноски.
За административнонаказващият орган – Началник Отдел „К.ип.“, Н.т.у. към А. „П.и.“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустрйството, се явява редовно
упълномощен юрисконсулт. Последният моли съда да потвърди процесния електронен фиш
като правилен и законосъобразен по подробно изложени съображения в депозирано писмено
становище. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокола от проведено
съдебно заседание на 09.11.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 17.02.2021 г. в 20.49 ч. в Община П., на път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа - път А–3 км 163+488, с посока намаляващ
километър, е установено движение на ППС, влекач Волво ФХ, рег. № ***, с техническа
допустима максимална маса 19700, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с
2
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, тъй като за ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Така извършеното нарушение № BC029756577263DDE053031F160A96EF е
установено с устройство № 10112, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, намиращо се на път А–3
км 163+488.
Собственикът, на когото е регистрирано ППС-то е „Б.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със законен
представител М. Е. Б., със седалище и адрес на управление гр.П., кв.Ц., ул.„Б.“ № ***, срещу
което за така установеното нарушение е съставен обжалваният ЕФ № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „П.И.“
към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. На основание чл.179,
ал.3а, във връзка с чл187а, ал.1 и 2, т.2 от Закон за движение по пътищата, на дружеството
жалбоподател е належа имуществена санкция в размер на 1800.00 лева за нарушение на
чл.139, ал.5 и 7, във връзка с чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Независимо
от наложеното административно наказание, в ЕФ е посочено, че дружеството жалбоподател
дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на
притежаваното от него пътно превозно средство в размер на 133.00 лева.
ЕФ № ********** е връчен на законния представител на дружеството жалбоподател на
06.06.2022 г., в законоустановения срок – на 17.06.2022 г. е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ липсата на
маршрутна карта или бордово устройство за ППС с рег. № РК4111ВС на 17.02.2021 г. в
20.49 часа, тол селекция 10112, път А – 3, 163+488, посока намаляващ километър, област Б.,
град М., както и данни за собственика на процесното ППС с рег. № *** и
индивидуализиращи превозното средство данни, ведно със статично изображение във вид на
снимков материал на същото.
От АНО е представено заверено копие на Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на Председателя
на Управителния съвет на АПИ, с която е утвърден образец на електронен фиш, съгласно
приложение, приложение към същата заповед – електронен фиш, заедно с протокол към него
№ 24400/20 от заседание на Управителния съвет на АПИ от 16.01.2020 г., съгласно който
УС на АПИ приема предложението и утвърждава образец на електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП, одобрява проект на заповед за утвърждаване на образеца и възлага на
Председателя на УС на АПИ да подпише заповедта.
Представено е и становище от отдел „У. на и.с. и и.“, Н. т.у. с изх. № 09-99-4920/02.11.2022
г., с приложение таблица с получените и платени тол декларации за датата на нарушението,
3
съгласно което за датата и часа на нарушението не е получена тол декларация за сегмента на
рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Видно от копие на Справка за местоположението на стационарни контролни единици на
електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията
на Областно пътно управление Б., Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е
разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена в
Област Б., Община П., място М., път А – 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № ********** е включен в цитирания
списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието му. В
същия са посочени мястото на нарушението – община П., път А – 3 км 163+488 с посока
намаляващ километър; датата на нарушението – 17.02.2021 г.; точният час на извършване на
нарушението – 20.49 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство – ***;
собственикът – дружеството жалбоподател; описание на нарушението – движение на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени задълженията във връзка със заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП; нарушените разпоредби – чл.139, ал.5 и 7, във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП и чл.179, ал.3а,
във вр. с чл.87а, ал.1 и 2, т. 2 от ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на
компенсаторната таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, с което санкционираният да се освободи от
понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената
санкция – 1 800 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане.
Издаденият ЕФ съответства на образецът на ЕФ, одобрен по надлежния ред, за което в
4
преписката са представени Протокол 24400/20 от заседание на УС на АПИ от 16.01.2020 г.,
както и Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Пътят, по който е установено движението на процесното ППС – път А – 3 км 163+488, с
посока намаляващ километър, е включен в обхвата на платената пътна мрежа и съгласно
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, за движението по него се дължи съответната такса.
Същият път се намира на територията на Областно пътно управление Б. и представлява
Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е разположено устройство № 10112, с
което е установено нарушението.
В тази връзка съдът приема за доказано от обективна страна въз основа на доклада по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с приложени към него 2 броя статични изображения във вид на
снимков материал, че ППС, влекач Волво ФХ, рег. № ***, с техническа допустима
максимална маса 19700, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, на дата
17.02.2021 г. в 20.49 часа се е движило по път А – 3 км 163+488, с посока намаляващ
километър. Докладът е редовен, поради което съдът зачита присъщата му доказателствена
стойност и той служи като доказателство за отразените обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата.
В казуса е спорно обстоятелството платена ли е дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, тъй като в обжалвания ЕФ се сочи, че за ППС-то няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването, доколкото възраженията на жалбоподателя са за
това, че същият е сключил договор с предплатен баланс с дружество предлагащо услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, въз
основа на който договор жалбоподателят редовно е поддържал депозит по сметката и за
превозното средство е асоцирано бордово устройство. В това отношение обаче, не са
ангажирани надлежни доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че
дължимите такси са платени. От представеното заверено копие на Договор с предплатен
баланс № 9129 от 28.02.2020 г., сключен между „И. т. с.“ АД, ЕИК ***9 и „Б.К.“ ЕООД,
ЕИК ***, и приложената към същия Заявка за плащане № 105546/28.02.2020 г., не може по
какъвто и да е начин да се установи, че процесното ППС с рег. № *** е включено в обхвата
на договора и за същото има асоциирано бордово устройство, нито може да се установи, че
към момента сочен за дата на извършване на нарушението, по сметката на дружеството
жалбоподател е бил налице предплатен баланс или същият е бил в достатъчен размер.
Касателно административноотговорното лице, настоящият състав констатира следното:
В електронния фиш деянието на нарушителя е квалифицирано като нарушение чл.139, ал.5
и 7, във връзка с чл.102, ал.2 от ЗДвП. Според нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП движението
на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
5
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 ЗП. Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП гласи,
че: „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. По смисъла на
§ 6, т.25 от ДР на ЗДвП водач е лицето, което управлява пътното превозно средство и който
несъмнено може да е само физическо лице. Доколкото жалбоподателят е търговско
дружество, то не притежава качеството „водач“ и санкцията му е наложена в качеството на
собственик на процесното ППС. Това налага разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП да
отпадне от правната квалификация на нарушението, тъй като тя е неотносима към
юридическите лица - собственици на превозните средства, с които е извършено
нарушението.
Посочена е също като нарушена разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, регламентираща
задължение за собствениците на МПС да не допускат движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.
Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от
него. Както обаче се изясни по-горе, субект на нарушението по чл.139, ал.7 от ЗДвП е
водачът на пътното превозно средство, докато субект на нарушението по чл.102, ал.2 от
ЗДвП е собственикът на същото.
С цитираните норми се създават правни задължения за различни правни субекти – за водач
на пътното превозно средство и за собственик на МПС. Волята на АНО относно субекта на
отговорността обаче, не следва да се извлича по тълкувателен път или от установеното пред
съда, а да е изложена в атакувания акт по недвусмислен начин.
В обжалвания ЕФ наказанието е наложено на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, съгласно
който на водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да
ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се налага глоба в размер 1800 лева. Извършена е препратка с
разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП, въвеждаща оборима презумпция за подобен род
нарушения в случаите на отсъствие на нарушител да се счита, че пътното превозно средство
е управлявано от собственика му, а когато в СРППС е вписан ползвател, от последния.
Налагането на санкцията цифрово е обвързана и с ал.2, т.2 на посочената норма, съгласно
която ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
6
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от
ЗП, на собственика се налага имуществена санкция за нарушения по чл.179, ал.3а, в размер
1800 лева.
В случая електронният фиш е издаден за нарушение, констатирано при управление на ППС,
което не е спорно по делото, че е собственост на юридическо лице – дружеството
жалбоподател. При това отразяване във фиша и при своеобразното смесване в цифровото
описание на нарушението и приложимите санкционни разпоредби на такива, относими
някои само за физически лица – водачи, ползватели или собственици ФЛ, а други за ЮЛ и
ЕТ, не става ясно кой е нарушителят, респективно кое следва да бъде санкционираното лице
– водачът, който управлява пътното превозно средство от съответната категория или
юридическото лице, собственик на процесното ППС.
При установените по делото факти за собствеността на превозното средство и друго лице,
водач, извършило нарушението, доколкото не е установено, че водач на процесното ППС е
законният представител на санкционираното дружество, нарушената разпоредба е тази на
чл.102, ал.2 от ЗДвП, съдържаща конкретно задължение за собственика на превозното
средство да не допуска движението му по път от платената пътна мрежа, ако не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
за категорията му такса по чл.10, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че съответстващите съобразно конкретиката на процесното деяние
санкционни разпоредби са тези по чл.179, ал.3б, във връзка с чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвижда санкциониране на собственик - юридическо
лице, допуснал движението на ППС, без преди това да е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, с имуществена санкция в размер на 2500 лева. Чл.187а, ал.2, т.3 от
ЗДвП регламентира налагане на административно наказание „имуществена санкция“ за
извършено нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, когато собственик на превозното средство е
юридическо лице.
Съгласно т.1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на
ВАС, в производството по реда на раздел Пети, глава Трета от ЗАНН, районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, в случая електронен
фиш, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без изменение на обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е
разписано и с разпоредбата на чл.63, ал.7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по
чл.58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду
актовете по чл.58д е и електронният фиш. В конкретния случай обаче, съдът не би могъл да
преквалифицира нарушението, подвеждайки го под санкционната разпоредба на чл.179,
ал.3б от ЗДвП, тъй като тя предвижда същото по вид, но по-голямо по размер наказание от
предвиденото в чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което обжалваният електронен
фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен.
7
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази
връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 720 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, представени са и съответните документи - договор за правна помощ,
проформа фактура № 393 от 07.06.2022 г. и авизо местен превод за заплащане на сумата по
фактурата. От друга страна размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение е
прекомерен, тъй като не е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираната наредба за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес, при съблюдаване размера на наложеното административно наказание,
минималното възнаграждение възлиза в размер на 480 лева. Предвид, че по делото има
проведено само едно открито съдебно заседание и производството не се отличава с особена
правна и фактическа сложност, искането за присъждане на разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано, като Агенция
„П.И.“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде
осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 480 лева,
определено съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., бр. 88 от 4.11.2022 г.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, издаден от Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, с който на „Б. К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Ц., ул.„Б.“ № ***, представлявано от управителя М. Е. Б., за
административно нарушение по чл.139, ал.5 и 7, във връзка с чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл.179, ал.3а, във връзка с чл.187а, ал.1 и 2, т.2 от
Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 1 800
/хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното развитие и
8
благоустройството, гр. С., да заплати на „Б. К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Ц., ул.„Б.“ № ***, представлявано от управителя М. Е. Б., сумата от
480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9