№ 979
гр. Варна, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100500863 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:53 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Страните не възразяват делото да се гледа по-рано.
Въззивникът Е.. Т. Т., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. Х.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна „М. ГРУП“ ООД, гр. Несебър, редовно призована,
представлява се от адв. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена
от Е.. Т. Т., чрез процесуален представител адв. Б.Х., въззивна жалба срещу Решение №
372/18.02.2022г. по описа на РС – Варна, с което по предявения от „М. ГРУП“ ООД, гр.
Несебър, срещу Е.. Т. Т. отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е
1
прието за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят не е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 10135.3523.329 по КККР, одобрени със Заповед № РД –
18 – 64/16.05.2008г., изменени със Заповед № КД – 14 – 03 – 2724/24.10.2011г. и двете на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, с.о.“Кочмар“ с площ от 587 кв.м.
при съседи: 10135.3523.190, 10135.3523.330, 10135.3523.452, 10135.3523.179,
10135.3523.328, както и е отменен констативен нотариален акт № 178 от 22.12.2020г., том
IV, рег. № 7476, дело № 683/2020г. на нотариус Павлина Симеонова, с който Е.. Т. Т. е
признат за собственик на посочения имот, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК. В жалбата се излага
становище за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, както и за необоснованост на същото. Въззивникът счита,
че промененото намерение на държателя да свои вещта от 2003 г. досега се установява от
няколко основни обстоятелства. Едно от тях е, че до процесния имот няма пряк достъп, а
подходът до него се установява единствено през собствения му съседен имот. На следващо
място като такова сочи, че след първоначалното посещение на имота от 1993 г. и след това
през 2003 г. нито Л.Б.М., някой член на неговото семейство, негови роднини, служител. или
друг представител на търговското дружество е идвал на място, а пълната им
незаинтересованост личала още и от липсата на предприемане на каквито и да са действия
по отношение на навлизането в имота на съсед от западната страна, вследствие на която
площта му е намаляла с 63 кв.м. Твърди още, че промененото намерение на държателя Е.. Т.
Т. да свои процесния имот за себе си се установявало от показанията свидетелите Р.Ц. и
С.В., в чиито представи той бил собственик на процесния имот, защото са го виждали от
1993 г. постоянно да обработва общата площ на земята. Той не е имало как да манифестира
тази промяна в намерението си пред собственика или негов представител лично, поради
установения факт на липсата на каквото и да е присъствие от негова страна на място.
Трансформацията била демонстрирана по отношение на всички съседи и приятели, което в
съдебната практика било признато като основание за доказване на придобивната давност. В
заключение сочи, че представители на дружеството се появили едва в момента, когато
ответникът вече се е снабдил с документ за собственост по силата на изтеклата в негова
полза придобивна давност. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно
достоверността на показанията на свидетеля Й. Д. и отправя доказателствено искане за
допускане на още един свидетел при режим на довеждане за установяване на промененото
му намерение за своене на имота. Моли също за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабди с извадки от всички предишни планове, отразяващи процесния
имот с неговата площ. Отправя искане към съда за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете, с присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „М. Груп" ООД, чрез адв. ИР.
АНТ., с който подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемата
страна сочи, че за да се трансформира установената фактическа власт на държателя във
владение, лицето следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и
да противопостави тази промяна на собственика. В хипотеза, при която фактическата власт
върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за
2
послужване/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя
и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл.69 ЗС не намира
приложение. Оспорва възраженията на въззивника, че не е имало пред кого да манифестира
промяната в намерението си да свои имота, както и тези спрямо достоверността на
свидетелските показания на Й. Д.. Противопоставя се срещу отправените с въззивната жалба
доказателствени искания, като в условията на евентуалност, ако бъде допуснат свидетел на
ищеца, моли за допускане на такъв и в негова полза. По изложените съображения отправя
искане за потвърждаване на съдебното решение.
АДВ. Х.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора.
АДВ. А.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора.
Съдът, предвид дадената възможност с определението от р.з.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на въззивника ХР. Г. ХР. и на въззиваемата
страна И.М.М. и вписва същите в СЛП.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля и сне самоличността му: ХР. Г. ХР., ЕГН
**********, 48 год., женен, неосъждан, българин, български гражданин, без родство и дела
със страните по делото, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да
говори истината.
С Е.ени Т. се познаваме от 2002 г колеги и добри приятели сме. Работим в едно
училище. Познавам семейството му, често ходя при него. Той живее над Възраждане в м.
„Кочмар“. Има построена къща и място, за което от време на време ме вика да му помагам
за обработката. Мястото е около декар. Отдавна си помагаме, откакто се познаваме и
станахме приятели. Има орех, вишни, синя слива. Мястото няма ограда.За някои от
овошките съм помагал да ги посее. Последно бях там оня ден. Помагах му да правим една
ограда за кученцето. Пренасяхме пелети. Подготвя се за зимния сезон, тъй като е на пелетна
камина. Преди имах повече време и ходех повече. Сега имам повече ангажименти и ходя по-
рядко. Понякога ходя повече от един път седмично, след училище. Ходил съм и в събота и
неделя, ако не ходя на село, ходя при него. Мястото е голямо и той има мотофреза за
обработката му. Тя стои в имота. Наскоро разбрах как е придобил местото. Той ми каза, че
ще има протокол за мястото при нотариус. Преди това мислех, че цялото место е негово, не
знаех, че са две места. Не съм чувал и виждал да са все явили други хора в имота или да
имат претенции към него. Изненадах се като ми каза, че трябва да съставя протокол, защото
мислех, че мястото е негово. Няма никаква ограда. Отначало имаше достъп отдолу, но като
се спре кола, съседът не може да мине с колата си. Пътят е задънен. Имало е врата към
3
имота. Задънената улица остава за съседа след него, а сега разбрах, че плаща на общината да
се направи път и да се влиза в мястото отгоре. Пътят е направен с бетонни плочи. Старият
подход беше на юг, а сега е от север. Към неговото място с къщата е подхода. Сеехме
зеленчуците и дърветата в мястото, което после разбрах, че не е негово. Има ограда с
другите съседи – отдолу, отзад, отпред. Няма ограда между мястото с къщата и другото
празно място.
Не е ставало дума, че мястото не е негово, обработва го като своe. От 2002 г е така.
Наскоро , миналото или по-миналото лято разбрах, че мястото зад къщата не е негово,
изненада ме. Там където е къщата не зная дали е вадил КНА. Той ми каза, че е вадил
протоколи, явявах се като свидетел пред нотариуса, във връзка с документи за това място.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля и сне самоличността му: И.М.М. , ЕГН
**********, 69 год., женен, неосъждан, българин, български гражданин, без родство и дела
със страните по делото, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да
говори истината.
Първи братовчед съм на съдружниците в дружеството. Познавам Е.ени Т.. Той е зет
в селото, в което бях кмет. Идвал е при мен за пълномощни и услуги. Когато тъстът му беше
болен, той идваше по-често и оставаше. Много често съм го заварвал в дома на Л. М..
Преговаряха за въпросното място. Той искаше да го купи, а Л. му казваше, че не го продава,
има синове и внуци, на които ще го остави. Става въпрос за 2011 – 2012 г. Имаха уговорки,
ако иска да го работи, да работи срещу някакво възнаграждение. Пари не му е плащал, но
плодове и зеленчуци му е носил, консерви също. Предлагал му е да го купи още няколко
пъти, което Л. М. му отказа. През 2012 или 2013 г. имаха уговорка да се отреже от двете
места по малко, за да се направи път, да може да се стига с кола до там. Аз съм ходил през
2008 или 2009 г. Нямаше път до там и се ходеше пеша. През 2013 г. решиха да продават
имота, извадиха скици. Втората жена на Л. имаше друг имот и за двата имота вадиха скици.
Това место беше на фирмата и не можаха да го продадат. Продадоха само местото на
съпругата в Каваклар. Доколкото зная, от жената на Л. съм чувал, че Е.ени искал да купи
местото като щял да даде на внуците им по 1000 лв. Аз съм течение, т.к. съм ходил, на обед
ходех там. Е.ени искаше местото да го вземе, т.к. било в съседство с неговия имот. Когато
ходих на местото не познавах Е.ени. Познавам го от 2011 г. когато дойде с Л. да иска
пълномощно за тъста си. След 2014 г. не съм в течение, не съм контактувал с Е.ени. Само
големият син на Л. - Р., след смъртта на Л. каза, че са се чули с Е.ени и той се грижи за
имота. Имотът в началото се водеше на фирма „М.“, основана от Л. М.. След смъртта му се
явява наследник и Д., втората му жена. Аз зная, че имотът е на Л.. След като почина Л. ми
казаха, че е фирмен имота.
От 2013 г. зная, че имотът е на фирмата, защото тогава вадиха скици. Не е ставало
въпрос откога е бил фирмен имотът. Около 2009 г. съм ходил на местото. Спомням си, че
имаше плодни дървета. Не помня да е имало врата и ограда. Имотът не е застроен. Ние
спряхме с колата и ходихме пеша по пътека до имота. Е.ени видях през 2011 г. Зная, че
4
Е.ени има имот в съседство, но не зная кой. Не мога да кажа дали Л. и синовете му са
обработвали имота. Навестявали са имота и може би са държали връзка с Е.ени. Когато
ходих до имота бях само с Л., със съпругата му не съм ходил.
Л. разреши на Е.ени да ползва имота. Каза му да поддържа връзка със сина му Р.,
каза, че имотът е на фирмата и затова не може да го продаде.
АДВ. Х.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80
ГПК.
АДВ. А.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80
ГПК. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Х.: Моля да уважите жалбата. Смятам, че се събраха доказателства от
ангажирания от нас свидетел какво е извършвал Е.ени след 2002 г, след като са били
изминали 10 години от придобиването на имота от фирмата. Е.ени ги е уведомявал за
нарушаване на границите на имота и те не са предприели нищо. Е.ени е обгрижвал имота и
не е имал ангажимент да заплаща наем чрез зеленчуци. От 2002 г. Е.ени променя своето
субективно отношение към имота, защото вижда, че никой от фирмата не идва на место и не
се интересуват от него. В сравнение показанията на нашите свидетели показанията на тези
на другата страна не са преки и са епизодични и откъслечни по отношение начина на
обжгрижване на имота, подхода към имота, действително няма пряк подход, а се преминава
през имота на Е.ени. Данните от свидетелите, че са идвали, изкарвали са скици, са с цел
продажба на имота, а не с обгрижването на имота. Трябва да се събират доказателства, както
5
от обективна страна как се гледа имота и чистите действия, които се извършват по обгрижва
имота, така и за съзнанието, че се свои имота. Е.ени се е грижил 10 години за имота заради
фирмата. Следва да се обърне внимание и мисля, че има значение обктивно дългият срок –
20 години, след като преди това е изтекъл 10-годишния период на грижи. Смятам, че това не
се прецени правилно от първата инстанция. С разпита на днес разпитания свидетел се
изясни, че този е периодът - от 1992 до 2002 г. грижи за имота в полза на фирмата от страна
на доверителя ми. След 2002 г. фирмата не се е интересувала от имота. Моля да уважите
жалбата и отхвърлите предявения иск. Моля да ни присъдите направените по делото
разноски.
АДВ. А.: Моля да потвърдите атакуваното решение като отхвърлите жалбата.
Решението е законосъобразно и правилно. По делото не се е оспорвало държането от
въззивника в продължение на много години, което е било по силата на изрични договорки.
Промяната в намерението не е заявявана никога пред собственика. Поради липсата на такова
уведомление презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена и е без значение как са конкретни
съседи и приятели как са възприели стопанисването на чуждия имот от въззивника. Още със
заявеното в издадения КНА владението продължило повече от 10 години, Л. М., с който се е
поддържал контакт въззвиникът е имал възможност да заяви своене, което не е сторил.
След в смъртта на Л. през 2016 г. отново се е обърнал към наследниците с молба за покупка
на имота. Това е още един акт на доказателство, че се обръща към собственик и съзнава, че
всяко упражняване на фактическа власт върху имота е власт върху имот държана за другиго.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
АДВ. Х.: /реплика/ Е.ени няма пред кого да манифестира промяната субективното
си отношение, т.к. никой не е идвал в имота.
АДВ. А.: Контакт е поддържан и по телефон и на място и при желание винаги е
могло да се случи.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6