Р Е Ш Е Н И
Е № 60
Гр. Пловдив, 02.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХІІ-ти състав в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря М.К., разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 248 по описа за 2016 г. и взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.25, ал.4 във вр. ал.6 от
ЗЮЛНЦ.
Г.Й. ***, съдебен адрес:**** – адв. Д. Г., претендира да се отменят като незаконосъобразни
всички решения на общо събрание на членовете на „Тракийско дружество войвода
Руси Славов” – гр. Пловдив, ул. Д. Талев 49, проведено на 09.04.2016 г. в гр.Пловдив,
с дневен ред: 1. Отчет на УС за дейността на дружеството за 2015 г.;
2.Финансово-счетоводен отчет за 2015 г.; Обсъждане и приемане на отчетните
материали; 4. Календарен план и бюджет за дейността на сдружението за 2016 г. –
обсъждане и приемане; 5. Потвърждаване на всички решения на Общо
отчетно-изборно събрание от 29.03.2014 г.; 6. Изменение и допълнение на
състава на контролния съвет; 7.Изменение
и допълнение на устава; 8. Разни.
По същество твърди, че е член на дружеството и:
а/ той, както и други членове на дружеството,
незаконосъобразно не са били допуснати до провеждане на събранието;
б/ в публикуваната покана в ДВ липсва съобщение за
изготвяне на доклада за дейността, както и за мястото и начина на запознаване с
него, което конкретно противоречи на Устава и
в/ на събранието е отказан достъп до отчетните
материали „на много от членовете му”.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира
разноски.
Ответното „Тракийско дружество войвода Руси Славов” –
гр. Пловдив оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Твърди, че ищеца не е член на дружеството, поради което няма правен интерес от
предявяването им. Твърди също, че исковете са предявени извън законоустановените срокове. По същество твърди, че исковете
са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като проведеното ОС е
законосъобразно.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
По допустимостта:
Предявени са искове с правно основание
чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ.
В тежест на ищеца е да установи, че
искът е предявен в преклузивния срок по чл.74 от ТЗ,
както и че е член на ответното сдружение, поради което е активно легитимиран да
предяви посочения иск.
Оспорена е законосъобразността на
взетите решения на проведено на 09.04.2016 г. Общо събрание на „Тракийско
дружество войвода Руси Славов“ – град Пловдив. Исковата молба е заведена в ОС
Пловдив на 13.04.2016 г., поради което съдът намира, че преклузивния
срок по чл. 74 от ТЗ, е спазен.
С молба вх. № 37215/14.12.2016 г.
ответното дружество е представило книга на членовете на Сдружението от 01.01.2012 г. до днес, както и действащ към момента на
провеждане на събранието Устав. Книгата е оспорена своевременно от процесуалния
представител на ищеца с твърдението, че същата не отразява действителните
членствени правоотношения, включително това на ищеца, както и че същата не е
съобразена с влязли в сила съдебни решения в тази
връзка.
В така представената книга, ищецът Г.Й.Й. не е вписан като член на Сдружението.
Не се спори между страните, че между тях
са били образувани и т.д. № 638/2012 г. на ПОС, 17-ти състав, както и т.д. №
268/2015 г. на ПОС, 19-ти състав. Към настоящия момент, т.д. № 638/2012 г. е
приложено към т.д. № 268/15 г. на ПОС.
Т.д. № 638/2012 г. на ПОС е с предмет
обжалване от Г.Й.Й. законосъобразността на решения на
Общо събрание на ответното сдружение, проведено на 23.06.12 г. Постановено е
влязло в сила съдебно решение № 271/10.06.2013 г., с което искът е изцяло
уважен, а взетите решения на цитираното Общо събрание – отменени като
незаконосъобразни. Доколкото в рамките на производството е следвало да се
установи активната легитимация на ищеца Г. Й., налага се извода, че същата е
установена безспорно, с влязло в сила съдебно решение, към 23.06.2012 г.
Т.д. № 268/2015 г. на ПОС, 19-ти състав,
е образувано отново по иск на Г.Й. против законосъобразността на решения на ОС
на ответното сдружение, проведено на 29.03.2014г. По делото е постановено
решение № 3/05.01.2016 г., по силата на което искът е уважен отново изцяло, а
взетите решения на ОС на Сдружението, проведено на 29.03.2014 г. са отменени
като незаконосъобразни. Решението е потвърдено с Решение № 161/20.05.2016 г. на
Апелативен съд Пловдив по в.т.д. № 184/2016 г. като към настоящия момент
последното е предмет на касационна жалба по к.т.д. № 2181/2016 г. на ВКС, II т.о.
Така посочените безспорни между страните
факти, установяват по несъмнен начин, че представената от ответното Сдружение
книга на членовете му, не е съобразена с наличието на влязло в сила съдебно
решение, с което съдът се е приел, че ищеца Г.Й. е бил член на Сдружението към
23.06.2012 г. Доколкото към настоящия момент, решение № 3/05.01.2016 г. на ПОС,
постановено по т.д. № 268/2015 г. (относно законосъобразността на проведеното
на 29.03.2014 г. Общо събрание) все още не е влязло в сила, то съдът следва да
установи налице ли са факти или обстоятелства, настъпили след 23.06.2012 г. (за
който момент има вече влязло в сила съдебно решение), които да са довели до
прекратяване членственото правоотношение на Й..
Посоченото практически води до
необходимостта за повторна съдебна преценка, от друг състав на съда
(настоящия), относно наличието на членствено
правоотношение на Й. и към 29.03.2014 г., когато е проведено второто от
обжалваните събрания.
След служебна справка по фирменото дело
се установява, че с регистърно решение № 173 от
06.04.2010г., постановено от ПОС по ф. д. № 1456/1990г., е избран състав на УС
от 9 души, като липсват извършени промени по Устава на сдружението.
На 27.06.2012г. е постановено следващо регистърно решение за отразяване промени по партидата на
ЮЛ, като е освободен състава на УС и е избран нов от 5 човека и са приети
промени по Устава. Това ОС обаче е отменено с посоченото по – горе влязло в
сила решение по т.д.№638/2012г. по описа на ПОС, ХVІІ състав. Съдебното решение
е влязло в сила на 05.02.2015г., когато с определение не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение на ПАС.
С регистърно
решение № 133 от 24.04.2014г. са обявени нови правила в Устава относно
прекратяване на членственото правоотношение, които промени са приети на общото
събрание ОС, проведено на 29.03.2014 г.
Съгласно чл. 13 от Устава от 2004 г.,
членството се прекратява поради отпадане поради неплащане на членски внос. В
ал.2 е посочено, че прекратяването на членството става с решение на УС., т.е. то
не настъпва автоматично при невнасяне на дължимите вноски, а се изисква нарочен
акт на УС.
Новите правила в Устава, приети на ОС, законосъобразността
на което е предмет на т.д. № 268/2015 г., не могат да се противопоставят на
ищеца, който ги е оспорил по същото дело. Уставът, приет на ОС от 23.06.2012г.,
което впоследствие е отменено от съда, е бил действащ до момента на
заличаването на отразените промени с решение на ПОС по фирменото дело от
30.03.2015г. Заличаването на промените има действие единствено и само занапред.
Така, за времето от 27.06.2012г. до 30.03.2015г. (между тези две регистърни решения), актуалният устройствен
акт на Сдружението е бил Устава в редакцията от 2012г., в който се предвижда
автоматично прекратяване на членственото правоотношение към края на
календарната година, ако членът на сдружението не е внесъл следващите се
имуществени вноски.
Установяване внасянето на тези вноски е
в тежест изцяло на ищеца.
В исковата молба, както и в становището
по същество, се поддържа твърдението, че още от 2012 г. Председателят на УС на
ответното Сдружение създава различни по вид препятствия пред част от членовете
му за внасяне на дължимия от тях членски внос.
В о.з. на 07.11.2016 г. по делото са
изслушани свидетелите М.А.А. и М.К.Г.. Същите сочат,
че са членове на Сдружението като от 2012 г. между членовете му настъпил
разрив, свързан с провеждане на Общо събрание. От този момент, на голяма част
от членовете вече бил отказван достъп до канцеларията и приемане на членски
внос на място в нея. След неколкократни опити, те се принудили да внасят
дължимия членски внос по банков път. Според свидетелите посоченото се отнасяло
за над 200 члена на Сдружението. Въпреки това обаче нови членски карти не им
били издавани. Желаещите такива карти били принуждавани да подават заявления за
ново членство. Тези показания не бяха оборени от други доказателства по делото
и съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани. Те установяват
целенасочено и продължително поведение от страна на представляващите Сдружението,
с цел значителна група от негови членове да не могат да реализират членствените
си правата, залегнали в Устава, защото в същия не се установява изискване по
какъв начин трябва да бъде заплатен този внос. Посоченото съзнателно поведение
с цел ограничаване на членствени права не би могло да бъде тълкувано в тежест
на който и да е от членовете, който не е могъл да заплати дължимия внос в
касата на Сдружението. Напротив, установява се от показанията на свидетелите,
че същите тези членове в нито един момент не са се дезинтересирали от делата на
Сдружението, правили са опити да участват в тях, въпреки ограниченията и
създадената обстановка, и в крайна сметка са били принудени да внесат членския
си внос по банков път, с обща вносна бележка по списък, представен по делото.
Сред имената в него, са както това на ищеца, така и на свидетелите. Съдът
намира, че значителния брой членове на Сдружението, които са били принудени да
търсят друго решение за внасяне на дължими от тях членски внос, сам по себе си
е показателен и достатъчен да се направи извод, че „автоматичното прекратяване“
на членство при невнесен членски внос, не следва да се счита за настъпил.
Неплащането на членски внос следва да води до посочената последица, когато е
белег, индиция за трайна незаинтересованост от делата на Сдружението. В
процесният случай, се установява точно обратното. Значителен брой членове на
Сдружението, макар и несъгласни с начина и характера на взети решения на едно
или друго общо събрание, продължават да искат да са негови членове и да правят
опити да изпълняват дължимите от тях задължения в това им качество. Налага се
извода, че в нито един момент членственото правоотношение конкретно на ищеца не
е било прекратено на законово основание. От представените писмени доказателства
се установява, че същият е заплатил дължимия от него членски внос за всяка една
от процесните години, поради което и към датата на провеждане на общото
събрание на 09.04.2016 г., той е бил член на Сдружението и в това си качество,
е активно легитимиран да обжалва взетите решения.
По основателността:
Ищецът твърди, че
а/ той, както и други членове на Сдружението,
незаконосъобразно не са били допуснати до провеждане на събранието;
б/ в публикуваната покана в ДВ липсва съобщение за
изготвяне на доклада за дейността, както и за мястото и начина на запознаване с
него, което конкретно противоречи на Устава и
в/ на събранието е отказан достъп до отчетните
материали „на много от членовете му”.
Законосъобразното свикване и провеждане на събранието
е в тежест изцяло на ответното сдружение.
Представена е покана за свикване на общо
събрание, публикувана в ДВ, бр.10/2016 г., стр.158 (стр.57, том 1 от делото),
съгласно която събранието е свикано от УС на 09.04.2016 г. в 11.00 ч. в сграда
Дом „Тракия“ в град Пловдив, ул. Д.Талев 49.
Обявен е и дневен ред: „1. Отчет на УС
за 2015 г.; 2.Финансово-счетоводен отчет за 2015 г.; 3. Обсъждане и приемане на
отчетните материали; 4. Календарен план и бюджет за дейността на сдружението за
за 2016 г. обсъждане и приемане; 5. Потвърждаване на всички
решения на Общото събрание от 29.03.2014 г.; 6. Изменение и допълнение на
състава на контролния съвет; 7. Изменение и допълнение на Устава; 8. Разни.“
Съгласно посоченото в поканата, на
основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ, при липса на кворум в 11.00 ч. събранието ще се
проведе на същото място, при същия дневен ред, но от 12.00 ч.
Представен е и протокол от проведено на
09.04.2016 г. Общо събрание на ответното Сдружение (стр. 95, том 1 от делото),
съгласно отразеното в който регистрацията на членовете е започнала в 10.30
часа. Събранието е открито от председателя на УС Н. М. с предложение за избор
на преброителна комисия. Това предложение е прието с гласовете на 59 членове от
общ състав от 550 „легитимни членове“ на Сдружението, без да е отразен час на
приемането му.
В протокола е посочено, че след
представяне на гостите е констатирано, че часът е „12.01“, поради което
„събранието е легитимно и може да взима решения“.
Съдът намира, че макар в протокола да не
е отразено изрично, е налице липса на кворум за провеждане на събранието в
първоначално обявения час – 11.00 часа и същото е започнало своята работа по
обявения дневен ред с час по-късно, при условията на чл. 27 ЗЮЛНЦ.
Безспорно между страните е, че всички
решения на ОС са били взети, както е отразено в представения протокол
„единодушно“ с гласовете на 59 от регистрираните „легитимни делегати“.
При така изложените факти, ищецът на
първо място твърди, че проведеното общо събрание е незаконосъобразно, тъй като
„той, както и
други членове на Сдружението, незаконосъобразно не са били допуснати до
провеждане на събранието“.
Съдът намира искът, предявен на това основание, за
основателен и доказан.
На първо място, следва да се посочи, че ищецът
може да релевира нарушение само на собствените му
права, но не и тези на други членове, тъй като няма качеството на техен
процесуален субституент. Той обаче може да се
позовава само на ограничение на правото на гласуване или на участие на други
членове на самото събрание, ако упражняването на тези им права е от значение за
наличието на кворум или на мнозинство, както е приел ВКС в Решение №
94/15.10.2012 г. по т.д.№ 734/11 г. на I ТК, постановено по реда на чл. 290
от ГПК и представляващо задължителна практика.
В случая, според съда, е налице именно посочената
хипотеза. Както е отразено в самия протокол, „легитимните членове“ на
Тракийското дружество, според ответника, са 550, като в залата са били
допуснати до участие 59 от тях.
Изслушаните по делото свидетели обаче
установяват, че до провеждане на събранието не са били допуснати и вън от
сградата са останали „около 60 негови членове“.
Посочените по-горе свидетели описват детайлно
обстановката около провеждането на процесното общо
събрание.
Свидетелката А. заявява, че след като узнали за провеждане на събранието, тя, както и други
негови членове, направили опит за присъстват. Залата, където се провеждало
събранието, било охранявано от служители на охранителна фирма „Даикс“, които не ги допуснали, тъй като „не притежавали
нови членски карти“. Свидетелката сочи, че такива били издавани, само ако се
подаде ново заявление за членство дори от досегашни членове на Сдружението.
Свидетелката категорично установява, че ищецът Г.Й. е бил сред присъстващите
близо 60 човека, които не са били допуснати да участват в събранието, въпреки
че лично е разговарял с охранителите.
Свидетелката М.Г.също заявява, че в качеството
си на член на Сдружението, е направила опит да присъства на обявеното общо
събрание, но е била сред недопуснатите около 60 човека. Заявява, че познава
повечето от тях, тъй като е била секретар на Читалище „Тракия“. Отказът да
бъдат допуснати бил мотивиран с обяснения на охранители от фирма „Даикс“, че те вече не били членове на сдружението, нямали
членски карти и това била заповед на представляващия Сдружението Н.М..
Свидетелката също установява, че познава
ищеца Г.Й., който е бил сред недопуснатите да участва в събранието.
Посочените показания се подкрепят и от свид. М.. Той потвърждава, че за събранието е било
организиран пропускателен режим като в сградата лицата били допускани по
списъци. Част от хората не били допуснати, „защото не били в списъците“, а
самите те били съставени и предоставени на охранителите от „Председателката на
секцията на Сдружението в гр. Сопот.“
Така събраните доказателства, според
съда, установяват по несъмнен начин, че на проведеното Общо събрание на
09.04.2016 г. значителна част от членове на Сдружението, сред които безспорно
ищеца Г.Й., както и конкретно свидетелите М.Г. и свид.
А., противоправно и в нарушение на Устава, не са били
допуснати до участие в провеждане на събранието.
С посоченото са нарушени, от една страна
конкретни членствени права на ищеца, а именно: да участва в дейността на
Сдружението, да избира и бъде избиран в органите на управление, да осъществява
контрол върху дейността им и т.н. От друга – нарушени са конкретни норми
относно начина на провеждане на общото събрание, като до него, в противоречие с
Устава и закона, не са били допуснати до участие редовни членове, каквото
качество се установи за ищеца Й.. Посоченото безспорно е довело като последица
и до неправилно формиране на извод, както по отношение на кворума, така и на
извода за наличието или не на „мнозинство“ при взимане на всяко конкретно
решение.
Ето защо, според съда, така изложеното
твърдение на ищеца е основателно и доказано, а проведеното ОС –
незаконосъобразно, на посоченото основание.
На следващо място, според ищеца „в публикуваната
покана в ДВ липсва съобщение за изготвяне на доклада за дейността, както и за
мястото и начина на запознаване с него, което конкретно противоречи на Устава.“
По това твърдение, съдът намира
следното:
В посочената покана са дадени „указания“
на желаещите да присъстват да се явят в деловодството на Сдружението до
07.04.2016 г., да заплатят членския си внос за 2016 г., срещу което ще получат
заверка на членската си карта и с която ще могат да се легитимират за участие в
провеждане на събранието. Според публикуваното в обявата: „Неявяване в
посочения срок ще се счита за дезинтересиране от
членски правоотношения и едностранно прекратени такива чрез отпадане поради неплащане
на членски внос.“
Съдът намира, че така публикуваната
обява е със съдържание извън духа и изричната норма на закона. Освен, че
съдържа данни за конкретната дата, час и място на провеждане на събранието,
както и възможността за провеждането му при спадащ кворум час след обявеното
начало, в поканата са отразени „съждения“ и откровени заплахи, които могат да
доведат до заблуда всеки желаещ да
посети събранието член. Това е така, защото в противоречие с устава, в поканата
е залегнало изискване членския внос да бъде платен до 07.04.2016 г., вместо до
края на същата година. Посочено е също, че неплащането ще доведе до: липса на
заверка в членската карта, респ. до невъзможност за легитимация за провеждане
на събранието и не на последно място, че такова поведение ще доведе до „извод“
за „дезинтересираност от членски правоотношения и
едностранното им прекратяване“….
Доколкото в исковата молба обаче
посочените обстоятелства не са въведени от ищеца като конкретни, самостоятелни
нарушения, съдът намира, че на това основание не би могъл да се произнесе за
незаконосъобразното свикване на събранието.
Както се посочи, въведени са други две
твърдения относно поканата: че „в публикуваната обява липсва съобщение да
изготвяне на доклада за дейността, както и за мястото и начина на запознаване с
него“, както и че „под формата на потвърждаване на всички решения на ОС,
отменени вече от съда, ответникът ги валидира.“
Законовото изискване за съдържанието на
поканата е посочено в чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ, според който тя „трябва да съдържа
дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на общото събрание и по чия
инициатива то се свиква.“
Представеният по делото препис от
действащия Устав на Сдружението, не съдържа други, допълнителни изисквания към
поканата за свикване на ОС, поради което не може да се направи извод, че като
не е указано изрично в нея, къде желаещите могат да се запознаят с доклада за
дейността, е допуснато нарушение. Ищецът не твърди, а и не се ангажираха
никакви доказателства в тази насока, той да е потърсил, но да му е бил отказан
достъп до документите, свързани със събранието.
Съдът не споделя довода, че в така
публикуваната обява липсва „съобщение“ за изготвяне доклад за дейността.
Напротив, видно от текста на обявата, първите три точки от обявения дневен ред
са свързани именно с доклад за дейността на Сдружението за предходната година.
Ето защо, съдът намира посочените две твърдения на ищеца, свързани със
съдържанието на поканата, за недоказани.
Не така стои въпроса с наведеното
конкретно като закононарушение съдържание на точка 5 от поканата. Съгласно
същата, Общото събрание следва да „потвърди всички решения на общото
отчетно-изборно събрание на Тракийско Дружество „Войвода Руси Славов“ от
29.03.2014 г.“ Така формулираният текст препраща без необходимата конкретика към общо събрание и дневен ред, които сами по
себе си изискват обявяване чрез покана, т.е. като не са посочени конкретните
точки от дневния ред на визираното ОС от 29.03.2014 г. е налице заобикаляне
изискването на закона и Устава, ОС да взима решения само по дневен ред, изрично
указан в поканата. Няма как да се изисква от членовете на Сдружението да помнят
какъв е бил дневния ред на ОС от 29.03.2014 г. повече от 2 години по-късно,
нито би могло тогава публикуваната обява и дневен ред да ползва събранието от
2016 г.
А по т.5 от дневния ред, ОС е взело
изключително съществени за дейността на Сдружението решения като промени в
Устава в частта за изключване на членове и начина на обжалване на взети в тази
насока решения; обезсилване на предходни решения; освобождаване от функции и
отговорност на УС, избор на нов УС и негов председател. С така гласуваните
промени, се променят и членствените правоотношения, поради което съдът намира,
че те имат съществен за дружеството характер.
Ето защо, съдът намира, че разглеждането
и взимането на решения по точки от дневния ред, които не са включени и обявени
конкретно в дневния ред и които същевременно променят задълженията на страните в
членствените правоотношения, е съществено нарушение на устава и закона.
Предвид изложените мотиви, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани. Взетите решения на общото
събрание на ответното Тракийско дружество, проведено на 09.04.2016 г. за
незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени изцяло.
На ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски в размер на 52 лв. – ДТ и
800 лв. – адвокатски хонорар.
На основание чл. 25, ал.4 във вр. с ал.6
от ЗЮЛНЦ, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по иск, предявен от Г.Й. ***,
съдебен адрес:**** – адв. Д. Г., против „Тракийско
дружество войвода Руси Славов” – гр. Пловдив, ул. Д. Талев 49, съдебен адрес:*** – адв. Г.Г., като незаконосъобразни
всички решения, взети на Общото събрание на членовете на „Тракийско дружество
войвода Руси Славов” – гр. Пловдив, ул. Д. Талев 49, проведено на 09.04.2016 г.
в гр.Пловдив, а именно:
„По 1 от дневния ред: „Приема отчет
за дейността на ТД „Войвода Руси Славов“ за периода 2015 г.“; По т.2 от дневния
ред: „Приема Финансово-счетоводен отчет на ТД „Войвода Руси Славов“ за 2015 г.;
По т.3 от дневния ред: „Приема отчетните материали отчет за дейността на ТД
„Войвода Руси Славов“ за периода 2015 г. и финансово-счетоводен отчет на ТД „Войвода
Руси Славов“ за периода 2015 г., като възлага на Председателя г-жа Н.М. за
периода да се извърши финансов одит; По т.4 от дневния ред: „Приема Календарен
план и бюджет за дейността на сдружението за 2016 г.; По т.5 от дневния ред: „Потвърждава
всички решения на Общо отчетно-изборно събрание на ТД „Войвода Руси Славов“ от
29.03.2014 г., както следва:
1.Приема отчета за дейността на ТД
„Войвода Руси Славов“ за периода 2010 – 2011 г.;
2.Приема отчета на контролно –
ревизионната комисия на ТД „Войвода Руси Славов“ за периода 2010 – 2011 г.
3.Приема следните изменения и
допълнения в Устава: В чл.5, ал.1 думата девет да бъде заменена с пет; В чл.
13, ал.2, след думата „членството“ се добавя „изключване“, след думата „съвет“,
текстът продължава с „като решението може да се обжалва пред Общото събрание; в
чл. 13, ал.3 /нова/ Отпадането поради невнасяне установените имуществени вноски
настъпва автоматично към края на съответната календарна година“.
4. Приема програма и бюджет за
дейността на дружеството.
5. ТД да не сключва наемен договор с
читалище „Тракия - Пловдив“ за 2008 г.
6.Препотвърждава решението на УС,
взето на 15.06.2012 година за обезсилване на решения, вписани в Протокол от
заседание на УС от 21.05.2012 г.
7.Освобождава от функции и отговорност
УС, Председателя и ревизионната комисия на ТД;
8.Избира за Контролна комисия:
Председател – С.И.Г.; Членове – Й.К. и М.М.; Избира
за председател на УС Н.Д.М.; Избира за членове на УС Т.Д.И.; Е.В.Г.; Л.Й.; И.В.Ж..
По т.6 от дневния ред: ОСВОБОЖДАВА
досегашния КС в състав С.И.Г. – председател; М.Й.М. и Й.Н.К – членове;
ИЗБИРА нов състав на КС: Н.Г.Ш. –
председател; А.А.М. и И.Х.Ш. - членове.
По т.7: „ПРИЕМА изменение и
допълнение на устава“.
По т.8: „ОС приема да има в сградата
ателиета по изкуствата и на председателя г-жа Н. М. за големия обем работа и
труд по възстановяване сградата и развитието на дружеството, да се гласува
хонорар 500 лева месечно.“
ОСЪЖДА ТД „Войвода Руси Славов“ –
град Пловдив да заплати на Г.Й. ***, съдебен адрес:**** – адв.
Д. Г., деловодни разноски в размер на 852 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: