№ 2365
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110201523 по описа за 2025
година
Производството е образувано по жалба на С. П. В. против електронен
фиш серия К № 9601625, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят посочва, че относно заснетите и
установени с мобилни камери нарушения разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП не предвижда издаването на електронен фиш. Изразява съмнение в
годността на използваното техническо средство. Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява. В депозирано писмено становище чрез процесуалния
представител адв. С. П. поддържа жалбата, като излага съображения, че видно
от представената схема за организация на движение в процесния участък няма
поставен пътен знак В-26, поради което не се доказва извършването на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на В., както и същото да е
в условията на повторност. Излага доводи, че в случая не е налице хипотеза на
неправилно посочена квалификация, а погрешно приложена санкционна
разпоредба, което представлява съществено нарушение на процесуалните
1
правила. Моли ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. В депозирани писмени бележки, чрез процесуалния си
представител юрк. К., излага доводи за правилност и законосъобразност на
атакувания ЕФ. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок (доколкото въззиваемата страна не е
представила доказателство, удостоверяващо датата на връчване на ЕФ), от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 20.08.2024 г. в 16.04 ч. на Софийски околовръстен път в района на
разклона с ул. „Никола Петков“ (с. Казичене), с посока на движение от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, с мобилна система за
видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD 1197 била засечена скорост на
движение на МПС марка и модел „******” с рег. № ****** от 68 км/ч (след
отчитане на допустимата грешка в полеви условия). Автоматизираното
техническо средство (АТС) „CORDON М2” и по-конкретно радар № MD 1197
е преминал последваща проверка на техническата изправност в ГД "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
при БИМ на 21.03.2024 г., като срокът на валидност на проверката е една
година. Техническото средство било временно разположено на триножник на
участък от пътя и работело в стационарен режим с посока на задействане
„приближаващи“ автомобили. В коментирания пътен участък максимално
разрешената скорост на движение за пътни превозни средства била 50 км/ч,
която била въведена с пътен знак В-26.
Към 20.08.2024 г. лекият автомобил марка и модел „******” с рег. №
****** бил собственост на „Максо България“ АД, като негов ползвател,
вписан и в свидетелството за регистрация на автомобила, бил С. П. В..
Въз основа на тези данни и предвид начина на установяване на
2
нарушението, от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш серия К №
9601625, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от
ЗДвП на С. П. В. било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Било прието,
че нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ Серия К № 8569404, издаден от ОД МВР- Пловдив.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства - снимков материал към ЕФ серия К №
9601625, справка за собственост на МПС с рег. № ******; протокол за
използване на АТСС рег. № 4332р-66498/21.08.2024 г., ведно със снимка на
разположение на уреда и пътния знак, ежедневна форма на отчет, протокол от
проверка № 038-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на Български институт по
метрология, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за
одобрение на типа на уреда за измерване заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; справки от АИС-АНД; сертификат за
успешно завършен курс на обучение; справка-картон на водача В., схема за
организация на движението на път II-18 Околовръстен път София в участъка
при разклона с ул. „Никола Петков“, справка от ОДМВР-Пловдив,
ръководство за експлоатация на АТС „CORDON M2“.
От приложената по делото снимка към атакувания ЕФ, заснета с
преносима система за видеоконтрол „CORDON M2“, с радар № MD1197, се
установява, че на процесната дата - 20.08.2024 г. в 16:04:51 ч., с отразени
координати, е измерена скорост на движение от 71 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), локацията и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, чиито
ползвател е жалбоподателката.
Техническото средство - преносима видео-радарна система за контрол
„CORDON М2” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на
тези системи е една година, като АТСС и по-конкретно радар фабричен № MD
1197 е преминал проверка на 21.03.2024 г. От приложения по делото протокол
от проверка № 038-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на Български институт по
метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
3
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Приложеният по делото протокол за използване на АТСС от външна
страна съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълнената
ежедневна форма на отчет. Отразените в него часове на работа на мястото на
контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТСС – от
14.30 ч. до 16.30 ч., в рамките на които попада и констатираното с обжалвания
ЕФ нарушение. Посочено е мястото на контрол, като е направена и снимка на
пътния знак В-26. Следва да се отбележи, че при използването на АТСС
контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху
измерването и записа на нарушенията, регистрирани с мобилно
автоматизирано техническо средство, като измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър. Още повече, че
процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се
установяват географските координати при поставяне на началото на работния
процес, както и работи в конкретен режим на задействане (приближаващи,
отдалечаващи или и в двете посоки), които обстоятелства се визуализират
ясно върху извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото те се
отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие.
От представената схема за организация на движението се установява, че
в контролирания пътен участък е въведено с пътен знак В-26 ограничение на
скоростта от 50 км/ч., а не посоченото в ЕФ и протокола за използване на
АТСС - 40 км/ч. В случая знакът В-26, налагащ ограничението, видно от
представената схема за организация на движението, е положен заедно със знак
А24 – предупредителен за опасност и указващ наличие на светофар.
Доколкото са монтирани заедно, съгласно чл.50, ал.3 от ППЗДвП, то те
указват, че ограничението на скоростта действа до края на пътния участък, за
който се отнася опасността – в случая до мястото, където е позициониран
светофарът, малко след кръстовището с ул. „Никола Петков“. От мястото на
знака за ограничение на скоростта до разклона не се откриват други знаци,
които да отменят действието му или да указват край на пътния участък, в
който действа опасността. Нарушението е извършено именно на
кръстовището с ул. Никола Петков“, което се намира преди светофарната
уредба. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателката, че
4
пътният знак В-26 е бил валиден само от ул. „Дякон Стоил“ до кръстовището с
ул. „Никола Петков“.
В протокола за използване на АТСС е отразено, че ограничението на
скоростта е било 40 км/ч, но същото се опровергава от приобщената схема за
организация на движението, видно от която такъв знак има, но в в
срещуположната посока на движение. От снимковия материал към протокола
се установява и че заснетият пътен знак е разположен самостоятелно, т.е. не е
приложимият към процесния пътен участък.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че oт външна страна атакуваният фиш отговаря на
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения
със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г от министъра на вътрешните работи
образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички
изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото
МПС, неговият ползвател, описание на нарушението. От своя страна същите
данни са инкорпорирани и в приложения снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. Мястото, на което е заснето
и установено нарушението, е описано с необходимата конкретика,
инкорпорирано е и в протокола за използване на АТСС, ежедневната ведомост
и снимковия материал към ЕФ. В настоящия случай ясно е посочено в какво
се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В случая от справката от АИС
– КАТ се установява, че жалбоподателката С. В. е вписана като ползвател на
автомобила. Вписването на ползвателя на автомобила се извършва на
основание чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
5
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Цитираната разпоредба гласи:
"Физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по
силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в
свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по
искане на собственика. Към заявлението за регистрация се предоставя
писмено съгласие на собственика и ползвателя, копие на свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) на ползвателя или
договор за лизинг, по силата на който превозното средство се предоставя за
ползване, освен ако ползвателят или негов законен представител се яви лично,
като в този случай той собственоръчно подписва заявлението“.
Същевременно, няма данни и не се твърди и в жалбата жалбоподателката да е
подала декларация пред СДВР, в която да е посочила друго физическо лице,
управлявало автомобила на 20.08.2024 г. С оглед на това правилно е
ангажирана административнонаказателната й отговорност за установеното
нарушение на режима на скоростта.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON М2” с радар № MD
1197, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
разпечатката от заснетото превозно средство с датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационния номер на автомобила представлява годно
веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред.
В приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело извършеното
нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано техническо
средство, посредством което е установено нарушението. От доказателствената
съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е
констатирано в срока на одобряване на типа след като конкретното техническо
6
средство е преминало през надлежна първоначална и последваща периодична
проверка.Тук следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР
на ЗДвП дава яснота относно предметния му обхват. Съгласно цитираната
норма се касае за “уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”. В тези хипотези средството за измерване функционира без намесата
на контролния орган, чието задължение се свежда до неговото позициониране,
включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без
последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване
и демонтаж. Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗДвП е ангажирана като причина за въвеждане на измененията
становището на върховната съдебна инстанция, материализирано в
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд,
относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на
електронни фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран
процес при използването на мобилни технически средства, при който
единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване,
но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на
системата към момент на заснемане на нарушения, т.е. способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните
камери за скорост. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка, в това число и софтуера
за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
7
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната
програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в
сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ:
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. АТСС е
предназначено за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за
скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС
само в автоматичен режим от статив (тринога) в стационарно положение при
временното му разположение на пътя. Установените данни за нарушения не
могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях на оператора,
като това важи и за процесите на съхранение и експорт на данни.
Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично.
Следователно към датата на нарушението, за което е издаден
атакуваният електронен фиш - 20.08.2024 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване
на електронен фиш не само при използване на стационарни технически
средства, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, като за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен включването
и изключването на мобилното техническо средство, Наредбата въвежда
нарочен ред, който отговаря на изискванията, залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила, чийто ползвател е жалбоподателката, е била 71 км/ч,
в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 68 км/ч. Именно тази коригирана
скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, което обстоятелство е в
8
полза на нарушителя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по безспорен начин въз основа
на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като е превишила
ограничението на скоростта в населено място от 50 км/ч., въведено с пътен
знак В-26. Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място със
скорост от 68 км/ч., жалбоподателката е нарушила забраната за движение със
скорост до 50 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 18 км/ч.
Съобразяването от настоящата съдебна инстанция на по-малко превишение на
скоростта, предвид грешно посоченото ограничение в ЕФ, не представлява
съществено изменение на обстоятелствата и е изцяло в полза на
жалбоподателката. Същото води до прилагане на закон за по-леко наказуемо
нарушение, респективно до изменение на обажалвания електронен фиш.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателката като правоспособен водач е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост за пътния участък.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за размера на конкретното превишение
от 18 км/ч извън населено място законодателят в разпоредбата на ал.2, т.2 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лв. АНО обаче неправилно е
определил наложеното на В. наказание от една страна по т.3 при съобразяване
на превишение от 28 км/ч, а от друга - на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП в
двоен размер от 200 лева предвид извършването на нарушението в условията
на повторност. По делото не са представени доказателства, че ЕФ серия К №
8569404, издаден от ОДМВР – Пловдив, е влязъл в сила, като в тази насока не
е достатъчно отбелязването в АИС АНД, а следва да се представи
доказателство за връчването на фиша – например разписка. С оглед на това
съдът намира, че са налице основания за изменение на обжалвания електронен
фиш чрез приложение на закон за по-леко наказуемото административно
нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а
именно чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, относима в настоящия случай предвид
установения размер на превишението на скоростта. Предвидената от
9
законодателя глоба е във фиксиран размер от 50 лева, поради което не
подлежи на допълнително индивидуализиране с оглед смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че доколкото в
обжалвания ЕФ са посочени всички съставомерни признаци на нарушението,
което е извършено от жалбоподателката, изразило се в управление на МПС
извън населено място със скорост над допустимото ограничение на скоростта,
съдът намира, че неправилното определяне с оглед на това на приложимата
санкционна разпоредба, представлява неправилно приложение на
материалния закон, а не съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което не се явява основание за отмяна на обжалвания ЕФ на формално
основание, а е основание за неговото изменение.
Нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно, доколкото
не се отличава от другите от същия вид, като стойността на превишението - 18
км/ч, обективно е завишила опасността от реализиране на ПТП.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция намира, че
обжалваният ЕФ следва да се измени досежно основанието за налагане на
санкцията от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
както и размерът на наложената глоба да се намали от 200 лева на 50 лева.
При този изход на производството право на разноски на основание
чл.63д, ал.4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала
обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено
становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 и т.2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
10
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 9601625, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на С.
П. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал. 1 от ЗДвП, в частта относно
основанието за налагане на административното наказание от такова по чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП в такова по чл. 182, ал. 2, т. 2
ЗДвП и в частта относно размера на наложеното административно наказание
"глоба", като НАМАЛЯВА същата от 200 /двеста/ лева на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С. П. В. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11