РЕШЕНИЕ

 

№____

 

гр. Русе.23.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия

в публичното_____заседание________на_____седемнадесети_______септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Петър Балков

 

Членове:1. Росица Радославова

 

2. Боян Войков мл.с.

 

при секретаря_________Димана Стоянова_______________и в присъствието на

прокурор__________________________________като разгледа докладваното от

председателя__________Петър Балков______________ВНЧХД № 455 по описа

за 2020 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 4/14.01.2020 год., постановена по НЧХД № 1338/2019 год., от РРС-І-ви нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. О.Г.Г. ***, за ВИНОВЕН в това, на 01.01.2019 г., в гр.Русе, е причинил на Р.С.Д. *** лека телесна повреда изразяващо се в болки и страдания, без разстройство на здравето му, поради което на основание чл. 130, ал.2, вр. с чл. 36 и чл. 54 ал.1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание глоба в размер на 300 лв.

Със същата присъда го е ПРИЗНАЛ за ВИНОВЕН, в това, че на 01.01.2019 год. в гр. Русе е казал нещо унизително за честта и достойнството на Расен С.Д. от с.гр. в негово присъствие „Ей гълъб извиняван ти се“, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1, чл. 36 и чл. 55 ал.2, вр. с ал.1 т.1 от НК му е НАЛОЖИЛ глоба в размер на 1500 лв.

На основание чл. 23 ал.1 от НК е ГРУПИРАЛ така наложените му наказания ка му е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо наказание , най тежкото измежду тяха именно глоба в размер на 1500 лв., платими в полза на държавата.

ОСЪДИЛ е подс. О.Г.Г. *** да заплати в полза на Р.С.Д. сумата от 512 лв. за направени по делото разноски за завеждане на делото и адвокатски хонорар.

ОСЪДИЛ е подс. О.Г.Г. *** да заплати по сметка на Районен съд – гр.Русе сумата от 81,00 лева за направени разноски в съдебно заседание.

Жалбоподателят О.Г.Г. ***, чрез неговия договорен защитник адв. К.Д. от РАК недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване за нейната необоснованост, моли да бъде отменена и вместо нея да постанови друга, с която да го признае за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

Частният тъжител Р.С.Д. ***, редовно призован не се явява и не взема становище, но е представляван ат нуговия повереник адв. Н.Б. от РАК заема становището, че жалбата е неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.

Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно съставомерността и доказаността на вменените на подс. О.Г.Г. две престъпления – причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК и обида по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК. Въззивният съд счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните права на защита на страните по събирането и анализа на относимите по делото доказателства, както и относно твърдението на подсъдимия за неправилното анализиране на доказателствата по делото, което да е довело до необоснованост на присъдата.

Окръжният съд след като отново подложи на преценка събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите на присъдата обосновани правни изводи.

Подсъдимият О.Г.Г. е роден на *** ***, бълг. гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/, работи, с ЕГН **********.

Частният тъжител Р.Д. и св. Т.К., която съжителствала на съпружески начела с подс. О.Г., били съсобственици на имот в гр. Русе, ул. “В.“ № *. Като такива, отношенията им били влошени от години, поради конфликти и спорове за съсобствеността, между тъжителя и родителите на К., които живеели в имота.

На 31.12.2018 г., по повод посрещането на Новата 2019 г., тъж. Д., съпругата му С.Д.и техни приятели – свидетелите Х.М., Х.М., М.А.и съпруга ѝ, празнували в ресторант „Хасиенда“ в гр. Русе. По същото време и по същият повод, в ресторанта, но в различна зала, били и подс. Г. със св. К..

При такива предпоставки на 01.012019 год. около 22.00ч., докато Г. и К. танцували, последната видяла, че на дансинга са тъж. Д. и съпругата му, които подсъдимият не познавал до този момент.  След като седнали на масата си, св. К. разказала на подсъдимия за конфликтите, които имала с тъжителя.

Малко след полунощ, след посрещане на Новата година, тъж. Д. танцувал на дансинга със св. Х.М., а в близост до тях танцували св. Х.М. със св. С.Д.и св. М.А.със съпруга си Г. А. В един момент, зад гърба на Р.Д. се приближил подс. Г., хванал с една ръка косата на тъжителя и силно я дръпнал и разтърсил, в резултат от което Д. загубил равновесие и паднал на земята, като се подпрял с ръка. Веднага след това подсъдимият тръгнал да се отдалечава от дансинга, а тъжителят, след като се изправил, бързо го последвал, за да му потърси обяснение са случилото се. Застигнал подсъдимия по пътя към масата му и двамата влезли в словесен конфликт. Свидетелката Х.М. бързо отишла при тях и застанала между двамата, за да предотврати ескалация на конфликта. Подсъдимият, видимо афектиран и повлиян от алкохол, започнал да отправя закани за саморазправа към тъжителя Р.Д., като го заплашил, че където го срещне ще го убие и ще го унищожи.

Тогава тъж.Д. се обадил на спешен номер 112 и уведомил за случилото се. Малко по-късно на мястото бил изпратен полицейски патрул на Първо РУ-Русе в състав свидетелите С.Х.и Д.Р..

Междувременно, преди пристигането на полицейските служители, С.Д.отишла до масата, на която била седнала св. Т.К. и й поискала обяснение за поведението на подсъдимия по отношение на съпруга й Р.Д.. Свидетелката К. започнала да обижда Д. и й ударила шамар по лицето.

При пристигането на полицейските служители, Р.Д., С.Д., О.Г. и Т.К. се намирали във фоайето на ресторанта и конфликта между тях бил приключил. Подсъдимият Г. се обърнал към тъж. Д. и му казал: „Ей гълъбе, извинявам ти се“. От устните обяснения на лицата, свидетелите Х. и Р. придобили представа за случилото се и преценили, че вина за инцидента имат О.Г. и Т.К., поради което ги отвели в полицейското управление. Тъй като двамата били в явно нетрезво състояние и не били способни да напишат обяснения по случая, по разпореждане на дежурния в управлението, на Г. и К. били връчени призовки за явяване в следващите дни.

Проверката по случая била възложена на св. З.З.– полицейски инспектор в Първо РУ-Русе, който снел обяснения от всички установени лица, имащи отношение към случая.

На 04.01.2019 г. тъжителя Р.Д. ***, където бил освидетелстван от съдебен лекар, за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение.

От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза с обект на изследване телесните увреждания на тъжителя Р.Д. става ясно, че по него не са установени видими следи от травматични увреждания, но според вещото лице, при съобщените от свидетелите и посочени в тъжбата действия от страна на подсъдимия е възможно и да не останат такива видими следи. Вещото лице дава заключение, че ако твърдените от тъжителя Д. действия бъдат доказани по безспорен начин, следва да се приеме, че на пострадалия са причинени болка и страдание.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за установена основно от събраните по делото гласни доказателства, от показанията на свидетелите Х.М., М.А., Х.М., К.К., С.Х., Д.Р., З.З.и Т.К. дадени в хода на съдебното производство по настоящото дело, както и от приетите и приобщени писмени доказателства – Заключението по назначената СМЕ, Постановление от 22.05.2019 г. на Районна прокуратура Русе за отказ от образуване на досъдебно производство, материалите по Преписка № 792/2019 г. на Районна прокуратура Русе, справка за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, обоснована от събраните в хода на делото доказателства, се налага правен извод, че с действията си подс. О.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 01.01.2019 г., в гр.Русе, причинил на Р.С.Д.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето му.

Налице са всички елементи от обективна страна на състава на това престъпление.

Решаващият съд правилно е приел, че безспорно е установено, че непосредствено след полунощ на 01.01.2019 г., тъжителят Р.Д. танцувал със св. Х.М. на дансинга на ресторант „Хасиенда“ в гр. Русе. В един момент в гръб към него се приближил подс. Г., хванал го с ръка за косата, разтресъл я и дръпнал силно надолу, в резултат от което Д. изгубил равновесие и паднал на земята, като успял да се подпре на ръката си.

Досежно така възприетата фактическата обстановка, съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите Х.М. и М.А., тъй като те се характеризират с последователност, изчерпателност и категоричност относно основните факти, предмет на доказване. Свидетелките М.и А.били преки очевидци на действията на подсъдимия, намирали се в непосредствена близост и имали възможност правилно и пълноценно да възприема случилото се.

Свидетелката М., която танцувала с тъжителя и по този начин била с лице към подсъдимия, когато той приближил, заявява: „…този господин /сочи подсъдимия/ дойде, хвана Р. отзад за косата с ръка и започна да го тресе. Р. падна…“ и „Той дойде отзад на Р. и започна да го дърпа с една ръка, но доста силно го разтресе, защото Р. има доста коса и той я хвана и започна да го тресе. Р. падна на земята, предполагам, че се подхлъзна или подсъдимият е бил прекалено силен да го събори“. По сходен начин случилото се описва и от св. М.А., която е заявила, че: „Както си танцуваше г-н Д. изведнъж видях как главата му се излашка назад и видях подсъдимия, че беше зад него и го дърпа за косата, от което Р. падна на земята.“

Показанията на тези свидетели, респективно изложеното в частната тъжба, се подкрепят и от показанията на св. Х.М., който също бил на дансинга и макар да не видял конкретните действия на подс. Г., е заявил: „Видях в един момент, че Р. силно залитна на една страна и се подпира на земята, след което почна да се разправя с подсъдимия.“ и „Когато видях Р. да залита и да се подпира, господинът /посочи подсъдимия Г./ беше до него…“ и „Не видях конкретно коя е причината Р. да залитне и да се подпре, защото съм бил с гръб, но веднага разбрах, че подсъдимия го е хванал за косата и го е дърпал. Това го разбрах от С., която беше срещу мен и виждаше нещата, както и от жена ми, която танцуваше с Р..“

Показанията на тези трима свидетели взаимно се допълват, не противоречат на останалите събрани по делото и кредитирани доказателства и очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка.

Посочената в тъжбата на Д. фактическа обстановка се доказа във хода на делото чрез прякия доказателствен източник, е налице и такава по обем съвкупност от преки доказателства, които сочат на извод, явяващ се несъмнен и единствен като възможен, що се отнася до обективните и субективни признаци на това обвинение.

При това положение съдът правилно е приел за доказано по безспорен начин, че на инкриминираната дата, подс. Г. е хванал с ръка косата на тъжителя Д., разтресъл я и дръпнал силно надолу, в резултат от което Д. изгубил равновесие и паднал на земята, като успял да се подпре на ръката си. Тези факти, в съчетание с неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза, е дало основание на съдът да приеме за несъмнено установено, че с тези си действия, на 01.01.2019 г., в гр. Русе, подс. О.Г. е причинил на Р.С.Д.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето му.

От субективна страна, подс. О.Г. е действал при евентуален умисъл. Той съзнавал, че извършва действия /хващане с ръка косата на тъжителя Д., разтръскване и дърпане силно надолу/, годни да причинят на пострадалия Р.Д. телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Допускал е настъпването на общественоопасните последици от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова телесно увреждане, но се съгласил с настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си цел, а именно да се саморазправи и накаже пострадалия.

От изложеното е видно, че с действията си подс. О.Г. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.

На следващо място настоящата въззивна инстанция споделя становището на районния съд, че подс. О.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна и състава и на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 01.01.2019 г., в гр. Русе, казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.С.Д.,***, в негово присъствие: „Ей гълъб, извинявам ти се“, като обидата е нанесена публично.

От обективна страна за да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си действия деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за качествата на засегнатия и др.

В настоящия случай е налице изразяване чрез думата “гълъб”, на отрицателна оценка за личността на тъжителя Д. от страна на подсъдимия. Действително, сама по себе си, думата „гълъб“ не е натоварена с негативно съдържание и дори би могла да бъде употребена като израз на нежност, умиление и комплимент. В настоящият случай обаче, в контекста на предхождащият употребата ѝ конфликт, възрастта на Д. и пола му, думата „гълъб“ очевидно изразява презрението, снизхождението, надсмешката и дори подигравката на подс. Г. към тъжителя Р.Д..

Обидната дума на подс. Г., тъжителя Д. възприел лично, на мястото на изричането ѝ и непосредствено след нейното изричане.

Несъмнено, обстановката, в която обидата “гълъб” била изречена, предходният инцидент между подсъдимия и тъжителя, и поводът за нейното изричане, преценена в аспекта на граматическото й значение и смислов негативизъм от гледна точка на общоприетия етичен порядък, сочат, че тя е накърнила честта и достойнството на тъж. Р.Д..

По отношение на така описаното деяние извършено от подсъдимия, съдът правилно е възприел като достоверни показания на св. Х.М., която била пряк очевидец на нанесената на пострадалия обида от страна на подсъдимия, намирала се на мястото на конфликта и несъмнено имала възможност правилно и пълноценно да възприеме случилото се. Тя заявява категорично, че в нейно присъствие, още преди да дойдат полицаите, подс. Г. обиждал тъжителя Д. и го заплашвал, като го нарекъл и „гълъбе мой“.

Показанията на тази свидетелка се подкрепя и от показанията на св. Х.М., който е заявил: „Знам, че подсъдимия нарече Р. нещо, но вече мина много време и не мога конкретно да си спомня. Това стана още преди да дойдат полицаите, докато се разправяха.“ и: „Р. ми каза, че подсъдимият го е нарекъл „гълъб“, но аз не помня кога и как точно го е нарекъл. Да, имаше такава ситуация, но не мога точно да си спомня, защото бях през цялото време там с Р..“

Решаващият съд правилно е приел, че е налице квалифициращото обстоятелство на чл.148, ал.1, т.1 от НК, а именно обидата да е нанесена публично, тъй като от една страна деянието било извършено на общодостъпно място – ресторант „Хасиенда“ в гр. Русе, а от друга, както бе посочено по-горе обидната дума била изречена от подсъдимия освен пред пострадалия Р.Д., но и пред други присъстващи лица, които възприели казаното от подс. Г.. Това обстоятелство, съобразно константната съдебна практика има за последица определянето на обидата като публична, поради което квалифициращият признак на чл. 148, ал.1, т.1 от НК е също установен.

По делото не бяха представени и не се събраха от съда доказателства, от които да се обоснове извода, че тъжителя Р.Д. се е държал предизвикателно или агресивно към подсъдимия, или го е провокирал по какъвто и да било друг начин, което да бъде оценено като повод за изречената обида. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че агресията на подсъдимия по отношение на тъжителя била изненадваща и непредизвикана.

Правилно решаващия съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия, които освен основно средство за защита са и начин за събиране на доказателства по делото. Същите в по-голямата си част не съответстват на установените чрез другите доказателствени средства факти по делото, без да е налице противоречие помежду им. Фактите, изнесени в обяснението на подсъдимия, че с действията си не е нанасял хващане за косата на тъжителя и не му е причинил никакви увреждания, в по-голямата си част се потвърждава от събраните доказателства.

Правилно от правна страна, при така установеното в хода на съдебното производство и след подробен анализ относно достоверността на приобщения доказателствен материал, съдът приел, че са изчерпани всички процесуални средства за доказване на двете обвинения спрямо подсъдимия. Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства, всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът е преценил, че повдигнатото частно обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин.

Както и поотношение на първото престъпление за това деяние – обида от субективна страна, подсъдимият осъществил деянието при пряк умисъл. Той съзнавал, че казва нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителя, като и4 това му е била целта, като е бил наясно, че използва думата в присъствието на пострадалият и, че тя ще бъде възприета от последния, като обидна. Подсъдимият бил наясно и с обстоятелството, че нанася обидата публично. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите последици, свързани с накърняване неприкосновеността на личното чувство за достойнство и искал тяхното настъпване.

Въз основа на изложеното районния съд правилно е приел, че с действията си подс. О.Г. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на състава и на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция изцяло споделя становището на решаващия съд, който е приел, че въз основа на така изложеното и в съответствие с двете норми за извършените две престъпления подсъдимият като наказателноотговорно лице, следва да бъде признат за виновен и по двете обвинения и да му определи съответното наказание по всяко е до от тях като на основание чл. 23 ал.1 от НК да ги групира и да му наложи най-тежкото измежду тях.

Съдът законосъобразно при индивидуализация на наказанията е отчел по отношение на първото престъпление нанасяне на лека телесна повреда е отчел по отношение на Г. като смекчаващи вината обстоятелства – относително нисък интензитет на физическо въздействие, несъществените и непродължителни болки, причинени на пострадалия, както и трудовата му ангажираност, като отегчаващи предходните му осъждания за престъпления от общ характер, които независимо от настъпилата реабилитация го характеризират като отрицателна личност.

Предвид това за това престъпление на основание чл. 54 ал.1 от НК съдът му е наложил наказание глоба в размер на 300 лв.

По отношение на второто престъпление отправена обида е отчел по отношение на Г. като смекчаващи вината обстоятелства – факта, че той е отправил само една обидна дума към пострадалия, като същата не се отличава с присъщата за тези престъпления цинизъм и вулгарност, както и трудовата му ангажираност, а като отегчаващо такова предходните му осъждания за престъпления от общ характер, които независимо от настъпилата реабилитация го характеризират като отрицателна личност.

При това положение на основание чл. 55 ал. 2, вр. с ал.1 т.1 от НК съдът правилно е отчел, че са налице многобройни смекчаващи вината отговорност, поради което му е наложил наказание глоба в размер на 1500 лв.

На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е групирал двете наказания и е наложил на подс. О.Г., най-тежкото измежду тях , а именно глоба в размер на 1500 лв. платими в полза на държавата.

Така наложеното му наказание ще изиграе своята превантивна и възспираща рола и с него ще се постигнат предвидените в чл. 36 ал.1 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поставя на критичен анализ възприетите от решаващия съд доказателства, които не кореспондирали с действителните фактически положения. Същият заема становището, че необоснованите изводи на съда се дължат на предоверяване на обясненията на пострадалия и разпитаните в съдебно заседание свидетели и липсата на категоричност в показанията на същите. Окръжният съд не възприема тази защитна позиция, тъй като обясненията които подс. Г. дава в съдебно заседание пред тази инстанция не се покрепят от събраните доказателства, както беше отбелязано по-горе, които подробно бяха коментирани. Предвид това наведените в жалбата доводи формулиращи необоснованост на присъдата са неоснователни.

Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във въззивната жалба не са налице. При това положение намира същата е без основание, поради което следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № /14.01.2020 год., постановена по НЧХД № 1338/2019 год., от РРС-І-ви нак. състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

2