№ 1068
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000501235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260724/22.10.2020г. постановено по гр.д.№ 13613/2019г. по описа на
СГС, ГО, 26 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ал.1 ЗЗД, като
СО е осъдена да заплати в полза на М. Б. М. сумата 35 000лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие падане на 11.04.2018г. от неравнина на тротоарната
настилка, находяща се в гр.София, на ул.“Костенски водопад“ пред № 45, ведно с лихвата за
забава, считано от 11.04.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 4078,60лв.
обезщетение за имуществени вреди от увреждането за лечение, медикаменти и
рехабилитация, ведно с лихвата за забава, считано от 18.10.2019г. до окончателното
изплащане и сумата 422,19лв. разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част -
за разликата над 35 000 лв. до 40 000 лв., както и за имуществени - за разликата над 4078.60
лв. до 4098.60 лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати на адв.Т. Б., АК - Пловдив
адв.възнаграждение в размер на 1702,36лв. на основание чл.38 ал.2 ЗА, а в полза на СГС д.т.
в размер на 1386,74лв.
1
По компенсация М. Б. М. е осъдена да заплати на Столична община разноски по
делото в размер на 36лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК в срока за отговор на жалбата е депозирана насрещна
въззивна жалба от ищцата по делото.
Жалбоподателят-ищец М. Б. М. оспорва решението неговата отхвърлителна част за
разликата над 35 000 лв. до 40 000 лв. неимуществени вреди, и моли съда да го отмени и да
уважи претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди изцяло, като
присъди и разноски. Изтъква факта, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за изграждане на
елементите на техническата инфраструктура и гаранциите при строителството им на
територията на Столична община, финансирането на изграждането на общинската
инфраструктура - улици, улично осветление, водопроводи и канализация, се осигурява от
бюджета на СО. Нейно е задължението по изграждането и поддържането им. От друга
страна безспорно се установява, че инцидентът е настъпил на територията на Столична
Община, както и че същият е причинен от неполагането на дължимата грижа по отношение
на поддържането на общинските пътища и тротоарите, като част от общинската мрежа,
причинили увреждането. Станалият инцидент сочи за наличието на бездействие на
служителите на СО, изразяващо се в неизпълнение на законно установеното задължение,
което неправомерно поведение е в пряка причинна връзка с настъпилия с ищцата инцидент
и причинените й вреди. Тъй като съгласно разпоредбите в Закона за пътищата, общинските
пътища са общинска собственост счита, че на ответника е вменено задължението за
поддръжката им. Установено е, че дупките, пътните настилки и ремонтите във връзка с тях
са също отговорност на СО. Булевардите и улиците са част от уличната мрежа на Столицата,
както и прилежащите тротоари. Затова моли да бъде присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в пълния размер на сумата от 40 000 лева, ведно с дължимата законна
лихва върху тези суми от датата на увреждането - 11.04.2018г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част за
15 000 лв. /като не става ясно дали обжалва за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв.
неимуществени вреди, над 15 000 лв. до 35 000 лв. или изцяло/, като моли да бъде намален
размера на присъденото обезщетение с 15 000 лв., а по отношение иска за имуществени
вреди - оспорва решението изцяло и моли да се отхвърли иска за сумата от 4078,60 лв.
Посочва, че съдът е приел за доказано пълно и главно, че тази издатина е представлявала
тротоарна плочка с дължина по-къса от човешко стъпало /според ищцата 14см/ намирала се
между нормалното стъпало, разположено между вратата на магазина и тротоарната
настилка. Стъпвайки на нестабилната повърхност ищцата загубила равновесие и паднала на
земята“, който извод е недоказан. Съдът е могъл да назначи служебна техническа
2
експертиза, която да установи, съществувало ли е настина такова стъпало, изградено ли е то
незаконно / и ако да, от кого. На второ място посочва, че от представената медицинска
експертиза е видно, че пострадалата е претърпяла една медицинска интервенция, същата е
преминала без усложнение. Не са причинени сетивни или други дефицити, видими за
околните, които могат да доведат чувство на смущение и срам, пречат ли на друти функции
на тялото, на личното, социалното и професионалното ежедневие. Съдът не е взел в предвид
възражението за прекомерност на търсеното възнаграждение, обективирано още в отговора
на ИМ и устните състезания с оглед установената травма и благоприятния за ищцата изход
от лечението. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищцата М. Б. М. твърди, че на 11.04.2018г. в гр.София, около 12.00ч. докато
стъпвала на тротоара, излизайки от магазин, находящ се на ул.“Костенски водопад“ №45,
загубила равновесие и паднала. Твърди, че причина за загубата на равновесие е изградено
фалшиво стъпало, непосредствено преди подхода на магазина. Ищцата стъпила върху края
на това стъпало /издатина върху тротоара/, загубила равновесие и паднала на земята.
Получила тежки травматични увреждания - счупване на бедрена шийка, контузия на таза,
посттравматичен стресов синдром. Причинени й били болки, страдания, стрес, душевен
дискомфорт. След инцидента била хоспитализирана за 7 дни, след което провеждала
рахибилитационни и физио процедури. Претърпяла и имуществени вреди от направените
разходи за лечение, медикаменти, рехабилитационни процедури. Сочи, че ответникът е
задължен по силата на закона да изгражда, ремонтира и поддържа улиците и пътищата,
публична общинска собственост, както и прилежащите им мрежи и съоръжения на нейна
територия. В резултат на бездействието на длъжностните лица на общината по изпълнение
на възложените им от общината дейности по поддържането на уличната настилка и
тротоарите в добро и безопасно за живота и здравето на гражданите състояние е налице
непозволено увреждане, в резултат на което претърпяла вреди. Претендира срещу Столична
община за заплащане на сумата 40 000лв. обезщетение за търпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 11.04.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от
4098,60лв. дължимо обезщетение за търпени имуществени вреди, разходи за лечение и
медикаменти, ведно със законната лихва от депозиране на исковете до окончателното
изплащане и сторените по делото разноски.
Ответникът СО оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма, при който
ищцата твърди да е получила процесните наранявания. Твърди, че не са налице основанията
за ангажиране на отговорността на Общината, тъй като тя не е собственик на процесното
3
фалшиво стъпало респ. няма задължение да го поддържа. Прави възражение за
съпричиняване, тъй като падането се дължало на липса на внимание у пострадалата, а
настъпилите вреди са обусловени от неполагане на дължимата грижа за безопасност.
Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като
неотговарящо на обществените критерии за справедливост и икономическата обстановка
през 2018г. Претендира разноски .
От фактическа страна се установява, че на 11.04.2018г. около обяд ищцата, в
компанията на своята сестра /св.Е./ пазарували в магазин за подаръци, находящ се в
гр.София, кв.Гоце Делчев, ул.“Костенски водопад“ №45. На излизане от магазина ищцата
стъпила на фалшиво стъпало под прага на магазина и изведнъж паднала. Свидетелката
посочва, че под стъпалото имало допълнително стъпало с височина 4см. и дължина 14 см.,
което отгоре, при стъпване, не се виждало. Това допълнително стъпало, или плочка, не
покривало цялото същинско стъпало. Ищцата стъпила на него, но не с цял крак. защото
било късо, а на ръба му и паднала. След падането сестра й не можела да мръдне, затова
извикали Бърза помощ. Приели я в болница, където установили счупена тазобедрена става.
Направили й операция. Възстановявала се дълго време- около 2-3 месеца била с помощни
средства /проходилка, патерици/ докато започне да ходи нормално. Към момента вече се е
възстановила, ходела самостоятелно, но не както преди, а по-бавно. Изпитвала уплаха като
слизала по стъпала. Посочва, че сега при натоварване на крака изпитва болка.
В о.с.з. ищцата уточнява какво представлява процесното стъпало. Обяснява, че
фалшивото стъпало се намира отдолу на нормалното стъпало на изхода на магазина.
Намирало се на самия тротоар и било издигнато към центъра на стъпалото на 4 см. Ищцата
сочи, че е стъпила на ръба му, вследствие на което загубила равновесие и паднала.
Св.Т., /дъщеря на ищцата/, установява, че едва преди година /лятото на 2019г./
ищцата започнала да излиза отново навън. Твърди, че преди инцидента майка й винаги
ходела с равни обувки, много рядко с токчета, била с тегло около 65кг., движела се бързо.
Сега била бавна в движенията си.
Св.Я. посочва, че 3-4 месеца след инцидента с ищцата процесното стъпало е било
премахнато. Той имал офис в близост до магазина, пред който ищцата паднала, и затова
знаел за проблема със стъпалото, като имал и снимки /приложени на л.79-82/. Според него и
друг път е имало подобни случаи, но този на ищцата бил най-тежкия, за който разбрал. Не
знае кой е отремонтирал стъпалото. Св. Б. и св.Т. също посочват, че след инцидента
стъпалото било премахнато.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а
именно - показанията на св.Е., Т. и Я., разпитани в о.с.з. на 07.07.2020г. и 01.09.2020г, които
съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, при
условията на чл.172 ГПК за първите две. Независимо, че снимковия материал не е годно
доказателствено средство доколкото не е събран по предвидения в ГПК ред, съдът придава
4
основно тежест на показанията на св.Я., които са обективни и безпристрастни. Въз основа на
същите приема за доказано наличието на неправилно поставени плочки на нивото на
тротоара пред магазина.
С решение на ТЕЛК № 3112/3.12.2018г. ищцата е с определена 50% трайно
намалена нетрудоспособност пожизнено./л.13 /
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на
л.67 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука ищцата е получила
фрактура на шийката на лявата бедрена кост, което е довело до оперативна смяна на лява
тазобедрена става с изкуствена и е причинило трайно затруднение на движенията на
пострадалата за не по-малко от 3 месеца. Тази травма се получава най-често при падане от
собствен ръст и е характерна за хора над 60 г. възраст. Вещото лице установява, че за лечението
на описаната травма е необходим период от около 6 месеца. Получената травма и
последвалото лечение обикновено създават затруднения при движението,
самообслужването, неудобства при спане за период не по-малък от 6 месеца. Ищцата се е
нуждаела от помощ от близки за ежедневните си нужди за не по-малко от 4 м. Вещото лице
дава заключение, че разходите за закупуване на изкуствена става - 3 800лв., за доплащане на
леглоден - 196лв., патерици - 36лв., фраксиперин - 11,80лв., потребителска такса - 34,80лв.
са направени за лечението на полученото от ищцата счупване на бедрената шийка на
11.04.2018г. Обоснован е извод, че през първия месец и в началото на раздвижването
пострадалата е имала затруднение в битовото си обслужване и нарушение на обичайния
ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и страданията, причинени на ищцата
са били най- интензивни непосредствено след травмата и в началото на раздвижването.
Посочено е, че направените разходи за лечение са в причинно-следствена връзка с
процесното събитие и получените увреждания.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този
смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на стъпалата, находящи се на прилежащ тротоар пред магазин в кв.Гоце
Делчев. САС констатира, че претърпените от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване
на основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по подръжка и
5
реконструкция на тротоарна площ и прилежащите към него стъпала, водещи до вход на
магазин, който безспорно е публична общинска собственост.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то
дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато
едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не
е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този смисъл решение
№ 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290
ГПК/
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за
противоправно бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от
станалия инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че
когато законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и
щом в крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
СГС е приел, че процесната част от тротоара в непосредствена близост до магазини на
ул.Костенски водопад е част от инфраструктурната мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП
възлага в тежест на Общината контрол върху изграждането, поддържането и ремонта й.
Като не са констатирали проблем на тротоара по протежението на тротоара /където било
поставено фалшиво стъпало/, служителите на ответника са в неизпълнение на законово
възложените им задължения, поради което са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на СО.
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните съображения:
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да
го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на неправилно поставени стъпала
с нарушена или повдигната конструкция или неправилно поставена фалшива основа на
стъпалата на тротоара представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по
пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината и съобразно приетото в
практиката на ВКС от гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние
представлява противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на
чл.49 ЗЗД. В постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 11.04.2018г. по гр. д. №
1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на пътя по основното му направление
отговаря за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и
поддържането и на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво
пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на Нар.№ 1/17.01.2001г. за
организиране на движението по пътищата, "стопанин на пътя" е собственикът или
администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината. Доколкото в хипотезата на
чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните действия на кое конкретно
физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в
причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, съдът при съобразяване с така
даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е счел, че в конкретния случай
са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на СО при условията на чл.49
6
ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч. всички прилежащи към съоръжения съставляват публична
общинска собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП. Съгласно чл.11 ЗОС, имоти и вещи -
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Ако са считали, че това
е частна собственост и респ. задължението за ремонт се носи от собственика на магазина, то
е следвало да издадат предписание към последния, при неизпълнение на което да се наложи
санкция /аналогично при почистване на тротоар от заледяване/. От гледна точка на
обществения интерес най-важна е безопасността на пешеходците, поради което
прехвърлянето на задължения респ. разпределението на риска е правно ирелевантно към
предмета на доказване.
Подръжката и ремонтната дейност на тротоарите на улиците в гр.София е задължение
на СО, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в
резултат на бездействието на Общината да отстрани повредата/неправилно поставени
стъпала на тротоара т.е. да постави правилно стъпалата в непосредствена близост до
магазин ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Мястото е част от градската среда,
тротоарът е с обществено предназначение и предвид свободния достъп до него, се е
налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата повърхност на съоръжението,
разположено на тротоара. Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение
да не се вреди другиму с оглед местонахождението на магазина, свободния достъп на хора
до него и обичайното преминаване по това място на много пешеходци.
На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и ремонтира за своя сметка
поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната инфраструктура. Задължение на
всяка община е да поддържа уличната мрежа в града като нейна общинска собственост в
изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по него и да ги
отстранява в най-кратък срок, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община,
същата не е изпълнила задълженията си да сигнализира опасностите по уличната мрежа и да
организира безопасно движение по улиците. Налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между бездействието на служителите на общината, настъпилия деликт и
причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й.
Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата,
на които е било възложено от ответната община упражняване на надзор и почистване,
поради което са причинени по повод възложената им работа. Установява се по безспорен начин от
показанията на свидетелите, че мястото на инцидента е било необезопасено за незапознат с пътните условия, че
увреждането вследствие на злополуката е в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, което е
попречило на ищцата да забележи неправилно поставените стъпала.
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени
вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в
най пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на
ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
7
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът, определяйки същите по
справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта на пострадалата - 66 години към 2018г.,
икономическата конюктура в страната за 2018г., факта, че е получила една средна телесна повреда, която е
усложнена предвид възрастта на пострадалата и наложила оперативна интервенция със смяна на тазобедрената
става, че обичайният период на възстановяване е около 6 месеца, че пострадалата е имала
затруднение в битовото си обслужване и нарушение на обичайния ритъм на живот, както и
факта, че с решение на ТЕЛК № 3112/3.12.2018г. е определена 50% трайно намалена
нетрудоспособност пожизнено. Вещото лице е посочило, че болките и страданията,
причинени на ищцата са били най- интензивни непосредствено след травмата, и в началото
на раздвижването, че е променен напълно стереотипа на живот и походката на ищцата,
която не смеела да излиза само навън и вървяла много бавно. Посочено е, че направените
разходи за лечение са в причинно-следствена връзка с процесното събитие и получените
увреждания.
Затова САС счита че тази претенция следва да бъде уважена в размер от 40 000 лв., предвид характера
на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването им.
Ето защо решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част и
потвърдено в осъдителната като правилно и законосъобразно.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
35 000 лв. до 40 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 44 098 лв., като жалбата на ищцата е основателна /5000
лв./, а тази на общината е изцяло неоснователна. Затова в полза на СО разноски не се
дължат за въззивна инстанция.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателката-ищца направените по
делото разноски, в размер на 100 лв. платена д.т.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Б., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна
инстанция, в размер на 1852.94 лв. без ДДС.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателката направените по делото
разноски в размер на 476.40 лв.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Б., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа
инстанция, в размер на 1852.94 лв. без ДДС.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК СО дължи в полза на съда сумата от 200 лв. допълнителна д.т.
8
върху 5000 лв. освен вече присъдените от първа инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260724/22.10.2020г. постановено по гр.д.№ 13613/2019г. по описа на
СГС, ГО, 26 състав, В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ за разликата над 35 000 лв. до
40 000 лв., и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ЕИК 00696327 ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. Б. М. от гр.***, ж.к.***, бл. ***, вх.А, ет.3, ап.7, ЕГН
**********, разликата над 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ до 40 000 лв./четиридесет
хиляди лева/ или допълнително сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие падане на 11.04.2018г. от
неравнина на тротоарната настилка, находяща се в гр.София, на ул.“Костенски водопад“
пред магазин на № 45, ведно с лихвата за забава, считано от 11.04.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата от общо 576.40 лв. направени разноски по делото пред двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната осъдителна част .
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
адвокат Т. Б., ЛК - Пловдив, гр. ***, бул. “***" № 93, сумата от 1852.94 лв. /хиляда осемстотин петдесет
и два лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство пред въззивна инстанция, както и сумата от 1852.94 лв. /хиляда
осемстотин петдесет и два лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство пред първа инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА САС сумата от 200 лв./двеста лева/ дължима допълнително д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК освен
присъдените 1386.74 лв.
В необжалваната отхвърлителна част за имуществени вреди решението е влязло в
сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10