РЕШЕНИЕ
№ 1647
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203863 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на В. Г. В. от гр.Варна, ЕГН **********, подадена чрез адв. В.П. от
ВАК против НП № 22-0819-002404/08.06.2022год. на издадено от началника
на група в Сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което му е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДП за нарушаване нормата чл.20, ал.2 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, като
сочи доводи както за допуснати съществени нарушения на процес. правила
(нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН), така и за нарушение на
материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник в лицето на адв. В.П., който
заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации отразени
в акта и НП, а във фазата по същество пледира за отмяна на последното.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. К.Л. – Ат., в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. Отправя искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждане
на такова в минимален размер.
1
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2022год. свидетелите В. и М., и двамата мл. автоконтрольори в
сектор „ПП“, изпълнявали служебните си задължения. Същите получили
сигнал от ОДЧ за ПТП възникнало на бул. „В.Левски“ на пътния възел с ул.
„Струга“ в посока към бул. „Цар Освободител“ и отишли на място. Там
установили въззивника който им обяснил, че докато управлявал л.а.
„Мерцедес“ бил засечен и се ударил в разделителния бордюр отделящ
лентите за движение по булеварда и към ул. „Струга“. Същият поискал да му
бъде издаден протокол за ПТП. Автомобилът управляван от въззивника бил
установен паркиран пред жилищна кооперация на ул. „Струга“. Свидетелите
огледали автомобила, преценили че вина за ПТП-то има въззивника и св. В.
му съставил АУАН № 618225/02.08.2022годс. за това, че бил нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП, тъй като на 02.05.2022год., в 18:00ч., в
гр.Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Цар Освободител“ на пътен
възел с ул. „Струга“ управлявал л.а.а „Мерцедес“ с рег.№ В8941ТК,
собственост на фирма „Тринити Меритайм Сървисез“ ЕООД от гр.Варна
както при избиране на скоростта на движене не се бил съобразил с
интензивността на движение, изгубил контрол над автомобила и се блъснал в
ляво в разделителния бордюрен остров. ПТП с материални щети. От правна
страна в акта било посочено, че водачът не бил избрал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го
подписал без възражения.
На 09.05.2022год. въззивникът подал писмено възражение срещу акта, в
които изразявал несъгласие с констатациите отрази в съставения акт.
Посочил, че на 02.05.2022год. в 18:00ч той не е извършил нарушението
описано в акта, че именно той е подал сигнала възникналото ПТП и описал
ситуацията при която то е възникнало. Посочил също така, че неговите
обяснения изобщо не били взети предвид при съставянето на акта и поискал
да бъде установен водачът на другият автомобил.
Комисия назначена от началника на сектор ПП извършила проверка по
възражението и излязла със становище, че АУАН бил правомерен.
На 08.06.2022год. въз основа на акта, началника на група в ОДМВР
Варан, сектор „ПП“ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел, че въззивника е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал.2 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от същия закон му
наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.
2
В съдебно заседание като свидетели са разпитани П. В. (актосъставител)
и А. М. (свидетел вписан в акта). И двамата свидетели заявяват, че не са
очевидци на произшествието, че били изпратени там по сигнал на ОДЧ, че
заварили водач на един автомобил, от който разбрали, че някой му бил сякъл
пътя и той се блъснал в разделителния остров. Св. В. сочи, че бил издаден
протокол за ПТП, както АУАН на водача за несъобразена скорост с
интензивността на движението. Сочи, че може само да предположи, че в
пиков час движението било интензивно. На свой ред св. М. сочи, че те не
били измервали скорост за движение, но водачът се бил движел с такава
скорост, че не можал да избегне предвидимо препятствие. Заявява,че не може
да каже на какво разстояние е било препятствието защото не е бил там.
Показанията на свидетели съдът кредитира изцяло като последователни,
логични и взаимнодопълващи се.
Като писмени доказателства към АНП са приложени справка за
нарушител, заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на
вътрешните работи, възражение срещу АУАН, докладна записка от Д.М. във
връзка с възражението, докладна записка от Пл.В. във връзка с възражението,
справка относно възражение срещу АУАН № 618225/02.05.2022год..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени,
така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжности лица и в сроковете предвидени в нормата на чл.34
от ЗАНН с оглед посочената в акта дата на нарушението. В същото време
обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били
допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно както в АУАН
така и в НП липсва описание на извършеното нарушение и обстоятелствата
при които е извършено – нарушение са разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно константната съдебна практика за да е описано нарушението
следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства
и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни
признаци, както и участието на привлеченото към адм. наказателна
отговорност лице в неговото извършване.
В случая на въззивника е наложено наказание за нарушение наказуемо
по чл.179, ал.2 от ЗДП вр. чл.20, ал.2 от ЗДП.
От обективна страна състав на това нарушение изисква да деецът да
управлява МПС с несъобразена с определени фактори скорост, в следствие на
което да причини ПТП.
В случая в обстоятелствените части както на АУАН така и на НП
3
издателите са се задоволили да посочат само, че въззивникът се е движел с
несъобразена скорост с интензивността на движението при което изгубил
контрол над автомобила и се блъснал в ляво в разделителния бордюр. Каква е
била обаче скоростта с която се е движел въззивника, каква е била
интензивността на движението не е ясно. Факти в горната насока липсват
като издателите на посочените по-горе актове на практика са преписали
дословно част от нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП без да изложат конкретни
факти.
Съдът намира за нужно да отбележи, че несъобразената скорост, както е
посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след
преценка на установените факти и събраните по делото доказателства. В
случая минимални предпоставки за това липсват. Липсва яснота както по
отношение на механизма на самото ПТП, така и на обстоятелствата при които
то е възникнало, няма факти свързани с това каква е била и интензивността на
движението за да може оттам да се прецени съобразена ли е била скоростта
или не със съответните фактори и въобще налице ли е виновно поведение или
не. Отделен е въпроса, че е въпроса, както в АУАН така и в НП е посочено, че
въззивникът бил изгубил контрол над автомобила, което само по себе си
предлога друго нарушение.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да
разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
Основен принцип в пеналистиката, част от която е и адм.наказателното
право, е че защитата се осъществява в рамките на фактическите положения
изложени в обстоятелствената част. Лицето се защитава срещу фактите, а не
срещу правната квалификация на нарушението. В случая както бе посочено
по-горе минимални предпоставки за това липсват. В тази връзка следва да се
посочи, че не всяко ПТП се дължи на несъобразена скорост какъвто няма
спор, че е бил подхода на контролните органи в случая. ПТП-то може да бъде
резултат и от ред други нарушения на ЗДП в това число и загуба на контрол
(нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДП) каквито факти са изложени, а може да е
резултат и от действия предприети в хипотезата на чл. 13 от НК (крайна
необходимост) каквито са били твърденията на въззивника още при
съставянето на АУАН и въобще в хода на цялото адм. наказателно
производство в това число и във въззивната жалба. Точно затова и в обст.
части следва да се съдържат факти свързани с обстоятелствата при които е
било извършено нарушението каквито в случая няма изложени. Не е посочено
дори в коя лента се е движел въззивника непосредствено преди
произшествието доколкото бул. Левски е многолентов булевард, в това число
и лентата за изход към локалното платно в посока към бул. „Цар
4
Освободител“ (неправилно описана като пътен възел с ул. „Струга“). При
положение, че свидетелите не са възприели лично ПТП-то, и не са установени
свидетели очевидци, не са изяснили и къде се движел въззивника
непосредствено преди ПТП-то, не се установили каква е била интензивността
на движението и въобще обстоятелствата при които е възникнало
произшествието то тогава на каква база изобщо е прието, че въззивника е
извършил нарушение на ЗДП свързано с режима скоростта остава пълна
загадка. Очевидно липсата на яснота досежно основните обстоятелства факти
е довела и до липсата на дефицит в обст. части на АУАН и НП и изписване в
същите на дословен препис на част от нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП без
каквато и да било конкретика. Както бе посочено по-горе за да става изобщо
въпрос за нарушение свързано с режима на скоростта следва в обст. части да
се съдържат факти свързани както с параметрите на установената скорост на
движение, така и такива свързани с факторите които налагат скоростта да
бъде съобразена с тях. В случая дефицита на факти, водещ до пълна неяснота
във волята на актосъставителя и АНО не дава възможност и за съда да изрази
становището си по същество.
Отделен е и въпроса, че безспорни и категорични доказателства в
подкрепа на повдигнатото адм.наказателно обвинение за нарушение на чл. 20,
ал.2 от ЗДП не бяха събрани в хода на съдебното следствие.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона (адм. наказателното обвинение е
недоказано), същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо
и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, но при
този изход на делото такива не й се дължат.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-002404/08.06.2022год.
на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на В. Г. В.
ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата
на чл. 20, ал.2 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6