Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 17.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на трети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2461 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск за издръжка с правно основание чл.140, ал.1, т.1 във връзка с чл.139
от СК.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Н.М.А. *** против Борис М.А. ***, в
която изтъква, че ответника е нейн син, роден от брака й с нейния съпруг и негов баща Момчил
Осинов А.. От дълги години не живят заедно, като той им идва на гости. Той е
второто дете от брака й с нейния съпруг, като първото дете - Иво М.А. починал
преди повече от две години.
Пояснява, че от
началото на 2019 год. се разболяла много тежко. Претърпяла няколко операции,
при които били ампутирани пръсти от краката й, като й предстоят още такива
операции. Тя и нейният съпруг имат доходи само от пенсиите им, които са в
размер на 215 лева, но с оглед тежкото й заболяване не е в състояние
допълнително да работи и по някакъв начин да плаща всичко необходимо за лечение
и за задоволяване на елементарните й нужди, за да живее. Други доходи освен
пенсията й няма, няма и имущество, което да продаде или да отдаде под наем, за
да може да задоволи дори ежедневните си потребности /за храна/, тъй като е
напълно неподвижна след претърпените операции.
Твърди, че на
ответника Борис М.А. е известно тежкото й здравословно състояние и нуждата от
средства, но той не й помага с никакви средства и при молба от техен роднина да
ги посети и да им помогне, той заявил, че въобще не го интересува нито тя като
негова майка, нито баща му. Синът й е работоспособен, работи като шофьор на
тежкотоварен автомобил, на превози извън страната и получава голяма заплата,
няма деца, които да издържа и счита, че за него не би представлявало никакво
затруднение да й плаща издръжка. Всичко това поражда за нея правен интерес от
сезиране на съда със следната искова претенция.
Моли съда да
образува гражданско дело, в хода на което, след като се установи
основателността на настоящата искова молба, да постанови решение, с което да
осъди ответника Борис М.А. да й заплаща като негова майка месечна издръжка в
размер на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и до
настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване. Има
претенция и за направените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, чрез неговия
пълномощник адв.А.Ч. ***, в който последният от името на доверителя си намира
иска на ищцата за процесуално допустим, но напълно неоснователен, както по
основание, така и по размер, по следните съображения : В исковата молба ищцата
твърди, че няма собствено имущество и доходи, от които да се издържа, с
изключение на получаваната от нея пенсия, чийто размер не й позволява да
посреща всичките си нужди. Същевременно счита, че ответника като нейн син би
могъл да й заплаща претендираната издръжка без никакво затруднение от самия
него. Заявява, че в действителност, материалните възможности на неговия доверител
не му позволяват да заплаща на ищцата претендираната от нея месечна издръжка,
като той няма никаква възможност да я подпомага финансово. Ответникът по делото
не притежава никакво движимо и недвижимо имущество, от което евентуално би
могъл да получава доходи. Той не получава и „голяма заплата”, каквито погрешни
твърдения се навеждат от ищцата, а получава трудово възнаграждение в размер,
близък до размера на минималната работна заплата, установен в страната. Освен
получаваното от него брутно месечно трудово възнаграждение в размер на сумата
570,08 лева, доверителят му няма друг източник на доходи. С този доход
ответникът трябва да посреща не само своите нужди и потребности, но и нуждите
на своята съпруга Радка Върбанова А., която не работи и няма собствени доходи
от 2010 год. Освен това ответникът има и здравословни проблеми, като още през
2004 год. е претърпял „миокарден инфаркт” и страда от хронична исхемична болест
на сърцето. През 2016 год. претърпял неотложна операция на гръбначния стълб, а
през 2018 год. и онкологична операция. Изтъква също, че доверителят му имал и
финансови проблеми, като е осъден от свои кредитори по няколко дела да заплати
просрочените си към тях задължения. Има необслужвани банкови кредити, както и
неизплатени задължения към други лица. Срещу съпругата му също има образувани
изпълнителни дела.
Моли
съда да вземе предвид и обстоятелството, че през 2016 год. ищцата по делото и
нейния съпруг са продали свой собствен недвижим имот, находящ се в с.Кирчево,
Община-гр.Угърчин, като от тази сделка са реализирали доходи.
С оглед
на изтъкнатото и предвид ниските доходи на ответника и влошеното му финансово
състояние счита, че той не е в състояние да заплаща издръжка на ищцата, като в
случай, че съдът уважи предявеният от ищцата иск за издръжка, то за неговия
доверител ще е напълно невъзможно да посреща своите собствени основни нужди. Моли
съда да отхвърли иска срещу неговия доверител като изцяло неоснователен и
недоказан.
В хода
на исковото производство ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от адв.С., който от името на доверителката си поддържа исковата
претенция. Поради допусната от него техническа грешка в изписване собственото
име на ответника, моли съда да допусне поправка в адресната, обстоятелствената
и петитумна част на исковата молба, като вместо Борис правилното име на
ответника се изписва и чете Б., което искане съдът е уважил и е допуснал
поправка в адресната, обстоятелствената и петитумна част на исковата молба в
съдебно заседание на 03.06.2020 год. По същество моли съда да уважи искането на
доверителката му така, както е посочено в исковата молба, като осъди ответника
да заплати посочения в исковата молба размер на издръжка, тъй като по делото са
събрани доказателства, че Б.А. е в състояние да плаща искания размер на
издръжката. Подробни аргументи излага в писмена защита, в коаято моли съда,
независимо от решението, което ще постанови, след влизането му в сила, делото
да се изпрати на РП-гр.Ловеч за установяване на това защо адреса на фирмата
работодател, посочев в трудовия дотовор на ответника и справката за трудови
възнаграждения, са различни от онези, установени от справката вТР, който факт е
затруднил съда при събиране на съотносими към спора доказателства. Има ли
поправка на адреса по оригинално издадения трудов договор и справката за
трудови възнаграждения и представенити по делото, окй е я извършил и касае ли
се за документо престъпление?
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Пълномощникът му адв.А.Ч. поддържа
отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне изцяло на иска с правно
основание чл.140, ал.1 във връзка с чл.139 от СК, като неоснователен и
недоказан, както по основание, така и по размер. На първо място пояснява, че
ищцата е следвало да представи доказателства, че няма възможност да се издържа
от имуществото си, като според него тя не е съумала да стори това. Намира, че
влошеното здравословно състояние на ищцата, от всички нейни твърдения изложени
в исковата молба, е останало недоказано. На второ място изтъква, че с оглед
представените доказателства по делото материалните възможности на неговия
доверител са твърде много ограничени, като той не притежава никакво движимо и
недвижимо имущество, съпругата му е безработна и семейството разчита изцяло на
неговите доходи. Споменава и че здравословното състояние на Б.А. е влошено и
той страда от онкологични, сърдечни и други заболявания, а и има редица банкови
кредити, за които е осъден да заплаща парични суми, за което по делото са
представени доказателства в този смисъл. С оглед на това счита, че по делото не
е доказано наличието на изискваната в СК предпоставка, за да бъде уважено
искането на ищцата. Напротив по делото е установено, че ответника няма
възможност да плаща каквато и да е издръжка, предвид недоброто му здравословно
състояние и именно по тези съображения моли съда да отхвърли иска. Заявява, че
доверителят му не претендира разноски по делото.
Първоинстанционният
съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на
процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Видно
от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№АО-10-05/16.12.2019 год.
на Населено място-с.Кирчево, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, издадено на
името на ответника Б.М.А. е, че той има съпруга Радка Върбанова А., ЕГН-**********
и един син Николай Бориславов А., ЕГН-**********. Негови родители са :
баща-Момчил Осинов А., ЕГН-********** и майка-Н.М.А.,
ЕГН-**********.
Представено
като доказателство по делото е удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх.№АО-12-02/23.01.2020 год. на Населено място-с.Кирчево,
Община-гр.Угърчин, Област.гр.Ловеч в уверение на това, че името Б.М.А. и
имената Борис М.А., са имена на едно и също лице.
За
да докаже наличието на здравословни проблеми ищцата се позовава на
представените с исковата молба като доказателства две епикризи от Отделението
по съдова хирургия при МБАЛ”Сърце и мозък”-гр.Плевен, като от първата се
разбира, че ищцата Н.М.А., на 76 години, е постъпила на лечение на 25.07.2019
год. и е изписана на 31.07.2019 год., а от втората се установява, че е
постъпила в същата болница на лечение на 29.08.2019 год. и е изписана на
31.08.2019 год. Окончателната диагноза, която е поставена на ищцата, в
първоначалната епикриза е : Тромбозис хроника АФС билатералес. ХАНК IV, а във
вторака епикриза е : Фистула Крурис Декстра, Лигатура А-В Фистула Крурис
Декстра. И в двете епикризи е посочено, че А. има и придружаващи и минали
заболявания : Артериална хипертония, Перманентно предсърдно мъждене. От снетата
й анамнеза се разбира, че оплакванията на ищцата са от болки, оток и
незарастващи рани на долни крайници с давност 3 месеца.
Ищцата
се е лекувала по клинична пътека №124 в периода от 18.10.2019 год. до
11.11.2019 год. в отделението по Съдова хирургия на УМБАЛ”Д-р Георги
Странски”-гр.Плевен, видно от представена като доказателство по делото епикриза
с поставена окончателна диагноза : Тромбозис хроника артерия феморалис
суперфициалис утриускве. Гангрена педис декстра. ЕА атТП декстра.пач пластика
АтТП декстра. Ампутацио трансметатарзалис дигити II педис декстра. Видно от
изхода от заболяването е, че пациентът е изписан с подобрение.
Ищцата
Н.М.А. и нейният съпруг Момчил Осинов А. са продали
на Мартин Василев Червенков свой собствен в режим на СИО недвижим имот, а
именно : Поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Кирчево,
Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, с адрес по скица : с.Кирчево,
Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, ул.”Александър Стамболийски”№29, с
идентификатор №36943.500.108 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-49/03.06.2009 год. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед : няма издадена заповед за изменение в КККР, целият с
площ по скица от 1 208 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м, стар
идинтификатор - няма, номер по предходен план - няма, заедно с построените
върху имота : Двуетажна жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор
№36943.500.108.1 със застроена площ по скица от 81 кв.м., Едноетажна жилищна
сграда - еднофамилна с идентификатор №36943.500.108.2 със застроена площ по
скица от 29 кв.м., Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
№36943.500.108.3 със застроена площ по скица от 27 кв.м., Едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор №36943.500.108.4 със застроена площ по
скица от 25 кв.м., всички сгради представляващи търпими строежи по смисъла на
Параграф 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, при подробно опосина граници и
съседи, като продавачите са си запазили за себе си заедно и поотделно пожизнено
вещно право на ползване върху този имот, като за продажбата на имота
продавачите са получили напълно и в брой сумата 9 200 лева преди
изповядване на сделката пред Нотариус, съгласно представения като доказателство
по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №187, том I, рег.№876,
дело №80 от 21.04.2016 год. на Младен Дойнов, Нотариус с рег.№173 на НК, с
район на действие РС-гр.Ловеч.
С
отговора на исковата молба пълномощникът на ответника е представил като
доказателство по делото трудов договор №02/20.08.2016 год., който Б.М.А. е сключил с работодателя „Прима Фуудс
Транс”ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ж.к.”Младост” 2, бл.249, вх.1, ет.3, ап.13, на основание чл.67, ал.1, т.1 във
връзка с чл.70 от КТ, видно от който е, че А. изпълнява длъжността Шофьор,
товарен автомобил /международни превози/, за което получава основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 463 лева, с периодичност на изплащане : един път до 25 число на следващия
месец и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит 0.6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател / за всяка
година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия.
Издадено
е удостоверение изх.№128/27.12.2019 год. на Управителя на фирма „Прима Фуудс
Транс”ООД, в уверение на това, че ответникът Б.М.А. е получил брутен доход за
периода от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер общо на сумата
6 563,73 лева, а нетното му възнаграждение за същия период от време е
5 096,70 лева.
Според
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №73/13.03.2015
год. по Ч.гр.дело №155/2015 год. по описа на РС-гр.Ловеч длъжникът Б.М.А. е
следвало да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс”ООД сумата 247,56 лева главница,
238,05 лева договорна лихва и 25 лева разноски по делото за неизпълнение на
парично задължение по Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 12.10.2006 год.
Налице
е и копие от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№540/19.07.2010 год. по Ч.гр.дело №825/2010 год. по описа на РС-гр.Троян,
според която ответникът е следвало да заплати на „Ти Би Ай Кредит”ЕАД сумата
712,03 лева главница, 71,79 лева договорна лихва, 8,27 лева обезщетение за
забава, както и 125 лева разноски по делото, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит №********** от 23.09.2008 год.
Ответникът
дължи и на кредитора „Банка Пиреос България”АД-гр.София сумата в размер на
7 308,01 лева по Договор за потребителски кредит №0010-0206-00000001455/2008
год., сключен на 16.09.2008 год. и Анекс №1 от 17.06.2009 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2012 год. до изплащане на
вземането, 4 299,89 лева договорна лихва, 713,83 лева просрочена лихва
върху главницата и 296,43 лева разноски по делото, съгласно издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
№523/21.09.2012 год. по Ч.гр.дело №844/2012 год. по описа на РС-гр.Троян.
Видно
от справка относно актуално състояние на всички трудови договори на съпругата
на ответника Радка Върбанова А. е, че тя има регистриран трудов договор с дата
на сключване 09.05.1994 год. с „Велде България”АД-гр.Троян, който е прекратен
на 07.09.2010 год.
Представено
като доказателство е и съобщение изх.№9375480/26.07.2019 год., изпратено от адв.Кремена Константинова до Б.М.А., в което той е помолен
в седмодневен срок от получаване на настоящото да заплати сумата 582,57 лева,
която сума представлява негово неизплатено задължение по Договор №4757233,
сключен между него и „БТК”ЕАД, ЕИК : *********.
Издадено
е и удостоверение за декларирани данни изх.№УД001455/27.12.2019 год. от
Община-гр.Троян, на името на ответника Б.М.А., в уверение на това, че съгласно
подадени данъчни документи, същият е декрарирал, че няма недвижимо и движимо
имущество, както и няма подадени други декларации.
Изпратена
е призовка за принудително изпълнение от ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841, район на
действие СГС до длъжника по изпълнително дело №20158410409827/2015 год. Радка
Върбанова А., в което последната е уведомена, че ще се пристъпи към
принудително изпълнение по цитираното изп.дело с взискател ЗК”Лев Инс”АД, чрез
извършване на опис на движимото й имущество, който ще се състои на 02.09.2019
год. от 15.00 часа в с.Бели Осъм, Област-гр.Ловеч, ул.”Стоян Българенчето”№243.
На
името на ответника по делото е издадена епикриза от МБАЛСМ”Н.И.Пирогов” с дата
на постъпване 10.08.2004 год. и дата на изписване 19.08.2004 год., като
окончателната диагноза, която му е поставена е : ИБС. Остър долен миокарден
инфаркт. АV Блок II ст. /транзиторен/. Дислипидемия.
Отново
на негово име е представена епикриза от 04.02.2016 год. от МБАЛ”Св.Панталеймон
Плевен”ООД, от отделението по Ортопедична клиника, видно от която е, че на Б.М.А.
е извършена гръбначна и гръбначномозъчна оперативна интервенция по клинична
пътека №205.
Видно
от Решение на Обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология
№389 от 28.08.2018 год. на МБАЛ”Д-р Т.Венкова”АД е поставена следната диагноза
на Б.М.А. : Кожа на окосмената част на главата и шията. Съст. след ексцизия.
С
декларация за гражданско, семейно и имотно състояние от 27.01.2020 год. ответникът
Б.М.А. е декларирал, че семейството му се състои от съпругата му Радка
Върбанова А., като няма непълнолетни деца, които да издържа. Относно
материалното му положение е декларирал, че освен получаваното брутно трудово
възнаграждение, възлизащо на 570,08 лева месечно, той и членовете на
семейството му нямат други доходи. Не получава доходи от свободни професии, от
наеми и хонорари, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други
търговски дружества, пенсия и други. Не притежава на негово име недвижимо
имущество, МПС, както и няма влогове на негово име.
Ищцата,
чрез пълномощника си е представила за целите на настоящото исково производство
декларация за гражданско и материално състояние с дата 05.06.2020 год., в която
е декларирала, че е гражданка на Република България и постоянно пребивава в
същата държава. Омъжена е за Момчил Осинов А., като
бракът им е сключен на 04.03.1958 год. От брака си имат две деца - Б.М.а. и Иво
М.А., починал на 07.01.2017 год. Декларирала е, че няма деца и родители, които
да издържа, живеят само двамата с нейния съпруг. По отношение на имущественото
си състояние е декларирала, че тя и съпругът й не притежават недвижимо
имущество, тя и съпругът й нямат и МПС, както и няма влогове на нейно име.
Декларирала е, че получава минимална пенсия в размер на 217 лева, каквато
пенсия и в какъвто размер получава и съпругът й. Не получава доходи от наеми,
рента, аренда от земеделска земи и други имоти. Няма дивиденти от акционерни
дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Нито тя, нито
съпругът й имат фирми като Едноличен търговец. За нея и съпруга й от две години
се грижи неговата сестра - Иглика Осинова А. ***, но последната няма възможност
да им помага финансово.
От
ангажираните гласни доказателства на св.Николай Бориславов А., който е внук на
ищцата и син на ответника и които съдът преценява с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, се
установява, че знае къде живее баба му, а именно в с.Кирчево, като към момента
състоянието й никак не е добро. Претърпяла е операции на краката си от гангрена
и е неподвижна, на едно място. Внукът и заяви, че баба му има нужда от някаква
подкрепа, тъй като не може да се издържа сама. Дядо му е възрастен човек и той
се грижи за нея, но пенсиите и на двамата не са големи, като лекарствата, които
се налага да приема баба му, са доста скъпи. За баща си уточни, че работи като
международен шофьор и е постоянно в командировки. Лично той когато има
възможност ходи да помага на баба си и дядо си, но откакто е започнала
епидемичната обстановка във връзка с СОVID-19 е в родното си село Кирчево. Доколкото знае баща
му има възможност да помага на баба му. Той
самият като негов син не му е плащал издържка изобщо, но след като навършил
пълнолетие го осъдил и баща му му изплатил на момента размера на присъдената
издръжка. Баща му се явява единственото дете на ищцата, защото е имал брат,
който е починал към 2016 год. Свидетелят поясни, че няма контакти с баща си,
като от времето когато той е бил ученик в четвърти клас са последните му
контакти с неговия баща. Знае, че баща му живее в с.Бели Осъм, но след развода
с майка му, никога не го е търсил и той не е поддържал контакт с него. От други
хора в родното му село знае, че баща му
има добри финансови възможности.
В
показанията си дадени пред съда св.Момчил Осинов А.,
който е съпруг на ищцата и баща на ответника, заяви, че съпругата му е без
крака, от миналата година са отрязани наполовина. На едно място е от 6-7
години. Освен неговата сестра няма кой да я гледа и да се грижи за нея. Има и
две снахи, но те не идват да гледат съпругата му. Последно синът му е идвал в
с.Кирчево да ги види на 24.04.2016 год. или 2017 год. и оттогава не го виждат,
не го чуват и не им се обажда. Сестра му Иглика му е пращала хабер да дойде да
ги види и той като негов баща му е изпращал писма, но отговор от страна на сина
му досега няма.
Свидетелката
Цветомира Милкова Дамаджиева поясни пред съда, че познава Б. от 25 години, а
майка му Н. е виждала един път. Виждат се с ответника в месеца поне 1-2 пъти,
тъй като са приятели, те живеят в с.Бели Осъм, а тя живее в гр.Троян. Живеят в
къща, която е на синът на Радка. Радка и Б. нямат собствено жилище. Уточни, че
само Б. работи като шофьор. Радка има здравословни проблеми и гледала майка си
10 години, тъй като страдала от болестта на Паркинсон и била на едно място. Издържат
се само от доходите на Б.. Поясни, че семейството на ответника има заеми и
когато закъсат вземат заем и от нея. Трудно си посрещат нуждите, само със
заплатата на Б.. Наложило се е да им помага финансово, дори наскоро им дала 100
лева. Ответникът не пътувал често и нямал много големи доходи. Б. има прекаран
инфаркт, както и направена операция на гръбначния стълб, изваден му е бъбрек, има
и онкологично образование на врата, което е премахнато и не можел известно
време на работи. Всички тези заболявания, от които ответника страда, се отразяват
на работата му и работодателят му не можел често да го изпраща на курсове
заради здравословните проблеми, от които страда. Заради собствените си
здравословни проблеми, според свидетелката, съпругата на ответника не може да
работи.
По
иска за издръжка с правно основание чл.140, ал.1, т.1 във връзка с чл.139 от СК.
Съгласно чл.139 от СК право на издръжка
има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото
си. Член чл.140, ал.1, т.1 от СК предвижда, че лицето, което има право на
издръжка, може да я търси от децата си, а според ал.2 на цитираната разпоредба
ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка
лицата от следващия ред. Това означава, че за да бъде уважен осъдителният иск
за издръжка на родителя от негово дете, ищецът - родителят, чието е
доказателствената тежест в процеса трябва да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки : 1/.че ответникът е негово дете /рожденно или
осиновено/; 2/.нуждите си от издръжка за релевантния период от време, т.е.
считано от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2019 год. до
приключване на устните състезания, доколкото задължението за издръжка е
повтарящо се задължение и ответникът следва да бъде осъден за издръжка и след
посочения период по делото на основание чл.124, ал.2 от ГПК; 3/.своята
нетрудоспособност за релевантния период от време - чл.139, пр.първо от СК и
4/.материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания
размер за релевантния период - аргумент от чл.142, ал.1 от СК и т.IV от ППВС
5-70 г. По отношение на тези факти ищцовата страна трябва да проведе пълно и
главно доказване, т.е. такова което да създаде у съда сигурно убеждение за
тяхното съществуване.
Нуждите
на лицето зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено
положение и др. В т.4 на ППВС 5-70 г. е посочено, че нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства
от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват за цели извън издръжката. Нетрудоспособността
представлява пълна или частична невъзможност за полагане на труд. Тя трябва да
е действителна и не се обуславя от формалните критерии за придобиване право на
пенсия.
Възможността
за доставяне на издръжка е свързана с наличие на свободни средства за
издръжката на претендиращия след задоволяване на собствените екзистенциални
нужди на лицето, от което се търси издръжката. Невъзможността за издръжка от
имуществото е налице, когато то не е достатъчно да осигури пълна издръжка и не
следва да се трансформира в средства за издръжка, например отчуждаване на
необходимото жилище и покъщнина /т.1 на ППВС 5-70 г./. Текста на чл.142 от СК
предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
В
конкретният случай по делото не се спори, че ответникът е син на ищцата.
Предвид възрастта на ищцата - 77 години и ангажираните гласни доказателства на
св.Николай А. и Момчил А., съдът приема, че за ищцата е налице пълна
невъзможност да полага труд и тя е нетрудоспособна. По делото са представени
доказателства, че ответникът е в трудоспособна възраст - на 52 години и има валидно
сключен и действащ и към настоящият момент трудов договор, по който получава
трудово възнаграждение. Същият е декларирал, че няма непълнолетни деца, за
които да се грижи, като семейството му се състои от него и съпругата му.
Декларирал е, че освен получаваното брутно трудово възнаграждение в размер на
сумата 570,08 лева месечно, той и членовете на семейството му не получават
други доходи от свободни професии, от наеми и хонорари, пенсии. Представени са
и доказателства за здравословните проблеми, които той и съпругата му имат, както
и доказателства, че дължи суми на различни институции, който факт не може да не
се вземе предвид от съда. Следователно дори и да е в трудоспособна възраст, той
е длъжен да осигури доходи първо за семейството си и едва тогава за своите
родители - в случая майката.
Съобразно
възможностите и актуалното материално състояние на страните към настоящия
момент и най-вече имайки предвид гласните доказателства на св.Николай А. и
Момчил А., от които се установи, че ответникът не поддържа никаква връзка със
своите родители и по думите на неговия баща Момчил А. : „Последно синът ни е
идвал в Кирчево да ни види на 24.04.2016 г. или 2017 г. тогава е дошъл да ни
види. Не го виждаме, не го чуваме, не се обажда”, то според съда след като е
мъж в трудоспособна възраст, независимо от здравословните и финансови проблеми,
които има той и семейството му, същият ще е в състояние да заплаща на ищцата,
като негова майка, сумата в размер на 100 лева месечна издръжка, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 17.12.2019 год. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й
изплащане, а искът до пълния претендиран размер на сумата от 250 лева следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан. За да определи именно този размер
на дължимата издръжка, съдът съобрази, че считано от 01.01.2020 год.
минималната работна заплата според ПМС №350/19.12.2019 год. е 610 лева, или
минималната издръжка за едно лице възлиза в размер на сумата 152,50 лева
/чл.142, ал.2 от ГПК/, а от друга страна по делото не се представиха от страна
на ищцата доказателства за това какви са реално направените от нея разходи,
необходими за закупуване на лекарства и най-вече за задоволяване на
елементарните й ежемесечни нужди, за да живее. От друга страна съдът съобрази и
факта, че ответника дори и като лице, дължащо издръжка на ищцата от първи ред
по смисъла на чл.140, ал.1, т.1 от СК, все пак има повече разходи, свързани с
обслужването на негови изискуеми задължения, които следва да обслужва и те са с
приоритет и затова възможностите му за заплащане на издръжка не са много
големи, което даде основание на съда да определи размера на издръжката под
минимума, предвиден в цитираното по-горе ПМС.
Искането
на пълномощникът на ищцата, направено в писмената защита за изпращане за
изпращане на делото на РП-гр.Ловеч относно установяване на това
защо адреса на фирмата работодател, посочен в трудовия дотовор на ответника и
справката за трудови възнаграждения, са различни от онези, установени от
справката в ТР, който факт е затруднил съда при събиране на съотносими към
спора доказателства, има ли поправка на адреса по оригинално издадения трудов
договор и справката за трудови възнаграждения и представените по делото, кой е
я извършил и касае ли се за документо престъпление, следва да се остави без
уважение, тъй като не се касае за документ по смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК,
на който да бъде извършена проверка от съда чрез сравняване с други безпорни
документи, по начина, посочен в този текст на Кодекса, в който смисъл е и
неприложим текста на чл.194, ал.3 от ГПК.
По
разноските.
С исковата молба съдът е сезиран и с
претенция за разноски, която се поддържаше и в пледоарията по съществото на
казуса от пълномощника на ищцата. С оглед частичното уважаване на исковата
претенция, то основателна се явява и претенцията за разноски, като направените
по делото разноски от страна на ищцата са в размер общо на сумата 400 лева -
адвокатски хонорар. Ответникът не е претендирал и съответно не е представител
доказателства за направени от него разноски по делото.
В
този смисъл дължимите разноски, които ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата са в размер на сумата 160 лева, изчислени съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а за разликата до
пълния претендиран размер от 400 лева претенцията на ищцата против ответника се
явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 144 лева,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка на ищцата.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Б.М.А., ЕГН-**********, с
адрес *** да заплаща на ищцата Н.М.А., ЕГН-**********, с адрес *** сумата в
размер на 100 /сто/ лева, представляваща месечна издръжка, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 17.12.2019 год. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.140, ал.1, т.1 във връзка с чл.139 от СК, предявен
от Н.М.А., с горните данни против Б.М.А., с горните данни за разликата до
пълния претендиран размер на сумата от 250 лева месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника Б.М.А., ЕГН-**********, с адрес *** да заплаща на
ищцата Н.М.А., ЕГН-**********, с адрес *** сумата в размер на 160 /сто и
шестдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а за
разликата до пълния претендиран размер на сумата от 400 лева ОТХВЪРЛЯ претенцията
на Н.М.А., с горните данни против Б.М.А.,като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Б.М.А.,
ЕГН-**********, с адрес *** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата
144 /сто четиридесет и четири/ лева, представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка на ищцата.
Решението
подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва с въззивна жалба пред
ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от днес - чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :