Решение по дело №811/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба с вх. № 11682/23.03.2023 година по описа на Районен съд - Бургас (РС), подадена от Д.С.И. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу Областна дирекция – Бургас на МВР (ОДМВР), допълнена с уточнение с вх. № 14488/13.04.2023 година по описа на БРС и молба – уточнение с вх. № 6944/03.07.2023 година по описа на Административен съд – Бургас (АдмСБ).

Претенцията на ищцата е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение в размер на 6 000 лева за претърпени неимуществени вреди – резултат от частична отмяна на наказателно постановление № 19-0769-003302 от 04.07.2019 година (НП) на началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР в рамките на н.а.х.д. № 3899/2019 година на РС. С последното уточнение ищцата твърди, че в резултат на отменената част от НП е претърпяла силен психически стрес, довел до ограничаване на социалните контакти и състояние на потиснатост и депресия.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва основателността на исковата молба. Заявява, че не са налице предпоставките за уважаването . Поддържа, че претендираните неимуществени вреди не са доказани от ищеца. Претендира разноски.

Прокурорът пледира неоснователност на исковата молба.

След като съпостави твърденията и възраженията на страните, и доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 17.06.2019 година на Д.С.И. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19 – 0769 – 003302/17.06.2019 година затова, че на същата дата, около 09:10 часа, в град Бургас, ж.к. „Зорница“ срещу блок № 1 до бистро „Анелия“, И. управлявала с посока на движение от улица „Стефан Стамболов“ към спортна зала „Бойчо Брънзов“ собствения си лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с регистрационен № А 9541 КС, като предприела маневра да излезе от реда на паркираните МПС, завила наляво, без да се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на лек автомобил модел „Опел“, марка „Зафира“ с регистрационен № А 0987 НВ и го блъснала с предната си лява част в предната дясна част на движещият се правомерно в пътната си лента лек автомобил, т.е допуснала пътнотранспортното произшествие (ПТП) с материални щети и напуснала ПТП, като не остава на място за да установи нанесените щети. В акта било посочено, че е издаден протокол за ПТП № 1650292/2019 година (лист 25 от н.а.х.д. № 3899/2019 по описа на РС).

Въз основа на съставения АУАН1 на 04.07.2019 година началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР издал НП № 19-0769-003302/04.07.2019 година, с което на Д.И. за нарушение на чл. 25 ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лев, а за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца (лист 24 от н.а.х.д. № 3899/2019 по описа на РС).

В законоустановения срок И. оспорила издаденото НП и с решение № 1331 от 31.10.2019 година, постановено по н.а.х.д. № 3899/2019 година РС е отмени л НП, в частта в която на ищцата за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В останалата си част НП е било потвърдено (лист 52 – 53 от н.а.х.д. № 3899/2019 по описа на РС).

Решението на РС е било оставено в сила от АдмСБ с решение № 73/16.01.2020 година, постановено по к.а.н.д. № 2915/2019 година по описа на АдмСБ (лист 12 – 13 от к.а.н.д. № 2915/2019 година по описа на АдмСБ).

От показанията на разпитания пред РС свидетел – П. Атанасов Михов, съставил АУАН се установява, че на 17.06.2019 година той е бил на работа в патрул „Пътен контрол“ в град Бургас, като на същата дата дежурният в оперативната дежурна част (ОДЧ) в град Бургас го е изпратил на възникнало ПТП, при което първоначално водачите са имали разбирателство за вината и са се разбрали да попълнят двустранен протокол, а в последствие виновният водач се оттеглил в неизвестна посока. Актосъставителят предприел мерки чрез дежурния да установи по номера на автомобила собственика или водача му. След установяване на собственика на автомобила – ищцата, Михов се отправил към адреса, на който тя живее, но на място не е установил нито автомобила, нито собственика. На адреса той отишъл заедно с водача на пострадалия автомобил. След двукратно посещение на адреса на ищцата, същата е била открита в късния следобед на същата дата. От разговор с двамата водачи Михов разбрал, че след ПТП ищцата е тръгнала към кв. „Долно Езерово“ при своя застраховател, а след нея е тръгнал другия водач, но тъй като ищцата е поела в друга посока, другият участник в ПТП я е изгубил и се е обадил на тел. 112.

С първоначалната молба, допълненията и уточненията към нея, ищцата поддържа, че лъжата на П. Михов, че е избягала от местопроизшествието  е донесла много неприятности – тежко преживяване, разсипване на семейството , проблеми с близки и съседи и най – вече здравословно увреждане. Твърди, че в резултат на отразеното в НП е била подложена на изключителен психически тормоз, който е накърнил обществения  престиж, причинен  е изключително силен психически стрес, незачитане на достойнството и личността . Заявява, че наложеното наказание, за това, че е избягала от местопроизшествието е станало достояние на квартала, което е довело до негативно отношение на хората към нея, като всичко това е ограничило социалните контакти. Изпаднала е в състояние на потиснатост и депресия. Твърди, че многократните опити да обясни на служителя от полицията, а така също и на началника му, са довели до изпадане в тежък психически стрес, да степен да помисли да си сложи край на живота си.

За установяване на твърдените с исковата молба неимуществени вреди ищцата е представила писмени сведения от Светла Кънева – дъщеря на ищцата, Николина Стаматова, Д.Д., Таня Мандажиева, С. И., С.Ж., Д.И., Т.А. и Иван Тодоров. Представила е още експертно решение № 1061 от 05.04.2013 година (лист 28) и епикриза от отделението по гръдна хирургия в МБАЛ „Бургасмед“ (лист 31).

При така установената фактическа обстановка по спора, съдът прави следните правни изводи.

На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Според чл. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва: за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Исковата молба срещу ОД – Бургас на МВР е допустима, но по същество – неоснователна.

Съдът приема, че от описаните предпоставки за уважаване на исковата претенция, налице е само първата – незаконосъобразен административен акт, отменен по реда, установен в закона.

Теорията и съдебната практика приемат, че неимуществените вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и страданията, които то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в резултат на увреждането. Неимуществените вреди подлежат на доказване и не се предполагат, поради което ищецът не е освободен от задължението да докаже по безспорен начин, че е претърпял такива вреди. Те трябва да бъдат установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че от ищцата не са ангажирани адекватни доказателства, от които да се направи недвусмислен извод за твърдените от нея неимуществени вреди.

Представеното експертно решение № 1061 от 05.04.2013 година не може да доведе до извод за настъпили неблагоприятни здравословни последици за ищцата в резултата на съставеното и впоследствие отменено НП, в частта на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, тъй като експертното решение е издадено през 2013 година, много преди датата на издаване на АУАН и НП (2019 година). Същото би могло да даде единствено обща представа за здравословното  състояние към 2013 година, но няма как да е резултат на частично отмененото НП.

За настъпили здравословни проблеми в резултат на частично отмененото НП не може да се съди и от представената епикриза от отделението по гръдна хирургия в МБАЛ „Бургасмед“, тъй като се касае за здравословен проблем в периода 15.12.2022 година – 18.12.2022 година, около 3 години след издаване на частично отмененото НП. Отделно от изложеното, съдът констатира, че посоченото в епикризата заболяване е заболяване на дихателните пътища на госпожа И., което не може да бъде обвързано с изложените от ищцата твърдения за психически стрес, потиснатост и депресия в резултат на незаконосъобразната част от НП. Затова съдът приема, че преживените от Д.И. здравословни проблеми в не са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с частичната незаконосъобразност на НП.

Не могат да бъдат приети като годни доказателствени средства и представените писмени изявления от посочените по - горе лица, тъй като българското законодателство не допуска събирането на свидетелски показания под формата на писмени декларации, а тези сведения са именно свидетелски показания.

С оглед на изложеното, исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от спора обуславя възлагане на разноските върху ищеца, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника. Д.И. следва да заплати на ОД – Бургас на МВР сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид установените обстоятелства и правните мотиви, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ искова молба с вх. № 11682/23.03.2023 година по описа на Районен съд - Бургас, подадена от Д.С.И. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу Областна дирекция – Бургас на МВР, допълнена с уточнение с вх. № 14488/13.04.2023 година по описа на БРС и молба – уточнение с вх. № 6944/03.07.2023 година по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Д.С.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Областна дирекция – Бургас на МВР сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: