О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
ІІ-260700
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на втори ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 1749 по описа
за 2020 година.
Производството
по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от
„Профи кредит България” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 45Е, вх. В против Разпореждане № 748 от 16.06.2020г., постановено
по частно гр. дело № 1749/2020г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е
отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София в
частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД против
длъжника П.Т.Ш., ЕГН ********** за следните суми – сума в размер от 1 276,
12 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
както и за присъждане на законна лихва от 10.10.2019г. – датата на настъпилата
предсрочна изискуемост до окончателното изплащане на вземането. С частната
жалба се оспорва цитираното разпореждане като незаконосъобразно. Оспорен е
изводът за нищожност на уговореното възнаграждение за предоставен пакет
допълнителни услуги поради противоречие с добрите нрави и на закона на основание
чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК. С подписването на споразумението за предоставени
допълнителни услуги длъжникът е приел по свое усмотрение задължението да
заплати цената на тези услуги, които са възможност за отлагане на до шест броя
погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, за
смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Сключването на това споразумение не е
задължително за отпускане на кредита, тези услуги не са свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и
неговото конкретно житейско положение – възникване на непредвидени от него
обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно
уговорения погасителен план. Претендира се да бъде отменено атакуваното
разпореждане и да бъде постановено да се издаде Заповед за изпълнение против П.Т.Ш.
по отношение на всички вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД, претендирани
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Частната
жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.
1 от ГПК – препис от атакуваното разпореждане е връчено на дружеството-заявител
на 22.06.2020г., а частната жалба е изпратена чрез куриер на 29.06.2020г.
Същата е подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното
разпореждане, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Производството
по частно гр. дело № 431/2020г. по описа на Районен съд – Карнобат е образувано
по повод депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
против П.Т.Ш. *** за следните суми:
-
сума в размер от 1 682, 47 лева, представляваща неплатена главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ***462,
-
сума в размер от 632, 43 лева, представляваща неплатено договорно задължение,
дължимо за периода от 01.05.2018г. до 10.10.2019г.,
-
сума в размер на 1 276, 12 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги,
-
сума в размер на 401, 76 лева, представляваща непогасена лихва за забава за
периода от 02.01.2017г. до 10.10.2019г., както и
-
законна лихва от 10.10.2019г. – датата на предсрочната изискуемост до изплащане
на задължението.
В
заявлението се сочи, че задължението произтича от Договор за потребителски кредит
№ ***462 от 01.11.2016г., по силата на който на длъжника е отпусната като
кредит сума в размер на 2 500 лева, като договорената възнаградителна лихва е в
размер на 1 891, 64 лева, а съгласно сключеното споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги се дължи възнаграждение в размер
на 2 481, 12 лева. Връщането на кредита е разсрочено на тридесет и шест
месечни вноски, с всяка от които се погасява главница, договорена
лихва и възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги. В депозираното
заявление се посочва, че П.Т.Ш. и направил седемнадесет погасителни вноски,
след което е изпаднал в забава.
Въз
основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Районен
съд – Карнобат е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение № 247
от 16.06.2020г. по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 1749/2020г. по описа на
Районен съд - Карнобат, по силата на която е разпоредено П.Т.Ш. да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер от 1 682, 47 лева,
представляваща неплатена главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
***462 от 01.11.2016г., сума в размер от 632, 43 лева, представляваща неплатено
договорно задължение, дължимо за периода от 01.05.2018г. до 10.10.2019г., сума
в размер на 401, 76 лева, представляваща непогасена лихва за забава за периода
от 02.01.2017г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението чрез куриер в съда – 09.06.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума от общо – 129, 86 лева, представляваща
дължими разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Районен
съд – Карнобат с Разпореждане № 748 от 16.06.2020г., постановено по частно гр.
дело № 431/2020г. по описа на БРС е оставил без уважение искане за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД
със седалище гр. София за сума в размер от 1 276, 12 лева, представляваща
задължение за пакет от допълнителни услуги, както и за присъждане на законна
лихва от 10.10.2019г. – датата на настъпилата предсрочна изискуемост до
окончателното изплащане на вземането. В своите мотиви – първоинстанционният съд
приема, че претендираното вземане противоречи както на изискванията на добрите
нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени
с потребители – по този начин уговорените условия по кредитното правоотношение
водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора, както и
за наличието на прикрита неустоечна клауза, поета от заемателя.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е неоснователна.
Видно
от представения Договор за потребителски кредит № ***462/01.11.2016г., страните
са се договорили предоставената сума в размер на 2 500 лева да бъде ползвана за
срок от 36 месеца, размерът на дължимата погасителна вноска е в размер на 190,
91 лева, като в същата е включен и дължимия пакет от допълнителни услуги, ГПР –
49, 89% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41, 17%.
Настоящата
инстанция намира, че депозираната частна жалба е неоснователна против
атакуваното разпореждане в частта, в която е отказано да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1 276,
12 лева, представляваща възнаграждение по споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет услуги. В жалбата се излагат
съображения, че така уговореният пакет допълнителни услуги не е задължителен за
отпускане на кредита и се подписва по избор на потребителя. Твърди се, че
подписването на споразумението дава възможност на потребителя да се възползва
от тези услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитирането.
Сочи се, че претендираното възнаграждение не е цена на услугите, а е дължимо за
наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит
във всеки един момент. Следва да се отбележи обаче, че в депозираната частна
жалба не се твърди потребителят да се е възползвал от тези допълнителни услуги,
като такова твърдение не е налице и в постъпилото пред Районен съд – Карнобат
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, а се установява дължимост на сумата по този пакет още от момента
на подписването му, като плащането е разсрочено и представлява част
от погасителната вноска по кредитира. Окръжен съд – Бургас не възприема
становището на дружеството – жалбоподател, че този пакет услуги не е
във връзка с дейността по кредитиране. Напротив, голямата част от тези услуги – приоритетно разглеждане
на кредита (не става ясно дали то е било такова в конкретния случай), отлагане плащането на
определен брой вноски, намаляване на размера на определен брой вноски, смяна на
датата на падежа на погасителните вноски са свързани именно
с отпускането и изплащането на задълженията по договора за кредит. Поради
това твърдението, че тези услуги не са пряко свързани с договора за кредит е
неоснователно. По отношение на услугата
„улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства” липсва
всякаква конкретизация в какво се изразява тя. Дори и да се възприеме тезата на
ищцовото дружество, че предоставените допълнителни услуги и уговореното
възнаграждение не представлява цената на услугите, а е дължимо за наличието им,
за възможността длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки
един момент, за да възникне задължение за заплащане на цената на тези услуги,
те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. В конкретния случай не
са налице твърдения, че длъжникът се е възползвал от някоя от посочените услуги
и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното заплащане.
Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на
реалното им предоставяне. Отделно от изложеното, в случай, че се касае за
възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги, то следва да бъде
включено в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ЗПК, но в случай това не е сторено и по този начин – заобикаляйки закона,
се достига реално до годишен процент на разходите, по-голям от петкратния
размер на законната лихва, което прави клаузата за уговарянето на тези
възнаграждения нищожна. Възнаграждението за услугите по допълнителния пакет не
попада в изключенията на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, регламентиращ кои разходи не се
включват в ГПР. Изключването на допълнителните услуги от ГПР по чл. 19, ал. 1 от ЗПК и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21 от ЗПК и има за последица нищожност
на клаузата, с която са договорени тези услуги. Поради това, сумите, които са
начислени на това основание, са недължими и правилно и законосъобразно
районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за
плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 1 276,
12 лева – възнаграждение за допълнителен пакет услуги, ведно със законната
лихва върху тази сума се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне. Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас намира частната жалба за неоснователна, а
разпореждането на Районен съд – Карнобат за правилно и законосъобразно, поради
което и счита, че депозираната частна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна
жалба с вх. № 2887/30.06.2020г. (подадена чрез куриер на 29.06.2020г.) по описа
на Районен съд – Карнобат от „Профи кредит България” ЕООД, със седалище гр.
София, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 45Е, вх. В против Разпореждане
№ 748 от 16.06.2020г., постановено по частно гр. дело № 431/2020г. по описа
на Районен съд – Карнобат, по силата на което е оставено без уважение искането
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД против длъжника П.Т.Ш., ЕГН ********** ***, за следните суми –
сума в размер от 1 276, 12 лева, представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, претендирана по сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ***462 от 01.11.2016г., както и за присъждане на законна
лихва върху посочената сума от 10.10.2019г. – датата на настъпилата предсрочна
изискуемост до окончателното изплащане на вземането.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.