Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./27.07 |
Година 2022 |
гр. София |
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав
|
На двадесет и пети май две хиляди
двадесет и втора година |
|
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир
Вълков
при
секретар Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1074 по описа за 2020
година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет
на разглеждане са искове с правно основание чл. 266 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Б.С.-**“ АД – гр. Благоевград твърди, че по
възлагане от „Г.И.“ ЕООД „Б.С.“ ООД извършвало различни услуги и
строително-монтажни работи с работна ръка и строителна техника по обект:
„Транзитни пътища V-ЛОТ № 22А“. Приемането и остойностяването на извършените
работи ставало на база издадени протоколи за извършени услуги и фактури. На
20.06.2015 г. Ф.С. от името на ответника и управителят на „Б.С.“ ООД подписали
протокол № 2 на стойност 19145,40 лв. с ДДС за изкърпване със смес на
възложителя на асфалтова настилка с дебелина 4-5 см. в това число изрязване с
фугорез, почистване, обмазване с бит.емулсия и валиране. За идентични СМР на
стойност 28192,80 лв. бил подписан и протокол № 1 на 14.07.2015 г. За услуга с
машина за набити фракции и с фреза за асфалт и превоз на машини на 15.06.3025
г. „Б.С.“ ООД съставило протокол № 12 на обща стойност 9041,64 лв., но ответникът
отказал да го подпише. На 17.10.2017 г. „Б.С.“ ООД прехвърлило в полза на ищеца
вземания, сред които и процесните, за което ответникът бил уведомен. Ищецът
претендира общо сума в размер на 56379,84 лв. както и законна лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на главницата.
Ответникът оспорва да е възлагал твърдяните работи. Навежда
довод, че към твърдяните дати на приемане на работата дружеството не е
разполагало с права да изпълнява строително-монтажни дейности на твърдяния
обект като считано от 30.10.2014 г. бил сменен като подизпълнител. Оспорва и Ф.С.
да е била служител на дружеството както и представител на ответника да е
подписвал представените от ищеца товарителници. Прави и възражение за изтекла
давност.
Ищецът не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Процесуалният представител на ответника – адв. Ц. оспорва
иска. Смята за доказано, че протоколите, на които се основава ищецът, не са
подписани от лицето, посочено като автор на документа, нито се установява
ищецът да е осчетоводил твърдяните вземания. Претендира разноски като е
представен и списък.
Съдът като обсъди по същество
надлежно въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК за
установено от фактическа страна следното:
По делото
се установява, че на 15.06.2015 г. представител на „Б.С.“ ООД е документирано
извършване на услуга с машина за набити фракции, услуга с фреза за асфалт и
превоз на машини като след приспадане на доставки на възложителя е определена
сума в размер на 9041,64 лв. За тази стойност на 12.09.2015 г. от „Б.С.“ ООД е
издадена проформа фактура.
По делото
се установява, че на 20.06.2015 г. представител на „Б.С.“ ООД и неустановено по
делото лице, действащо от името на ответното дружество, е удостоверено
извършване на асфалтова настилка с деб. 4-5 см., изрязване с фугорез,
почистване, обмазване с бит.емулсия, полагане и валиране) на обща стойност
19145,40 лв. На тази стойност на 27.08.2015 г. от „Б.С.“ ООД е издадена
проформа фактура.
По делото
се установява, че на 14.07.2015 г. представител на „Б.С.“ ООД и неустановено по
делото лице, действащо от името на ответното дружество, е удостоверено
извършване на асфалтова настилка с деб. 4-5 см., изрязване с фугорез,
почистване, обмазване с бит.емулсия, полагане и валиране) на обща стойност
28192,80 лв. На тази стойност на 27.08.2015 г. от „Б.С.“ ООД е издадена
проформа фактура.
От
представените товарителници се установява документирано фрезоване на асфалт с
указание получател да е Галчев-инженеринг,
без подпис за получател, съответно с подпис на получател, без указание за
самоличността на подписалото се лице и с указание подписът да е полаган от Асен
Шаламанов.
На
18.10.2017 г. писмено е изразено съгласие, че „Б.С.“ ООД – Благоевград
прехвърля на „Б.С.-**“ АДвземането си от „Г.И.“ ЕООД *** в размер на 244739,21
лв. Посочено е вземането да произтича от неформален договор за изпълнение на
СМР услуги със специализирани машини и транспорт на обект „ЛОТ 22А“.
По делото
не се спори, че ответникът е уведомен за прехвърленото вземане.
Посочените
факти и обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.
Недоказано
е въведеното от ищеца твърдение, че частните документи, на които основава претенцията
си – протоколи за извършена работа, са подписани от Ф.С.. Видно от показанията
й тя е работила при ответника до 04.02.2015 г. като технически сътрудник, не е
приемала извършена работа, нито е подписвала процесните протоколи.
Не се
установява А.Ш.да е бил служител на ответника към указаните дати на съставяне
на представените по делото товарителници.
При
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 266 ,ал.1 ЗЗД
При очертания с исковата молба предмет на спора както е
указано и с доклада по делото ищецът дължи да докаже постигнато съгласие, че
ответникът е възложил на праводателя на ищеца извършване на твърдяната работа
срещу възнаграждение, изпълнение на възложеното до степен, позволяваща ползване
на постигнатия резултат по предназначение, постигнато съгласие между кредитора
в правоотношението и ищеца за прехвърляне на вземанията и че ответникът е
уведомен за прехвърлянето.
Ищецът се легитимира като приобретател на вземания с
твърдяното в исковата молба съдържание. Недоказан обаче се явява, че ответникът
е възложил, а праводателят на ищеца (цедент) е извършил конкретна по
съдържанието си работа срещу възнаграждение. В подкрепа на тези обстоятелства
ищецът се позовава на частни документи. Съгласно чл. 180 ГПК документът
удостоверява авторството на изявлението, доколкото самият той огласява лицето,
от което изхожда съответния документ. В случая обаче процесните протоколи не
съдържат данни за лицето, подписало се за възложител с указание това да е
ответното дружество. Ето защо в тежест на ищеца, който се ползва от
обстоятелството, че изпълнението е прието от представител на ответното
дружество, е да докаже както физическия автор на писменото изявление – положилия
своя подпис. В процеса обаче това не бе сторено. Понеже не се доказа
протоколите да са били подписани от посоченото от ищеца лице безпредметно
остава изследването на другия съществен въпрос, за да бъде ангажирана с
изявлението правната сфера на ответника – зачетена от закона представителна
власт по отношение на юридическото лице.
Аналогично стои и въпросът с представените товарителници.
При преценка доказателственото значение на документа меродавно е вложеното в
него специфично съдържание. Представените еднозначно сочат на удостоверена
дейност, но не се установява удостоверяването да изхожда от лице с
представителна власт по отношение на ответното дружество.
Представените проформа фактури не носят подпис за получател,
а и от съдържанието на документа еднозначно следва извод, че тези документи
изхождат от служител на трето на спора лице. Предвид повдигнатия в процеса спор
ищецът дължи да докаже еднозначно, че отразените в тях данни отговарят на
действителността. С оглед очертаната доказателствена сила на частния документ
(чл. 180 ГПК) сами по себе си проформа фактурите не са в състояние да
удостоверят отразените в тях данни. Това е пречка за извеждане от тях и на
фактически извод за постигнато съгласие с посоченото съдържание във проформа
фактурите.
По изложените съображения съдът приема иска за недоказан в
своето основание, обуславящо и отхвърляне на предявената претенция.
По силата на чл. 214 ал. 2 ГПК процесуалният закон не
третира като самостоятелен иск предявена в рамките на исковия процес претенция за
законна, поради което и не се следва нарочен диспозитив, отричащ и така
предявеното акцесорно вземане.
По разноските
Нормата на чл. 81 ГПК повелява в
акт, с който се приключва производството по делото, съдът да се произнесе и по
искане за разноски. Съгласно чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така формираната воля
следва да бъде намери отражение и в решението. При установения изход от спора направените
от ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест като същевременно
ищецът дължи да понесе и направените от ответника разноски в тежест на
ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца и доказани по делото
разноски.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд, ТО, VІ-13 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Б.С.-**“ АД, ЕИК *****с адрес по делото: гр. Благоевград, ул. „*****срещу
„Г.И.“ ЕООД, ЕИК *****с адрес по
делото: гр. София, ж.к. „Военна рампа“ бул. „*****Бизнес сграда „Г.х.“ общо за
сумата 56379,84 лв. – строително-монтажни работи по обект Транзитни пътища V-ЛОТ 22А съответно за сумата 19145,40 лв. по протокол
№ 2 от 20.06.2015 г.; за сумата 28192,80 лв. съгласно протокол № 1 от
14.07.2015 г. и по протокол № 12 от 15.06.2015 г. за сумата 9041,64 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Б.С.-**“
АД, ЕИК *****с адрес по делото:
гр. Благоевград, ул. „*****да заплати на „Г.И.“
ЕООД, ЕИК *****с адрес по делото: гр. София, ж.к. „Военна рампа“ бул. „*****Бизнес
сграда „Г.х.“
сумата от 2400,00 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на
препис.
СЪДИЯ: