Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 02.08.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана Влахова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №6139 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от И.П.С. срещу А.Н.П. и Л.К.П. иск с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят сума в размер на 18000,00евро, на отпаднало основание
по развален предварителен договор от 27,04,2013год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Поддържа между страните по делото да е сключен на 27,04,2013год. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Банско, с уговорена продажна
цена в размер на 25000евро. При подписване на договора е платена сума в размер
на 10000евро като разликата от 15000евро е следвало да бъде заплатена в срок от
24месца-27,04,2015год. Не е спорно, че сумата не е платена в срок, а на
07,12,2015год. е заплатена сума в размер на 8000евро в брой на А.П., за което е
издадена разписка от последния. Поддържа ответниците да са отправили
волеизявление за разваляне на договора
през 2016год. като към този момент сочи да не са налице основания за разваляне
на договора, тъй като ищецът е изразил готовност за плащане на остатъка и
сключване на окончателен договор. Въпреки това предвид волеизявлението за
разваляне на договора поддържа да е
отпаднало основанието за задържане на
процесната сума.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
В указания
законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който се излагат съображения за неоснователност на исковата
претенция. Не оспорват сключването на предварителен договор от 27,04,2013год..
Признават по същия да е платена единствено
сума в размер на 10000,00евро. Поддържат предварителния договор да не е
обявен за окончателен поради виновно неизпълнение на ищеца, поради което е и
развален. Релевират възражение за изтекла погасителна давност относно
процесното вземане. Поддържа да липсва основание за заплащане на ищеца, тъй
като платената сума от 10000евро е дадена по договора, в качеството на задатък.
Поради неизправност на купувача по договора поддържа да е налице основание по
чл.93, ал.2 от ЗЗД и задържане на
задатъка. От съдържанието на сключения предварителен договор от
27.04.2013г. сочи да е видно, че платената от купувача по договора сума от 10
000евро представлява задатък и поради
неизпълнение на задълженията на ищеца като купувач по договора, ответниците са
развалили същия по реда на чл.87 от ЗЗД
като възниква правото им да задържат задатъка по чл.93, ал.2 ЗЗД, поради което
не дължат връщане на същия.
Релевира при условията на
евентуалност възражения за прихващане, както следва:
1.Възражение
за прихващане със сумата в размер на 9 900 евро, представляваща обезщетение за
ползване на имота на основание чл.206, ал.2 от ЗЗД/ по 300 евро-месечно/, за периода
от 27.04.2013г. до м. 02,2016г.
3.Възражение
за прихващане със сумата в размер на 38 995лева /разликата между продажната цена в размер на
25 000 евро - и 9 900лв. -цена по нот.акт от
12.08.2016г., представляваща обезщетение за пропусната полза от реализиране на
сделката с ищеца, съобразно сключения предварителен договор.
4.Възражение
за прихващане с претендираната от ищеца сума със сумата в размер на 3 869,91лв.,
представляваща законна лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД изчислена върху
остатъка от продажната цена в размер на 15 000евро, за периода от 27.04.2015г. до 12.08.2016г.
5.
възражението за прихващане със сума в размер на 1 250 евро, представляваща
уговорена между страните неустойка по чл.5.2. от предварителния договор от
27.04.2013г.
Релевира доводи за оспорване
автентичността на разписка от 07.12.2015г. за получаване на сума в размер на 8
000 евро, с твърдение да не е написана и подписана от страна на ответника А.Н.П..
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират разноски по делото.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 27,04,2013г. е сключен предварителен договор, по силата на който А.Н.П. и Л.К.П., в качеството на продавач и И.П.С.,
в качеството на купувач са постигнали договореност за сключване на договор за
продажба на недвижим имот, а именно: обект в сграда с идентификатор
02676,17,106,1,13, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Банско, община Банско одобрени със
заповед на РД -18-81/10,12,2009год. на изп.директор на АГКК с адрес гр.Банско, м.Грамадето, ет.4, апартамент 13 с брой нива на обекта 1, с
площ от 47,65кв.м. и съответните ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 11,43кв.м. и ид.части от правото на строеж върху мястото, при съседи
описани в договора.
Съгласно чл.3, 1 от договора окончателния договор за имота ще
се сключи не по –късно от 30 дни след изплащане на сумата по договора.
Съгласно чл.2,1 от договора е посочена продажна цена
в размер на 25000евро. Цената е платима, както следва:
-10000евро в момента на подписване на предварителния договор, като същия служи за
разписка за получаването на сумата
от продавачите;
-15000евро в срок до 24 месеца от подписване
на настоящия договор;
Съгласно чл.5,2 от
договора при неизпълнение на задълженията на купувача за заплащане на дължимата
цена в сроковете по т.2,2 от договора, той дължи на
продавача неустойка в размер на
5% от дължимата сума. При забава над 60 дни продавачите могат да развалят договора с едноседмично
предизвестие и да влезе във владение на
имота без намесата на други органи и без действията му да се считат за самоуправни.
В чл.1,3 от договора е предвидено владението на описания имот в т.1,1 да се предава от
продавачите на купувача от датата на
подписване на настоящия договор и
плащане на първата вноска от продажната цена като купувачът има право да ползва несмущавано,
без да дължи каквито и да било обезщетения за ползването му докато е в сила настоящия предварителен
договор.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че
ищецът е ползвал недвижимия имот предмет на договора до м.02,2016год., което
се установява и от събраните по делото гласни доказателства.
Видно
от „предизвестие“ отправено от
ответниците и получено от
ищеца на 06,02,2016год. А. и Л.П.
са заявили на осн.чл.5,2 от договора да развалят предварителен
договор от 27,04,2013год.
Не се спори, а и от
приложения НА №69, том ІІ, рег.№2349,
дело №215/12,08,2016год. се установява
ответниците да са се разпоредили с процесния имот в полза на трето лице С.М.за сума в размер на 9900лв.
По делото е представена
разписка изходяща от А.Н. П., удостоверяваща получаване на сума в размер на 8000евро, втора вноска по
предварителен договор от 27,04,2013год.,
с дата 07,12,2015год., чрез И.П.В..
С оглед
заявено оспорване автентичността на
посочената разписка е изслушано заключение на съдебно-почеркова
експертиза, което като компетентно
изготвено, съдът намира, че следва да кредитира при постановяване на съдебния
акт, от което се установява, че ръкописно
изписания текст на руски език върху разписка от 07,12,2015год. за сумата
от 8000евро не е положен от А.П., но
подписът под текста е положен от лицето А.Н.П..
От заключението на изслушаната по делото
допълнителна съдебно-почеркова
експертиза се установява, че не са
налице данни и признаци свидетелстващи за извършена кражба на подпис, а химикалната паста, с която е изписан текста е една и съща с
химикалната паста, с която е положен подписа под името на А.П..
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза, оспорено от ответника и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано по делото се
установява, че за периода от
27,04,2013год. до 06,02,2016год. пазарната, наемна цена на процесния имот е 4006,00лв.
От ангажираните по делото гласни доказателства на
свидетелят Р.П.се установява, че през месец декември 2015 е присъствал на среща между ищеца и А.П., на която са
разговаряли за плащане на остатъка от цената, тъй като е минал значителен
период от време от сключване на договора. Сочи ищецът да е освободил имота през месец февруари 2016год., както и да е
посетил имота след освобождаването му от ищеца и констатирал да е в лошо
състояние-имало теч в кухнята, от който ламината бил подут, теч в банята до
бойлера, вратата била надута, душ кабината била счупена, дограмата към балкона
била счупена.
Свидетелят –И.П.поддържа да е присъствала при
първоначалния оглед на апартамента предмет на предварителния договор, който още
при подписване на договора е бил в не добро състояние-имало влага, поради,
което вратите в хола и банята били
подути, стените били изцапани, леглото счупено, канализацията не работела, в
кухнята нямало вода, а щорите били изгорени с цигара. Сочи самата тя да е
изготвила разписката за сумата от 8000евро, сочи да е присъствала на
разговор между С. и П. за разсрочване на плащането, около месец
след предаване на сумата от 8000евро, но
П. казал, че ще продаде апартамента на
други хора.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна
страна следното:
Предявена е искова
претенция с пр.кв.чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД-за връщане на дадено поради отпаднало
основание.
Предпоставките на фактическия състав на посочената норма включват установяване на валидно възникнало договорно правоотношение между страните по него, изпълнение на задължението за плащане на цената по договора и разваляне на същия, поради неизпълнение.
В тежест на ответника е установяване изправност по сключения договор, респективно основателност на заявените възражения-изтекла погасителна давност, основанията на чл.93, ал.2 от ЗЗД, а по релевираните възражения за прихващане-ползване на имота от ищеца без основание, размер на вземането, пропуснати ползи от обезценяване на имота, пропусната полза от нереализиране на сделката с ищеца, забава за изпълнение и валидно неустоечно съглашение по т.5,2 от договора, изправност на продавача по договора, неизпълнение на купувача, размер на вземането.
От събраните по делото доказателства съдът обосновава извод да е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор от 27,04,2013год., обективиращ елементите на предварителен договор за покупко-продажба на имот.
Не е спорно по сключения договор ищецът да е заплатил първата вноска от продажната цена в размер на 10000евро, за което свидетелства и самия договор имащ в тази част характер на разписка. За установено съдът намира да е налице плащане по сключения договор и на сума в размер на 8000евро, платена на 07,12,2015год. В този смисъл възражението за неавтентичност на разписка от 07,12,2015год. е неоснователно. Установяване неавтентичността на документа е в доказателствена тежест на ответника/подписал документа/, което доказване не е проведено в настоящото производство. В този смисъл изслушаните основно и допълнително заключение по съдебно-почеркова експертиза сочат на еднозначен извод разписката да е подписана от А.П.. Ето защо удостовереното от последния изявление за получаване на сумата като неизгоден спрямо ответника факт има обвързваща материална доказателствена сила и е установено по делото.
В този смисъл се обосновава извод за забавено изпълнение на задължението на ищеца да заплати втората вноска по предварителния договор, доколкото срокът на плащането е следвало да бъде до 27,04,2015год. Въпреки забавата и с оглед приемане на извършеното частично плащане на 07,12,2015год. на сумата от 8000евро, съдът намира към този момент за кредитора да е налице правен интерес от изпълнение на сключения договор и изпълнението на същия да не е станало безполезно по смисъла на чл.87, ал.2 от ГПК.
Спорно между страните е дали към датата на отправено предизвестие спрямо ищеца на 06,02,2016год. са били налице основания за разваляне на договора от продавачите по предварителен договор.
За да възникне преобразуващото право да се
развали един договор, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1/ между страните да е сключен
договор, който да не е прекратен
на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение на
насрещната страна по договора - пълно
неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение;
3/ неизпълнената част от договора да е значителна; 4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи
на причина, за която длъжникът
отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде
изправен. Правото да се развали договорът отпада, ако длъжникът
не отговаря за неизпълнението, например, ако неизпълнението е в резултат на забава на
кредитора, неоказано съдействие от негова
страна.
Към момента на предизвестие -06,02,2016год., съдът намира продавачите по предварителен договор да са изправна страна по същия, тъй като задължението на последните за сключване на окончателен договор възниква с плащане на цялата договорена продажна цена, поради което към този момент задължението им в качеството на обещатели по договора не е изискуемо.
Безспорно към този момент ищецът е бил в забава относно плащане на цената. Видно от уговореното в чл.5,2 от договора, в случай на забава на купувача да заплати продажната цена в срока по чл.2,2 /27,04,2015год./ продавачът има право да развали договора с едноседмично предизвестие. Ето защо се обосновава извод при тълкуване на волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД плащането на цената в срок от купувача да е съществено за кредитора, неизпълнението на което да е основание за разваляне на договора. Неплащането на остатъка от цената в размер на 7000евро, съдът намира да не е незначително, с оглед интереса на кредитора при обща договорена цена от 25000евро съставляващо около 1/3 от задължението, поради което съдът намира да възникнало право на продавача да развали договора. Действително свидетелят Попова сочи С. да е предложил плащане на остатъка от цената и сключване на окончателен договор, но няма данни ответникът да е приел предложението, респективно да е постигнато споразумение за предоговаряне и нов срок за плащане на остатъка, а данни за кредиторова забава не са налице .
На общо основание намират приложение разпоредбите на чл.87 и сл. от ЗЗД. Тъй като не е предвидена форма на развалянето на двустранната връзка, то волеизявлението за развалянето следва да е в писмена форма доколкото е налице сключен писмен договор. Упражняването на потестативното право на кредитора едностранно да развали договора, е възможност и не настъпва автоматично. В хипотезата на едностранно разваляне на облигационната връзка е необходимо кредиторът да отправи волеизявление до длъжника, виновното неизпълнение на задълженията на който обуславя интересът от това.
Спорно е дали волеизявлението на ответниците до ищеца, получено на 06,02,2016год. е прекратило облигационната връзка, тъй като не е предоставен срок за изпълнение. Нормата на чл.87 от ЗЗД е диспозитивна, което означава, че е възможно при упражняване свободата на договаряне страните да се съгласят развалянето да настъпи при определени условия и без предизвестие, но в конкретния случай такава уговорка няма. Напротив в чл.5,2 е предвидено при забава плащането на купувача в разваляне възможност за разваляне с едностранно предизвестие от продавача. Именно в духа на договореното и предвид наименованието на волеизявлението на продавача по договора „предизвестие“, въпреки, че съдържанието на предизвестието на предоставя срок за доброволно изпълнение, съдът намира волята на ответниците е разваляне съобразно правилата на договора-чл.5,2 или развалянето следва да се счита настъпило с изтичане на 1 седмица от получаване на волеизявлението на 06,02,2016год. или договорът е развален считано от 13,02,2016год. Ето защо последващото разпореждане с имота на 12,08,2016год. в полза на трети лица, след като са настъпили последиците от развалянето не сочи на виновно договорно неизпълнение от страна продавачите, каквито са твърденията на ищеца и даващо право на последния да упражни правата по чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне поради невъзможност за изпълнение, защото именно ищецът към този момент е неизправна страна.
Развалянето на договорите има обратно действие-чл.88 от ЗЗД,
поради което всяка от страните дължи
връщане на полученото по договора.
Задължението за реституция на даденото
по договора настъпва без оглед
чия е вината за погасяването на облигационното отношение, но в хипотезата на неизправност на ищеца разликата е че същия
няма право на обезщетение за
неизпълнение.
Предвид
установеното плащането на процесната сума от ищеца на ответниците и предвид валидно извършеното
разваляне на договора платената авансово цена подлежи на връщане на осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Неоснователно е релевираното
възражение за погасяване на вземането на ищеца за връщане на осн.чл.55, ал.1, пр.3 поради погасяването му по давност.
Изискуемостта на вземането по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и във връзка с чл.114, ал.1 от ЗЗД при третия
фактически състав на нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД възниква от отпадане
на основанието или от разваляне на договора -13,02,2016год., от който
момент започва да тече 5 годишния давностен
срок съобразно чл.110 от ЗЗД.
Неоснователно е твърдението давността да тече от извършване на плащането в полза на ответника, тъй като
вземането възниква с реализиране на отпадане на
основанието-разваляне на правоотношението като до датата на исковата молба -18,05,2017год. този срок не е
изтекъл.
Платената сума по
предварителния договор в размер на 10000евро
се дължи от ответниците по равно, предвид липсата на друга уговорено за получаването й. По
отношение сумата от 8000евро, тъй като се установи да е получена от А.П., то именно същия е задължен
за връщането й, доколкото се касае до облигационна претенция.
Т.е. дължимата от А.П.
сума е в
размер на 13000евро, а дължимата от
Л.П. сума е 5000евро.
Предвид основателността
на претенцията подлежат на разглеждане релевираните от ответниците
възражения за прихващане.
По възражението за
възникнало право на задържане на осн.чл.93, ал.2 от ЗЗД на платената сума от 10000евро., съдът намира същото да е неоснователно.
Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД сочи, че задатъкът
има гаранционна и обезщетително-наказателна функции. Правото
на изправната страна по чл.93, ал.2 от ЗЗД да задържи получения от неизправната страна задатък възниква при неизпълнение
на задълженията на ищеца, последващо разваляне на сключения между
страните договор, но само при уговорка, че предоставената сума при сключването
на договора има правната
характеристика на задатък. Съществуването на уговорка
за задатък се установява посредством съдържанието на договора и тълкуване волята на страните. Ако договорът съдържа клаузи, чрез които
страните придават на авансово платената
сума обезпечителна и обезщетителна функции, чрез изрично
уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството
на задатък. Принципно няма законово
ограничение функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените
суми. В конкретната хипотеза съдът намира по отношение на
платената цена от 10000евро, страните да не са
придали функции на задатък, а последиците от неизпълнение се уредили чрез договорни клаузи
за неустойка. В този смисъл възражението на ответника за упражняване право на
задържане по чл.93, ал.2 от ЗЗД е неоснователно.
По възражение за
прихващане със сумата от 9900евро, обезщетение
за периода от 27,04,2013год. до 06,02,2016год. на осн.чл.206,
ал.2 от ЗЗД.
Позоваването на посочената норма е ирелевантно, тъй като
същата урежда отношенията при неизпълнение на страните при договор за
покупко-продажба, но са неотносими при предварителен
договор. От друга страна с
предоставянето на имота на ищеца от
страна на продавачите по предварителния
договор и доколкото същия не дава възможност за
ползване върху имота като част от правото на собственост, тъй ката не прехвърля вещни
права, съдът приема да е сключен договор за
послужване, с който заемодателят предоставя на заемателя безвъзмездно вещ за временно ползване-чл.243
от ЗЗД.
В този смисъл е и договореното между страните в чл.1,3 от договора като за ползването не се дължи „каквото и да
било обезщетение за ползването, докато трае в сила предварителния договор“ . В този смисъл
претенцията на ответника за ползване
на имота за сума в размер на 9900евро /
по 300евро месечно/ е неоснователна, тъй като договореното ползване е
безвъзмездно и не е без основание.
Възражението за прихващане със сумата от
12000евро-представляваща пропусната полза от обезценяване на имота поради лошо
стопанисване от ищеца-молба от
15,06,2018год., съдът намира за неоснователно.
На първо място по делото не се установи не доброто състояние на имота да е
причинено поради лошо стопанисване от
страна на ищеца. В този смисъл показанията на св.Попова, посетила имота
при подписване на предварителния договор сочат да е имало неработеша канализация, влага в резултат на което
са били подути вратите на банята и хола,
зацапани стени. В този смисъл
показанията на св. П.не опровергават казаното от св.Попова, тъй като същия не е
възприел състоянието на имота при сключване на предварителния договор, а след
освобождаването му от ищеца. В този смисъл въпреки, че друго лице / по негови
показания/ не е живяло в имота не изключва вероятността част от констатираните щети да са в резултата на лошо изпълнени СМР или да са били налични при
сключване на договора. Не се установи, дори да се приеме, стойността
на имота да е пазарната цена по
предварителен договор -25000евро, то щетите на каква стойност са, респективно с
колко се е обезценил процесния имот,
поради което само на това основание обезщетението
за намаляване стойността на имота поради
лошо стопанисване за периода от
27,04,2013год. до 06,02,2016год. е неоснователно.
Възражението за прихващане, обосновано с обезщетение за пропусната полза,
представляващо разлика между цената по предварителен договор -25000евро и продажбата на трето лице за сума от 9900,00лв. или в размер на 38995,00лв., съдът намира за
неоснователно. Действително процесния
имот е продаден на цена по-ниска от цената по предварителния
договор, но този факт не сочи на пропусната полза. Доказателствената тежест за
установяване настъпване на вреди-пропусните ползи е
за ответната страна. Кредиторът следва
да докаже, че при точно
изпълнение на задължението би получил увеличаване на имуществото си, което
е осуетено поради причина виновното поведение на насрещната страна и като установи, че при
конкретните пазарни условия в периода на забавата е осуетена възможността да получи по-висока печалба. Съдът намира да
не се установи договорената по-ниска
цена да е по причина договорно неизпълнение на
ищеца. Не са ангажирани доказателства, че към момента на продажбата на 12,08,2016год. пазарната продажна цена за имота е била обективно
по-ниска от договорената по предварителен договор. Аргумент за това е и фактът,
че в самия нотариален акт е посочена
данъчна оценка от 41910,20лв., поради което индивидуално договорената по-ниска
цена с третото лице не може да се вмени във вина на ищеца.
Възражението за
прихващане със сумата от 3869,91лв., представляваща вземане за обезщетение за
забава върху неплатената главница от
15000евро, за периода от 27,04,2015год. до
12,08,2016год. е неоснователно.
На първо място вземането
за обезщетение за забава има акцесорен
характер, т.е. следва да е налице главно задължението, неизпълнението на което
в срок да е основание за последното. В
хипотезата на развален предварителен договор поради забавено изпълнение
изправната страна няма право на
обезщетение за забава върху
неплатената част. От една страна с
развалянето на договора за
заличава задължението за плащане на
цената, тъй като се заличава с обратна сила съдържанието на договора, поради което същото е недължимо,
вкл. и акцесорното задължение за забавено изпълнение.
Възражението
за прихващане обосновано с вземане за неустойка за забава по смисъла на чл.5,2
от договора за сумата от 1250евро е неоснователно. Видно от съдържанието на
чл.5,2 от договора тази неустойка е в
размер на 5% от дължимата сума или се касае
до мораторна неустойка. Същата при упражнено право на изправната
страна да развали договора е недължима.
В този смисъл ТР №7/2013год. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД
кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. При
развален договор няма късно изпълнение, а неизпълнение въобще, докато
закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението.
В конкретния случай тъй като
договора не е за периодично или продължително изпълнение, то не се дължи неустойка за забава, а само неустойка
за разваляне, в случай, че е уговорено, но такава не се претендира.
Като законна последица
от уважаване на исковата претенция се дължи законна лихва от 18,05,2017год.
до изплащане на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 3008,20лв., от които 1408,20лв.-д.т., 1600,00лв.-адв.хонорар.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Н.П., с ЕГН **********, с адрес *** 1А да заплати на И.П.С.,
роден на 24,03,1969год., гражданин на Руската федерация, със съд.адрес *** *******на
осн. иск с пр.кв.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 13000,00евро, представляваща авансово платена
цена по развален
предварителен договор за
покупко-продажба на имот, сключен на 27,04,2013год., ведно със законната
лихва от 18,05,2017год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.К.П., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И.П.С.,
роден на 24,03,1969год., гражданин на Руската федерация, със съд.адрес *** *******на
осн. иск с пр.кв.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 5000,00евро, представляваща авансово платена
цена по развален
предварителен договор за
покупко-продажба на имот, сключен на 27,04,2013год., ведно със законната
лихва от 18,05,2017год. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за осъждане на А.Н.П. и Л.К.П. при условията на пасивна солидарност.
ОСЪЖДА А.Н.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** 1А и Л.К.П., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на И.П.С., роден на 24,03,1969год., гражданин на Руската федерация,
със съд.адрес *** *******на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 3008,20лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: