Решение по дело №4306/2015 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1726
Дата: 23 декември 2015 г. (в сила от 14 февруари 2017 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20154520104306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Русе, 23.12.2015г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪДIII гр. състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                        Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря       Е.Д.                                                  и с участие на прокурора                                                                              изслуша докладваното от съдията гр.дело №4306 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.108 ЗС, съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК.

         Ищците Х.А.Х., З.Х.М., Х.Х.Х., С.А.Х., Р.А.Х., Р.Р.Б., Т.Р.Х. и О.А.Х. твърдят, че общият им наследодател Х. И е оставил в наследство земеделска земя, представляваща имот №009173 с площ 12.192 дка в землището на с. Семерджиево, Община Русе, местността Ясаци, възстановена на наследниците му с Решение №26-1/18.11.1992г. на ПК Русе. След справка в Общинска служба по земеделие гр. Русе узнали, че ответникът се е снабдил с констативен акт за собственост на наследствената им земя. Молят да се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици в условията на съсобственост на ¼ ид.ч. от описания имот и да бъде осъден ответника да им предаде фактическата власт, съответстваща на притежаваните от тях ¼ ид.ч. от имота, както и да бъде отменен частично нотариален акт за собственост по давностно владение №162 от 24.03.2015г. на русенския нотариус Г Г, вписан в СВ гр. Русе, акт №60/27.04.2015г., том №9, дело №1638. Претендират за разноски.

Ответникът Н.Ю.Х. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на исковете. Заявява, че ищците не са заявявали за възстановяване описаната в исковата молба нива, тъй като всички роднини от рода им са знаели, че същата е на неговия баща Ю И, респ. на него като негов наследник и на чичо им И И. Заявява, че ползва, стопанисва и обработва нивата от датата на възстановяване на собствеността до момента. Поради това се е снабдил с констативен акт за собственост, тъй като е владял нивата и я е стопанисвал повече от 20 години и никой от наследниците не е претендирал, че е негова собственост. Позовава се на придобивна давност - придобил е целия имот в резултат на 22-годишна придобивна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. копие от нот. дело №134/2015г. на русенския нотариус Георги Георгиев, разпитани са свидетели.

         За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         От приложеното удостоверение за наследници изх. №47/30.04.2015г., издадено от Община Русе, се вижда, че Х.А. ***, е починал на 4.12.1940г. и е оставил за свои наследници съпруга Х Х. И, починала на 17.11.1954г.; децата и другите низходящи на починалия на 16.10.1987г. син Й А И; децата на починалия на 12.05.1975г. син Ю Х. И: дъщеря Р Ю Х., син И Ю Х. и син Н.Ю.Х. - ответника; децата и другите низходящи на починалия на 24.11.1998г. син А.Х. И, както следва: син Х.А.Х., З.Х.М. и Х.Х.Х., деца на починалата през 2009г. дъщеря Н А Х, син С.А.Х., съпругата и децата на починалия през 1990г. син Р А.Х.: Р.А.Х., Р.Р.Б., Т.Р.Х. и О.А.Х. - ищците; децата на починалия през 2004г. син И Х. И.

         От представеното Решение №26-1/18.11.1992г. на Поземлената комисия - гр. Русе се установява, че на наследниците на Х. И е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници върху следния имот: нива трета категория с площ 12.192 дка в землището на с. Семерджиево, Община Русе, местността Ясаци - имот №009173 по картата на землището, при граници: нива №009174 на наследници на П К Р, 000182 - общинска мера (пасище), нива №009165 на наследници на М Ю Б, нива №009166 на наследници на Т С С, нива №009167 на наследници на Т С С, нива №009168 на наследници на С Б, нива №009172 на наследници на Х К П и нива №009175 на наследници на И Р.

         В производство по чл.587 ГПК, въз основа на обстоятелствена проверка по нотариално дело №134/2015г. на русенския нотариус Г Г, ответникът Н.Ю.Х. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство на описания недвижим имот, видно от нотариален акт №162/24.03.2015г., том І, рег. №2954, дело №134/2015г. на русенския нотариус Г Г, както и от данните по приложеното нотариално дело на същия нотариус.

          Във връзка с оспореното от ищците изключително право на собственост на ответника върху процесния имот, съдът е разпитал свидетели.

          Свидетелят Д Н Т заявява, че познава местността, в която се намира нива №009173, както и самия имот, който е съседен на неговия. Свидетелят заявява, че около три дка от нивата от 1993г. се обработват от ищците Х.Х., С.А.Х. и О.А.Х., които отглеждат предимно зеленчуци. Виждал ги е да обработват - всеки от тримата поотделно по около 1 дка от нивата. Тъй като и той е земеделски производител, им е извършвал услуги в това си качество срещу заплащане при оран, при подготовка за пролетна сеитба и др.п. и всеки поотделно му е плащал за дейността.

         Показанията на свидетеля Т се подкрепят от тези на свидетеля А И И, първи братовчед на страните, който заявява, че ищците “...се помолиха на Н. да им отстъпи част от ясака и той им отстъпи 3 дка, които те обработват” и ползват от 1992г.

          На показанията на двамата свидетели не могат да се противопоставят тези на свидетеля А М А, който познава страните, виждал е ответника, също и ищците “...да си обработват ясаците”, но не знае какви са взаимоотношенията или уговорките между тях.

          При тези данни съдът намира възражението на ответника, че е придобил по давност процесния имот, тъй като през периода от 1992г. до 2015г. - повече от 10 години непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено го е владял с намерение и съзнание, че е единствен собственик, е неоснователно и съображенията за това са следните:

         По давност може да придобива само владелецът, т.е. лицето, което упражнява фактическо господство върху определена вещ, съответстващо на собствеността и то с намерение да свои владяната вещ. Следователно, за да се приеме, че упражняваната фактическа власт върху чужд имот има за последица придобиване на имота, е необходимо не само да се докаже, че е продължила в период от десет години, но и че е налице завладяване на имота, съзнание за своене, което да е демонстрирано.

         По делото не са събрани доказателства, въз основа на които съдът да формира обоснован извод, че ответникът е манифестирал пред останалите съсобственици, респ. ищците, намерение да придобие за себе си изключителна собственост върху имот №009173. От показанията на свидетелите Д Т и А И не се установява ответникът да е обективирал спрямо останалите съсобственици - ищците, намерението да владее тяхната идеална част от общия помежду им земеделски имот за себе си, като действията му да са доведени до знанието им. Напротив, установено е, че той е признал собственически права и на ищците-съсобственици, което го прави държател на тяхната общо ¼ ид. част. Презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена, процесната нива е съсобствена между страните по делото при обща квота ¼ ид.ч. за ищците, съгласно чл.5, ал.1 ЗН. В т.см. съдът съобрази ТР №1/6.08.2012г. по Тълк. дело №1/2012г. на ОСГК, ВКС.

По изложените съображения съдът намира, че искът по чл.108 ЗС следва да се уважи, като се признае за установено, че ищците като наследници на покойния Х.А. И, са собственици на общо 1/4 ид.ч. от процесния имот и ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху съответстващата им от имота идеална част.

По иска с правно основание по чл.537, ал.2 ГПК:

Съгласно Тълк. реш. №11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г., ОСГК, ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

         Ищците оспорват доказателствената сила на констативен нотариален акт №162/24.03.2015г., том І, рег. №2954, дело №134/2015г. на русенския нотариус Г Г, с който ответникът е признат за собственик по давностно владение и наследство на нива трета категория с площ 12.192 дка в землището на с. Семерджиево, Община Русе, местността Ясаци - имот №009173 по картата на землището, при граници: нива №009174 на наследници на П К Р, 000182 - общинска мера (пасище), нива №009165 на наследници на М Ю Б, нива №009166 на наследници на Т С С, нива №009167 на наследници на Т С С, нива №009168 на наследници на С Б, нива №009172 на наследници на Х К П и нива №009175 на наследници на И Р.

Съгласно чл.537, ал.2, изр.3 ГПК, констативният нотариален акт за собственост следва да се отмени частично, след като се уважава претенцията на ищците срещу титуляра на акта - ответника. В т.см. съдът съобрази и Тълк. реш. №3/29.11.2012г. по тълк. д. №3/2012г., ОСГК, ВКС. Следователно, легитимиращото действие на констативния нотариален акт отпада, след като по делото е установено, че титулярът не е станал изключителен собственик на процесния имот. Искът следва да се уважи.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищците 401.53 лв разноски по делото.

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.Ю.Х. ***, ЕГН **********, че Х.А.Х. ***, ЕГН **********, З.Х.М. ***, ЕГН **********, Х.Х.Х. ***, ЕГН **********, С.А.Х. ***, ЕГН **********, Р.А.Х. ***, ЕГН **********, Р.Р.Б. ***, ЕГН **********, Т.Р.Х. ***, ЕГН ********** и О.А.Х. ***, ЕГН **********, като наследници на Х.А. ***, починал на 5.12.1940г., са собственици на общо 1/4 ид.ч. от нива трета категория с площ 12.192 дка в землището на с. Семерджиево, Община Русе, местността Ясаци - имот №009173 по картата на землището, при граници: нива №009174 на наследници на П К Р, 000182 - общинска мера (пасище), нива №009165 на наследници на М Ю Б, нива №009166 на наследници на Т С С, нива №009167 на наследници на Т С С, нива №009168 на наследници на С Б, нива №009172 на наследници на Х К П и нива №009175 на наследници на И Р (а по нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство №162/24.03.2015г., том І, рег. №2954, дело №134/2015г. на русенския нотариус Г Г при граници: имоти №№ 009203, 000182, 009165, 009166, 009167, 009168, 009172 и 009175) и ОСЪЖДА Н.Ю.Х. да им предаде владението върху съответстващата им 1/4 ид. част от същия имот.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК частично - до размер на ¼ ид. ч. нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство №162/24.03.2015г., том І, рег. №2954, дело №134/2015г. на русенския нотариус Г Г, с който Н.  Ю.Х. е признат за собственик по давностно владение и наследство на нива с площ 12.192 дка в землището на с. Семерджиево, ЕКАТТЕ 66158, Община Русе, представляваща имот №009173, трета категория на земята, в местността Ясаци, при граници: имоти №№ 009203 - нива, 000182 - пасище, мера, 009165 - нива, 009166 - нива, 009167 - нива, 009168 - нива, 009172 - нива и 009175 - нива.

ОСЪЖДА Н.Ю.Х. да заплати на Х.А.Х., З.Х.М., Х.Х.Х., С.А.Х., Р.А.Х., Р.Р.Б., Т.Р.Х. и О.А.Х. сумата 401.53 лв разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            Съдия: