Решение по дело №630/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 157
Дата: 4 октомври 2023 г.
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20232330200630
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Ямбол, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Я. П. С.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20232330200630 по описа за 2023 година
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Г. Ч.-О. на
област Я. против наказателно постановление № .... г. издадено от Директора
на Б./, с което на О. с адрес гр. Я.... за нарушение на чл.200, ал.1, т.31,
вр.чл.155, ал.1 ,т.22 от ЗВ, на основание чл.200 ал.1, т.31 и чл.155, ал.1, т.22
от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
С жалбата се иска НП да бъде отменено. Излагат се твърдения, че в
хода на административно-наказателното производство е допуснато
нарушение, като АНО не е обсъдил мотивите по подаденото възражение по
акта. Жалбоподателя намира, че не са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. Излагат се и твърдения, че е налице „маловажен случай“ по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован изпраща
представител, който поддържа жалбата, като сочи, че в НП датата и мястото
на нарушението не са коректно посочени, че НП е било издадено извън
законо установения тримесечен срок съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Твърди
се също, че не е налице извършено нарушение, тъй като същото е било
отстранено преди издаване на НП, както и че в АУАН не е посочено
1
свидетелите присъствали ли са при установяване на нарушението или са
свидетели при съставяне на акта.
АНО също редовно призован не се явява. Процесуалния й представител
представя писмено становище, с което оспорва подадената жалба. Счита, че в
хода на административно- наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, които да налагат отмяната на наказателното
постановление. В тази връзка се иска същото да бъде потвърдено, като се
присъди и юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2020 г., при проверка от служител на БДЧР-актосъставителя А.
на участък на р. В., в землището на с. В., общ. С., обл. Я., във връзка със
Заповед № ..... г. на Областен управител - Я., е дадено предписание за
осигуряване на безпрепятствено преминаване на високи води, със срок за
изпълнение до 28.01.2021 г. Резултатите от проверката и даденото
предписание са обективирани в констативен протокол ....№. г. на БДЧР. С
писма вх. № ....., са искани удължавания на срока за изпълнение на даденото
предписание.
С писмо изх. № .... г., БДРЧ уведомява, че във връзка с чл.140, ал.5 и
чл.188, ал.1, т.1 от Закона за водите, отказва удължаване до 30.09.22 г. на
срока за изпълнение на предписание дадено на Областна администрация - Я...,
за осигуряване на проводимост на р. В., преминаваща извън регулацията на с.
В. общ. С..
На 24.10.2022 г. е извършена контролна проверка по изпълнение на
предписанието. Резултатите от тази проверка са обективирани в Констативен
протокол № .... г. При проверката е установено, че почистване на р. В.,
преминаваща извън регулацията на с. В., не е било извършено. Проверката е
отчела неизпълнение на даденото с протокол № ... г. на БДЧР предписание.
С писмо изх. № ... г., е изпратена чрез системата за документооборот
покана за съставяне на АУАН. На 10.11.22 г. в БДЧР се е явил упълномощен
представител на Областна администрация - Я., съгласно пълномощно № .... г.
и е бил съставен и връчен АУАН № .... г. /бланков номер ..../ за това, че на
24.10.22 г. Областна администрация - Я. е нарушила чл.200, ал.1, т.31 от
Закона за водите, във връзка с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, като не е
2
изпълнила предписание на контролен орган.
При съставянето и връчването на АУАН, упълномощеното лице е
записал като възражения – „Предвидените в проекта на бюджет за 2022 г. на
Областна администрация Я. средства, отразени като издръжка, не са
утвърдени по бюджета на администрацията за 2022 г. - разходи необходими
за обезпечаване на задълженията на Областния управител, съгласно чл.140,
ал.5 и ал.8 от Закона за водите. Правени са неколкократни искания за
предоставяне на допълнителни средства по бюджета на администрацията,
необходими за осигуряване на проводимост на р. В.. Липсата на средства е
довело до обективна невъзможност за изпълнение на даденото предписание.“
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН до Директора на
БДЧР е постъпило писмено възражение вх. № ... г., по повод съставения и
връчен АУАН, в което подробно се излагат мотиви за липсата на финансов
ресурс за изпълнение на даденото предписание.
По отношение на посочените възражения, наказващият орган намира, че
същите са неоснователни и не следва да бъдат взети предвид, тъй като
описаният в констативен протокол № ..... на БДЧР участък от р. В.е критичен
и при преминаване на високи води съществува риск от наводняване на
съоръжения от съществуваща инфраструктура и населени места, поради
което липсата на финансов ресурс не може да бъде основание за
освобождаване от отговорност за неизпълнение на предписание, издадено от
контролен орган.
Впоследствие на 09.05.2023 г. при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитания по делото свидетел, от приложените и приобщени
по делото писмени доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН. По делото липсват
доказателства за датата на връчването на НП, което обстоятелство следва да
се тълкува в полза на жалбоподателя, поради което съдът счита, че жалбата е
3
подадена в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество -
неоснователна, поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП,
нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от
обективна страна, установени в състава на чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ, вр.чл. 155,
ал.1, т.22 от ЗВ, а така също са посочени и останалите компоненти - време и
място на извършване на нарушението.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН е спазен срока по чл.34 ал.1
от ЗАНН. Съгласно тази норма не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от
откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. То се счита за открито когато има необходимите и достатъчни
данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ.
когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било
то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на административно нарушение. В конкретния случай
тези данни са станали известни на оправомощените да образуват
административнонаказателно производство органи именно в хода на
извършената на 24.10.2022 г. проверка, а не в по-ранен момент, в който е било
възможно да се констатира нарушение, защото контролните органи нямат
задължение още на следващия ден, след изтичане на дадения срок да
проверяват изпълнено ли е даденото предписание. В този смисъл съдът счита,
че контролните органи обективно са разполагали с данни за извършеното
нарушение едва след извършената проверка на 24.10.2022 г., и това е
началният момент, от който започва да тече три месечният срок по чл.34 ал.1
от НК, който в случая е спазен. Спазен е и срока по чл. 34, ал.3 от ЗАН, тъй
като наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от
издаването на акта.
4
От материална страна съдът намери, че доказателствата по делото
обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното
нарушение от Закона за водите от страна на Областна администрация Я.,
изразяващо се в неизпълнение на предписанието на контролните органи от
БДЧР. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че на ОА-Я., представлявана
от Областния управител, на участък на р. Войнишка, в землището на с. В., не
е изпълнило задължителното предписание в срок до 28.01.2021 г., а именно,
че не е осигурила безпрепятствено преминаване на високи води и с
бездействието си е извършило нарушение по посочения текст от закона, за
което правилно е санкционирано.
Не се споделят доводите на въззиваемата страна, че невписването на
обстоятелството в АУАН дали посочените свидетели са присъствали на
проверката или са свидетели при съставяне на акта води до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. От показанията на свид. Х. и
приложения протокол от 27.10. 2022 г. се установява, че и двамата свидетели,
посочени в акта не са присъствали по време на проверката и невписването на
акта, че са свидетели при съставяне на акта не нарушение от категорията на
такива, които да водят да невъзможност жалбоподателя да разбере в какво
точно нарушение е обвинен. Не споделят и твърденията за причините за
неизпълнение на предписанието, тъй като от материалите по делото е видно,
че предписанието е било дадено на 27.10.2020 г., а средствата са
изпълнението му са поискани от МФ четири месеца преди сключването на
договора за възлагане на изпълнението на предписанието - 13.12.2022 г.
Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93
т.9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви
вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира
това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това
дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се
5
прецени приложението на чл.28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на
вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства,
които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче
вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на
хората, както и за публично или частно имущество, могат да настъпят
вследствие на неизпълнение на конкретни предписания за отстраняване на
пропуски. С оглед на това съдът счита, че случаят не е маловажен и
жалбоподателят следва да понесе следващата се административно-
наказателна отговорност за така извършеното нарушение.
Предвиденото наказание по чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите за
юридическите лица е „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5 000 лв. В
случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в
минимален размер, поради което не са налице основания за нейното
изменение.
При този изход на делото направеното искане от АНО за присъждане на
разноски е основателно и следва да бъде уважено. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.
63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл. 37 от ЗПП, вр.чл.25 от НЗПП, на БЧДР-гр. В. следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което да се
заплати от Областна администрация Я..
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 35/09.05.2023 г.
издадено от Д...., с което на О..., ЕИК ..... за нарушение на чл.200, ал.1, т.31,
вр.чл.155, ал.1 ,т.22 от ЗВ, на основание чл.200 ал.1, т.31 и чл.155, ал.1, т.22
от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Областна администрация Я., с посочени по-горе данни да
заплати на БДЧР-В. сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Я., в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7