РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1839/13.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
……………………..Светлана Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор К.Димитров, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 1806/2021г., взе предвид
следното:
Производство по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Й.Е.Г.,***, представляван от адв.В.В.
обжалва Решение № 632/18.05.2021г., постановено по АНД № 1838 по описа за 2021г.
на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
21 – 0432 -000009 от 20.01.2021г. на Началник РУ към ОД МВР – Пловдив, 01 РУ
Пловдив за наложена на Й.Г. глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.174 ал.3 пр.2-ро с.з.
Решението е обжалвано като неправилно
по следните съображения : При неправилен анализ на доказателствата ПРС приема,
че Й.Г. е отказал да подпише акта и да се запознае със съдържанието му, както и
относно връчване на екземпляр от него. Твърди се, че в случая жалбоподателят е
отказал да подпише акта и всички други документи, но въпреки желанието му –
екземпляр от акта не му е връчен. В графата „забележки“ от акта има отразени
имена на свидетел и положен негов подпис, но без да е конкретизирано кое
обстоятелство удостоверява свидетеля – отказ на нарушителя да подпише акта и/или
разписката за получаване на екземпляр. С позоваване на чл.43 ал.5 ЗАНН е
заявено, че неподписването на акта от нарушителя не освобождава актосъставителя
от задължението да връчи по надлежния ред екземпляр от същия на нарушителя.
Неизпълнение на посоченото задължение винаги рефлектира върху правото на защита
и препятства възможността да бъдат изложени възражения пред административния
орган по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Нарушението на правото на защита е съществено
и представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
Поискано е решението да се отмени с отмяна на НП.
Ответникът Първо РУ при ОД МВР –
Пловдив, представлявано от началника оспорва касационната жалба с твърдение за
неоснователност на същата и искане за отхвърлянето й. Поддържа, че не са налице
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за
намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера
на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
представлявана от Прокурор Димитров поддържа законосъобразност на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално
допустима. По същество е неоснователна.
1. Обжалваното НП е издадено от
Началник РУ към ОД МВР - Пловдив, РУ 01 Пловдив, за
административно-наказателната компетентност на който е приложена Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.8/, цитирана в НП. АУАН № АА700578 от
07.01.2021г. е съставен от мл.автоконтрольор към ОД МВР – Пловдив, РУ 01
Пловдив, упълномощен да съставя АУАН по ЗДв.П с цитираната заповед.
Според обстоятелствената част от НП :
на 07.01.2021г., около 17:50ч. в гр.Пловдив на ул.Лозарска - № 9, посока
изток-запад, Й.Г. управлява л.а. Мерцедес МЛ 320ЦДИ с рег.№ **** /собственост
на ЕАД Интерлийз ауто ЕАД/, като нарушението се изразява в следното: Водачът
отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози
с полеви тест Dreger
Drug Check 3000 LOT ARNL 0981, годен до 2022 - 04. На водача е издаден талон за
медицинско изследване с № 0066177. Отразено е и : „Отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози”.
Нарушението е квалифицирано по чл.174 ал.3 ЗДв.П. Наложената санкция е основана
на чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
В АУАН № АА700578 от 07.01.2021г. е
отразено „Отказвам да дам кръв и да подпиша акта, Й.Г. - лично”. АУАН е съставен
в присъствие на свидетели – А.Т. и И.П., за които е отразено, че са очевидци на
нарушението. Посредством свидетел С.Ю. е удостоверен „Отказът на нарушителя да
подпише акта и/или разписката се удостоверява с подпис на един свидетел“. В талон за изследване № 0066177 е вписано от
нарушителя : „Отказвам да дам кръвна проба и да получа талон.“.
2. ПРС обсъдил събраните по делото
доказателства, вкл. сведенията от разпитаните свидетели /актосъставителя и
свидетелите – очевидци, отразени в АУАН/ и приел за безспорно установено
осъществено от субективна и обективна страна административно нарушение по
чл.174 ал.3 ЗДв.П. Посочено е, че не е оспорено и от жалбоподателя, че на
процесната дата и място той е бил обект на извършена проверка за употреба на
наркотици и техните аналози, в хода на която категорично е отказал да даде
проба посредством техническо средство Dreger Drug Check 3000 LOT ARNL 0981, а при
издаден талон за медицинско изследване, жалбоподателят вписал в същия отказ за
даване на кръвна проба. Уточнено е, че съставомерното поведение се изразява в
самия отказ на жалбоподателя да бъде тестван за наркотици – поведение, което е
бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично поканен от надлежен орган да
извърши това. Въз основа на събраните доказателства е прието, че презумптивната
доказателствена сила на АУАН не е опровергана. Потвърдена е правилна правна
квалификация на нарушението, като правилно е посочено, че нормата на чл.174
ал.3 пр.2 ЗДв.П едновременно съдържа хипотеза и санкция на нарушението и
предвидените наказания са фиксирани, без възможност за изменение. По отношение
възражението за невръчен екземпляр от АУАН, съдът се е позовал на отказа за
подписване на АУАН, за запознаване със съдържанието му, съответно да получи
екземпляр от него. Според ПРС, отсъствието на подписа му в двете графи на акта
категорично сочи това. Волята на жалбоподателя е удостоверена с подпис на
конкретен свидетел, различен от свидетелите по установяване на нарушението и
съставянето на акта. Описаното положение не е рефлектирало върху правото на
защита на жалбоподателя.
3. Пред РС – Пловдив и в касационната
жалба не се отрича извършеното нарушение, което е от значение при преценка на
изводите на ПРС по отношение правото на защита. С основание съдът се е позовал
на презумптивната доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П,
приложима при конкретните факти и не е налице нарушение на чл.13 ал.1 НПК. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя, с което е гарантирано правото му на защита към този момент. Спазено
е изискването за вписване в акта на свидетел – очевидец, което е от
значение за разкриване на обективната истина - т. 10 от Постановление №
10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд : "При наличие на очевидци
при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се
посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина".
В случая не се установи да е имало препятстване за разкриване на обективната
истина. При отсъствие на
възражение против съдържанието на АУАН, пред административно-наказващия орган
не е имало спорни факти, които да бъдат проверени в хипотезата на чл.52 ал.4 ЗАНН. Без съмнение критерий за същественост на процесуално нарушение,
допуснато в адм.нак.фаза е дали правото на защита е ограничено и за всеки
конкретен случай подходът при преценката е индивидуален. В случая правото на
защита не е ограничено, нито нарушено във фазата на съставяне на АУАН, поради
което се отчита действителната фактическа обстановка според събраните
доказателства за извършване на конкретно посоченото нарушение. Няма данни и не
се твърди водачът да се е явил на медицинско изследване. Адм.нак.орган орган се
е произнесъл при наличие на обективни данни, за опровергаване на които
доказателствена тежест носи жалбоподателя.
Нормата на чл.174 ал.3 ЗДв.П
едновременно предписва поведение и санкция при неизпълнение на установеното
задължително предписание. В тежест на административно-наказващия орган е да
докаже извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина,
което е сторено в случая. Не е налице неяснота в
какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно - отказ да бъде
тестван с техническо средство. Яснотата в описание на нарушението води
до извод, че волята на административния орган е конкретизирана в степен,
позволяваща разбиране относно юридическите факти на упражненото правомощие.
Верен е извода на ПРС относно последицата от отсъствие на подпис на нарушителя в двете графи на акта – за запознаване със съдържанието му и за получаване на препис от акта. Действително не е подчертано вярното от забележката „Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява с подпис на един свидетел“ – част от образеца на АУАН, но това не означава отсъствие на отказ да бъде получен препис от АУАН, тъй като липсва подпис на нарушителя именно в частта от АУАН за разписката, посредством която се удостоверява получаване на препис от акта. Дори да бъде възприета тезата на касатора, се съобрази, че критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на санкционираното лице - нарушението е идентично описано в АУАН и в НП, а защитата против квалификацията е пред съда. В хипотеза на допуснато нарушение, то не е съществено, тъй като не е ограничено правото на защита с прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН.
Мотивиран с изложеното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение №
632/18.05.2021г., постановено по АНД № 1838 по описа за 2021г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :