№ 178
гр. гр.Д., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500457 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№3373/04.06.2021 год. на ПЛ. Н. Й. , ЕГН **********, гр. Д., ул.
„Л.*** срещу решение № 137 /26.05.2021 год. по гр. д. №
20203230102358/2020 год. на Районен съд Добрич, с което спрямо него е
признато за установено, съществуването на вземане на “ИНТЕР ЕВРО
КОНСУЛТИНГ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ЖК “Д.*** за сумите от: 400 лв., представляваща
неизпълнено задължение за изплащане на дължимо възнаграждение по
сключен между страните договор за консултантски услуги № 25/15.08.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2020 год.
до окончателното й изплащане и 13.22 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главното задължение, определено по размера на
законната лихва за забава, считано от 01.01.2020 год. до 28.04.2020 год. ,
които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 356, издадена на 14.05.2020 год. по ч. гр. д. №902/2020 г. на
РС – Добрич.
С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
1
решение се настоява за отмяната му, като бъде постановено от въззивния съд
отхвърляне на исковата претенция с правно основание по чл.422 ал.1,във
връзка с чл.415 от ГПК.Въззивникът възразява срещу фактическите
констатации и правни изводи на първоинстанционния съд за наличие на
основание за дължимост на суми по консултантски договор. Липсвали
представени доказателства както за сключването му, в каквато насока
оспорва положения от възложител подпис, така също и че дружеството е
изпълнило възложената му задача.
Въззиваемата страна “ИНТЕР ЕВРО КОНСУЛТИНГ” ЕООД , гр.Д.
счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 03.06.2021 год., жалба рег.№3373/04.06.2021 год. е подадена
в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното решение е постановено по искове по чл.422 ал.1 от
ГПК,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.266 ал.1 и чл. 86 от
ЗЗД,заявени от “ИНТЕР ЕВРО КОНСУЛТИНГ” ЕООД , гр.Д. срещу ПЛ. Н.
Й.,основани на твърдения за сключен между страните договор за
изработка,задълженията си по който дружеството изпълнило,поради което
претендира да му е дължимо възнаграждение от възложителя на
поръчката,което същият не заплатил в размера и срока,уговорени в договора.
Претенцията е уважена съобразно констатации, направени единствено
въз основа на консултантски договор № 25/12.08.2019 год. Безспорно се
установявало , че по силата на договора, Й. е възложил, а дружеството се
задължило да предостави консултантски услуги на възложителя във връзка с
изчисляване на дължимия данък върху дохода в Германия, платен през 2018
год. Съгласно чл.6 от посочения договор възложителят се задължавал да
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 400 лв. в срок до 4
месеца от подписване на договора по посочена в договора банкова сметка в
ОББ АД. Консултантската услуга е завършена и предадена в уговорения в
чл.2 от договора срок – до 30.08.2019 год., устно чрез служител на ищцовото
дружество – юрисконсулт С.С. на база на поставените въпроси от Й. и
предоставена от него на изпълнителя документация.
Такава фактическа установеност не следва от представения договор-в
чл.1 от същия, като негов предмет е посочено единствено изготвянето и
2
предаването на консултация по следните проблеми: консултантски услуги
(без посочване естеството им и съответната област ,за която са дължими), а
предоставянето на консултантски услуги във връзка с изчисляване на
дължим данък върху дохода в Германия, платен през 2018 год. от
възложителя е единствено твърдение на изпълнителя ,заявено в
обстоятелствената част на исковата молба. Писмения договор не документира
, изпълнение на задълженията на дружеството, още повече устно и на
непосочена дата от лицето С.С. –юрист и в никакъв случай, работата да е
извършена качествено и приета от възложителя.
Съобразно правилото на чл.154 ал.1 от ГПК ,ищецът не е доказал
претенцията си по основание и размер, а именно вида на консултацията,
която е следвало да изработи, както и че е престирал резултата й на ответника
по делото. С оглед на горното ,изводът на ДРС, че за възложителя възниква
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение за действително
извършените от изпълнителя в изпълнение на договора и приети услуги е
необоснован, а постановения от него съдебен акт-незаконосъобразен.
Горното налага обжалваното решение да бъде отменено и спора решен
съобразно настоящото изложение, като исковете се отхвърлят като
неоснователни.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 137 /26.05.2021 год. по гр. д. №
20203230102358/2020 год. на Районен съд Добрич,като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ИНТЕР ЕВРО КОНСУЛТИНГ” ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ЖК “Д.*** срещу
ПЛ. Н. Й. , ЕГН **********, гр.Д., ул. „Л.*** иск по чл. 422 ал.1,във връзка с
чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане на “ИНТЕР ЕВРО
КОНСУЛТИНГ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ЖК “Д.*** за сумите от: 400 лв., представляваща
неизпълнено задължение за изплащане на дължимо възнаграждение по
3
сключен между страните договор за консултантски услуги № 25/15.08.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2020 год.
до окончателното й изплащане и 13.22 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главното задължение, определено по размера на
законната лихва за забава, считано от 01.01.2020 год. до 28.04.2020 год. ,
които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 356, издадена на 14.05.2020 год. по ч. гр. д. №902/2020 г. на
РС – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4