Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
град Сливен, 29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно
гражданско дело № 165 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК и по чл. 310 – чл. 317 ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3499 от
13.02.2020г. на ответника в първоинстанционното производство Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявано от
директора главен комисар Николай Николов срещу Решение
№ 65 от 22.01.2020г., постановено по гражданско дело № 5360 по
описа на Районен съд Сливен за 2019г.
С процесното решение Районен съд Сливен е осъдил Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати на Р.Б.Р.,
ЕГН: **********, адрес: *** сума в размер на 1845,04 (хиляда осемстотин
четиридесет и пет и 0,04) лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 252 часа за периода от
01.09.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143
ведно със законната лихва върху главницата от
09.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора ответната дирекция е осъдена на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 360,00 (триста и
шестдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Сливен сумата от 223,80 (двеста двадесет и три 0,80) лева –
държавна такса върху уважените искове и
разноски за съдебно – икономическа експертиза.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР (за краткост ГДПБЗН),
действаща чрез процесуален представител по пълномощие. Въззивникът обжалва
първоинстанционното решение изцяло като неправилно и необосновано. Навежда
оплакване, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане от
районния съд на нормативната уредба, която регламентира полагането, отчитането
и заплащането на нощен труд на държавните служители по ЗМВР. Релевира подробни
съображения в тази посока, като твърди, че неправилно районен съд е приел, че
материалноправните отношения за претендирания исков период се уреждат от
разпоредбите не Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014г. на Министъра на
вътрешните работи. Навежда оплакване, че неправилно съдът е счел, че към
процесните правоотношения е приложима Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с Постановление на Министерски съвет № 4 от
17.01.2007г.. Поддържа изложените в отговора на исковата молба аргументи за
неприложимост на разпоредбите на тази наредба. Излага довод, че в относимите
разпоредби на ЗМВР изчерпателно за изброени видовете възнаграждения, поради
което за процесните правоотношения разпоредбите на Закона за държавния служител
и Кодекса на труда са неприложими. Навежда оплакване, че първоинстанционният
съд е игнорирал и не е обсъдил представените от ответника доказателства в
подкрепа на твърдението му, че исканото от ищеца преизчисляване се основава на
различна продължителност на нощния и дневния труд, а съгласно ЗМВР
продължителността е еднаква – осем часа. Излага довод, че извършеното
преизчисляване на положените часове нощен труд към дневни такива с
изравнителния коефициент е направено въз основа на неприложим към процесиите
правоотношения подзаконов нормативен акт (НСОРЗ) за сметка на дерогирането на
разпоредбата на чл.187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специална осем часова
продължителност на нощния труд за лицата, полагащи труд по Закона за
Министерството на вътрешните работи.. Въззивникът цитира решения на Окръжен съд
Ловеч, Районен съд Велико Търново, Районен съд Бургас, постановена по дела със
същия предмет. Навежда се оплакване, че налице несъответствие между исковата
претенция и поставените задачи по съдебно- икономическата експертиза.
В
заключение моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност при евентуално претендиране на
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Във
въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ чрез процесуален представител депозира писмено становище, в което
заявява, че поддържа въззивната жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение като незаконосъобразно, излага подробни съображения, аналогични с тези
във въззивната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от защитника на въззиваемия адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не
се представлява, постъпило е писмено становище от процесуалния му представител
по пълномощие. Процесуалният представител намира правните изводи на
първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, моли решението да бъде
потвърдено.
Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран
субект, имащ правен интерес от обжалването, срещу съдебен акт, който подлежи на
инстанционна проверка, жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При извършване на служебна проверка по реда на
чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение
е валидно и допустимо.
Този състав на въззивния съд счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Районен съд Сливен е бил
сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 252 часа за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. в размер
на 1 845,04 (хиляда осемстотин четиридесет и пет и 0,04) лева (с оглед
допуснато от районен съд изменение на иска с протоколно определение от
17.01.2020г.) ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба -
09.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С
оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във
въззивната жалба и в
отговора на въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК,
уреждащ така
наречения ограничен въззив
(апелация), настоящата инстанция счита, че страните не спорят, че: 1) между тях е налице служебно правоотношение, по
силата на което ищецът Р.Б.Р. е служител на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, като през процесния период е работил на
длъжност „старши пожарникар“ за периода от 01.09.2016г. до 31.12.2017г. и „командир
на екип“ за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2019г., както и към настоящия
момент; 2) че в исковия период ищецът е полагал труд на сменен режим, на 24 -
часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен отчетен
период.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на
въззивното обжалване, следва ли
да се прилага коефициент за преобразуване на нощните
часове труд в дневни такива при сумирано изчисляване на отработените часове за съответния отчетен период, както и дали получените след
преизчислението часове положен труд, надвишаващи индивидуалната работна норма
на ищеца представляват извънреден труд, който следва да се заплати по
регламентирания в ЗМВР начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица.
Работното време на служителите, които работят на 8, 12 или 24 часови смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно осем часа за
всеки 24- часов период - чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители извън редовното работно време се определят от с Наредба на Министъра на вътрешните работи.
Преди и по време на исковия период от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. са
действали няколко наредби, както следва: Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г); от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на Върховен
административен съд
по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.; от 02.08.2016г. действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г) - тя е отменена с Решение № 16766/10.12.2019г. на Върховен административен
съд по адм. дело № 8601/2019г., обн. ДВ. бр. 4 от 2020г. Към настоящия момент
действа Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., обнародвана в ДВ, бр. 3 от
10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.
От всички изброени по - горе подзаконови
нормативни актове единствено в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - в
чл. 31, ал. 2 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. В
последващите цитирани по - горе три наредби липсва такава изрична разпоредба.
Настоящата инстанция намира, че липсата на такава норма в действащ подзаконов
нормативен акт, който регламентира реда и начина на разпределяне и отчитане на
работното време на държавните служители в системата на МВР, не означава, че е
налице законова забрана за преизчисляване на положените от държавните служители
на МВР часове нощен труд в дневен такъв.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 в първите три наредби, които са относими към
исковия период,
са идентични и гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Абсолютно идентична е и нормата на чл. 187,
ал. 3, изр. последно ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
държавните служители, които полагат труд между 22,00 и 6,00 часа се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда. В чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда се
посочва, че нормалната продължителност на работното време през нощта при
петдневна работна седмица е до седем часа. Нормата на чл. 140, ал. 1 КТ е израз
на специалната закрила, която се изразява в отчитане тежестта на нощния труд
при полагането му като част от отработеното време при режим на работа на смени.
Трудовото законодателство дава право на работниците и служителите, които
полагат нощен труд да получат завишено почасово заплащане на нощния труд, но
също така задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и
така да съобразяват продължителността на работния ден, който не може да
надвишава осем часа на денонощие. Както вече се посочи и самият ЗМВР съдържа
забрана при полагане на нощен труд отработените часове за 24- часов период да
надвишават осем часа. Именно в случаите, в които тази продължителност е
надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран.
При наличие на непълнота в
специалната уредба, касаеща държавните служители на МВР и предвид нормата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР към процесния случай следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9
от 26.01.2007г.) (за краткост - НСОРЗ). В чл. 9, ал. 2 НСОРЗ предвижда при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението на между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, тоест 1,143. Коефициентът 1, 143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня – 8 часа,
установена чл. 136, ал. 3 КТ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта – 7 часа, установена в чл. 140, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Едно от предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и това
за положен извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
От изслушаното и прието в първоинстанционното
производство заключение на назначената съдебно – икономическа експертиза, което
настоящата инстанция цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че
за исковия период ищецът е положил общо 1762 часа нощен труд, който след
умножаването му по коефициент 1, 143 дава 2014 часа дневен труд. Разликата
между двете цифри е 252 часа извънреден труд. Установява се, че съобразявайки часовите
ставки по месеци и нормата, която регламентира как се заплаща извънредния
труд
дължимото допълнително възнаграждение възлиза в размер на 1845,04 лева. От
експертизата се установява, че ищецът няма положен извънреден труд над 70 часа
за нито едно тримесечие в исковия период.
Този съдебен състав намира
изложените във въззивната жалба възражения за неоснователни.
На първо място не може да бъде споделено
твърдението на въззивника, че нормата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР предвижда осем
часова продължителност на нощния труд за държавните служители на МВР и се явява
специална спрямо нормите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
Видно от формулировката на нормата на чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР и
идентичната норма на чл. 3, ал. 3 от цитираните три наредби регламентират
часовия диапазон в денонощието, през който положеният труд се счита за нощен,
аналогична е и разпоредбата на чл. 140, ал. 2 КТ. Нормата на чл. 187, ал. 3,
изр. последно ЗМВР въвежда изрична забрана работните часове да надвишават осем
часа за всеки 24 – часов период, но никъде няма правило, което да посочва, че
нощният труд по ЗМВР е с продължителност осем часа. Въззивната страна тълкува
превратно, в свой интерес нормата.
Неоснователно е възражението на въззивника,
че неправилно Районен съд Сливен е достигнал до извода, че към процесните
правоотношения е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 2 Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015
г., в сила от 1.04.2015 г). Районният съд не е направил такъв извод. В
мотивите си съдът е посочил всички действащи от приемането на сегашния ЗМВР
подзаконови нормативни актове, които регламентират реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане и т.н , в това число е и Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.
Съдът е извършил историческо тълкуване на нормите в съответните актове, които
уреждат полагането на нощен труд и неговото отчитане. Именно в тази връзка
съдът е споменал разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., чиято норма изрично е
предвиждала възможността при сумирано отчитане на работното време да се извършва преизчисление на часовете положен
нощен труд към дневен такъв. Районният съд изрично е констатирал, че в
последващите наредби, след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., тази норма е отпаднала и достигнал до извода,
че е налице непълнота на нормативната уредба, която следва да се запълни чрез
прилагане по аналогия на съответните разпоредби на Кодекса на труда и
подзаконовия нормативен акт, уреждащ тази материя.
Съдът не счита за
основателно и възражението на въззивника за неприложимост на относимите норми
на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Правилно Районен съд Сливен е достигнал до извода за приложимост по
аналогия на разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.), при наличие
на празнота в специалното законодателство относно приравняване на положените
часове нощен труд в дневен такъв. Конституцията на Република България
утвърждава правото на труд като едно от основните права на гражданите и
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което всички служители, полагащи труд, в това число и нощен такъв
следва да бъдат поставени при равни условия.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен такъв, се явява доказана по основание и
размер.
Предвид изложеното правните изводи на настоящата съдебна
инстанция съвпадат изцяло с тези на Районен съд Сливен, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора правилно Районен съд Сливен е
присъдил на основание чл. 78, ал. 1 разноски на ищеца, като е уважил
възражението на ответната дирекция по чл. 78, ал. 5 ГПК и в тази част решението
следва да се потвърди. Правилно съдът е възложил в тежест на ответната дирекция
разноските за съдебно – икономическа експертиза и да дължимата държавна такса.
Предвид изхода на спора с право на разноски за тази инстанция разполага
въззиваемият. Последният не е претендирал присъждане на разноски. Предвид
липсата на искане за присъждане на разноски от въззиваемия безпредметно се
явява и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и като
такова последното не следва да бъде разглеждано от настоящата инстанция.
С оглед цената на
предявения иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване –
арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран Окръжен съд Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение
№ 65 от 22.01.2020г., постановено по гражданско дело № 5360 по
описа на Районен съд Сливен за 2019г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: