Р Е Ш Е Н И Е
№ 1264
Гр. Пловдив, 30.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, XIV състав, в публично съдебно заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:ВЕЛИЧКА Г.
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Г. адм.
дело № 1415 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на А.Г.Д., с ЕГН **********, К.И.Д., с ЕГН ********** и П.Г.Д., с ЕГН **********,***,
срещу скица-виза за проучване и проектиране на инвестиционен проект за
„Пристройка и надстрояване на съществуващо жилищно застрояване с височина до
Н-10м и Н- 12м” в УПИ IV-487, кв.85 по плана на кв.”Хр.Ботев”-юг Пловдив,
издадена от главен архитект на район „Южен“, община Пловдив.
В жалбата се посочва, че скица-виза
съставлява индивидуален
административен акт, издаден от компетентен орган и
в съответствие с изискванията за форма на административния акт, но е
незаконосъобразна поради съществени нарушения при прилагането на материалния
закон. Счита, че административният акт
противоречи на материалноправни разпоредби на ЗУТ, тъй като не са спазени
изискванияна на чл.134,ал.6 във вр. с чл.140 от ЗУТ поради предвиждане на ново
застрояване, което е извън предметния обхват на ал.6.чл.134 от ЗУТ и което не
съответства на целта на закона. Излагат се подробни съображения за това в
жалбата и се иска от съда да отмени оспорения административен акт. Претендират
се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.В..
Ответникът по жалбата – главен архитект на район „Южен“
при община Пловдив се представлява от юриск. А., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Представят се писмени бележки от ответника. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Р.В.С. не взема становище по
жалбата.
Административен
съд - Пловдив, XIV състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Характеристиката и предназначението на визата за
проектиране по чл.140 ал.3 от ЗУТ я определят като индивидуален административен
акт по чл.21 ал.1 от АПК във вр. с чл.214 ал.1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи
на съдебно оспорване по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ.
В случая скицата с виза е съобщена на жалбоподателите,
видно от приложените известия за
доставяне, получени съответно на 10.05.2022 г. да двете жалбоподателки и на
04.05.2022 г. за П.Д.. /л.14 по делото/. Върху жалбата до съда е поставен печат
с дата 23.05.2022 г., подадена чрез административния орган, поради което съдът
приема, че жалбата против издадената скица- виза е подадена в срок.
Няма спор по делото, че жалбоподателите са собственици
на сграда с идентификатор 56784.531.487.3
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/ 2009г., разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.531.487,за който е отреден УПИ IV-487, кв.85 по плана на
кв.”Хр.Ботев”-юг Пловдив, съгласно представени документи за собственост – л. 7,
л.8 и л.10 от делото. Поради това жалбоподателите се явяват заинтересовани лица
по смисъла на чл. 131, ал.1и ал.2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 140, ал. 3, изр.
второ от ЗУТ визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл.
131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им
с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по
чиято инициатива се издава визата.
С
оспорената скица-виза на гл.архитект на район „Южен” се разрешава проучване и
проектиране на пристройка и надстройка на съществуващо жилищно застрояване с
височина Н = 10,00 и Н - 12,00 в УПИ IV- 487, кв. 85 по плана на кв. „Христо
Ботев – юг“ – гр. Пловдив в ПИ с идентификатор 56784. 531.487 по КККР на гр. Пловдив,
устройствена зона „Жс“, нанесените с червено плътни и прекъснати линии по
щриховки и котировки в черно, на основание
комбинирана скица за идентичност на имот. Скица-виза е издадена при
условията на чл.140, ал.1 и ал.3 и чл.134, ал.6 от ЗУТ, заповед №
213ГА15/01.06.2021 г. на гл. архитект на Община Пловдив и ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед
№ 1043 от 15.11.1984 г, на Община Пловдив, и въз основа на заявление вх. №
22Ю-П-1196 / 26.04.2022 г. на Р.В.С. ***.
По делото се изслуша
съдебно-техническа експертиза с в.л. В., в която се посочва, че издадената
скица с виза, не се предвижда промяна в характера и начина на застрояване; не
се предвижда осъществяването на строителни дейности при условията на чл.36 от ЗУТ
- с намалени отстояния между сградите /новопредвидената и тези в съседните
урегулирани поземлени имоти и тези през улиците /ул. „Чорлу“ и ул. „Силиврия“/;
с визата се предвижда промяна в допустимата височина на застрояване на основното застрояване. Посочва се, че съгласно
действащият ЗРП/ ПУП-ПРЗ / максималната допустима височина е Н до 11,50м за
предвиденото за УПИ IV-487, кв. 85, по плана на кв. „Христо Ботев – юг“, гр. Пловдив застрояване. С
издадената скица с виза се предвижда новото застрояване да бъде с две коти
корниз / Н = 10.00 м и Н = 12.00 м/т.е. констатира се отклонение от подробният
устройствен план. Пак според експертизата налице е известна непълнота в текста
на скицата с виза за проучване и проектиране - в текста на същата липсва
указание за устройствените показатели
/Плътност и Интензивност и други изисквания/ в съответствие с чл. 140 ал. 2 от ЗУТ, които задължително следва да бъдат постигнати с проектната разработка.
Според вещото лице е указана само устройствената зона „Жс“, но не става ясно кои
показатели следва да бъдат взети предвид при изготвянето на инвестиционният
проект: от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ или от действащият ОУП - гр. Пловдив. Остава
неизяснен и въпросът в скицата с виза и относно собствеността на урегулирания
поземлен имот /От приложен нотариален акт на В.И.Б. и съпругата му С.Г.Б.
косвено се съди че са придобили 1/2 ид част от УПИ /л. 20 от делото/ и не е ясно останалата 1/2, чия собственост е
понастоящем. С издадената скица с Виза не е изяснен въпросът относно
осъществяването на строеж в съсобствен урегулиран имот - по чл. 183 от ЗУТ или чрез съдебна делба. Не
е изяснен въпросът със сграда с идентификатор 56784.531.487.2 – гаражи, доколко
биха могли същите да се съхранят или
ликвидират във връзка с новото строителство.
Посочва се в заключението, че се
касае за издадена скица с виза относно съсобствен урегулиран поземлен имот.
Съгласно документите за собственост се касае за една жилищна сграда, западната
част на която е надстроена с един етаж. Съгласно действащата кадастрална карта
на мястото на описаната по-горе в заключението една жилищна сграда, са показани
две сгради, осъществени свързано /на калкан/, съответно с идентификатори 56784.531.487.1/на
заинтересованата страна/ и идентификатор 56784.531.487.1 /на жалбоподателите/. При
огледа на място на експертизата не е бил осигурен достъп до сградата с
идентификатор 56784.531.487.1 /на заинтересованата страна/, поради което не е
установено категорично две ли са сградите, осъществени на калкан, т.е. в
свързано застрояване, или е една сградата, разделена с напречен зид по цялата
ширина, при което са обособени две самостоятелни жилища.
Вещото лице посочва още, че в
процесното УПИ по кадастрална карта има осъществени три броя сгради: сграда с идентификатор 56784.531.487.3
/жилищна/ на жалбоподателите; сграда с идентификатор 56784.531.487.1 / жилищна /на
заинтересованата страна; сграда с идентификатор 56784.531.487.2 - 2 броя гаражни клетки – на жалбоподателите и
заинтересованата страна. Необходимо е допълнително проучване за изясняване за
две самостоятелни сгради ли се отнася въпросът или за една разделена по ширина
на две жилища. Последното е от съществено значение при следващата фаза на
изготвянето на инвестиционният проект, тъй като скицата с виза предвижда
събарянето на сграда с идентификатор 56784.531.487.1 / на заинтересованата
страна/.
Констатира се от вещото лице при
огледа на място, че входът на сградата на жалбоподателите с идентификатор 56784.531.487.3
е от ул. „Силиврия“, а входът на сградата на заинтересованата страна с
идентификатор 56784.531.487.1 е от ул. „Чорлу“. Дворното пространство е
разделено за индивидуално реално ползване от двете страни по делото, но материали
относно това ползване липсват по делото.
Експертизата установява, че при осъществяването на предвиденото бъдещо застрояване
се засяга и сградата с идентификатор 56784.531.3 на жалбоподателите.
При така направените констатации,
вещото лице прави извод, че издадената виза за проектиране от 26.04.2022 г. на
главния архитект на Район „Южен“, Община Пловдив /лист 9 по делото/ съответства
на предвижданията на ЗРП / ПУП-ПРЗ, одобрен
със заповед № 1043 / 15.11.1984 г. на кмета на Община Пловдив само частично - по отношение на застроителното петно и
възможността за промяна на конфигурацията на предвидената сграда при бъдещото
осъществяване на пристройка и надстройка в процесният урегулиран поземлен имот,
без да се променят характерът и начинът на застрояване. По отношение на височината на предвиденото
бъдещо основно застрояване експертизата
констатира известно завишаване на същата в рамките на устройствената зона - от
11,50м по ЗРП на до Н 10.00 м и Н до 12.00м
. /Промяната във височина на основното застрояване от по-ниско в по-високо се
осъществява с подробен устройствен план /РУП /, а в обратният случай е
допустимо съгласно чл. 134 ал. 8 от ЗУТ./ По отношение на устройствените
показатели за зона „Жс - същите не са указани в скицата с виза, съгласно изискването
на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Вещото лице посочва, че останалите въпроси във връзка
със собствеността би следвало да се решат с изготвянето на последващия
инвестиционният проект.
Съдът намира жалбата за основателна.
Процесната скица – виза е издадена от
компетентен орган, съгласно изискванията на чл.140, ал.1 от ЗУТ – главен
архитект на общината или упълномощени от него лица, съгласно §1, ал.4 от ДР на
ЗУТ.
Случаите, за които издаването на виза е задължително,
са изброени изрично в чл.140, ал.3 от ЗУТ - За строежите по чл. 12, ал. 3, чл.
41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и
за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително.
Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с
изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с
нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по
чиято инициатива се издава визата.
Настоящата виза е издадена на основание чл.134, ал.6 ЗУТ - когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се
променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч.
при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят
начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната
устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи
конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140.
В тази хипотеза визата за проектиране допълва или
изменя плана за застрояване, поради което става част от него.
Разпоредбата на чл.140 ал.2 от ЗУТ определя и
характеристиките и съдържанието, на които следва да отговаря скицата с виза по
чл.140 ал.2 от ЗУТ, а именно – същата да е с обхват поземления имот и съседните
му поземлени имоти, да са означени налични сгради и постройки в него и в
съседните имоти, да са нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл.36, а когато кадастралната карта е влязла
в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава
върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Така нормата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ посочва, че визата
е копие-извадка от действащия ПУП, но чл. 140, ал. 3 ЗУТ, за визираните в нея
обекти и във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, допуска при минимални отклонения в
исканото застрояване, изрично посочени в разпоредбите – при промяна само на
разположението или конфигурацията на предвидените в ПУП сгради, за да не се
процедира изменение на ПУП, промяната и допускането на застрояването да се
извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140, ал. 3 вр. чл.
134, ал. 6 ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея
относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в очертаните от
закона предели.
В представеното становище по същество ответникът
посочва, че във визата посочена устройствена
зона, приета с ОУП на гр. Пловдив – зона „Жс“, както и изискване с проекта да
се спазят нормативните изисквания на Наредба № 7/ 2003 г., което следва да се
докаже с инвестиционния проект. Посочва още като неправилен изводът на вещото
лице, че във визата трябва да са уточнени показателите на застрояване, а като
причина за непосочването им във визата изтъква обстоятелството, че към датата
на одобряването на застроителния план за имота не са били предвидени такива.
Съгласно изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, при определяне на предназначението, необходимата
площ и режима на устройство и застрояване на поземлени имоти се използват
следните показатели, за които се определят нормативни стойности с устройствен
план в съответствие с правилата и нормативите по тази наредба. С други думи стойностите
на устройствените показатели се определят единствено и само с устройствен план,
но не и с виза.
Съдът кредитира направените изводи на вещото лице в
заключението и в съдебно заседание. Оспорената виза за проектиране е издадена в
противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 108, ал. 1 ЗУТ, регламентираща
задължителност на предвижданията на ПУП за инвестиционното проектиране. ЗРП на
процесния имот е одобрен със заповед от 1984 г., когато е в сила и е действала
Наредба № 5 към ЗТСУ. Съгласно изискването на тази наредба, височината на
сградата на триетажно застояване е 11,50 м. Установи се, че допуснатото увеличение
на височината на сградата частично не е в обема на допустимата височина от 11,50
м. по действащият ПУП от 1984 г.
Установена е и непълнота в текста на скицата с виза за
проучване и проектиране - липсва указание за устройствените показатели Плътност
и Интензивност, след като се твърди същата да се издава на основание чл.140,
ал.3 ЗУТ. В представената скица с виза е указана само устройствената зона „Жс“,
но не става ясно кои показатели следва да бъдат взети предвид при изготвянето на
инвестиционният проект - тези от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ или от действащият ОУП
на гр. Пловдив.
Тези пропуски при издаването на акта съдът намира за
съществени такива, доколкото съставляват неспазване изискванията за нормативно
предвиденото съдържание на тази категория актове, последица от което е, че на
практика скицата с виза не може да изпълни предназначението си - от една страна
да послужи като основа за изработване на инвестиционните проекти, включително и
за оценката им за съответствие по чл.144 ал.4 във вр. с ал.5 т.1 от ЗУТ, както
и да определи параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот
във връзка с издаване на разрешение за строеж.
Посочените пропуски сами по себе си са достатъчно
основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.
От жалбоподателя се претендират разноски в
размер на общо 30 лв. за ДТ, 1100 лв. адвокатско възнаграждение /по 370 лв. за
всеки от тях/ и 350лв. депозит за вещо лице, които предвид изхода от делото,
следва да им се присъдят.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, XІV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на А.Г.Д., с ЕГН
**********, К.И.Д., с ЕГН ********** и П.Г.Д.,
с ЕГН **********,***, скица-виза за проучване и проектиране на инвестиционен
проект за „Пристройка и надстрояване на съществуващо жилищно застрояване с
височина до Н-10м и Н- 12м” в УПИ IV-487, кв.85 по плана на кв.”Хр.Ботев”-юг
Пловдив, издадена от главен архитект на район „Южен“, община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на А.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 496,66 лв./четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и шест стокинки/
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на К.И.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 496,66 лв./четиристотин деветдесет и
шест лева и шестдесет и шест стокинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на П.Г.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 496,66 лв./четиристотин деветдесет и
шест лева и шестдесет и шест стокинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: