Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи ноември две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 10771 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от М.М.С., ЕГН **********, срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***,
иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответната страна
сумата от 2900,56 лв., по издадена
фактура от 19.06.2019г., за обект на потребление в ***, за периода от
22.02.2017г. до 21.02.2018г., по кл. номер ***и аб. номер ***.
Твърди се в исковата молба следното:
Ищецът е клиент на ответното дружество. През месец юни 2019г. при проверка на
текущата си сметка на каса на ответника ищецът узнал, че от него се претендира
сума от 2900,56 лв., за потребление през периода от 22.02.2017г. до
21.02.2018г. Посочено е, че сумата е образувана по начислена корекция. Излага
се, че липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира
едностранно сметките на потребителите. Сочи се, че ПИКЕЕ са отменени. Твърди
се, че в случая не са приложими и ОУ на ответното дружество.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника „Енерго – Про
Продажби” АД, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се,
че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право –
предмет на отрицателния установителен иск, депозиран
от ищеца. Не се спори, че между страните е налице валидно договорно отношение,
по силата на което ищецът е потребител на доставяне от ответното дружество ел.
енергия. Сочи се, че разпоредбите на ОУ имат обвързваща сила между страните.
След извършена проверка е съставен КП, като е установено, че потребената ел. енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана
на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Извършена е СТЕ в
БИМ – Варна. Издадено е становище за начисляване на ел. енергия. Ответното
дружество се позовава на чл. 50 ПИКЕЕ.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото,
че ищецът е титуляр по партида
на обект, находящ се на
адрес на потребление в ***, кл. номер ***и аб. номер ***, по силата на договорни
отношения за доставка на електрическа
енергия с "Е.П." АД.
От представен констативен протокол № 1104124 от 21.02.2018г., се установява, че на посочената дата,
длъжностни лица на ***извършили техническа проверка на СТИ на адрес ***. Отразени са показания на демонтирания
електромер, включително на регистър 1.8.3 с показание 016744. Обективирано е, че протоколът е подписан от служители на „***,
както и от двама свидетели.
От констативния протокол № 1433/11.06.2019г.,
издаден от БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел
– гр. Варна, се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия на тарифа
Т.3 – 016744,7 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия.
Със
становище, изготвено на 17.06.2019г. от специалист “Енергиен контрол”, е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия от 16744 квт.ч. за
периода от 22.02.2017г. до
21.02.2018г., на осн.
софтуерен прочит на паметта на СТИ.
В
резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от 2900,56 лв., за която е
издадена фактура № 0281579401/19.06.2019г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се изяснява, че процесното СТИ е
минало през първоначална метрологична проверка през 2015г., като годността му
изтича през 2021г. Показанието от 16744 кв.ч. „прочетено“ в регистър 1.8.3. не
е визуализирано на дисплея на измервателния уред. В процесния
обект консумираната ел. енергия се отчита по две тарифи. Наличието на преминала
енергия в Т3 означава, че СТИ не работи нормално, а именно, че е налице
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация
на измервателния уред.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже дължимостта
на начислената
сума, а именно следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането
си. В тази връзка трябва да докаже,
че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер, като остойностеното количество ел. енергия е реално доставено на
ищеца.
В процесния случай не се спори,
че ищецът, в
периода, за който е извършена корекцията, е бил потребител на ел. енергия по силата на договорни отношения
с ответника, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответникът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел. енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание, обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 21.02.2018
год.
Нормата
на чл. 50 ПИКЕЕ, на която
се позовава ответното дружество, е действала към момента
на преизчисляване количеството на ел.енергия. Същата предвижда, че при
установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия, като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването
й, но за период, не по-дълъг
от една година.
Или
за да възникне
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място
следва да се установи несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред
и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника
да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече
изцяло.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме,
че вземането на ответното търговско
дружество е изцяло недължимо, при липса на наведени
твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на
ответника, поради което и съдът приема
предявения иск за недължимост на претендираната сума за основателен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 566,03 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.М.С., ЕГН **********, с
адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК
***, сумата от 2900,56 лв. (две
хиляди и деветстотин лева и петдесет и шест стотинки), обективирана
по издадена фактура от 19.06.2019г., представляваща корекция на сметка за обект
на потребление в ***, за периода от 22.02.2017г. до 21.02.2018г., по кл. номер ***и аб. номер ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на М.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер от 566,03 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: