№ 174
гр. Варна, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500015 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ЕООД, чрез пълномощник ю.к. Н. срещу разпореждане №27097/13.12.21г. по ЧГД
17154/21г на ВРС (електронно дело 20213110117154) от ЕИСС), В ЧАСТТА с която е
отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено
задължение за обезщетение за забавено плащане на парично задължение по договора за
потребителски кредит.
Жалбоподателят твърди, че съдът е пропуснал да приложи последователно закона
(чл. 26 ал. 4 ЗЗД), като след констатираното несъответствие на част от съдържанието на
сделката с императивно правило, не е заместил недействителната част относно размера на
обезщетението за забава с приложимия текст на чл. 86 ЗЗД, предвиждащ винаги дължимо от
неизправен длъжник обезщетение в размер на законната лихва, определена с нормативен
акт. С доводи за необосновани изводи на първоинстанционния съд за пречка за уважаване на
заявлението, жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и
вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед за заявената от кредитора сума
от 142.63лв като размер на законната лихва за процесния период от начало на забава до
сезирането на съда.
Жалбата вх. №52218/17.12.21г. е подадена чрез куриер, приел пратката в срок,
считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ. Изявлението е на
надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и
производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово
дължимата такса в минимален размер е внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
1
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до
съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270
ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост
и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014
на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице –
потребител пред компетентен районен съд по настоящ адрес на длъжника. Съответно на
това сезиране с формуляр по чл. 410 ГПК разпореждането на първоинстанционния съд
кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана сборна
претенция, формирана от четири отделни вземания, начислени като задължения по договор
за потребителски кредит: главница от 362,97лв., договорна лихва за ползване на кредита в
уговорения срок в размер на 33.57лв., обезщетение за забава в размер на 142.63лв,
начислено от пропускане на падежа на вноска до подаване на заявлението(без периода на
извънредно положение по чл. 6 ЗМДВИПОРНС), както и допълнително претендирана
законна лихва след сезиране на съда. В т.12 от формуляра си заявителят е пояснил, че е
правоприемник с поредица от цесии на финансова институция, която се е договорила с
физическо лице за отпускане на потребителски кредит срещу фиксирана лихва и връщането
му на 45 равни седмични вноски по 12.63лв(включващи съответно разсрочени части от
главница и лихва) с падежи от 26.03.3017г. до 28.01.2018г. Тъй като кредитополучателят не
изпълнил прехвърлените задълженията в сроковете по плана, цесионерът сочи, че е
начислил обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху наплатена
част от главницата за периода от първа допусната забава от 26.06.2017г. до подаване на
заявлението (29.11.2021г.), като за периода 13.03.2020г- 14.07.2020г лихва не била
пресмятана.
Заявителят е представил и писмените доказателства за договора, сключен между
праводателя му и длъжника страните без други общи условия, които да са се прилагали към
сделката, изискуеми като приложения към заявление по чл. 410 ал.3 ГПК.
Твърденията на заявителя, индивидуализират вземането за забава, предмет на
настоящото производство недвусмислено като произтичащо от неизпълнение на
кредитополучател по потребителски кредит, като допълнителните пояснения след
изискването им от съда категорично фиксират сумата от 142.63лв именно като размер на
законна лихва, начислена само върху главница като чистата стойност на кредита, получен от
потребителя в размер на сума от 500лв.
Въззивният съд отчита, че при такава индивидуализация извън очертаното от
заявителя основание остават уговорките по кредитната сделка, дори и страните да са
постигнали такива относно договорено обезщетение за забава. На съдържанието на договора
са основани само останалата част от вземанията (главница и договорна лихва), но
2
постановеният по тях акт от първата инстанция (издадена заповед за плащане) не подлежи
на обжалване и затова въззивният съд не може да контролира произнасянето на съда и да
обсъжда действителност на сделка или части от нея. Затова и изцяло неотносими са
доводите, изложени в жалбата по приложение на общите правила за последици от частична
недействителност на сделка и заменяна на съдържание на договор с императивно правило.
За така индивидуализирана в заявлението претенция приложимо е единствено
правилото на чл. 86 ЗЗД, гарантиращо на всеки неудовлетворен в срок кредитор да получи
нормативно фиксирана компенсация за забава до размер на 10 % от паричното вземане.
Именно това правило е приложил и първоинстанционния съд, като е съпоставил служебно
установен с лихвен калкулатор за законна лихва размер и претендираната от кредитора
сума. Тази проверка е изцяло съответна и на служебното задължение за контрол върху
претенции, насочени срещу потребител, доколкото специален закон (чл. 33 ал.2 ЗПК)
ограничава правата на кредитора по размер именно до законната лихва.
Въззивният съд също използва общодостъпен калкулатори, като сравнява
аритметичните резултати, получени с изчислителна система на служебно достъпен софтуер
„Апис – Финанси“ и различни уеб-базирани приложения(на страница НАП изчисляване на
лихви (nra.bg) и http://calculator.bg), но достига до резултат сходен с размера, заявен от
кредитора(87.14лв от края на погасителния план до начало на извънредното положение и
още 50.72лв след възобновяването на прилагане на последиците от забава на осн. чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение). Така общия размер
на обезщетението върху цялата главница, без отчитане на по-рано допусната забава на
отделни вноски възлиза на 137.86лв, което се приближава до претендирана сума от 142.63лв
за по-дълъг срок, включващ и забава по просрочените вноски. Същевременно при отчитане
на забава за целия претендиран от кредитора период по метода, възприет от първата
инстанция размерът категорично надхвърля поисканата сума, независимо от изчислителния
продукт, който се използва. Явно е че изводът за очевидно несъразмерна с правилото на чл.
86 ЗЗД претенция не може да се потвърди при външна преценка на документите, посочени
от заявителя. Жалбата на кредитора е основателна и това налага отмяна на обжалвания отказ
и уважаване на заявлението за това вземане, като въззивният състав не намира пречки за
издаване на заповед за изпълнение.
Разноски за това производство не са претендирани.
По тези съображения и на осн. чл. 413 ал.2 вр. чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №27097/13.12.21г. по ЧГД 17154/21г на ВРС (електронно
дело 20213110117154) от ЕИСС), В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено задължение за обезщетение за забавено
3
плащане на парично задължение по договора за потребителски кредит, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Допуска издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление на „Агенция за
събиране на вземания“ЕООД за дължимо от С.И. П. задължение в размер на 142.63лв,
претендирано като обезщетение за забава начислено в размер на законна лихва върху
просрочените части от главница по погасителен план по договор за потребителския кредит
за период на забавата от пропускане на падежа на съответна вноска до подаване на
заявлението(без периода на извънредно положение).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от ТР4/2013 на
ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4