ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№
05.01.2024г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19 - ти състав, в закрито съдебно заседание
проведено през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6598/2020 г. по описа на ВРС, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК, образувано по молба на Е.М.М., чрез адв. Б.Г., с искане за допълване на постановеното
по делото Решение № 260049/26.05.2023г., като съдът се произнесе по отношение
на законната лихва върху сумата в общ размер на 180,32лева, претендирана от
ищеца по насрещния иск за лишаване
от ползване на имот с идентификатор № 10135.3515.1751.1.3, за периода от 03.06.2020г.
до 27.08.2020г., на осн. чл.59 ЗЗД.
В срока по чл. 250, ал.2 ГПК е
постъпил отговор по молбата от Н.П.Ц.,
адв. Росица Душева, с който се изразява становище за неоснователност на
искането за присъждане на законна лихва, доколкото не била налице редовно
заявена претенция за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение по чл.59 ЗЗД.
Молбата за допълване на решение е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 250, ал.1 ГПК, от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество молбата е
основателна, като съображенията за този извод са следните:
С постановеното по делото Решение № 260049/26.05.2023г.
съдът е отхвърлил предявения от Е.М.М. срещу Н.П.Ц. насрещен иск да бъде
осъдена ответницата да му заплати обезщетение в общ размер на 180,32лева за
лишаване от ползване на имот с идентификатор № 10135.3515.1751.1.3, за периода
от 03.06.2020г. до 27.08.2020г. , на осн. чл.59 ЗЗД.
От Е.М.М. е депозирана въззивна жалба
№ 262999/20.06.2023г. против Решение № 260049/26.05.2023г., в която са наведени
оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал пропуск, като не е отразил и
съобразил в мотивите и диспозитива искането на ответника за добавяне на законна
лихва върху обезщетението по чл.59 ЗЗД.
Поради това, с Определение №
4292/14.11.2023г., постановено по в.гр.д.№2128/2023г. по описа на ВОС делото е
върнато на РС – Варна за администриране и произнасяне на молбата по чл.250 ГПК,
обективирана във въззивна жалба № 262999/20.06.2023г.
Доколкото съдът не се е произнесъл по
целия спорен по делото предмет, и тъй като е надлежно сезиран в срока по чл.250 ГПК за допълване на постановеното решение, дължи произнасяне по останалия
нерешен между страните спор.
Акцесорната претенция за законна лихва
върху сумата в общ размер на 180,32лева, претендирана от ищеца по чл.59 ЗЗД е
заявена в открито съдебно заседание от 13.10.2021г., поради което е
своевременно заявена. По същество претенцията за законна лихва е неоснователна,
доколкото съдът е приел главното вземане по чл.59 ЗЗД за неоснователно и е
отхвърлил главния иск.
Така мотивиран, и на основание чл. 250 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 260049/26.05.2023г.,
постановено по гр.д. № 6598/2020г. по описа на Варненски районен съд, КАТО СЛЕД
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.М., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Н.П.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, насрещен иск да бъде осъдена
ответницата да му заплати обезщетение в общ размер на 180,32лева за лишаване от
ползване на имот с идентификатор № 10135.3515.1751.1.3, за периода от
03.06.2020г. до 27.08.2020г.,
ДА СЕ ЧЕТЕ: „ведно със законната лихва от датата
на депозиране на отговора на исковата молба - 27.08.2020г., до окончателното
изплащане на сумата.“
РЕШЕНИЕТО е неразделна част от постановеното Решение № 260049/26.05.2023г. по гр. д. № 6598/2020г. по описа на РС-Варна,
след влизането му в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: