№ 9145
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. Л.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110139790 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на .. против ..., с която е предявен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 1 553.14 лв., обезщетение за имуществени вреди от
ПТП на 14.02.2020 г. по лек автомобил – марка „Ауди“, модел „А8“, северномакедонски рег.
№ SK .. AN, рама № .., ведно със законната лихва от датата на деликта 14.02.2020 г., както и
иск за мораторна лихва за забава върху главницата за сумата от 216,58 лв. в периода
15.02.2020 г. до 07.07.2021 г.
В исковата молба ищецът .. твърди, че на 14.02.2020г. около 11:15 часа в гр. София,
на бул. „..“, пред кръговия площад „Авиационен“ е настъпило пътно[1]транспортно
произшествие. При него Димитър Кирилов, управлявайки собствения на „Бг[1]бетон“ ООД
товарен автомобил – марка „МАН“, модел „TGA 35-350 BB“ с рег. № СА 1736 ВН е
нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпването на ПТП.
Ищецът твърди, че пряка и непосредствена последица от това са причинените му
имуществени вреди. Те се изразявали в необходимите средства за репариране на вредите по
собствения му лек автомобил – марка „Ауди“, модел „А8“, северномакедонски рег. № SK ..
AN, рама № ... Имуществените вреди ищецът оценява на 2169.14 лв. Отговорността на
виновния водач се покривала от застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите
по полица № BG/22/120000000447 от 01.11.2019г. със срок на валидност от 02.01.2020г. до
01.01.2021г., поради което в полза на ищеца възникнало вземане срещу застрахователя на
делинквента. Предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди по доброволен ред пред ответника, за което била образувана щета № 0902-5000-20-
301055, като същият отказал плащането в пълен размер и изплатил на 14.05.2020г. част от
търсеното обезщетение в размер на 616 лв. Виновният водач бил застрахован по договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника, поради което и ищецът
предявява пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 1553.14 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на
216,58 лв., считано от датата на деликта до датата на завеждане на исковата молба.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното
дружество ... оспорва иска по основание и размер. Оспорва и представената фактура от
официален представител на Ауди в Република Северна Македония. Оспорва предявения иск
за лихва от дата на събитието като недължим. Поддържа, че с предявяването на
извънсъдебната претенция и изплащането на застрахователно обезщетение по нея правото
на ищеца да търси обезвреда е реализирано, респективно правото за предявяване на същата
пред съд е преклудирано. Навежда доводи, че претенцията на ищеца не отговаря на
действително претърпените вреди Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по договор за застраховка Гражданска отговорност.
С определение от открито съдебно заседание от 12.07.2022 г. е допуснато изменение
в размера на предявените искове, като същите се считат предявени за сумата 1334,35 лв. по
главния иск и за сумата 185,71 лв. по акцесорния иск за мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на деликта до датата на завеждане на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието
на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в
императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно
производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя претенцията си за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от
искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът
следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от страните
и се установява от приетото за безспорно обстоятелство, че по заведена извънсъдебна
претенция ответникът е платил частично обезщетение и при съобразяване от настоящата
инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ
тримесечен срок е изтекъл към момента на депозиране на исковата молба, по която е
образувано делото. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство,
което налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Уважаването на предявения иск предполага доказване на следните правопораждащи
факти: 1. предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС, фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение
на водача, в причинна връзка от което са произлезли имуществените вреди и 2. наличието на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„гражданска отговорност” между този водач и ответника. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните
и поради това за ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, че е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на товарен
автомобил – марка „МАН“, модел „TGA 35-350 BB“ с рег. № СА 1736 ВН, както и плащане
на сумата от 616 лв. от ответника по процесната щета. Поради това съдът не намира за
необходимо да посочва доказателствата, от които се установяват тези обстоятелства, тъй
като същите са признати за безспорни между страните.
По делото не е спорно, че ответникът с платежно от 14.05.2020 г. е изплатил на
2
ищеца сумата от 616 лв., представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета
№ 0902-5000-20-301055, с което действие конклудентно е признал основанието на иска. В
този смисъл не следва да се обсъждат възраженията в отговора на исковата молба, с които се
оспорва основанието на иска.
Спорен по делото е единствено въпросът за размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
От изслушаната по делото съдебно - автотехническа експертиза и протокол за ПТП от
14.02.2020 г. се установява, че поради непропускане от водача на товарен автомобил марка
„МАН“, модел „TGA 35-350 BB“ с рег. № СА 1736 ВН, движещия се в дясна лента лек
автомобил – марка „Ауди“, модел „А8“, северномакедонски рег. № SK .. AN, реализира
ПТП. Вещото лице посочва, че средната пазарна стойност на причинените вреди и
необходимите средства за ремонт по средни пазарни цени, възлиза на 1 950,35 лв., като тази
сума вещото лице определя като достатъчна за възстановяване на щетите по увреденото
имущество от преди ПТП. При анализа на механизма на произшествието, вещото лице
посочва, че щетите по увреденото имущество - лек автомобил – марка „Ауди“, модел „А8“,
северномакедонски рег. № SK .. AN, рама № .., от техническа гледна точка, са вследствие на
реализираното ПТП на 14.02.2020 г.
Размерът на причинените вреди се установява от изслушаното по делото заключение
на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че стойността на щетата,
определена по средни пазарни цени, към датата на ПТП е в размер на 1950,35 лв.
Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на
вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. След
приспадане на вече платената от ответника сума в размер на 616 лв., остава неплатен
остатък в размер на 1 334,35 лв., до който размер съдът е допуснал намаление на размера на
иска в последното проведено по делото открито съдебно заседание на 12.07.2022 г. При това
положение, предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимата сумата, следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 07.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Видно от представените към исковата молба доказателства, ищецът е поканил
ответника да му заплати стойността по изплатеното застрахователно обезщетение, като
падежът на задължението е настъпил преди предявяването на иска. Това обстоятелство не се
оспорва от ответника. Съгласно практиката на ВКС, инкорпорирана в Решение № 128 от
04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о., не се покриват лихви за периода от датата
на деликта до датата на уведомяване на застрахователя, а се дължат от датата на
уведомяването. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
мораторна лихва за забава в размер на 185,31 лв. за периода от 24.02.2020 г. до 07.07.2021 г.,
определена от съда на основание чл.162 ГПК, чрез използване на специален изчислителен
модул, като искът се отхвърли до пълния предявен размер от 185,71 лв. и за периода от
15.02.2020 г. до 24.02.2020 г. В случая, по делото се установи наличието на главен дълг.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по -
ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. По делото не се установява, че след сезирането с претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ответното дружество
3
да е поискало представянето на допълнителни доказателства. Предвид горното съдът
приема, че лихвата следва се присъди от датата на уведомяване на застрахователя по ГО за
настъпилото застрахователно събитие - 24.02.2020 г.
Поради изложеното, ответникът следва да понесе и отговорността за съдебни
разноски, тъй като с поведението си, е станал причина за предявяването на иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 112,12 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв. или общо разноски по производството
462,12 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско щосе“ № 67 А, да заплати на .., гражданин на Република Северна Македония,
роден на 08.08.1969 г., с адрес: Република Северна Македония, гр. Скопие, бул. „..“ бр.
74/2-10, за сумата от 1334.35 лв., обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил –
марка „Ауди“, модел „А8“, северномакедонски рег. № SK .. AN, рама № .., от ПТП на
14.02.2020 г. причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на товарен автомобил – марка „МАН“, модел „TGA 35-350 BB“ с рег. №
СА 1736 ВН, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 07.07.2021 г. до
изплащането на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 185,31 лв. за периода 24.02.2020 г. до 07.07.2021 г., като отхвърля
иска за периода 14.02.2020 г. до 24.02.2020 г. и за разликата до пълния предявен размер от
185,71 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско щосе“ № 67 А, да заплати на .., гражданин на
Република Северна Македония, роден на 08.08.1969 г., с адрес: Република Северна
Македония, гр. Скопие, бул. „..“ бр. 74/2-10, сумата от 462.12 лева деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4