РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.03.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на дванадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 11471 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 72002 от 13.04.2020 г., постановено по гр. дело № 52651/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 28-ми състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу А.Б.Р., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че А.Б.Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 467,29 лв. доставена топлинна енергия за имот на адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.*****,
аб.№ 384949 за периода от 07.6.2015 г. до
30.4.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 6.6.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 36791/2018. по описа на СРС, ГО, 28
с- в, като този иск е отхвърлен за периода от 01.7.2014 г. до 06.6.2015 г. като
погасен по давност, както и сумата от 59,86 лв. - лихва за забава за периода от 16.9.2015
г. до 28.5.2018 г., за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
36791/2018 по описа на СРС, ГО, 28 с-в, като този иск е отхвърлен до предявения
размер от 61,86 лв. като погасен по давност.
Със същото решение са
отхвърлени предявените установителни исковете за сумата
от 46,50 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода от 1.7.2014
г. до 30.4.2017 г., за сумата от 9,82 лв. – обезщетение за забава за
плащане на задължението за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до
28.05.2018 г., а страните са осъдени да заплатят съобразно правилото на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски по делото, съразмерно на уважена и отхвърлената част
от исковете.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която установителните
искове са били частично уважени, е постъпила въззивна
жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че ищецът не
е установил по делото съществуването на облигационни отношения с ответника. При
условията на евентуалност на оплакванията изтъква, че ищецът не е установил стойността
на доставената топлинна енергия, както и че такава е била използвана, съответно
не била извършвана метрологична проверка на уредите за отчитане. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и и отхвърли предявените искове.
Въззиваемият ищец - „Т.С.” ЕАД, както и третото лице-помагач на страната на
ищеца - „Т.С.” ЕООД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са подали отговор
на въззивната жалба и не са взели становище по същата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
срещу ответника А.Б.Р. установителни искове за разликата над уважените размери до пълните
предявени размери, както и изцяло иска за дялово разпределение и акцесорния иск за лихва, върху претенцията за дялово
разпределение , не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените
във въззивната жалба доводи, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Процесният договор за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка
на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно
цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за
битови нужди, не е въз основа на индивидуално сключен договор, а възниква по силата
на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения
имот. В конкретния случай по делото е представен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2005 г. по нот.
дело № 70/2005 г. на нотариус В.Манчев /лист 14-16 по делото на СРС/, от който
се установява, че А.Б.Р. е собственик на процесния
имот, до който ищецът е доставил топлинна енергия. Следователно противно на
поддържаното в жалбата именно ответникът А.Б.Р. е пасивно материално
легитимирана да отговаря по иска. Нещо повече, по делото е представена Заявление-декларация
/лист 142 по делото на СРС/, подписана от ответника Р., която не е надлежно
оспорена, и с която същият е поискал откриване на партида за прозесния недвижим имот.
По отношение на наведеното във възивната
жалба оплакване, че ищецът не е установил стойността на доставената
топлоенергия, както и че същата е определена само въз основа на съставени от
ищеца документи, следва да се отбележи, че по делото е била допусната и изслушана СТЕ, което не е било оспорено от страните
и настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно даденото, и кредитира
с доверие. От същото се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период до собствения на ищеца имот е на стойност 482,60
лв. Тази сума представлява сбора между прогнозната продажна цена по издаваните
ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон. Вещото лице по СТЕ е посочило още, че изчисленията
през процесния период са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Б.Б.“
ООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на
доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този
момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото
разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в
съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и
изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ,
като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените)
изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото
лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани
в представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология. Противно на оплакването във въззивната жалба от кредитираното от съда заключение на
вещото лице по изслушана СТЕ се установява, че топломера в абонатната станция е
преминавал през съответните /на 2 години/ метрологични проверки и отговаря на
изискванията на БДС, относно одобрения тип, както и че е годен измервателен
уред. Ето защо са голословни оплакванията във въззивната
жалба в тази насока, респективно, че събраните доказателства и изводите на съда
били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото
дружество, а не обективно отразеното от измервателните уреди.
Доколкото във въззивната
жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на
уважените обектвино съединени главни и акцесорни осъдителни искове, то в съответствие с
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не
дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72002 от 13.04.2020 г., постановено по
гр. дело № 52651/2018 г. по описа на СРС, ГО, 28-ми състав, в обжалваната
част, с която частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.Б.Р.,
ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с което е признато
за установено, че А.Б.Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 467,29 лв. доставена топлинна енергия за имот
на адрес гр.София, бул. *****, аб.№
384949 за периода от 07.6.2015 г. до
30.4.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от 6.6.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 59,86 лв. - лихва за забава за
периода от
16.9.2015 г. до 28.5.2018 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по гр.д.
№ 36791/2018. по описа на СРС, ГО, 28 с- в.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Б.Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: