№ 1137
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110126637 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на Л.Б. Х.С.а против УМБАЛ А ЕАД,
с която е предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати сумата 6000.00 лева, обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в размер на действителните
вреди и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗФ за заплащане на сумата 150.00 лева
представляваща обезщетение за забава за периода 16.02.2021 г. до 13.05.2021 г. ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.05.2021
г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата излага твърдения, че е полагала труд при ответника на основание трудов
договор №156 от 09.01.2003 г. и подписани към него допълнителни споразумения. Посочва,
че след проведен и спечелен конкурс е заела длъжността лекар в Клиника по нефрология с
диспансер за бъбречно трансплантирани в УМБАЛ А ЕАД като е подписано и
Споразумение по чл. 107 КТ №241/25.03.2008 г. , което е неразделна част от трудов договор
№156 от 09.01.2003 г. като срокът на споразумението е договорен за неопределено време, а
условията в останалата част на договора са останали непроменени. С Допълнително
споразумение №419 от 20.04.2016 г. на основания чл. 119 вр. чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 17 от
Закона за развитие на академичния състав на РБ (ЗРАСРБ) и чл. 44 от Правилника за
прилагане на ЗРАСРБ е променена заеманата от ищцата длъжност от лекар на
лекар/асистент в Клиника по нефрология и трансплантация – Направление функционална
диагностика и лечение, както и срока на договора – до 18.04.2020 г. Поддържа, че без
противопоставяне от страна на работодателя е продължила да полага труд и след 18.04.2020
г. като договорът се е превърнал в безсрочен. Посочва, че през месец ноември 2020 г.
Клиниката, в която е полагала труд, намираща се на втория етаж в болницата, е била
преместена първоначално в сградата на Кожната клиника, а впоследствие в мазето на
Клиника по пропедевтика на вътрешните болести. Твърди, че сградата, в която е новото
работно място, е опасна за здравето както на лекарите, така и на пациентите в клиниката.
Посочва, че с преместването на клиниката, в която работи, работодателят е променил
едностранно мястото и характера на работа, поради което е подала молба за напускане на
11.11.2020 г. по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Със заповед №231 от 18.11.2020 г. на
1
работодателя трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ като е
останало дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на действителните вреди при
срочно трудово правоотношение. С молба от 15.02.2021 г. ищцата е подала молба до
ответника да се заплати обезщетение в размер на 6000 лева ведно със лихва за забава в
размер на 150.00 лева, но плащане не е последвало, поради което предявява настоящите
искови претенции. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага съображения за
неоснователност на предявените искове. Посочва, че независимо от издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят не признава наличието на
основанието посочено в нея, тъй като волеизявлението на служителя за прекратяване на
правоотношението на някое от основанията в чл. 327, ал. 1 КТ достигайки до работодателя
го прекратява автоматично и работодателят не може да прекрати договора на друго
основание. Поддържа, че не е било налице изменение в мястото и характера на работата,
което е вписано и в заповедта за прекратяване, тъй като заповедта за пребазиране на
Клиниката по нефрология и трансплантация в друга сграда, на същия адрес на управление
на лечебното заведение, е издадена във връзка с епидемията от КОВИД-19 и
необходимостта от обособяване на ковид структура в сградата, в която се е помещавала
Клиниката по нефрология и трансплантация. Посочва, че не са представени доказателства за
размера на претърпените от служителя вреди, респ. как е изчислен размерът на
претендираното обезщетение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Според разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ГПК при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1 ,т. 2. 3 и 3а
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди при срочно трудово правоотношение. За основателността на иска
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение поради промяна в мястото или характера на
работата от страна на работодателя, размера на брутното трудово възнаграждение, получено
за последен пълен отработен месец, респ. размера на действителните вреди, чието
обезщетяване се претендира. В тежест на ответника е докаже, че е заплатил претендираното
обезщетение, или да установи своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.
С доклада по делото е отделно за безспорно между страните, че ищцата е заемала
длъжността лекар в Клиника по нефрология и трансплантация – Направление функционална
диагностика и лечение в УМБАЛ А ЕАД. Това се установява и от приобщените като
доказателства трудов договор № 156 от 09.01.2003 г. и подписани към него Споразумение по
чл. 107 КТ №241/25.03.2008 г., Допълнително споразумение №419 от 20.04.2016 г., с което
на основание чл. 119 вр. чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 17 от Закона за развитие на академичния
състав на РБ (ЗРАСРБ) и чл. 44 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ е променена
заеманата от ищцата длъжност от „лекар“ на „лекар/асистент“ в Клиника по нефрология и
трансплантация – Направление функционална диагностика и лечение, както и срока на
договора – до 18.04.2020 г. От приетото по делото Споразумение №113 от 11.05.2020 г. към
трудовия договор страните са се споразумели за промяна срока на договора до 18.04.2021 г.
като условията на трудовия договор в останалата му част са останали непроменени.
Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че ищцата е
прекратила едностранно трудовото правоотношение поради промяна на мястото на работа,
подавайки заявление до работодателя на 18.11.2020 г. , въз основа на което последният е
издал Заповед № 231/18.11.2020 г. за прекратяване на правоотношението с Л.Б. Х.С.. Според
разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на
получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора, като
2
заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение в случая има
само констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по чл. 128а, ал. 3
/опр. по ч.гр.д. №123/12 г. на трето г.о. на ВКС/. Както връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице
посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ
води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали
е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. Ето защо
работникът или служителят, който претендира заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1
КТ и при изричното оспорване от страна на работодателя, че соченото основание не е било
налице, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия
договор на използваното основание, а именно промяна на мястото на работа. Това
разрешение следва от принципната недопустимост да се черпят права от собствени
незаконосъобразни действия.
По делото е приобщена Заповед №3-213/06.11.2020 г. на изпълнителния директор на
УМБАЛ А ЕАД, с която е наредено, считано от 00.00 часа на 06.11.2020 г. Клиника по
кардиология, Клиника по хирургия и Клиника по нефрология и трансплантация,
разположени в сградата на Втори хирургичен блок да се реорганизират в „Инфекциозно
отделение“ със 179 легла като дейността на структурите да се пребазира при посоченото
разпределение на леглата, според което Клиниката по нефрология и трансплантация в
клиника по нефрология с 26 легла като продължи да осъществява дейността си по
установените медицински стандарти.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.И.И., която е работила
с ищцата в Клиника по нефрология и трансплантация и която заявява, че поради Ковид
пандемията е трябвало да освободят клиниката и да се преместят на друго работно място.
Свидетелства, че условията, в които е следвало да работят са били негодни. Касаело се за
мазето на болницата, в което не е имало вентилация и климатизация. Помещението било
тясно и не можело да побере 30 души персонал и пациенти.
Според съдебната практика под понятието „място на работа“ се разбират
териториалните граници, в които работникът или служителят, се задължава да предоставя на
работодателя работната си сила и където трябва да полага труда си. Съгласно чл. 66, ал. 1, т.
1 от КТ мястото на работа трябва да бъде определено със сключения между страните трудов
договор. То може да се означава с местонахождението на предприятието или с района на
дейността му, като може да обхваща района на дейността на цялото предприятие или само
на отделна част от него (поделение, цех, отдел и други). Мястото на работа се определя чрез
някой от установените в чл. 66, ал. 3 КТ критерии за това. Първият от тях е общ и приема
като място на работа седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор,
където обикновено се намират неговите производствени и служебни помещения. Останалите
два критерия са специфични, като първият е конкретизиране на мястото на работа с
трудовия договор, който се използва при големи предприятия, които имат различни
поделения в едно населено място или в различни населени места. Вторият от
допълнителните критерии е характерът на работата, като при него мястото на работата се
определя с оглед на съдържанието на трудовите задължения, чиято специфичност изисква те
да бъдат изпълнявани на точно определено място. В случаите когато работодател се явява
предприятие, което има поделения и обекти, то при сключване на трудовите договори с
работниците или служителите имащи изпълнителски функции, в тях трябва да бъде
конкретизирано конкретното поделение или обект, в който те ще изпълняват задълженията
си.
Видно от приобщените писмени доказателства мястото на работа на ищцата е
седалището на УМБАЛ А ЕАД, а конкретното работно място е Клиника по нефрология и
трансплантация – Направление функционална диагностика и лечение. Според § 1, т. 4 на ДР
на КТ „работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или
3
друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или
служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по
трудово правоотношение. Обичайно работното място е в рамките на мястото на работа. В
случая реорганизирайки Клиниката по нефрология и трансплантация от едни помещения в
други, находящи се в седалището на лечебното заведение, за да се сформира „Инфекциозно
отделение“, работодателят е променил работното място на ищцата, но не и нейното място
на работа, което според договора, непроменен в тази част и при подписването на
последващите допълнителни споразумения е седалището на УМБАЛ А ЕАД. Съгласно чл.
118, ал. 2 КТ не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или
служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие без да се променят
определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работник или
служителя. Съдът намира, че преместването от един етаж на друг етаж на лечебното
заведение или в друга сграда на болницата, която също се намира в седалището на
работодателя, не представлява промяна на мястото на работа, а на работното място, което от
своя страна при липса на изрично уговорени териториални параметри и предели на
Клиниката по нефрология и трансплантация в договора, могат да бъдат определени от
работодателя по целесъобразност предвид конкретната ситуация. Преместването на
местонахождението на някой клиники в сградата на работодателя, е въпрос на вътрешна
организация. Издавайки заповед за реорганизация на Клиника по кардиология, Клиника по
хирургия и Клиника по нефрология и трансплантация, разположени в сградата на Втори
хирургичен блок в „Инфекциозно отделение“ със 179 легла като дейността на структурите
да се пребазира при посоченото разпределение на леглата, според което Клиниката по
нефрология и трансплантация в клиника по нефрология с 26 легла като продължи да
осъществява дейността си по установените медицински стандарти, работодателят не е
нарушил разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ. При тези данни съдът намира, че ищцата не
установи при условията на пълно и главно доказване едностранна промяна на мястото на
работа от работодателя, поради което в нейна полза не е възникнало потестативното право
да прекрати договора на използваното основание. Наведените твърдения за здравословното
състояние на ищцата несъвместимо с условията на труд не следва да се обсъждат при
преценка за наличието на соченото основание за едностранно прекратяване на трудовия
договор от работника без предизвестие. Предвид липсата на законосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение за ответника не се поражда задължение да заплати на
служителя обезщетение в размер на действителните вреди.
При това положение съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за
забава също следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника, който
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП в размер на 100.00 лева, което следва да му се присъди в цялост.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на иска следва
да остане за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Б. Х.С., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС против
УМБАЛ А ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
сумата 6000.00 лева, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
служителя без предизвестие в размер на действителните вреди и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗФ за заплащане на сумата 150.00 лева представляваща обезщетение за забава за
периода 16.02.2021 г. до 13.05.2021 г. ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда - 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на
4
задълженията като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Б. Х.С., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на УМБАЛ А ЕАД,
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 100.00 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5