Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260144/1.2.2021г. град Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на двадесет и шести
януари, две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание
в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 4652 по
описа на съда за 2020 година,
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно
постановление № 436а-334/15.10.2020 г. на Д.С.П.– директор на ОД на МВР Варна,
с което на М.А.Л., ЕГН **********, на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено
нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Да се изпратят
съобщения на ОД на МВР Варна и М.А.Л. чрез адв.В.С., че решението
е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Варненски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано е по
жалбата на М.А.Л. чрез
адв.В.С. против наказателно
постановление № 436а-334/15.10.2020 г. на Д.С.П.– директор на ОД на МВР Варна,
с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В жалбата си
въззивника твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
не е приложен чл.3 ал.2 от ЗАНН, няма легално определение за извънредна
епидемично обстановка, налагани са със закон ограничения на основни права на
гражданите, регламентирани с Конституцията на Република България, липса на легално
определение на понятието „крайбрежна зона“. Моли за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.В.С., редовно упълномощен. По същество адв.С. поддържа жалбата, като единствено не поддържа
искането за присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Варна, редовно призована, не се
явява в съдебно заседание, представлява се от старши юрисконсулт К.Л.-А., редовно
упълномощена. По същество Л. моли съда да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно, излага доводи за това.
Районна прокуратура
Варна, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
След като прецени
обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С решение за обявяване
на извънредно положение от 13.03.2020 г., обнародвано в бр.22 на Държавен
вестник, Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание
чл.84 т.12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата
се пандемия от COVID-19 обяви извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Народното
събрание възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за
овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 в
съответствие с чл.57 ал.3 от Конституцията на Република България, според който
при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение
със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на
гражданите с изключение на правата, предвидени в чл.
28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл.
32, ал. 1 и чл. 37.
На 20 март 2020
г. и на 23 март е приет от 44-то Народно събрание Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от
13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, влязъл в сила от 13 март 2020
г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 -31, § 41, § 49 и § 51, които влизат
в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. С § 22 т.3 от
Преходни и заключителни разпоредби в Закона за здравето се създава чл. 209а:
„Чл. 209а. (1)
Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба в
размер на 5000 лв.(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен
търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 15 000
лв. (3)Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни
здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни
лица, определени от кметовете на общини. (4)Наказателните постановления се
издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция,
директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи и кмета на съответната община.“
На 24.03.2020 г.
директора на ОД на МВР Варна издал Заповед № 365з-1952, с която опрамощава всички държавни служители – полицейски органи от
Областна дирекция на МВР Варна да съставят актове за установяване на
административни нарушения/АУАН/ по чл.209а от Закона за здравето.
С решение на
Народното събрание от 03.04.2020 г. е удължен срока на обявеното извънредно
положение върху цялата територия на Република България от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г.
На 11.04.2020 г. директора
на Регионална здравна инспекция/РЗИ/-Варна на основание чл.63 ал.2 от Закона за
здравето издал Заповед № РД-01-72, с която въвежда за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение противоепидемични мерки на територията на
Община Варна, считано от 00:00 часа на 12.04.2020 г.:
1. Преустановяване
на посещенията и достъпа на хора до крайбрежните зони и плажове на територията
на община Варна.
2. Забрана за
достъп на пътните превозни средства/с изключение на тези със специален режим на
движение/ и граждани от пътната настилка от източната част на Станчовата алея/след ресторант „Парми“
до бариерата на плувен комплекс Приморски.
На 26.04.2020 г. в
22:20 часа св.Ж.И.Ж. – командир на отделение в Група Общинска полиция при ОД на
МВР Варна, при изпълнение на служебните си задължения, установил на паркинг между
буна 103 и буна 104 на Крайбрежна алея в гр.Варна лек автомобил Мазда с рег.№ В
0574 НТ, в който на мястото на водача се намирал М.А.Л..
На 26.04.2019 г. Ж.И.Ж. съставил акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д № № 0005157 на
въззивника за това, че на 26.04.2020 г. около 22:20 часа в гр.Варна,
Крайбрежна алея, паркинг между буна № 103 и буна № 104 лек лицето преминава,
като не изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.1 от заповед №
РД-01-72/11.04.2020 г. на директора на РЗИ-Варна във връзка със заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. от министъра на здравеопазването. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.209а във
връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето. Актът е връчен на 26.04.2020 г. на
въззивника, който записал, че има възражения по констатациите.
На 28.04.2020 г.
директора на Регионална здравна инспекция/РЗИ/-Варна издал Заповед № РД-01-85,
с която отменя Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г.
В последващото
Наказателно постановление № 436а-334/15.10.2020 г., издадено от
ДС.П. – директор на ОД на МВР Варна, административно-наказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, отразени в АУАН, като е квалифицирал
нарушението на въззивника по чл.209а ал.1 от Закона за здравето, за което му
наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева, като за основание за налагане на наказанието е
посочена разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
В съдебно заседание
бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Ж.И.Ж.. Същият няма спомен
за конкретния случай, принципно свидетелства, че по това време е имало забрана
моторни превозни средства да се движат по крайбрежната алея. Съдът не кредитира
показанията на св.Ж., тъй като не допринасят за установяване на релевантни
факти по конкретния случай.
Така отразената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмени
доказателствени средства, приобщени към материалите по делото на основание
чл.283 от НПК, а именно:
-
материалите по административно-наказателната
преписка - наказателно постановление № 436а-334/15.10.2020
г., издадено от Д.С.П. – директор на ОД на МВР Варна; акт
за установяване на административно нарушение серия Д № 0005157, съставен от Ж.И.Ж.
– командир на отделение в Група Общинска полиция при ОД на МВР Варна; докладна
записка от Ж.И.Ж.; заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР
Варна;
-
служебно изискани – решение №
1239/25.08.2020 г. и определение № 2367/04.11.2020 г. по административно дело №
829/2020 г. по описа на Административен съд Варна; Заповед №
РД-01-72/11.04.2020 г. на директора на РЗИ-Варна и Заповед №
РД-01-85/28.04.2020 г. на директора на РЗИ-Варна.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Наказателното
постановление е връчено на 27.10.2020 г. лично на Л., видно от разписката към
него, жалбата срещу него е подадена от адв.Славов по
пощата на 02.11.2020 г., видно от печата върху приложения пощенски плик. Жалбата е
подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна,
поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен
от Ж.И.Ж. – командир на отделение при Група Общинска полиция при ОД на МВР
Варна, полицейски орган от ОД на МВР Варна и длъжностно лице съгласно
изискванията на чл.209а ал.3 от Закона за здравето и упълномощен със Заповед
№ 365з-1952/24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР Варна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Д.С.П. –
директор на ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.209а ал.4 от Закона за
здравето.
При преценка на
доказателствата съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
В АУАН и в
наказателното постановление като нарушение е посочено посещение от страна на
въззивника с моторно превозно средство на крайбрежната зона на община Варна, с
което е нарушил въведените със Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. на
директора на РЗИ-Варна противоепидемични мерки, конкретно на забраната за
достъп на пътните превозни средства до крайбрежните зони и плажове на
територията на община Варна. Действително към датата на установяване на
деянието – 26.04.2020 г. тази забрана е действала.
Със Заповед № РД-01-85
от 28.04.2020 г. директора на Регионална здравна инспекция-Варна е отменил
изрично Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. Оттеглянето и отмяната са
волеизявления на издателя на акта, в конкретния случай - на заповедта на
директора на Регионална здравна инспекция-Варна, които са насочени към
едностранно прекратяване на вече разпоредени права и
задължения. Тези волеизявления имат за резултат прекратяване действието на
първоначалния акт, т.е. по волята на самия издател първоначалната заповед №
РД-01-72/11.04.2020 г. на директора на РЗИ-Варна, въз основа на която
е издадено обжалваното наказателно постановление, вече не съществува в правния
мир. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН: "Ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя." Същото становище е застъпено и в Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1985 г. по н. д. №
14/85 г. на Общо събрание на наказателните колегии на Върховният
съд на Република България. Тъй като към настоящия
момент обжалваното наказателно постановление не е влязло в сила, а заповед №
РД-01-72/11.04.2020 г. на директора на РЗИ-Варна, въз основа на
която е издадено обжалваното наказателно постановление, вече не съществува в
правния мир, то следва наказателно постановление №
436а-334/15.10.2020 г., издадено от Д.С.П. – директор на ОД на МВР Варна, да бъде
отменено като неоснователно и незаконосъобразно, защото към настоящия момент посещение
с моторно превозно средство на крайбрежната зона на община Варна не
представлява административно нарушение.
Според разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН в
производството по обжалване на наказателни постановления принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от
своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая от
въззивника и от процесуалния представител на въззиваемата страна не е направено
такова искане.
Мотивиран от
изложените обстоятелства съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :