Решение по дело №314/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 233
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20197270700314
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.............

град Шумен, 03.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Кремена Борисова

 

при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 314 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите  от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК  и  чл. 197, ал. 2 и сл. от ДОПК.

          Образувано е въз основа на жалба от „С.8.“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Г.К.Г.против Решение№132/16.05.2019год. на Директор на ТД на НАП-Варна,с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх.№ С 190027-139-0000818/17.04.2019год. издадено от С.М.публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна/офис Шумен.

В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, с което е потвърдено обжалваното постановление. Сочи се,че с постановлението е наложен запор на банкова сметка ***,с което е спряна дейността му.Релевира се довод,че неправилно и в противоречие със закона административният орган-публичен изпълнител е наложил запори върху ППС,които не са индивидуализирани или не са негова собственост.Сочи се, че като отменително основание е налице немотивираност на обжалваното решение,с оглед липсата на мотиви на административния орган по повод изложените във въззивната жалба пред същия доводи,че с постановлението  по пункт втори е наложен запор на МПС„Урал“,което не е собственост на търговското дружество,както и че е наложен запор върху ППС /товарно ремарке и полуремарке/ по пункт 1 от постановлението ,които не са били индивидуализирани,поради което за жалбоподателя било невъзможно да разбере върху кое от тях е наложен запор.

С оглед подробно изложените съображения за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки, е отправено искане за отмяна на Решение№132/16.05.2019год. на Директор на ТД на НАП-Варна, както и на потвърденото с него  Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх.№ С 190027-139-0000818/17.04.2019год. издадено от С.М.публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна/офис Шумен.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, се представлява от Адв.И.от АК-Търговище, който поддържа жалбата.

Ответникът - директорът на ТД на НАП - Варна, редовно призован  не се явява и не се изпраща представител.

От ответника -директор на ТД на НАП , чрез пълномощника му и процесуален представител старши юрисконсулт С., по делото е депозирано писмено становище с рег.№ДА-01-2700/24.09.2019г. по описа на ШАдмС, в което излага съображенията си досежно допустимостта на депозираната жалба, като подадена в законния срок и от надлежна страна при наличие на правен интерес. Същевременно оспорва същата като изцяло неоснователна  по изложени в писменото становище подробни съображения по съществото на спора, свеждащи се до това,че представените с административната преписка доказателства потвърждавали изцяло констатациите и извода на административния орган относно законосъобразността на обжалваното решение.В тази връзка и по изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли депозираната жалба като неоснователна, като  му присъди сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Към писменото становище е приложено пълномощно.

 След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

С Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03002718005617-039-001/25.09.2018 г. на органа по приходите е поискано да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03002718005617-020-001/14.09.2018 год. и срок за извършване на ревизията 27.12.2018год. При анализ на данните от подадените  от „С.8.“ЕООД дневници за продажби и покупки от  регистрирани по ЗДДС лица  са установени данни за приспаднат данъчен кредит по реда на ЗДДС по фактури, които доставчиците не са отразили в дневниците за продажби,т.е. приспаднат данъчен кредит без да е извършена реална доставка. Посочено е, че очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт е за ДДС– главница 63 000.00 лева и лихва 6 900.00 лева към 25.09.2018 г..Съображенията на ревизиращият екип са,че ще се затрудни събирането на предполагаеми/установени публични задължения на дружеството в посочения по-горе размер.

Въз основа на подаденото искане,  С.М.,на длъжност  публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен е издал Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание (ПНПОМ) чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С 180027-023-0003553/09.10.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***а сумата от 69 900.00лв. и запор върху следните МПС:

-        товарно ремарке и полуремарке марка REMARKE, модел КЬОГЕЛ Н 18, рег.№ ...., рама № ...., година на производство 1994г.;

-        специализирана машина марка URAL, модел 375, рег.№ ...., рама № ...., двигател № ...., година на производство 1983г., мощност 159kw;

-        товарен автомобил марка VOLVO, модел ФХ 12 380, рег.№ ...., рама №....двигател№....год. на производство 1997г.,мощност 279 kw;

-        товарен автомобил марка IVECO, модел 35 Ц 9. рег.№ ...., рама № ...., двигател № ...., година на производство 2002г., мощност 66kw.

Публичният изпълнител е възпроизвел изцяло мотивите, съдържащи се в искането за налагането на предварителни обезпечителни мерки.

Тогава дружеството - жалбоподател се представлява от ...., а към датата на издаване на обжалваното решение представляващ е Г.К.Г.от гр. Нови пазар. При извършена справка от административно разглеждащия орган в Търговския регистър към датата на издаване на решението , се установява, че прехвърлянето на дружествения дял от .... е станало на 17.12.2018г. и правоприемник е ...., което го прави легитимен представляващ към настоящия момент на страната в административното  и съдебно производство.

Съгласно Определение 86/21.01.2019 г. по А.д.№35/2018год. на Административен съд гр. Шумен срокът на действие на наложените обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК Изх.№ С180027-023-0003535/09.10.2018 г. е продължен до приключване на ревизионното производство.

Следващото по хронологичен ред е  ПНПОМ  с изх. № С 190027 - 023 - 0000262 / 25.01.2019г. , издадено отново от публичен изпълнител С.М., на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, като в него посочения размер на предполагаеми публични задължения на дружеството е вече 143 000,00 лева и е постановено в хода на висящо ревизионно производство от същия ревизиращ екип, поискал първоначалното налагане на предварителни ОМ за по-малък първоначален размер на задължения на „С.8. „ ЕООД ***, представлявано към тази дата - 22.01.2019г. - от ..... С него наложената ОМ е само „Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити и др.“, находящи се в Първа инвестиционна банка за сумата от 143 000,00 лева.

 Трето по ред е обжалваното Постановление е с изх. № С 190027 - 139 - 0000818 / 17.04.2019г. , което е за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК. Сумата, в което се сочи като предмет на обезпечение е задължение  в размер на 174 355, 93 лева.,в това число главница 152 292лв. и лихви 22 063.50лв.

С него  е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по предходните две постановления с № С 180027-023-0003553/09.10.2018 г. и № С 190027 - 023 - 0000262 / 25.01.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна ,с които са наложени следните обезпечителни марки:

-Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити и др. находящи се  ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА BIC ***.93 лв. и

-Запор върху следните МПС:

-        товарно ремарке и полуремарке марка REMARKE, модел КЬОГЕЛ Н 18, рег.№ ...., рама № ...., година на производство 1994г.;

-        специализирана машина марка URAL, модел 375, рег.№ ...., рама № ...., двигател № ...., година на производство 1983г., мощност 159kw;

-        товарен автомобил марка VOLVO, модел ФХ 12 380, рег.№ ...., рама №....,двигател№....год. на производство 1997г.,мощност 279 kw;

-        товарен автомобил марка IVECO, модел 35 Ц 9. рег.№ ...., рама № ...., двигател № ...., година на производство 2002г., мощност 66kw.

ПНПОМ  с №С 190027 - 139 - 0000818 / 17.04.2019г. е обжалвано пред Директора на ТД на НАП Варна. С Решение №132/16.05.2019 г. директорът на ТД на НАП Варна е оставил жалбата без уважение като неоснователна и потвърдил обжалваното ПНПОМ  изх. №С 190027 - 139 - 0000818 / 17.04.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна.Решението е постановено и подписано от ....-В.И.Д. на ТД на НАП-Варна съгласно заповед№ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017год. на изп.директор на НАП.Решението е връчено на жалбоподателя на 31.05.2019год,.видно от прил. на л.40 от делото  заверено копие на известие за доставка.

Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят „С.8.“ЕООД,представляван от Г.К.Г.го обжалва с жалба с вх.№7085/07.06.2018год. по описа на НАП-ТД на НАП-Варна,офис Шумен,изпратена по пощата до АС-Шумен с писмо с изх.№ВХК-20653 от 12.06.2019год..

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице което има правен интерес от оспорването против акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е  процесуално допустима. Разгледана по същество,жалбата   е неоснователна,поради следните съображения:.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение по жалба против ПНПОМ изх. №С 190027 - 139 - 0000818 / 17.04.2019г.публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна.

От мотивите на ПНПОМ се установява, че е издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, в качеството му на ръководител екип, извършващ ревизия на търговското дружество, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-03002718005617-020-001/14.09.2018 год. и срок за извършване на ревизията 27.12.2018год. В искането е посочен предполагаемият размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт, а именно за определяне на задължения по ЗДДС- главница 63 000.00 лева и лихва 6 900.00 лева към 25.09.2018 г..  В хода на ревизионното производство размерът на предпологаемите задължения за ДДС е променен съответно на 143 000,00 ,а впоследствие на задължение  в размер на 174 355, 93 лева.,в това число главница 152 292лв. и лихви 22 063.50лв..

 От мотивите на постановлението се установява също, че събирането на бъдещи публични задължения ще бъде затруднено. Постановлението е издадено в хода на започнало ревизионно производство по отношение на „С.8.“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление *** .Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни т. е, в случая цитираната норма е спазена. Спазена е и нормата на чл. 121, ал. 3 чийто текст гласи, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на обезпечителната мярка, а  именно,доколкото без налагане на съответните ОМ ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение.Посочено е ,че целта на ОМ е да се съхранят наличните активи на ДЗЛ с оглед защитата на особено важен публичен интерес на държавата като потенциален взискател по събиране на публично вземане.Установена е само една банкова сметка, ***я ППС,изброени в постановлението.

Процесната обезпечителна мярка е наложена с цел препятстване дружеството да се разпореди с наличните си активи – суми по банкови сметки. Липсват доказателства, а и не се твърди да е поискано разрешение по чл. 229 от ДОПК за неотложни плащания.

Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата на съдебната проверка.

 Съгласно първата хипотеза на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя.

На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установи, че е налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП-Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.

Настоящият съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания, който се подкрепя от факти и доказателства, които се извличат от естеството, характера и продължителността на търговската дейност на ревизираното лице, неговото общо финансово и имуществено състояние, фискална история и други. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в решението на директора на ТД на НАП-Варна. В искането си до публичния изпълнител  / в първоначалното искане№Р-0300278005617-039-001/25.09.2018год. и искане№Р-03002718005617-039-002/22.01.2019год./ ревизиращият орган е посочил, че размерът на активите/имуществото на дружеството е по-малък от размера на очакваните задължения,които ще бъдат установени при ревизията и че ревизираното лице има непогасени публични задължения,видно от данъчно-осигурителната сметка,както и че същото притежава имущество съгласно прил. справки от №1 до №5 за активи и декларация за ликвидни и изискуеми задължения и справка за превозни средства, които се съдържат в административната преписка и са приети като доказателства по делото.

Действително,видно от прил. по преписката справки /данни от КАТ/ за притежавани ППС,актуални към 30.06.2018г. и към 31.12.2018год. дружеството-жалбоподател притежава  товарно ремарке марка Кьогел с рег.№....,индивидуализирано със същия рег.номер в постановлението за налагане на ПОМ на публичния изпълнител,с оглед на което релевираният довод досежно липса на индивидуализация на запорираното ППС по п.1 от постановлението се явява неоснователен и необоснован.Касателно наложеният запор върху  специализирана машина марка Урал 375 с рег.№Н ....ВТ в справката от КАТ ,актуална към 31.12.2018год. е отразено,че с договор за покупко-продажба от 02.10.2018год.,,преди издаване на първото постановление за налагане на ПОМ- запор върху банкова сметка *** /вкл. и върху процесното ППС/ същото е продадено на лицето Ж.Т.Я.,вписано като негов собственик считано от 17.10.2018год.,следователно съм момента на постановяване на обжалваното постановление за налагане на ПОМ процесното ППС не е собственост на оспорващото дружество.Това обстоятелството се потвърждава и от представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство договор за продажба на МПС от 02.10.2018год.и  свидетелство за регистрация.Същото обаче фигурира като собствено на оспорващото дружество в прил. по преписката справка за ППС,предоставена от КАТ на л.22 от делото,актуална към 06.10.2018год.,въз основа на която е издадено Постановлението за налагане на ПОМ от 09.10.2018год.Независимо от това обстоятелство обаче,съгласно разпоредбата на чл.197 ал.5 от ДОПК,трети лица могат да обжалват обезпечителна мярка,наложена от публичния изпълнител само когато той я е наложил върху вещи,които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица,следователно право да обжалват постановлението за налагане на ПОМ върху вещи-собственост на трети лица към момента на постановяване на запора имат именно тези трети лица,каквото трето лице-собственик дружеството-жалбоподател не е.С оглед на това неоснователен се явява и вторият релевиран довод относно налагане на запор върху вещ-собственост на трети лица.

За пълнота на изложението следва да се добави, че дружеството разполага с възможност по реда на чл.229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за неотложни плащания, поради което и доводът  в жалбата за парализиране дейността на дружеството се явява несъстоятелен.

Всичко изложено по-горе води до извод, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С 190027-139-0000818/17.04.2019год. издадено от С.М.публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна/офис Шумен е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.

При изхода от оспорването следва да се удовлетвори претенцията на ответника за разноски, като за него те се установиха в размер от 300 лв. /петстотин лева/- юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.8.“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Г.К.Г.против Решение№132/16.05.2019год. на Директор на ТД на НАП-Варна,с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх.№ С 190027-139-0000818/17.04.2019год. издадено от С.М.публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна/офис Шумен.

ОСЪЖДА „С.8.“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Г.К.Г.да заплати на ТД на НАП гр. Варна направените разноски по делото в размер на 300 /триста/ лв., представляващи юрисконсултско  възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от  чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: